Решение по жалба с рег. № Ж-746/ 30.05.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 03.09.2014г. , на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-746/ 30.05.2014г. , подадена от С.Б.К. срещу В.К.П.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

С.Б.К. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че на 01.04.2014г. е подал заявление с правно основание чл.28 и чл.28а от ЗЗЛД до В.К.П., с което е поискал информация за свързаните с него лични данни, дали се обработват, целите на обработването, като е изразил желание личните му данни да бъдат заличени. Поводът, по който се обработват личните данни на господин С.Б.К. е образувана срещу него преписка №11369/ 2011г. по описа на С.Г.П., приключила с прокурорско постановление от 18.07.2012г.

В.К.П. е постановила отказ от заличаване на личните данни на господин С.Б.К., поради което той приема, че е регистриран и се води на отчет в информационните масиви на институцията. В тази връзка жалбоподателят приема, че съхраняването на личните му данни от прокуратурата е неправомерно, за това, защото по образуваното срещу него производство той е бил оправдан.

С.Б.К. иска от Комисията да извърши проверка, от която да се установи, дали свързаните с него лични данни са включени в автоматизираната информационна система на полицията, да получи информация относно тяхното използване, като се изясни първоначалния момент на регистрация на данните, категориите лични данни, които се обработват, кога и какви актуализации са извършвани спрямо тях и правното основание за това. Господин С.Б.К. иска и издаване на задължително предписание от КЗЛД, с което да задължи администратора да заличи данните му от информационните си масиви.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискана информация от В.К.П.

Прокуратурата на Република България е депозирала на 16.06.2014г. писменото си становище, с което приема, че жалбата на господин С.Б.К. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Цитират се разпоредби от Конституцията на Република България и Закона за защита на личните данни, като се сочи, че отделните прокуратури и Националната следствена служба обработват лични данни по силата на функциите си, определени в Закона за съдебната власт. Обработването се извършва за целите на разследването на престъпления и след приключване на наказателното производство се изчерпва и основанието за обработване на личните данни.

По повод подаденото от жалбоподателя заявление е извършена справка, от която е установено, че личните му данни са обработвани единствено в рамките на наказателното производство по прокурорска преписка №11369/2011г. по описа на С.Г.П., по което е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, т.4 във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2 от Наказателния кодекс. След частичното прекратяване на образуваното производство срещу господин С.Б.К., прокуратурата заявява, че не са били обработвани, нито предоставяни на друг администратор на лични данни свързаните с жалбоподателя лични данни. Твърдяната липса на обработване на данните е мотивът, поради който е направен отказ от заличаване на личните данни.

С оглед изясняване на всички факти и обстоятелства от значение по случая, с писмо изх.№П-3847/23.06.2014г. на Председателя на КЗЛД са изискани от ВКП допълнителни доказателства и сведения за правното основание, на което се съхраняват изготвените документи по повод образувани прокурорски преписки, като се посочи и нормативно определения срок за съхраняване на тези документи. Изискано е представянето на доказателства, от които да се установи начина и датата на съобщаване на решението на ВКП на жалбоподателя.

В изпълнение на дадените от КЗЛД указания, ВКП е представила копие от известие за доставка /обратна разписка/ с №2766, от която се установява, че господин С.Б.К. е бил уведомен за постановеното по негово заявление, решение на ВКП на 16.05.2014г. Приложено е копие на Номенклатура на делата на прокуратурата на Република България 2006г. , утвърдена с подписа и печата на Главния прокурор на Република България Борис Велчев и директора на централния държавен архивГ.Ч.

На 04.08.2014г. Прокуратурата на Република България е депозирала допълнително становище, в което се поддържа тезата за неоснователност на жалбата. В подкрепа на това становище се сочи, че защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни се урежда от ЗЗЛД, чиято приложимост за целите на наказателното производство е обусловена дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Според администратора на лични данни специален закон по отношение на ЗЗЛД се явява НПК, в който е предвиден ред за реализиране на наказателната отговорност. В изпълнение на правомощията с по чл.127 от Конституцията на Република България, Прокуратурата води разследването и упражняването на надзор за законосъобразното му провеждане, привличане към отговорност на лицата, извършили престъпления. Обработването на личните данни от прокуратурата се извършва на правно основание за това, а именно разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. В становището отново се излага фактическата обстановка по случая и повода, по който са събрани и се обработват свързаните с жалбоподателя лични данни. Поддържа се и тезата, че личните данни на жалбоподателя не се обработват след прекратяване на образуваното срещу него наказателно производство, както и че не са били предоставяни на друг администратор на лични данни или трети лица. Конкретизира се, че съгласно Номенклатурата на делата на Прокуратурата на Република България – НДП 07 Първоинстанционни прокурорски актове по досъдебни производства, срокът за съхранение на прекратените и частично прекратени наказателни производства е 10 години.

В становището се сочи, че с решение №2766/07.05.2014г. на А.П.- заместник на главния прокурор при ВКП, на заявителя С.Б.К. е предоставен достъп до информация, отнасяща се до неговите лични данни. В съответствие с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗЛД, заявителят е уведомен с писмо изх.2766/14.05.2014г. за решението от 07.05.2014г. / решение от тази дата- 07.05.2014г. не е представяно по административната преписка от прокуратурата/. С цитираното писмо е предоставена исканата от заявителя информация.

На 13.08.2014г. жалбоподателят уточнява, че писмото на ВКП, с което е уведомен за удължаване на срока за произнасяне по заявлението му го е получил по пощата след 20.05.2014г. Господин С.Б.К. сочи, че не е получавал справка, различна от решение №2766/ 2014г. по заявлението му с правно основание чл.28 от ЗЗЛД.

За заседанието на Комисията, за разглеждане на жалбата по същество страните в административното производство са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.С. от Адвокатска колегия гр.К. Ответната страна не изпраща представител.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

С.Б.К. е подал заявление до Прокуратурата на Република България на 01.04.2014г. с правно основание чл.28 и чл.28а от ЗЗЛД. С писмо изх.№2766/16.04.2014г. , В.К.П. е уведомила заявителя, че срока за произнасяне по заявлението му е удължен на 30 дни, съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД. Ответната страна не е ангажирала доказателства, как и по какъв начин е изпратила писмото до адресата, както и на коя дата същото е получено. Жалбоподателят твърди, че писмото го е получил по пощата след дата 20.05.2014г.

На основание изложеното следва да се приеме, че Прокуратурата на Република България е удължила срока за произнасяне, след като той вече е бил изтекъл. Този извод следва от факта, че 14-дневния срок за произнасяне е изтекъл на 15.04.2014г. /ден вторник/, а писмото, с което се уведомява заявителят, че срокът се удължава, е изведено на 16.04.2014г. Недопустимо е да се удължава срок, след като той вече е изтекъл. Следва да се посочи, че дори и след удължаване на срока за произнасяне на 30дни, администраторът на лични данни не е постановил решението си в срок. В разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗДЛ, законодателят е предвидил удължаване на срока за произнасяне до 30 дни, като този срок отново тече, съгласно ал.1 от цитираната разпоредба, от датата на подаване на заявлението. Удълженият срок за произнасяне по заявлението на господин С.Б.К. е изтекъл на 01.05.2014г. почивен ден, поради което срокът е изтекъл в първия работен ден 07.05.2014г. Решението на администратора на лични данни №2766/14.05.2014г. за предоставяне на информация по чл.28 и отказ от заличаване на лични данни е постановено след този срок. Непроизнасянето в срок по заявление по чл.29 съставлява административно нарушение по смисъла на ЗЗЛД.

На следващо място, в заявлението на господин С.Б.К. кумулативно се иска информация по чл.28 и заличаване на личните данни по чл.28а от ЗЗЛД.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗЗЛД, администраторът на лични данни при поискване от страна на физическото лице следва да даде потвърждение за това, дали обработва отнасящите се до него лични данни, информация за целите на обработването, категориите данни и категориите получатели, на които са разкрити данните.

С решение №2766/14.05.2014г. на заместник главния прокурор е постановено, че на С.Б.К. се предоставя информация по чл.28 от ЗЗЛД. От съдържанието на решението не може да се установи по категоричен начин, кога и под каква форма е предоставена тази информация. Тя не е предоставена със самото решение, а в решението не е отбелязано, че към него има приложение, което съдържа тази информация. По административната преписка се съдържа писмо с изх.№2766/2014г. ГП 14.05.2014г., адресирано до господин С.Б.К. В него заместник главният прокурор дава информация, че личните му данни се обработват от Прокуратурата на Република България единствено в рамките и за целите на наказателното производство по прокурорска преписка №11369/2011г. по описа на С.Г.П., по която лицето е било привлечено като обвиняем за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, т.4, вр. ал.1 и във връзка с чл.20, ал.2 от НС. С писмото се уведомява заявителят, че на основание чл.33 от ЗЗЛД е взето решение №2766/14.05.2014г. за предоставяне на информация по чл.28 от ЗЗЛД. В тази връзка, Комисията не приема твърдението на Прокуратурата на Република България, че на С.Б.К. е предоставена изисканата от него информация с правно основание чл.28 от ЗЗЛД. Такава информация не е предоставена нито с решението, нито с придружителното писмо, с което е изпратено решението. Съдържащата се в придружителното писмо информация не може да бъде определена като информация по чл.28, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, поради което следва да се приеме, че на заявлението в тази му част не е отговорено, липсва произнасяне на администратора, поради което е налице мълчалив отказ.

Изложената фактическа обстановка не се променя от доказателствата, приложени от прокуратурата към становището й от 16.06.2014г. В документите е налична справка за информация по чл.28, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗЛД, отнасяща се до лицето С.Б.К. Справката е изготвена от прокурор при С.Г.П. С писмо №11369/2011/25.04.2014г. С.Г.П. е изпратила справката на заместник главния прокурор при ВКП, но липсват доказателства, тя да е сведена до знанието на господин С.Б.К.

С.Б.К. е поискал със заявлението си и заличаване на свързаните с него лични данни, обработвани по повод преписка №11369/2011г. по описа на С.Г.П., приключила с прокурорско постановление от 18.07.2012г. От администратора на лични данни е изискана информация, за правното основание, въз основа на което е задължен да съхранява за определен период от време материалите по образуваните преписки, както и срокът за съхранение. По административната преписка е приложена номенклатура на делата на Прокуратурата на Република България, от която не може да се установи, какъв е определеният срок за съхраняване на преписките, подобни на тази образувана срещу жалбоподателя. Към номенклатурата са приложени и указания за прилагането й, от които се установи, че са позовават на нормативни актове, които са отдавна отменени. Не може да бъде споделено схващането, че представената номенклатура от 2006г. и указанията към нея са актуални и действащи към момента и представляват правно основание-нормативно установено задължение, на което ответната страна може да се позове и да бъде прието, че обработването на данните е законосъобразно. В тази връзка повторно е била изискана информация от Прокуратурата на Република България. С допълнително становище от 04.08.2014г. не се представят актуални, действащи актове, а само се конкретизира, че съгласно вече представената номенклатура в раздел НДП 07 Първоинстанционни прокурорски актове по досъдебни производства, срокът за съхранение е 10 години. Комисията приема, че администратора на лични данни не е доказал по безспорен начин нормативно установеното за него задължение, да съхранява тези книжа, които съдържат лични данни на жалбоподателя, в сочения срок.

Не е спорно, че Прокуратурата на Република България има задължение, вменено й с разпоредбата на чл.127 от Конституцията на Република България да води разследването и упражняването на надзор за законосъобразното му провеждане, привличане към отговорност на лицата, извършили престъпления. Това нормативно установено задължение се явява и условие за допустимост при обработването на лични данни.

В конкретния случай, предмета на извършвания от страна на КЗЛД контрол за законосъобразност при обработването на личните данни е да установи дали за администратора на лични данни има прано основание да съхранява тези данни за определен срок и къде, в кой действащ нормативен акт е разписан този срок. Изясняването на това обстоятелство е от значение за преценката на КЗЛД, дали е налице основание за заличаване на личните данни или не.

При извършена служебна проверка в регистъра на администраторите на лични данни, който води Комисията се установи, че Прокуратурата на Република България е подала заявление за регистрацията й като администратор на лични данни и са заявени 6 броя регистри. От наименованията и от посочените правни основания, на които се водят заявените регистри не може да бъде направено обосновано предположение, че личните данни на аналогични на случая на господин С.Б.К., обработвани по повод образувани и прекратени преписки са включени в някои от заявените от администратора регистри. Обработването на лични данни, без да е заявен съответния регистър, в който те се съдържат, представлява самостоятелно нарушение на ЗЗЛД.

С настоящето решение Комисията за защита на личните данни приема за установено, че администраторът на лични данни Прокуратурата на Република България-Главен прокурор е извършил две административни нарушения по смисъла на закона. Първото установено нарушение се състои в това, че на 14.05.2014г. /датата на постановяване на решението/ неправомерно е отказала на жалбоподателя заличаването свързаните с него лични данни, съдържащи се в преписка №11369/2011г. по описа на С.Г.П. приключила с прокурорско постановление от 18.07.2012г. Съгласно легалното определение на понятието „обработване на лични данни”, дадено в §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, съхранението на лични данни е вид обработване. За администратора липсва правно основание за обработване на личните данни чрез съхранение, поради което отказът се явява незаконосъобразен.

Второ констатирано нарушение се състои в това, че към 08.05.2014г. е бил налице мълчалив отказ на Прокуратурата на Република България-Главен прокурор по отношение на искането с правно основание чл.28 от ЗЗЛД. По административната преписка липсват доказателства, от които да се установи, че администратора на лични данни е предоставил писмено и в цялост, така както е посочено в правната норма, изисканата информация от господин С.Б.К. Непроизнасянето в срок по заявлението представлява административно нарушение, което се санкционира съгласно разпоредбата на чл.42, ал.7 от ЗЗЛД.

С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е дал оперативна самостоятелност на компетентния орган, в случай че констатира нарушение на ЗЗЛД. Правните възможности са да: издаде задължително предписание, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Дадените правни възможности са алтернативни, а не кумулативни. Във всеки конкретен случай следва да се извърши преценка, коя мярка да бъде наложена на администратора. Първите две възможности са неприложими в конкретния случай, за това, защото вмененото задължение на администраторите на лични данни с разпоредбата на чл.32 и сл. от ЗЗЛД е законово установено и ще е в разрез със Закона, Комисията да издаде задължително предписание, с което да задължи администратора да изпълни законовото си задължение или да определя срок, в който да бъде отстранено констатираното нарушение.

Комисията установи, че деянията не са извършени при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представляват административни нарушения.

Размерът на наложените с настоящето решение, наказания за извършени административни нарушения е определен малко над законоустановения минимум, с оглед утежняващите обстоятелства подробно описани в решението.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл.42, ал.7 от Закона за защита на личните данни,

1. Обявява жалба с рег.№Ж-746/30.05.2014г., подадена от С.Б.К. срещу Прокуратурата на Република България- Главен прокурор за основателна.

2. Отменя точка втора от Решение №2766/14.05.2014г. на заместник-главния прокурор на Република България, с която се оставя без уважение искането на С.Б.К. с правно основание чл.28а от ЗЗЛД, като незаконосъобразна.

3. Налага на Прокуратурата на Република България-Главен прокурор, БУЛСТАТ****, със седалище: гр.София****, представлявана от Главния прокурор на Република България Сотир Цацаров административно наказание – имуществена санкция в размер 2000 /две хиляди/лв. за извършено административно нарушение на чл.42, ал.7 във връзка с чл.28а от ЗЗЛД. Извършеното нарушение се състои в това, че администратора на лични данни неправомерно е отказал на С.Б.К. да заличи свързаните с него лични данни и ги обработва чрез съхраняването им без правно основание за това.

4. Отменя мълчалив отказ на Прокуратурата на Република България- Главен прокурор, постановен по заявление на С.Б.К. с правно основание чл.28 от ЗЗЛД и налага на Прокуратурата на Република България- Главен прокурор, БУЛСТАТ*****, със седалище: гр. София ***, представлявана от Главния прокурор на Република България Сотир Цацаров административно наказание– имуществена санкция в размер 1000 /хиляда/лв. за извършено административно нарушение на чл.42, ал.7 във връзка с чл.28 от ЗЗЛД. Извършеното нарушение представлява непроизнасяне в срока по чл.32 от ЗЗЛД по заявление с прано основание чл.28 от ЗЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.

След влизане в сила на настоящето решение в сила, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София, бул.„Цветан Лазаров“ №2 или преведена по банков път: Банка БНБ-ЦУ IBAN:BG18BNBG96613000158601 BICBNBGBGSD- Комисия за защита на личните данни, Булстат130961721.