Решение по жалба с рег. № Ж-777/15.12.2016 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав, членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 28.02.2018г., обективирано в протокол №10/2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба рег.№Ж-777/15.12.2016г., подадена от И.З. срещу Административен съд– София– град (АССГ), за нарушаване на Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена И.З. с твърдения, че на интернет страницатана АССГ на формата за информация за дела, при задаване на номер на делото се появяват пълните три имена на жалбоподателката, което прави възможно последващата й идентификация. Г-жа И.З. сочи, че в протокола по дело №**** са цитирани данни за дирекцията и отдела в който работи. Твърди, че по номерата на публикуваните документи, служителите работещи в структурата и имащи достъп до документите, биха могли да я идентифицират. Г-жа И.З. е посочила, че в решението са описани документи, които се отнасят до психологически изследвания.

Посочено е, че жалбоподателката се е обърнала до инспектората на ВСС с молба за съдействие, като отговорът от там е бил, че й е отговорено от съда.

Твърди, че за да се възползва от услугите на АССГ, е „принудена да стане публично достояние“.

Моли Комисията да вземе отношение по случая.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая с писмо изх.№П-1563/10.03.2017г. на КЗЛД,на председателя на АССГ е предоставен срок за писмено становище и представяне на относими доказателства.

В отговор е депозирано становище в КЗЛД от председателя на АССГ, заведено с рег.№С-183/20.03.2017г., в което се сочи, че адм. дело №*** по описа на АССГ– Второ отделение, 52 състав е било образувано по жалба на И.З., против индивидуален административен акт на директора на Дирекция „Правно– нормативна дейност“ към Министерство на вътрешните работи. С решение на №***** по адм. дело №****, съдът е отхвърлил жалбата на лицето. Посочено е, че действително в графа „страна“ при задаване номера на делото в интернет страницата на АССГ се изписват трите имена на лицето, но те не фигурират като такива в протоколите от проведените съдебни заседания на 05.10.2016г. и на 19.10.2016г., не фигурират и в решението по същество на спора.

В становището е посочено още, че публикувана информация на сайта на АССГ, не идентифицира г-жа И.З. и че жалбоподателкта не може да бъде идентифицирана пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Изложени са твърдения, че информацията, която е публикувана на интернет страницата на АССГ не е „измежу посочената по чл.5, ал.1, т.1- т.3 от ЗЗЛД.

В становището се сочи още, че АССГ законосъобразно е обработил личните данни на г-жа И.З., поради, което не е нарушен чл.5 от ЗЗЛД. Посочено е, че в случая данните са обработени на основание чл.4, ал.1 , т.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона.

С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от АПК, на 07.02.2018г. Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-777/15.12.2016г., предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.

Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподател– И.З.; ответна страна– Административен съд– София град, и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.

На проведено на 28.02.2018г. заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Страните са редовно уведомени.

Жалбоподателката И.З.– редовно уведомена, явява се лично.

Администраторът– Административен съд– София-град– редовно уведомен, не се представлява.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-777/15.12.2016г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата, подадена от И.З. е съобразена в цялост с изискванията на КЗЛД, съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити за редовност.

Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при нарушаване на правата му по ЗЗЛД, всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Жалбата е подадена в срока на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и е допустима.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. При извършената служебна проверка в поддържания от Комисията Регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри е установено, че АССГ е изпълнил задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД и е регистриран като администратор на лични данни с идент. №39332 .

Предмет на жалбата е неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й,Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В резултат от цитираните и анализирани доказателства, представени в производството, следва, че административната преписка е изяснена фактическа страна.

Понятието „обработване на лични данни“ е дефинирано в§ 1, т.1 от Допълнителната разпоредба на ЗЗЛД. С оглед разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, определяща като администратори на лични данни всяко физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, Административен съд– София град е „администратор на лични данни“ по смисъла на цитираната разпоредба. Като администратор на лични данни, е длъжен да осигурява спазването на чл.2, ал.2, чиято цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

С регламентираните в чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработване на личните данни на физическите лица от администратор на лични данни наличието на поне едно от които е необходимо и достатъчно за установяване на законосъобразността на действието.

Становището за неоснователност на жалбата е на основание разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, във вр. с чл.64, ал.1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), а именно: обработването на лични данни е допустимо когато обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

Съгласноразпоредбата на чл.чл. 64, ал.1 от ЗСВ,актовете на съдилищата, с изключение на тези по наказателни дела, с които подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание се публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

Предвид горепосочените разпоредби се счита наличието на нормативно установено задължение за обработване на личните данни на жалбоподателката в определения от закон обем в изпълнение на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

Следва допълнително да бъде уточнено, че след направена справка в сайта на АССГ, в протоколите от проведени заседания на 05.10.2016г. и 19.10.2016г. по адм. дело №**** по описа на АССГ, противно на твърденията на жалбоподателката за цитирани данни за дирекцията и отдела в който работи, в протоколите са упоменати единствено страните по делото, от които по никакъв начин не става ясна дирекцията и отдела, чийто служител е жалбоподателката.

В жалбата са изнесени и твърдения за публикувани пълни номера от документи, които документи според твърденията на жалбоподателката се отнасят лично до нея, от които г-жа И.З. би могла да бъде идентифицирана. От служебна справка на административния орган в страницата на АССГ е установено, че в Решение **** по описа на АССГ, второ отделение, 52 състав, са упоменати с цифров израз документи, от които обаче жалбподателката не би могла да бъде идентифицирана чрез един или повече специфични признаци.

В административно производство се установява, в изпълнение на съдържащите се в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД принципи, че личните данни на жалбоподателя са обработвани от администратора на лични данни единствено за целите на образуваното производство, като не са обработвани по начин, несъвместим с тези цели, съотносими са и не надхвърлят посочената цел, поради което обработването се явява законосъобразно.