Решение по жалба с рег. № Ж-78/ 01.03.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 26.06.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа допустимостта на жалба с рег.№Ж-78/ 01.03.2013г., депозирана от П.Ц.М. срещу „К.Р.М.“ ООД, „Т.К.“ АД, „Б.Т.К.“ АДи „М.“ ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

П.Ц.М. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Р.М.“ ООД, „Т.К.“ АД, БТК АД и „М.“ ЕАД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че на 28.12.2012г. е получила кратко текстово съобщение на мобилния си телефонен номер с текст: „KRM; Здравейте! Молим да заплатите задължението си към В., което е в размер на 545.39лв., до 30/12/2012г. За повече информация ****“. Госпожа П.Ц.М. уточнява, че телефонния номер, от който е изпратено съобщението е 1990.

П.Ц.М. уведомява Комисията, че никога не е била в договорни правоотношения с БТК АД. Използвала е само предплатени карти на телекомуникационната компания.

Жалбоподателката иска да бъде изяснено на какво основание дружеството за събиране на вземания иска от нея по-горе цитираната парична сума, както и да бъде извършена проверка, която да установи законно ли са предоставени личните ѝ данни на „К.Р.М.“ ЕООД от страна на БТК АД.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относимите по случая доказателства от „К.Р.М.“ ООД, „Т.К.“ АД, „Б.Т.К.“ АД, „М.“ ЕАД и „К.Б.“ ЕООД.

В проведен телефонен разговор с г-жа П.Ц.М. е изискано от нея да представи доказателства, в подкрепа на изложените в жалбата твърдения. За проведения телефонен разговор е съставен Протокол с дата 03.04.2013г.

С писмо рег.№П–2482 от 10.04.2013г. П.Ц.М. депозира в деловодството на административния орган, следните доказателства: снимка на полученото кратко текстово съобщение от номер 1990 и писмо на „Б.Т.К.“ АД, с дата 19.02.2013г.

В по-горе описаното писмо жалбоподателката уточнява, че краткото текстово съобщение е получено на СИМ карта с мобилен номер *****, за която г-жа П.Ц.М. е имала сключен договор с „М.“ ЕАД (прекратен към 02.02.2013г.). Госпожа П.Ц.М. допълва, че СИМ картата, на която е получено съобщението не е активна, но е съхранила съобщението.

„К.Б.“ ЕООД представя своето становище с писмо вх.№С-209/28.03.2013г. В същото се твърди за извършена обстойна проверка на поддържаните от Дружеството регистри, от която не е установено наличието на данни за лице с имена П.Ц.М.

Дружеството пояснява, че посочения в жалбата кратък номер 1990 не се ползва от него, както и стационарен номер ****. Уточнено е още, че абревиатурата, която използва за съкращение на търговското си име „К.Б.“ ЕООД е „CRBG“, а не „KRM“.

„К.Б.“ ЕООД допълват, че е изпратено запитване до БТК АД относно случаят с г-жаП.Ц.М., на което телекомуникационната компания е отговорила, че този клиент не е възлаган за събиране на вземания.

Към становището са приложени като доказателства, ксерокопия на изпратения от БТК АД до „К.Б.“ ЕООД- отговор от 22.03.2013г. и Пълномощно за представителна власт пред КЗЛД, в полза на адвокат Ш.

„Б.Т.К.“ АДдепозира становището си с писмо рег.№С– 208/27.03.2013г. В същото телекомуникацонната компания заявява, че жалбоподателката- П.Ц.М. е клиент на БТК АД, за използването на предплатена мобилна гласова услуга, номер *****.

Телекомуникационната компания твърди, че никога не е предоставяла свързани с г-жа П.Ц.М., лични данни на дружества за събиране на вземания, както и други трети лица,тъй като същата не е придобивала качеството на „длъжник на БТК АД“.

Дружеството счита подадената от П.Ц.М. жалба, за неоснователна и недоказана по отношение на БТК АД.

Към становището е приложено като доказателство заверено ксерокопие от Пълномощно за представителна власт пред КЗЛД, в полза на Б.И.

С оглед установяването на факта кое е физическото или юридическо лице, което е сключило договор за използването на кратък номер 1990, с писмо рег.№П– 2447/ 09.04.2013г. на Председателя на КЗЛД тази информация е изискана от БТК АД.

В изпълнение на дадените от Комисията указания, с писмо рег.№М–104/ 15.04.2013г. БТК АД уведомява административният орган, че кратък номер 1990 е регистриран в мрежата на телекомуникационната компания. В допълнение е обяснено, че съгласно Договор за услуги с добавена стойност чрез кратки номера №26784 от 28.01.2010г., този номер се ползва от дружеството „Т.К.“ АД, същият действащ към настояща дата.

Към писмото са приложени като доказателства, заверени ксерокопия от: Договор №26784 от 28.01.2010г.; Приложение 1– информация за актуалните кратки номера на доставчика и Пълномощно за представителна власт пред административният орган, в полза на Б.И.

„К.Р.М.“ ООД изразяват становището си по жалбата на 26.04.2013г. Със същото „К.Р.М.“ ООД уведомява административният орган, че по случая на г-жа П.Ц.М. е извършена проверка, от която е установено, че същата не присъства в системата на Дружеството, респективно телефонен номер ***** не е подаван за събиране на неизплатени задължения.

Дружеството уточнява, че при ръчната обработка на телефонните номера, при един от клиентите му е допусната техническа грешка и на този номер е търсено друго лице с просрочено задължение.

„К.Р.М.“ ООД отбелязват, че към настоящия момент номерът на г-жа П.Ц.М. е деактивиран от системата на дружеството и жалбата и следва да бъде обявена за неоснователна.

Към становището е приложено като доказателство, заверено ксерокопие от Рамков договор за услуги 27260/17.05.2010г.

„Т.К.“ АДдепозира становището си с писмо рег.№П– 3295 от 13.05.2013г.

Дружеството заявява, че кратък номер 1990 е собственост на „Т.К.“ АД и съгласно Договор от 10.12.2010г. е предоставен за ползване на „К.Р.М.“.

„Т.К.“ АД уточнява, че съгласно чл.7, ал.1 от описания по-горе Договор, в качеството му на възложител „К.Р.М.“ ЕООД носи цялата отговорност за текстовете на кратките текстови съобщения, изпращани на клиентите му чрез „Т.К.“ АД и спазването на всички други разпоредби на действащото законодателство. Дружеството допълва, че съгласно чл.4, ал.4 от Договора не разполага с данни за съдържанието на краткото текстово съобщение, което е получила жалбоподателката.

Към становището е приложено като доказателство, заверено ксерокопие на Договор от 10.12.2010г., сключен между „Т.К.“ АД и „К.Р.М.“ ЕООД.

„М.“ ЕАДизразява становище по подадената от г-жа П.Ц.М., жалба с писмо рег.№С– 387 от 13.06.2013г.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че П.Ц.М. е била абонат на „М.“ ЕАД по силата на сключен Договор №М3012636 за номер *****, за предоставяне на електронни съобщителни услуги. „М.“ ЕАД уточнява, че г-жа П.Ц.М. е подала заявление за прекратяване на описания Договор на 02.01.2013г., във връзка с което, същият е бил прекратен считано от 02.02.2013г.

„М.“ ЕАД твърди, че всички задължения по Договора са изплатени коректно и договорените срокове, респективно не са предприемани действия за събиране на вземания.

Дружеството е категорично, че телефонен номер ***** не е предоставян на БТК АД, както и на други трети лица, с оглед на което жалбата на г-жа П.Ц.М. по отношение на „М.“ ЕАД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Към становището са приложени като доказателства, заверени ксерокопия от: Договор №М3012636 от 22.12.2011г. за номер *****; Приложение №1 към Договора; Данни за потребителя от 22.12.2011г.; Заявление за прекратяване на Договора от 02.01.2013г. и Пълномощно за представителна власт пред административния орган, в полза на Д.Д.

Административният орган приема депозираната от П.Ц.М. жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения:

На 28.12.2012г. П.Ц.М. е получила кратко текстово съобщение на телефонния си номер, а именно ***** с текст: „KRM; Здравейте! Молим да заплатите задължението си към В., което е в размер на 545.39лв., до 30/12/2012г. За повече информация ****“. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични принципи. Видно от полученото кратко текстово съобщение, в него не се съдържат данни за идентификация на лицето, имена или други данни, а единствено цитирана дължима сума към БТК АД.

В извършената проверка по административнатапреписка е установено безспорно, че П.Ц.М. не е длъжник на БТК АД.

В административното производство не са събрани данни, в подкрепа на твърдяното от г-жа П.Ц.М. предоставяне на личните ѝ данни на трети лица, от страна на „К.Р.М.“ ООД, „Т.К.“ АД, „Б.Т.К.“ АД и „М.“ ЕАД. Установена е единствено допусната техническа грешка, при ръчната обработка на номерата от страна на „К.Р.М.“ ООД, поради която краткото текстово съобщение със съдържание дължимата сума към БТК АД, не е изпратено на реалния длъжник, а на друг генериран телефонен номер, този на г-жа П.Ц.М.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на лични данни. В конкретния случай, не е установено обработване личните данни на жалбоподателката, респективно за нея липсва правен интерес за сезиране на КЗЛД. Този извод следва не само от липсата на идентификация в полученото кратко текстово съобщение от физическото лице, но и от т.36 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), според която „номер“ е последователност от десетични цифри, която еднозначно идентифицира крайна точка в електронната съобщителна мрежа. Номерът съдържа информация, необходима за маршрутизиране и/или таксуване на едно повикване до крайна точка.

В качеството си на административен орган, във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че не е налице обработване личните данни на П.Ц.М..

На основание чл.27, ал.2, т.6 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни, водима от горното, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.