Решение по жалба с рег. № Ж-80/ 27.02.2014г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 21.05.2014г. (Протокол №19), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-80/27.02.2014г. от Н.К.П. срещу „БТК“ АД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни е образувано на основание чл.38 от Закона за защити на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която се съдържат твърдения за злоупотреба с лични данни, изразяваща се в предоставянето им на трети лица. Жалбоподателят посочва, че без неговото знание и съгласие личните му данни– имена, ЕГН, адрес и телефон са предоставени от БТК АД на „С.Г.Г.“ООД, вследствие на което на 19.02.2014г. е подложен неколкократно на телефонен тормоз и заплахи от служител на фирма за събиране на вземания. Обажданията са свързани със задължение към В., което г-н Н.К.П. оспорва. Притеснен е, че личните му данни са разпространени неправомерно и моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме необходимите действия по компетентност. Към жалбата не са приложени доказателства.

Жалбата, подадена от Н.К.П. срещу БТК АД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават БТК АД и „С.Г.Г.“ООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че на дружеството БТК АД е издадено Удостоверение №14414. „С.Г.Г.“ООД притежава Удостоверение №52178. Двете дружества са вписани в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 23.04.2014г. (Протокол№13), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 21.05.2014г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя Н.К.П., ответни страни -БТК АД и „С.Г.Г.“ООД в качеството им на администратори на лични данни и заинтересована страна– „Д.С.“ ООД.

С писмо с изх.№П-1375/12.03.2014г. на Председателя на КЗЛД, г-н Н.К.П. е уведомен за откритото производство по жалбата и е изискана информация дали по случая е сезирал други органи. Повторно, с писмо с изх.№П-2627/30.04.2014г. от жалбоподателя е изискан договор с БТК АД, както и доказателства за прекратяването му. При проведен разговор по телефона (Протокол с изх.№ПР-70/16.05.2014г.), Н.К.П. заявява, че не разполага с посочените доказателства, тъй като е прекратил договорните си правоотношения с оператора през 2004г.

В условията на служебното начало, с писма с изх.№П-1373/12.03.2014г. и №П-1375/12.03.2014г. и повторно с писма с изх.№П-2621/30.04.2014г. и №П-2623/30.04.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съответно БТК АД и „С.Г.Г.“ООД са уведомени за откритото в КЗЛД административно производство. На основание чл.36 от АПК на администраторите е указано да предоставят писмени становища, заверени копия на прекратени и настоящи договори сключени с жалбоподателя, доказателства за наличие на неизплатени негови задължения, както и други относими доказателства.

С писмо вх.№С-138/24.03.2014г., БТК АД депозира становище, в което сочи, че Н.К.П. е бил титуляр по договор за фиксирана гласова услуга– обикновен телефонен пост с номер ****, по който има ликвидни и изискуеми задължения в размер на 81.76лв. за 10 месечни сметки. На правно основание– Договор за цесия от 27.04.2012г., вземането на БТК АД от г-н Н.К.П. е прехвърлено за събиране на „С.Г.Г.“ООД, като за целта са предоставени личните му данни. За уведомяването на длъжника БТК АД е упълномощило фирмата за събиране на вземания. Данните на жалбоподателя са събрани за конкретни, точно определени и законни цели, поради което считат жалбата за неоснователна.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: 10бр. месечни сметки, Договор за цесия №30837/27.04.2012г. и пълномощно на Р.Й.Й. и на Л.Н.Б.

С писмо, вх.№С-148/27.03.2014г. от„С.Г.Г.“ООД е получено становище, в което се посочва, че по силата на сключен договор с БТК АД, дружеството изкупува и събира просрочени и неплатени задължения от абонати на оператора. Сочи се, че „С.Г.Г.“ООД встъпва в правото си на кредитор с всички произтичащи от това права и задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, ако има такива. За конкретния случай се твърди, че задължението на жалбоподателя е било част от предмета на цесията, за което г-н Н.К.П. е бил надлежно уведомен. Дружеството посочва, че обработва личните данни на абонати и потребители на БТК АД единствено в изпълнение на договорните си задължения, поради което считат жалбата на Н.Д.Т. за неоснователна.

Към становището са приложени: Пълномощно на М.Г., Договор за прехвърляне на вземания от 27.04.2012г., Приемо-предавателен протокол от 06.06.2012г., Пълномощно на „С.Г.Г.“ООД, Уведомление до Н.К.П. за цесия, Удостоверение от „Д.С.“ ООД.

В деловодството на КЗЛД с молба с вх.№С-225/20.05.2014г. от „С.Г.Г.“ООД е депозирано допълнително становище за коригиране на предходното становище, в което има несъответствие в имената на жалбоподателя. Уточнява се, че с оглед извършената цесия, дружеството има право да обработва личните данни на длъжниците по осъществената цесия, в т.ч. и на жалбоподателя, поради което считат жалбатана Н.П. за неоснователна.

При проведен телефонен разговор (Протокол от 11.04.2014г.), г-н Н.К.П. е уведомен за депозираните в КЗЛД становища от БТК АД и от „С.Г.Г.“ООД и приложените доказателства по жалбата. Съобщено му е, че от БТК АД обясняват предприетите срещу него действия с наличие на договор за домашен телефонен пост с номер ****. Към становището БТК АД прилага фактури за телефон с номер ******, находящ се в с.У.. Г-н Н.К.П. заяви, че не е страна по договор за телефон с номер **** в гр. София. Твърди, че е бил абонат на В. за стационарен телефон в с.У., но е закрил телефонния пост преди години. Указано му е да предостави становището си писмено.

С оглед изясняване на факти и обстоятелства по случая, с писмо с изх.№П-2614/ 30.04.2014г. и повторно с писмо с изх.№П-3007/19.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, от „Д.С.“ ООД е изискано становище и доказателства по жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 21.05.2014г. (Протокол №19), страните са редовно уведомени. Жалбоподателят, както и „Д.С.“ ООД не се явяват и не изпращат процесуални представители. За БТК АД се явяват юрк.Б.И. и юрк.Л.Б. с пълномощно по преписката. „С.Г.Г.“ООД се представлява от юрк.М.Г. с пълномощно.

Юрк.Л.Б. прави уточнение за допусната техническа грешка в становище с вх.№С-138/24.03.2014г., която моли да бъде поправена. В стр. 2, ред 3 в становището, вместо коректния номер **** е записан номер *****. Начислените суми са за посочения телефонен пост, както и приложените към административната преписка неплатени месечни сметки.

Юрк.М.Г. заявява, че жалбоподателят е уведомен за извършената цесия на 22.07.2012г. чрез хибридна поща, като писмото е поставено в пощенската кутия на лицето. Счита жалбата за неоснователна по аргументи, подробно изложени в писменото становище на дружеството.

Законът за защита на личните данни изисква обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни да се осъществява законосъобразно и добросъвестно, при спазване неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

При преценка относно основателността на жалбата, КЗЛД изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-н Н.К.П., изразяваща се в предоставянето им на трети лица без знанието и съгласието му. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД „предоставяне“ на лични данни представлява обработване на лични данни.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. Не е спорен факт, че жалбоподателят е бил абонат на БТК АД и е ползвал договорени с оператора услуги. При проведен телефонен разговор (Протокол с вх.№ПР-41/14.04.2014г.), Н.К.П. заявява, че е бил страна по договор с БТК АД за телефонен пост в с.У., за който сочи, че е „закрит преди години“, но не представя доказателства. Следователно между страните е налице валидно правоотношение. Г-н Н.К.П. е предоставил доброволно личните си данни, от което следва извода, че е налице изричното му съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни БТК АД да обработва личните му данни с оглед сключения договор, поради което жалбата в тази част е неоснователна.

За ползвани услуги не са заплатени месечните сметки за периода от 10.05.2007г. до 05.02.2008г. в общ размер на 81.76лв. На правно основание– Договор за прехвърляне на вземания, БТК АД прехвърля задължението на г-н Н.К.П. на „С.Г.Г.“ООД. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От приложения Договор№30837/27.04.2012г. е видно, че се прехвърлят вземания от предишния кредитор БТК АД към „С.Г.Г.“ООД – изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжниците, чиито задължения са включени в предмета на цесията. Съгласно т.5 от цитирания договор, „С.Г.Г.“ООД се счита за упълномощен за уведомяването на длъжниците. Към становище с вх.№С-148/27.03.2014г. от „С.Г.Г.“ООД е предоставено и изрично писмено пълномощно от оператора. Следователно задължението за уведомяване, включено в предмета на цесията е за„С.Г.Г.“ООД.

От фирмата за събиране на вземания се твърди, че за извършената цесия жалбоподателят е уведомен на 22.07.2012г., като му е посочен размера на задължението, което следва да заплати. От приложеното копие на Уведомително писмо до жалбоподателя обаче не може да се установи нито на коя дата е изпратено, нито дали е достигнало да адресата, липсва и изходящ номер на писмото. С писмо с изх.№223/2012г. от „Д.С.“ ООД потвърждават, че Уведомлението за цесия е изпратено от дружеството чрез непрепоръчана пратка и доставено на жалбоподателя на адрес: с.У. съгласно Общите условия на „Български пощи“. Посочените твърдения не се подкрепени с неоспорими доказателства, че уведомлението е връчено по надлежен начин, за да се счита жалбоподателят уведомен, че задължението му е прехвърлено от БТК АД на друг кредитор. От събраните в хода на административното производство доказателства е установено, че не е налице надлежно уведомяване, по смисъла на чл.99 от ЗЗД, на длъжника за извършената цесия. Следователно договорът за цесия няма действие спрямо г-н Н.К.П. Комисията за защита на личните данни е специализиран държавен орган с изрично уредена от законодателя компетентност. Преценката на законосъобразността на гражданско-правни взаимоотношения не е в компетентността на административния орган, поради което в настоящия случай Комисията преценява действителността на извършената цесия единственно като условие за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателя от „С.Г.Г.“ООД.

При анализ на събраните в хода на настоящото административно производство доказателства се установява, че „С.Г.Г.“ООД обработва, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД свързаните с жалбоподателя лични данни. В качеството си на администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, „С.Г.Г.“ООД има задължение да обработва лични данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл.4 от ЗЗЛД предпоставки, както и в съответствие с изискванията на принципите, прогласени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Правното основание за „С.Г.Г.“ООД да обработва личните данни на Н.К.П. е изпълнение на законовото задължение за уведомяване на лицето, каквото в настоящия случай не е налице. Действията по обработването на личните данни на жалбоподателя– съхраняване на личните му данни, изготвяне на уведомително писмо, както и предоставянето им на „Д.С.“ ООД, са извършени без наличие на правно основание, поради което обработване на личните данни на г-н Н.К.П. от „С.Г.Г.“ООД е недопустимо. С тези действия „С.Г.Г.“ООД е нарушило императивна разпоредба, съдържаща се чл.4, ал.1 от ЗЗЛД.В резултат на неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя са нарушении правата му по ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, анализирайки представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна в тази част.

При определянето на размера на административното наказание Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които то засяга. Взе предвид обстоятелството, че настоящото наказание не е първо за дружеството „С.Г.Г.“ООД, както и факта, че с действията са увредени правата по Закона за защита на личните данни на едно физическо лице.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1592, бул.„Проф. Цветан Лазаров“ №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ-ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.