Решение по жалба с рег. № Ж-84/ 04.03.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 02.07.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-84/ 04.03.2014г., подадена от Г.В.С. срещу Община В.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

С писмо рег.№Ж-84/04.03.2014г., Омбудсмана на Република България е препратил в Комисията за защита на личните данни жалба, подадена от Г.В.С.

Г.В.С. сочи в жалбата си, че Общински съвет В. /ОбС В./ не изпълнява Решение №9410/2010г. на КЗЛД, което е потвърдено от съда. Жалбоподателят твърди, че Общински съвет В. продължава да злоупотребява с личните му данни, като ги разпространява на „хартиен носител /карта за Г.Т./ на територията на Община В.”.

Жалбата на господин Г.В.С. е насочена и срещу твърдени нарушения на Закона за интеграция на хора с увреждания. Община В. е нарушила закона, като е отказала на „хората с увреждания да ползват всички автобусни линии на Общинския превозвач „Градския транспорт ЕАД”.

Към жалбата като доказателства са приложени копия от: решение №9410/2010г. на КЗЛД; копие на картата на господин Г.В.С. за Г.Т. и протокол от адм. д. №697/2011г. на ВАС.

Във връзка с направеното в жалбата твърдение, че Общински съвет В. не изпълнява решение на КЗЛД, което е потвърдено с решение на ВАС е извършена служебна проверка, от която се установи следното:

С жалба рег.№9410/06.08.2010г., Г.В.С. е сезирал Комисията с твърдения, че личните му данни са достъпни в интернет на официалната страница на Община В. При извършената проверка по жалбата е установено, че ОбС В. е приела решение №4874-4. Решението е прието на проведено на 25.04.2007г. заседание на основание чл.21, ал.1, т.6 и т.23 във връзка с чл.17, ал.1, т.7 и чл.52, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната власт /ЗМСМА/. Решението е взето по повод друго решение на Общински съвет В. №4774-2/52/16.03.2007г. и на база социален доклад по чл.27 ППЗСП. Общински съвет В. е отпуснал еднократна финансова помощ за задоволяване на основни жизнени и комунално-битови потребности на лица, посочени в списък, приложение към решението. В приложения списък към решението на лицата, на които се отпускат финансова помощ под №142 са публикувани трите имена, единият граждански номер, адреса на жалбоподателя, номера и датата на молбата му за отпускане на финансова помощ, информация, че лицето е сирак от дом „К.Н.”– В., че е ученик в 12 клас в СОУ за деца с нарушено зрение „П.И.Ш.”– кв. А. и обстоятелството, че на жалбоподателя му предстои абитуриентски бал и напускане на дома.

От направената служебно справка в посочения в жалбата интернет адрес: www.vlastta.com, към момента на подаване на жалбата се е установило, че решението на общинския съвет съдържа цитираната информация за жалбоподателя, а към 27.10.2010г. е заличен само единният граждански номер на Г.В.С.

С решение №9410/11.12.2010г. КЗЛД е приела жалбата на Г.В.С. за основателна и е издала задължително предписание на ОбС В. и на Община В.

Общински съвет В., в качеството му на орган на местно самоуправление във връзка с чл.24, ал.2 от ЗМСМА е задължен да създаде правила относно задължението на кмета на общината, регламентирано в чл.22, ал.2 от ЗМСМА и чл.69, ал.7 от Правилника за организацията и дейността на Общински съвет В., неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация, за публикуване на протоколите на общинския съвет и взетите решения на интернет страницата на общината. Указано е, че с новите правила следва да се уредят правомощията на кмета на общината, който да има право да заличава личните данни на физическите лица, съдържащи се в актовете на общинския съвет в протокола, който се публикува на интернет страницата на общината.

Кметът на община В. е задължен да предприеме необходимите действия за актуализация на „Инструкцията за прилагане на Наредба№1 от 07февруари 2007г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни” от 03.03.2008г. и процедури „Използване на информационните ресурси на община В.”, неразделна част от Инструкцията в съответствие със задължителното предписание по т.2 от решението на КЗЛД в частта, в която е регламентирано, че публикуваната информация на официалната интернет страница на общината не подлежи на допълнителна редакция, като се съобрази и с правилата на ОбС В., която ще бъде приета и във връзка с даденото от КЗЛД задължително предписание.

Решението на Комисията е оспорено пред Върховен административен съд /ВАС/ от ОбС В. Образувано е адм. д №697/2011г. ВАС е постановил съдебно решение №10668/18.07.2011г., с което е отхвърлил жалбата на общинския съвет срещу решението на КЗЛД.

На 14.11.2011г. Община В. е депозирала в деловодството на Комисията доказателства, за изпълнение на даденото задължително предписание, а именно: актуализирана Инструкция за прилагане на Наредба№1 от 07 февруари 2007г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни; Процедури за използване на информационните ресурси на Община В. и заповед №0358/02.02.2011г. на кмета на Община В.

На 01.12.2011г. ОбС В. с писмо вх.№9410 уведомява Комисията, че във връзка с издаденото задължително предписание е сезиран кмета на общината да внесе предложение за изменение на Инструкцията за прилагане на Наредба№1 от 07 февруари 2007г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни и процедури Използване на информационните ресурси на Община В., за което се прилагат доказателства.

Уточнява се, че съгласно чл.29а от ЗМСМА, общинския съвет няма самостоятелен щат, а служителите, които подпомагат и осигуряват работата на съвета са в договорни отношения с кмета на общината. Изменението на правилата за работа свързани с публикуване на протоколите на ОбС и взетите решения на интернет страницата на общината, следва да бъде внесено в ОбС от кмета на общината, за взимане на решение за одобрението му.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от кмета на Община В., „Г.Т.” ЕАД и Съюза на слепите в България.

Общински съвет В. депозира в Комисията писменото си становище по жалбата, като сочи, че общинския съвет с решение №1349-3/28/12.02.2014г., прието на основание чл.21, ал.1, т.6 от ЗМСМА, чл.50, чл.55, ал.1 и ал.2 от Закон за държавния бюджет на Република България /ЗДБРБ/ за 2014г., чл.94, ал.2, ал.3 и чл.39 от Закона за публичните финанси и предложение на кмета на община В. е приел бюджета на общината за 2014г. По молба на Председателя на Съюза на слепите в България /ССБ/ от 28.10.2013г. са заложени средства за издаването на безплатни карти по две линии на незрящи лица, жители на гр. В. и на техните придружители. Решението на общинския съвет е публикувано в официалната интернет страница на общината, но в него не се съдържат лични данни на лицата, които ще ползват безплатните карти. В изпълнение на ЗЗЛД е публикуван единствено и само текста на решението, но не и списъка на лицата, които ще ползват картите.

В становището се сочи още, че картите за ползване на безплатен транспорт ще се издават от избрани от правоимащите лица оператори на транспортни услуги на територията на общината. Операторите на транспортни услуги, с които община В. има сключени договори са: „Г.Т.” ЕАД и „Т.Х.” АД. Издадената карта на жалбоподателят е от „Г.Т.” ЕАД. Твърди се, че действително в картите се съдържа информация по отношение на единния граждански номер на притежателя й, като целта на изписването е правоимащото лице да бъде индивидуализирано и да бъде ограничена възможността за извършване на злоупотреби при ползване на услугата. Със Заповед №33/18.03.2014г. на Изпълнителния директор на „Г.Т.” ЕАД е наредено изписването на единия граждански номер на ползвателите на картите да бъде преустановено, считано от 18.03.2014г. Приема се, че изписването на единния граждански номер не може да бъде определено, като вид обработване на личните данни, съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и целта за това е само възможността на операторите на транспортни услуги да индивидуализират лицето ползващо услугата– безплатен транспорт, за да установят, че то е правоимащо да ползва тази услуга.

ОбС В. излага твърдения, че соченото в жалбата решение на КЗЛД касае друг случай, който е неотносим към настоящия, с който е сезирана Комисията. Твърди се, че решението на общинския съвет, в изпълнение, на което е издадена картата за ползване на безплатен транспорт на жалбоподателя, създава за него единствено благоприятни последици.

Към становището се прилагат следните документи: Решение №1349/28/1202.2014г. на ОбС В., ведно с приложение №9 към него; писмо вх.№ОС13001384ВН/28.10.2013г. и заповед №33/18.02.2014г. на ИД на „Г.Т.” ЕАД.

На 24.04.2014г. „Г.Т.” ЕАД е представил писмено становище по жалбата на Г.В.С. Дружеството сочи, че действията, които предприема по издаване на карти за ползването на безплатен транспорт са следните: получаване на писма чрез дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности” при община В., с които се иска от Съюза на слепите в България издаване на безплатни карти за пътуване по две линии на незрящи хора. В писмата лицата, на които следва да бъдат издадени картите са посочени поименно с изписването на единия им граждански номер. В тази връзка дружеството приема, че извършва само техническа дейност по издаването на картите и няма отношение и не носи отговорност за разпространяване на личните данни на физическите лица, притежатели на издадените карти. Уточнява се в становището, че правното основание, на което се изписва единият граждански номер върху картите е решение на ОбС В. №207-17/28.01.2004г. Въз основа на решението е утвърден и отпечатан образец на картите за незрящи. Картите по образец са отпечатвани и предоставени на „Г.Т.” ЕАД от ОбС В. през 2004г. и се ползват без промяна и до настоящия момент. Валидността на картата на жалбоподателят е безсрочна. Дружеството уточнява, че картите, които съдържат единия граждански номер на притежателя ще бъдат поетапно подменяни, с оглед разпореждането, дадено в заповед №33/18.03.2014г. на Изпълнителни директор на „Г.Т.” ЕАД. Смяната ще се извършва чрез изискване от Съюза на слепите в България да уведоми членовете си, че се извършва подмяна на картите, които ползват.

Като доказателства към становището се прилагат: заверени копия от писма на Съюза на слепите в България до дирекция „Общинска собственост икономика и стопански дейности” и заверено копие на карта за пътуване на незрящ.

Жалбоподателят се е възползвал от възможността да представи отговор по писменото становище на ОбС В., като към него е приложил доказателства.

На 02.06.2014г. Съюза на слепите в България, изразява становище по жалбата на Г.В.С., в което сочи, че регионалната организация на съюза преди седем години е издействала от общинското ръководство, незрящите граждани, живущи на територията на гр. В., да ползват безплатен Г.Т. Становището на общината е оформено с решение на ОбС В. На базата на предоставен списък на членовете, съюзът, ежегодно получава карти, които се предоставят на правоимащите лица. Образецът на картата и информацията, която се съдържа в картата, се определя от общинска администрация В. Съюза на слепите в България приема, че жалбата е неоснователна.

Г.В.С. сочи в жалбата си, че ОбС В. в нарушение на влязло в сила решение на КЗЛД №9410/2010г. продължава да злоупотребява с личните му данни, като ги разпространява на хартиен носител– карта за Г.Т., важаща на територията на Община В. Изложените твърдения не отговорят на обективната действителност.

Постановеното от КЗЛД решение №9410/11.12.2010г. има друг предмет, независимо, че жалбоподател отново е господин Г.В.С. С влезлият в сила административен акт е констатирано извършено нарушение, изразяващо се в неправомерно публикуване на официалната интернет страница на Община В. на личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в решение на ОбС В. В изпълнение на правомощията си, КЗЛД е издала задължително предписание на Община В. и ОбС В., с което е задължила администраторите на лични данни да съобразят вътрешните си актове със ЗЗЛД, за да не се допуска разпространяването на лични данни. Настоящата жалба има за предмет твърдяно неправомерно разпространяване на лични данни, съдържащи се в карта за безплатно ползване на Г.Т. на територията на Община В.

В жалбата се излагат твърдения за извършени нарушения на Закона за интеграция на хората с увреждания от ОбС В. Соченото нарушение е отказа на общинския съвет да вземе решение, с което хората с увреждания да ползват всички автобусни линии на територията на общината. В тази връзка господин Г.В.С. прилага като доказателство писмо на Омбудсмана на Република България, с което се дават препоръки за недопускане на дискриминация и нарушаване правата на хората с увреждания. Жалбата в тази й част е недопустима, поради факта, че КЗЛД не е компетентният орган, които може да се произнесе по въпроса дали има дискриминация и дали са нарушени правата на хората с увреждания.

За заседанието на КЗЛД, проведено на 02.07.2014г., на което жалбата е разгледана по същество страните са редовно призовани. Жалбоподателят Г.В.С. се явява лично. Община В. не се представлява. За Съюза на слепите в България се явява Р.Г.-С. с пълномощно от името на председателя на ССБ. „Г.Т.“ ЕАД– В. не изпращат представител.

Жалбоподателят поддържа предявената от него жалба и иска Комисията да признае направените по административното производство разноски, като представя писмени доказателства, удостоверяващи направените от него разходи.

Представителят на Съюза на слепите в България не изразява становище по основателността на жалбата и предоставя на преценката на административния орган.

От събраните по административната преписка доказателства е установено, че регионалната организация на Съюза на слепите в България в гр. В. преди 7 години е направила постъпки пред ОбС В. за ползването на безплатен транспорт на територията на общината. Общинският съвет е уважил искането и е взел решение, с което са отпуснати средства от бюджета на общината за издаването на карти на хората с увреждания за ползването безплатно на две линии. Карти за безплатно пътуване ползват и придружителите на хората с увреждания. Картите за безплатно пътуване се издават от оторизирани дружества, с които Община В. има сключени договори.

Всяка година Съюза на слепите в България предоставя на Община В. списък на лица с увреждания, на които следва да им бъде издадена карта за преференциално пътуване. След издаването на картите, регионалната структура на съюза получава картите и ги раздава на правоимащите лица. Образецът на картите е утвърден от ОбС В.

Картата на господин Г.В.С., приложена към жалбата като доказателство е издадена от „Г.Т.” ЕАД гр. В. В нея се съдържа информация за трите му имена, единият му граждански номер и снимка.

Със заповед №33/18.03.2014г. на Изпълнителния директор на „Г.Т.” ЕАД гр. В. е наредено, считано от 18.03.2014г. в абонаментните карти за пътуване в градския транспорт да не бъде изписван единния граждански номер на притежателя й.

От изложената фактическа обстановка се установява, че личните данни на господин Г.В.С. се обработват от регионалната структура в гр. В. на Съюза на слепите в България. Обработването на данните е както в тяхното съхраняване по повод наличието на членствено правоотношение, така и чрез предоставянето им на Община В. във връзка с издаването на карта за безплатен Г.Т. Обработването на личните данни е законосъобразно, извършено при наличието на две от условията за допустимост при обработването посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Не е спорно, че жалбоподателят е предоставил свързаните с него лични данни на Съюза на слепите в България за целите на членството му в организацията. С предоставянето на данните следва да се приеме, че е налице изразено съгласие личните данни да бъдат обработвани именно за тези цели. Второто условие за допустимост при обработване на личните данни е наличието на договорни, членствени отношения между физическото лице, чиито лични данни се обработват и администратора на лични данни.

Личните данни на Г.В.С. се обработват и от Община В. в качеството й на обработващ лични данни. В изпълнение на взетото решение на ОбС В., общината получава от регионалната структура на Съюза на слепите в България списъци на лицата с увреждания, на които следва да им бъдат издадени карти за безплатно пътуване. Получената информация за правоимащите лице се предоставя на съответната транспортна фирма, с която общината има сключен договор за издаване на картите. За Община В. са налице две от условията за допустимо обработване на личните данни. Първото условие е реализирането на законен интерес, а именно изпълнение на решението на общинския съвет и второто е изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес. Не е спорно, че предоставянето на услугата превоз на пътници безплатно на хора с увреждания се осъществява в обществен интерес. Предоставяната услуга се ползва от определен кръг лица, но обществения интерес е тези лица да бъдат интегрирани към обществото чрез различни мерки и действия едно, от които е предоставянето на социални услуги– ползването на безплатен транспорт.

При предоставянето на услугата ползване на транспорт, независимо дали той е платен или безплатен, с издаване и ползване на съответния документ, удостоверяващ правото на ползване на услугата, се сключва договор за превоз. Договорът за превоз е в основата на транспортното право, като подотрасъл на търговското право. Договорът има обща уредба в Търговския закон ТЗ (чл. 367-379) и специални уредби – в зависимост от различния вид превоз, в различни нормативни актове от различна степен. Правоотношението се развива между 2 страни– товародател (изпращач) и превозвач. По силата на превозния договор превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Договорът е двустранен, възмезден и неформален. Билетът или картата имат доказателствено значение, а не са форма за действителност на сключения договор. Те легитимират пътника като страна по превозния договор и не могат да бъдат прехвърляни на друго лице. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него.

Пътникът, ползващ картата за безплатно пътуване е достатъчно индивидуализиран със снимката си. Изписването на единият граждански номер на картата за Г.Т. надвишава целите, за които тази карта се издава и в този смисъл обработването на личните данни се явява непропорционално. Безспорен е фактът, че билетът за Г.Т., който използват всички останали пътници има същото доказателствено значение за сключения превозен договор, както и картата, но в него нито е посочена снимката, нито единният граждански номер на притежателят му.

Комисия за защита на личните данни във връзка с правомощието й дадено в разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЗЛД да осъществява цялостен контрол за спазване на нормативните актове в областта на защита на личните данни, приема, че изписването на единния граждански номер на лицата, които ползват безплатен транспорт на територията на Община В. се явява неоснователно и прекомерно спрямо целта, за която се обработват личните данни. Безспорната индивидуализация на правоимащото лице може да се извърши и без изписването на тази информация на картите за ползване на безплатен транспорт. В тази връзка Комисията приема, че е необходимо да издаде задължително предписание на Общински съвет В., която да извърши действия за промяна на утвърдения образец на картите. Задължително предписание следва да бъде издадено и на „Г.Т.” ЕАД В. за предприемане на необходимите действия за подмяна на вече издадените карти на хора с увреждания, които да не съдържат информация за единния им граждански номер.

Комисия за защита на личните данни приема, че искането за признаване на извършените от Г.В.С. разходи по повод образуваното пред нея административно производство е неоснователно, поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.47, ал.2, предложение второ от АПК е предвидено, че извършените по административното производство разходи се признават при лично явяване на страна, когато производството е открито по искане на другата страна или е образувано по служебен път. Искането за признаване на разходите се отправя до органа, водещ производството, преди издаване на административния акт.

Искането е направено своевременно, преди издаване на настоящия административен акт, при личното явяване на жалбоподателя в открито заседание на Комисията, за което той е надлежно уведомен, но не изхожда от надлежна страна имаща право да иска признаване на направени разходи. Административното производство е образувано по жалба на Г.В.С., поради което не е налице предпоставката на цитираната правна норма, а именно: производството да е открито по искане на другата страна или по служебен път.

Жалбоподателят е представил списък на направените от него разходи по административното производство, като подробно ги е описал по дата на извършването, вида на документа, удостоверяващ направения разход, основанието за направата им и разходите по пера. Общата сума, която жалбоподателят иска да му бъде призната е в размер на 16.36 лв.

От предоставените от господин Г.В.С. доказателства за извършените от него разходи: карта за еднократно пътуване и касови бележки за извършени копирни услуги не може да се установи по безспорен начин, че същите са били направени именно във връзка с административното производство.

Веселин Целков, член на Комисия за защита на личните данни изразява своето особено мнение по основателността на жалбата. Приема, че същата е изцяло неоснователна, за това, защото получаването на карта за безплатен превоз, на практика представлява сключване на доброволен договор между две страни. Наличието на договор е предпоставка ползвателят на услугата да бъде еднозначно индивидуализиран във всеки един момент. В Република България едно от средствата за еднозначна идентификация се извършва чрез единния граждански номер, поради което наличието му в картите за ползване на безплатен Г.Т. е законосъобразно и не е в противоречие на ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.