Решение по жалба с рег. № Ж-93/ 18.03.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател: Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 04.06.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа допустимостта на жалба с рег.№Ж- 93/18.03.2013г., подадена от К.А.К. срещу „Е.М.“ ООД и „Б.М.Е.Б.“ ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

К.А.К. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „Е.М.“ ООД и „Б.М.Е.Б.“ ЕАД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с него лични данни.

Жалбоподателят твърди, че „Б.М.Е.Б.“ ЕАД е предоставило личните му данни на „Е.М.“ ООД, по повод финансови претенции на г-н К.А.К. към първото дружество. К.А.К. уточнява, че вследствие на това предоставяне на личните му данни, той и неговото семейство, в продължение на три години са били подложени на заплахи от „Е.М.“ ООД.

К.А.К. уведомява Комисията, че по повод получаваните заплахи от „Е.М.“ ООД е сезирал разследващите органи.

Към жалбата не са приложени доказателства.

На 20.03.2013г.К.А.К. е депозирал в деловодството на КЗЛД идентична жалба с тази от 18.03.2013г., като към нея са приложени като доказателства, ксерокопия от писмо с изх.№100558971 от 06.03.2013г. на „Е.М.“ ООД; писмо с изх.№7037/2011. Vж. от 20.02.2013г. на Върховна касационна прокуратура (ВКП) до Районна прокуратура– гр.София (СРП) и писмо с изх.№7037/2011. Vж. от 23.06.2011г. на ВКП до СРП.

Видно от писмо с изх.№100558971 от 06.03.2013г. на „Е.М.“ ООД, върху същото г-н К.А.К. саморъчно е изписал, че в продължение на три години е подложен на „заплахи и рекет“ от дружеството за събиране на вземания.

На 25.03.2013г.в деловодството на административнияорган е постъпило ново писмо от господин К.А.К., в което се твърди, че се представя доказателство за наличието на негови финансови претенции към „Е.М.“ ООД, същите обясняващи факта за наличие на злоупотреба с личните му данни.

Към писмото е приложено като доказателство ксерокопие от жалба, подадена до „Е.М.“ ООД от К.А.К., с дата 03.04.2011г.

С оглед установяване срокът за сезиране на КЗЛД, залегнал в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, с писмо рег.№П-2020 от 27.03.2013г. на Председателя на КЗЛД, е изискано от господин К.А.К. да уточни на коя дата е разбрал за твърдяната извършена злоупотреба с личните му данни.

С писмо вх.№П-2203 от 02.04.2013г. К.А.К. уточнява, че през месец октомври 2012г. на мобилния си телефонен номер е получил първата заплаха от „Е.М.“ ООД от която разбрал, че е извършена злоупотреба с личните му данни.

Към писмото, като доказателства са приложени ксерокопия от Призовка от 02 РУП- СДВР и писмо с изх.№100558971 от 06.03.2013г. на „Е.М.“ ООД.

Във връзка с възникнало разминаване в срока, в който се твърди, че е узнато за извършена злоупотреба с лични данни и дата на която са сезирани разследващите органи, с писмо рег.№П-2764 от 19.04.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискана информация от Районна прокуратура– гр.София (СРП), както за развитието на прокурорската преписка, така и за дата на сезиране на СРП.

В отговор, на 23.04.2013г. СРП уведомява Комисията, че по повод подадена жалба от К.А.К. е образувана прокурорска преписка №33832 от 2011г. Прокуратурата уточнява, че в резултат на извършена проверка от 02 РУП– СДВР, от която не са събрани данни за извършено престъпление от общ характер, преписката е прекратена в полицейското управление.

Софийска районна прокуратура добавя, че по преписката няма образувано досъдебно производство и няма повдигнато обвинение срещу конкретно лице.

Към писмо са приложени ксерокопия на две жалби депозирани до главния прокурор на Република България, с дати от 14.06.2011г. и 15.02.2013г.

Видно от текста на жалба с вх.№7037 от 20.06.2011г. до господин Велчев (тогава действащ Главен прокурор на Република България), жалбоподателят твърди, че телефонните заплахи срещу него са започнали от дата 13.06.2011г.

Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът сочи като администратор на лични данни физическо или юридическо лице, както и държавен орган, който определя вида на обработваните данни, целта на обработване, начините на обработване и на защита, при спазване изискванията на този закон.

Съгласно чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаването на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Срокът за подаване на жалба е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазване на закона, с цел гарантиране правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на ЗЗЛД се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, като наличието на поне една от посочените в нормата представлява пречка за продължаване на производството по издаване на искания индивидуалния административен акт.

В конкретния случай през 2011г. г-н К.А.К. е депозирал две жалби до ВКП, впоследствие препратени по компетентност до СРП. Видно от жалба с вх.№20.06.2011г.депозирана до СРП, в същата г-н К.А.К. иска разследващите органи да повдигнат обвинение на представителите на „Е.М.“ ООД и „Б.М.Е.Б.“ ЕАД във връзка с твърдяни осъществени телефонни заплахи от страна двете дружества.

На следващо място, видно от представеното като доказателство от жалбоподателя– писмо с изх.№100558971 от 06.03.2013г. на „Е.М.“ ООД, в края на същото г-н К.А.К. саморъчно е записал, че във връзка с предоставянето на личните му данни на „Е.М.“ ООД от страна на „Б.М.Е.Б.“ ЕАД, за него са настъпили „заплахи и рекет“ в продължение на три години.

От изложеното следва, че жалбоподателя сезира Комисията за действия, извършени преди едногодишния срок, посочен в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Броейки от дата на депозиране жалбата на г-н К.А.К. до Районна прокуратура– гр.София, а именно 20.06.2011г. то срока за сезиране на Комисията е изтекъл през месец юни 2012г. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество, поради което в настоящия случай Комисията за защита на личните данни я оставя без разглеждане и прекратява административното производство.

На основание чл.27, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни, водима от горното, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.