Решение по жалба с рег. № Ж-883/26.08.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 07.06.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-883/26.08.2014г., подадена от К.К.М. срещу Прокуратурата на Република България.

В жалбата, подадена от К.К.М. се сочи, че с постановление на следовател от окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Велико Търново от 25.09.2013г., господин К.К.М. е бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №**** по описа за 2009г. Досъдебното производство е приключило с изготвяне на обвинителен акт срещу десет лица, сред които е и жалбоподателят. Обвинителният акт е внесен от Окръжна прокуратура Велико Търново за разглеждане пред Специализирания наказателен съд. С него, господин К.К.М. е обвинен в извършването на престъпление по чл.253, ал.5, във връзка с ал.4, във връзка с ал.3, т.1, пр. 1, т.2, във връзка с ал.2, пр. 5 НК. Образувано е наказателно дело от общ характер №****, но поради допуснати нарушения на процесуалните правила, с определение от 30.06.2014г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на Специализираната прокуратура, за отстраняване на нарушенията.

Жалбоподателят сочи, че Окръжна прокуратура Велико Търново е публикувала на официалната си интернет страница в секция „Актуална информация” две отделни прессъобщения от *** и ***. Господин К.К.М. твърди, че прессъобщенията са налични към момента на подаване на жалбата му и в тях се съдържа информация по отношение на движението на делото, имената на всички десет лица, които са обвиняеми по него и правната квалификация на престъпленията. Към второто съобщение от ****г., има поместени коментари от наблюдаващите прокурори при Окръжна прокуратура Велико Търново – С.К. и Х.Х., които обсъждат действията на съда. Според жалбоподателя те не притежават по НПК компетентност да направят протест срещу конкретния съдебен акт, от което следва, че и коментарите им са недопустими, особено в интернет.

К.К.М. изразява притесненията си от факта, че както неговите, така и личните данни на останалите лица, привлечени като обвиняеми по делото, не са заличени от поместените, на страницата на прокуратурата, прессъобщения. Жалбоподателят счита, че с тези действия са нарушени правата му по ЗЗЛД. В подкрепа на тезата си, господин К.К.М. излага аргументи, сочейки разпоредбата на чл.64, ал.2 от Закона за съдебната власт, с която се регламентира начина на публикуване на актове на съда и прокуратурата.

Комисията приема, че разгледана по същество, жалбата на К.К.М. се явява неоснователна, поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства е установено, че с постановление на следовател от окръжен следствен отдел към Окръжна прокуратура Велико Търново от 25.09.2013г., жалбоподателят е бил привлечен в качеството си на обвиняем по досъдебно производство №**** по описа за 2009г. Досъдебното производство е приключило с изготвяне на обвинителен акт за господин К.К.М. и други лица. Обвинителният акт е внесен от Окръжна прокуратура Велико Търново за разглеждане пред Специализирания наказателен съд, но поради допуснати нарушения на процесуалните правила, делото е върнато на Специализираната прокуратура, за отстраняване на нарушенията.

Към жалбата на господин К.К.М., като доказателства, подкрепящи твърденията му са приложени: констативен протокол от 15.07.2014г. на нотариус Д.Р. и две прессъобщения от ****г. и ****г. на Окръжна прокуратура Велико Търново, които са нотариално заверени. От доказателствата се установява по безспорен начин, че към дата 15.07.2014г. на официалния сайт на Окръжна прокуратура Велико Търново е била достъпна информация за жалбоподателя в обем три имена, номер на наказателно дело от общ характерпо описа на Специализирания наказателен съд и текстове от наказателния кодекс.

Съгласно легалното определение на понятието „лични данни”, дадено от законодателя в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД това е всяка информация посредством, която едно физическо лице може пряко или косвено да бъде индивидуализирано по безспорен начин от неопределен кръг от лица. В практиката на Комисията е възприето, че информация, която обхваща само трите имена на лицето не представлява лични данни по смисъла на закона. В конкретния случай, информацията за жалбоподателя е допълнена с текстове от наказателния кодекс и номер на образувано пред Специализирания наказателен съд дело. Разпространената информация чрез публикуването й на официалната страница на Окръжна прокуратура Велико Търново не е в достатъчен обем, чрез който физическото лице може безспорно да бъде индивидуализирано.

В разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД, законодателят лимитивно е посочил условията за допустимост, като е възприел, че наличието на едно от тях е достатъчно, за да се приеме, че обработването на личните данни е допустимо и законосъобразно.

В конкретния случай, следва да се приеме, че за администратора на лични данни са налице две от условията за допустимост, посочени в чл.4 от ЗЗЛД.

Първото условие за допустимост е изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес.

Прокуратурата на Република България осъществява своята дейност в интерес на обществото и съдебната власт и в съответствие с Конституцията, Закона за съдебната власт и с другите нормативни актове. Дейността, която осъществява Прокуратура е в сферата на гарантиране, превенция и защита на гражданите на установените им права, поради което следва да се приеме, че тя представлява обществен интерес.

В цитираната правна норма чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД, законодателят не е въвел, като при другите условия за допустимост изискването, общественият интерес да е надделяващ, преимуществен пред този на физическото лице, чиито лични данни се обработват. При тълкуване на правната норма следва да се възприеме, че е достатъчно да се установи наличието на обществен интерес, за да се приеме, че обработването на личните данни е законосъобразно.

Повдигнатото обвинение срещу жалбоподателя е по глава седма „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи” от НК.

Второто условие, което е налично за администратора на лични данни, е посоченото в чл.4, ал.2 от ЗЗЛД. Обработването на личните данни на жалбоподателя е извършено за журналистически цели. По административната преписка се съдържат доказателства, копия на журналистически статии във вестник „Борба”, от които се установява, че свързаните с жалбоподателя лични данни, в по-голям обем от посочените в прессъобщението на Окръжна прокуратура Велико Търново. са обработвани за журналистически цели.

Неоснователни са твърденията на господин К.К.М. в жалбата, че ответната страна е нарушила разпоредбата на чл.64, ал.2 от Закона за съдебната власт. Видно от цитираната правна норма, законодателят е определил ред, по който се публикуват актовете на съдилищата. Прессъобщението на Окръжна прокуратура Велико Търново няма белезите на акт на съда, за да се спази спрямо него изискването за публикуване. Не може да бъде прието схващането, че изискването на закона за публикуване се разпростира и върху актовете на Прокуратурата, съгласно тълкуването на Закона за нормативните актове. Следва да се посочи, че прессъобщението няма качеството на акт, по смисъла на закона. Актовете, които постановява Прокуратурата съдържат определени белези, които включват, дата на издаване, издател, описание на фактическата обстановка и т.н.

Комисията постановява Решение №883/2014г. от 21.01.2015г., с което обявява жалба рег.№Ж-883/26.08.2014г., подадена от К.К.М. срещу Окръжна прокуратура Велико Търново за неоснователна и я оставя без уважение.

Решението на комисията е оспорено от К.К.М. пред Административен съд София– град, който със свое Решение №4131/15.06.2015г. отхвърля жалбата на К.К.М. срещу Решение №883/2014г. от 21.01.2015г. като неоснователна.

Решението на АССГ е оспорено от К.К.М. пред ВАС.

Върховният съд в свое решение №12680/23.11.2016г. приема, че разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдът възприема, че – при изясняване на спора от фактическа страна пред КЗЛД, са пренебрегнати основни възражения, за които не са събрани доказателства и са формирани правни изводи, без да са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Счетено е, че поради неизясняване на всички факти от КЗЛД и необсъждане на доказателствата, приети в съдебното производство, са формирани правни изводи, чието съответствие с материалния закон не може да бъде проверено при неизяснената фактическа обстановка по спора. Сочи се, че относно материалноправния спор АССГ се е ограничил до проверка относно спазването на материалния закон само въз основа на фактите, възприети от КЗЛД, без да формира свои собствени изводи относно всички, относими към приложимите правни норми, факти.

Според ВАС, АССГ не е обсъдил въобще приетите в съдебното производство доказателства и не е изложил никакви мотиви, относно това какво приема за установено въз основа на тях, респ. как фактите, за които са ангажирани се отнасят към приложението на материалния закон.

Първоинстанционният съд е следвало да констатира, че в административната фаза са направени доказателствени искания, които са относими към спора и за тях не са събрани доказателства, което представлява нарушение на административнопроизводствените правила, довело до вземане на решение на КЗЛД в условията на неизяснена фактическа обстановка.

Върховният административен съд счита, че пред КЗЛД е останал неизяснен въпроса доколко имената на физическото лице, в конкретния случай, са достатъчни за неговата индивидуализация. Според съдът неизяснено е останало и общественото положение на жалбоподателя, независимо от направените доказателствени искания.

С оглед изложеното, ВАС отменя решението на АССГ и вместо него постановява решение, с което отменя Решение рег.№883/2014г. от 21.01.2015г. на КЗЛД и изпраща преписката на комисията за ново произнасяне при изясняване на всички относими към спора факти, без нарушения на административнопроизводствените правила и при изясняване на спора от фактическа страна при участие на заинтересованите страни по правоотношението.

На свое редовно заседание, проведено на 12.04.2017г., КЗЛД приема жалба рег.№Ж-883/26.08.2014г., подадена от К.К.М. за допустима и конституира жалбоподателя К.К.М., Прокуратурата на Република България – като ответна и Окръжна Прокуратура Велико Търново – като заинтересована страна в административното производство.

Взето е решение от страните в производството да бъдат изискани писмени становища, ведно с относимите към случая доказателства.

В КЗЛД постъпва писмо рег.№П-3131/05.05.2017г. от Прокуратурата на Република България, с което се изразява становище за неоснователност на жалбата, подадена от господин К.К.М. Изтъква се, че в практиката на КЗЛД и на ВАС е възприето, че информация, която обхваща само трите имена на лицето не представлява лични данни, а допълването на трите имена с текстове на НК и номер на образувано наказателно производство не е достатъчно за идентифициране на физическото, тъй като тези допълнения не са специфични за К.К.М. признаци.

От прокуратурата обръщат внимание, че ако се приеме, че публикуваните данни са лични на К.К.М., то следва да се съобрази, че обработването на лични данни е допустимо при изпълнението на задача в обществен интерес, при това в закона не е въведено изискването обществения интерес да е надделяващ. Подчертава се, че обвинението, повдигнато на К.К.М. К.К.М. е по глава седма „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи” от НК. Образувано е наказателно дело от общ характер.

Според прокуратурата, друго самостоятелно условие за допустимост на обработване на личните данни на жалбоподателя е въведено с ал.2 на чл.4 ЗЗЛД – за журналистически цели. Сочи се, че по административната преписка се съдържат доказателства за това, че публикации по случая в регионалните медии е имало още от 2010г., което обуславя и обществения интерес за региона.

Прокуратурата приема, че за да бъде за целите на журналистическата дейност, информацията трябва да засяга въпроси относно ценности, които с оглед на засегнатите отношения са обществени и че в конкретния случай е засегната основна ценност на правовата държава – устойчивост на правовия ред.

По административната преписка не са приложени относими към случая доказателствени материали.

Жалба рег.№Ж-883/26.08.2014г. е определена за разглеждане в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 17.05.2017г., което поради липса на кворум на КЗЛД е пренасрочено за 07.06.2017г.

На заседанието на КЗЛД се явява адв. И.Х.Д., процесуален представител на жалбоподателя К.К.М.

Прокуратурата на Република България и Окръжна Прокуратура Велико Търново – редовно уведомени не се явяват и не изпращат представител.

Адвокат Д. заявява, че няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. Изяснява се, че още през 2014г., няколко месеца след подаване на жалбата му пред КЗЛД, прокуратурата е премахнала личните данни на господин К.К.М. и към настоящия момент те не са видими.

Процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че в производството по безспорен начин е доказано, че към момента на публикуване на неговите данни на интернет сайта на ОПВТ, К.К.М. не е представлявал лице, заемащо публична длъжност, спрямо което да е налице обществен интерес, още по-малко надделяващ такъв.

Адвокат Д. претендира, че жалбоподателят, описан до останалите девет лица в двете прессъобщения на прокуратурата, може да бъде безспорно идентифициран, тъй като град Велико Търново не е голямо населено място и жителите му се познават. Така, публикуването, макар и само на неговите три имена, накърнява правото му на личен живот.

Материалите, събрани в административното производство по жалба рег.№Ж-883/26.08.2014г., предпоставят извода, че в публикуваните на интернет страницата на Окръжна прокуратура Велико Търново два броя прессъобщения се съдържат данни за номера и движението на делото, по което К.К.М. е привлечен като обвиняем, имената на жалбоподателя, правната квалификация на престъпленията, в които е обвинен, коментари на наблюдаващите прокурори при ОПВТ, както и аналогични данни за още девет физически лица, привлечени под отговорност в същото наказателно производство.

Публикуваните прессъобщения касаят волеизявление на орган на съдебната власт обслужващо нуждите на обществото да бъде информирано за хода на важен съдебен процес, тъй като се касае за лица, които са получавали обществени средства без наличието на правно основание за това.

Следва да се обърне внимание, че случаят „*******”, във времето, безспорно е бил обект на обществен интерес, във връзка с който е проведено журналистическо разследване, обективирано в публикации, във вестниците „Труд” и „Борба”.

При обсъждане на доказателствата по административната преписка, КЗЛД разгледа, приобщеното в съдебната фаза на производството по ах. дело №****/2015г., пред АССГ удостоверение рег.№****/18.05.2015г., издадено от НАП, в което агенцията сочи, че лицето К.К.М. не е упражнявал трудова или служебна дейност в структурите на ТД на НАП Велико Търново.

Във връзка с посоченото удостоверение, КЗЛД изразява мнението, че удостоверяването на факта, че К.К.М. не е упражнявал трудова или служебна дейност в структурите на ТД на НАП Велико Търново, не променя факта, че личните данни на господин К.К.М., публикувани в прессъобщенията на ОПВТ и видими на страницата й в интернет – към момента на подаване на жалбата му, са в обем недостатъчен за идентифицирането му.

Процесните прессъобщения не съдържат други идентифициращи детайли, освен трите имена на жалбоподателя, които не са в състояние да го индивидуализират по безспорен начин.

Прочее, удостоверяването, че К.К.М. не е служител на НАП, прави физическото лице, разпознаваемо още в по-малка степен.

Недоказани и неподкрепени с факти остават и твърденията, че чрез публикуване в прессъобщенията на данните – в обем три имена, на останалите лица, привлечени като обвиняеми във воденото наказателно производство, идентичността не може да бъде еднозначно определена.

Публикуваната информация от страна на Окръжна прокуратура Велико Търново е свързана с наличието на обществен интерес, който интерес е бил удовлетворен чрез журналистическото разследване на случая. Правната възможност личните данни да бъдат обработвани за целите на журналистическата дейност не се забранява със ЗЗЛД, напротив, допуска се тяхното обработване, но само дотолкова, доколкото това не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.

При анализ на събраните доказателства, с оглед невъзможността чрез прессъобщенията, К.К.М. да се индивидуализира по безспорен начин, следва да се приеме, че в конкретния случай – с обработването на информация за жалбоподателя за журналистически цели, не е нарушено правото му на личен живот.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.