Решение по жалба с рег. № Ж-848/30.07.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев, на открито заседание, проведено на 15.10.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-848/30.07.2014г., подадена от С.Д.Р. срещу С.О.

Административното производство е по реда на чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация /ПДКЗЛДНА/.

С.Д.Р. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че има извършена злоупотреба със свързаните с нея и на сина й Б.Ж. лични данни. В жалбата се сочи, че през 2009г. кметове на С.О. и на район Т. са „обсебили” жилището на госпожа С.Д.Р., в което са се намирали личните й вещи. Останалата част от изложението на жалбата е непоследователна като фактология и логическа връзка, което не дава възможност да се направи обосновано предположение на твърдените от жалбоподателката нарушения. Описаната информацията съдържа имена на лица, адреси, дати и споменаването на различни институции, но изреченията нямат смислово съдържание и в повечето случаи са непълни и незавършени.

Част от исканията са за оказване на съдействие за вписване на данните на собствениците на споменатите недвижими имоти и изразяване на становище за безплатно издаване на документи за образование на С.Д.Р. Иска се „въвеждане” на непрекъснат здравен статус на Б.Ж. и здравноосигурителен стаж. В жалбата се навеждат и твърдения за извършени престъпления- кражби на лични вещи от неизвестни лица.

Към жалбата като доказателства са приложени две разпечатки с посочена върху тях дата 23.07.2014г. от електронната поща АБВ. От доказателствата се установява, че госпожа С.Д.Р. е адресирала писмено искане до ректора на РУ „А.К.”-филиал С. за издаване спешно на дубликат за завършено образование през 1980г. в ИПУ „Д.М.” гр. С. На искането, жалбоподателката е получила писмен отговор по електронната поща от главен инспектор в студентска канцелария филиал-С., в който подробно са дадени указания, какви действия следва да предприеме, за да получи дубликат на дипломата си.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от С.О. Във връзка с необходимостта от извършване на преценка на допустимостта на жалбата, по отношение на срочността й, от госпожа С.Д.Р. с писмо е изискано да посочи датата на узнаване на твърдените от нея нарушение от страна на С.О.

С.О. депозира писменото си становище по жалбата, като към него са приложени доказателства, подкрепящи изложените в него факти. Ответната страна приема, че жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде оставена без уважение.

С.О. сочи, че госпожа С.Д.Р., заедно със сина й Б.Ж. са били настанени под наем в жилище частна общинска собственост. Сключен е през 2004г. договор за наем. Със заповед от 03.10.2005г. на кмета на район Т., поради незаплащане на наемната цена и натрупване на задължения по ползването на апартамента, договорът е бил прекратен. Заповедта на кмета е влязла в законна сила, като нейната законосъобразност е била потвърдена със съдебни решения на Софийски градски съд и Върховен административен съд.

Със заповед от 17.01.2006г. на кмета на район Т., връчена лично срещу подпис на 20.03.2006г. на госпожа С.Д.Р., се разпорежда изземването на имот-частна общинска собственост. Насрочената дата за изземване на общинското жилище е била за 15.09.2009г. Жалбоподателката не е подсигурила достъп на посочената дата до ползваното от нея общинско жилище, което е довело до запечатване на имота от нарочна комисия, назначена със заповед на кмета на района и смяна на патрона на бравата на входната врата. Оставено е съобщение на входната врата на жилището, адресирано до госпожа С.Д.Р., с което е уведомена, че в 7-дневен срок следва да се яви в сградата на район Т., за да изрази желанието си да получи достъп до жилището. Отправено е и второ съобщение със същото съдържание. С.О. заявява, че към момента на изготвяне на становището, госпожа С.Д.Р. не е предприела действия по търсене и прибиране на имуществото си. Ответната страна цитира подробно и мотивите на съда по повод делата, образувани във връзка с оспорване на заповедта за прекратяване на наемните отношения.

Взима се становище за неоснователност и по повдигнатите от госпожа С.Д.Р. въпроси за извършена кражба на движими вещи, докато е пребивавала в центъра за временно настаняване „Света София” и Центъра за временно настаняване на бездомни хора.

Жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни.

От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства следва да се приеме, че твърдяната от жалбоподателката злоупотреба с личните й данни, изразяваща се в „обсебване” от страна на служители на С.О. и район Т. на личните й движими вещи и документи, съдържащи личните й данни, е станала към 2009г. Жалбата до Комисията е подадена на 30.07.2014г. Видно от приложените от С.О. доказателства се установява, че кметът на район Т. е издал заповед за изземване на имот-частна общинска собственост от владението на С.Д.Р. Заповедта е връчена лично срещу подпис на 20.03.2006г. На 14.08.2009г. е изготвено съобщение до госпожа С.Д.Р., залепено на входната врата, на жилището, което е обитавала, с което е уведомена, че до 12.00 часа на 15.09.2009г. следва да освободи от личните си вещи общинския имот.

На основание изложеното следва да се приеме, че жалбата се явява недопустима, подадена след преклузивния срок, в който следва да бъде сезирана Комисията.

Жалбата съдържа твърдения за извършена кражба на лични вещи от неизвестно лице, като решаването на този въпрос е извън компетентността на КЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА във връзка с чл.27, ал.2, т.6 от АПК,

Оставя без разглеждане жалба с рег.№Ж-848/30.07.2014г., подадена от С.Д.Р. срещу С.О. като недопустима-просрочена и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.