Решение по жалба с рег. № Ж-71/ 20.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.09.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-71/ 20.02.2014г., подадена от Х.Х.Д. срещу доктор Н.П.Т.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Х.Х.Д. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че през 2011г. е претърпял трудова злополука при изпълнение на възложена работа от работодателя му. По повод трудовата злополука се водят съдебни дела, които към момента на подаване на жалбата не са приключили, с влезли в сила съдебни решения.

По повод получените травми, господин Х.Х.Д. е бил насочен да извърши консултация при д-р Н.П.Т., чиито кабинет се намира в МБАЛ „С.”. На 21.03.2012г. д-р Н.П.Т. е приел жалбоподателя за преглед и след запознаване с резултатите от направените му изследвания– магнитно резонансна томография на лумбалната част на гръбначния му стълб, е изразил становище, че е необходимо оперативно лечение на лумбален прешлен Л3 с поставяне на укрепващ прешлена имплант, поради опасност от усложнение при евентуално счупване на отслабената структура на прешлен Л3. Д-р Н.П.Т. е дал на господин Х.Х.Д. инструкция за предоперативната амбулаторна подготовка от МБАЛ „С.”, отделение по ортопедия с насрочена дата за планирана операция на 12.04.2012г. Жалбоподателят сочи, че насрочената операция не му е била направена, поради липсата на финансови средства.

При запознаване с материалите, приложени към делата, който се водят по повод трудовата злополука пред Районен и Окръжен съд– В.Т., жалбоподателят установил, че вещите лица по назначените експертизи са се позовали на изразеното становище за здравословното му състояние, дадено от д-р Н.П.Т. с дата 04.04.2012г. Жалбоподателят категорично отрича, че на сочената от вещите лица дата е бил на преглед при д-р Н.П.Т., както и че не му е било давано писмено становище, вследствие на негова молба в тази насока. Господин Х.Х.Д. твърди, че не е давал съгласието д-р Н.П.Т. да обсъжда здравословното му състояние с други лица и да дава становище за травматичните му увреждания на други лица, включително и на управителя на „С-в.” ООД.

Х.Х.Д. иска от Комисията да извърши проверка по повод изнесените факти в жалбата му и по-конкретно, дали твърдяното от него разпространяване на свързаните с него лични данни от страна на д-р Н.П.Т., които отразяват здравословното му състояние е законосъобразно, при условие, че той не е дал съгласието си за това.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относими по случая доказателства от д-р Н.П.Т.

Доктор Н.П.Т. на 17.04.2014г. е депозирал писменото си становище по жалбата. В него се твърди, че на 21.03.2012г. в кабинета му, находящ се в МБАЛ „С.”, гр. София е извършен преглед на Х.Х.Д. При прегледа е направена констатация, че на пациента трябва да му бъде направена операция. На следващия ден, след прегледа, с д-р Н.П.Т. се е свързал управителя на „С-в.” ООД– М.С. Госпожа М.С. е помолила д-р Н.П.Т. да даде становище относно състоянието на господин Х.Х.Д. Молбата за становище е била с оглед обстоятелството, че лицето е служител във фирмата и същото е поискало определена сума пари, необходима за извършване на операцията. Д-р Н.П.Т. е обяснил, че за да даде становище, следва преди това да има писмено искане за това. На 01.04.2012г. в МБАЛ „С.” е постъпило писмено искане от „С-в.” ООД с изх.№023/01.04.2012г., с което дружеството е изискало информация за извършения на господин Х.Х.Д. преглед. Към молбата на „С-в.” ООД е бил приложен разходен касов ордер, от който е било видно, че дружеството е заплатило прегледа на пациента, проведен на 21.03.2012г. Била направена уговорка, управителят на дружеството да отиде в кабинета на д-р Н.П.Т., като занесе вече направените изследвания на господин Х.Х.Д. На 04.04.2012г. в кабинета си д-р Н.П.Т. е дал писмено консултация за състоянието на господин Х.Х.Д.

Ответната страна сочи, че видно от предоставените му доказателства от „С-в.” ООД, а именно протокол от 17.05.2011г. и протокол от 27.05.2011г., лицето Х.Х.Д. само е разпространило данни за своето здравословно състояние. От протокол от 28.03.2012г., д-р Н.П.Т. установява, че господин Х.Х.Д. сам е предоставил свързаната с него информация за здравословното му състояние, установена при прегледа от 21.03.2012г. Сочи се още, че от становището на „С-в.” ООД се доказва, че Х.Х.Д. е предоставил на управителя на дружеството, в което работи направеното МРТ и е дал координати на д-р Н.П.Т. за контакт с него. От протокол от 09.04.2012г. по ЗМ-618/2011г. по описа на РУП В.Т. се установява, че жалбоподателят е предоставил на управителя на дружеството МТР и дружеството е заплатило прегледа на лицето.

Д-р Н.П.Т. приема, че управителят на „С-в.” ООД има безспорен интерес да се снабди с информация за здравословното състояние на господин Х.Х.Д., защото лицето е служител на фирмата и затова, защото дружеството покрива част от лечението, което се провежда.

Страните, в изпълнение на дадените от Комисията указания за представяне на допълнителни доказателства, представят такива.

Окръжен съд В.Т. уведомява Комисията, че по нохд №375/ 2013г., Х.Х.Д. е конституиран като частен обвинител и в тази връзка в хода на досъдебното производство е назначена медицинска експертиза. На 22.01.2014г., в съдебно заседание са изслушани вещите лица, които са коментирали при проведения им разпит, изследването на жалбоподателя с ядрено-магнитен резонанс, направено на 21.03.2012г. и направената снимка и диск. Единствено вещото лице д-р Г. е коментирал резултатите от извършения преглед на господин Х.Х.Д. от д-р Н.П.Т. При разпита на трите вещи лица не е ставало въпрос и никой не се е позовал на становището за здравословното състояние на жалбоподателя, дадено от д-р Н.П.Т.

На 04.06.2014г. пълномощника на господин Х.Х.Д. е представил молба, с която прилага допълнителни доказателства, както и становище-защита, в което се допълва първоначалната жалба. Жалбата е конкретизирана, като се сочи, че според жалбоподателя е нарушена разпоредбата на чл.28, ал.3 във вр. с чл.27, ал.2 от Закона за здравето. Уточнява се, че предмет на жалбата е предоставянето на личните му данни без неговото знание и съгласие от д-р Н.П.Т. на бившия му работодател „С-в.” ООД. Според жалбоподателя това предоставяне на личните му данни е дало възможност на бившия му работодател да манипулира експерти по заведените дела, с което са засегнати негови права и законни интереси. Жалбоподателят счита, че от събраните по административната преписка доказателства се установява по безспорен начин нарушението на чл.28 от Закона за здравето и чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Господин Х.Х.Д. моли Комисията да постанови решение, с което да обяви незаконното обработване на свързаните с него лични данни от М.С., управител на дружеството, в което господин Х.Х.Д. е бил служител и да наложи санкция за извършеното административно нарушение.

Районен съд В.Т. уведомява Комисията, че по образувано пред него гр. д. №38/2013г. и при извършена справка по делото е установено, че с вх.№3243/13.02.2013г. в законоустановения срок, ответникът „С-в.” ООД е депозирал отговор на искова молба, ведно с приложенията към нея. Видно от изброените в отговора доказателства, които се прилагта под т.17 е отразено медицинско становище на д-р Н.П.Т.-МБАЛ „С.” от 04.04.2012г.

„С-в.” ООД изразява становище по жалбата, като приема, че същата е неоснователна. Твърди се, че жалбоподателят и дружеството са били в трудови правоотношения, които са прекратени на 27.12.2012г. Дружеството сочи, че информация за здравословното си състояние, господин Х.Х.Д. е предоставил сам, с цел да бъдат осребрени направените от него разходи по лечението му. Освен на работодателя си, жалбоподателят е предоставил информация и на разследващ полицай при РУ „Полиция” В.Т. по образувано досъдебно производство. Предоставената информация за здравословното състояние на жалбоподателя, „С-в.” ООД е използвал единствено и само в изпълнение на задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.127, ал.1, т.3, чл.275 и чл.289 от КТ– за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и предотвратяване на следващи трудови злополуки. Твърди се още, че самият жалбоподател е предоставил информация за здравословното си състояние на медиите, като се прилагат извадки от вестник „Борба”.

„С-в.” ООД изразява становище за недопустимост на жалбата, като сочи, че Х.Х.Д. е знаел, че свързаните с него лични данни се обработват от работодателя му към 13.02.2013г. Това твърдение се аргументира с факта, че на посочената дата, дружеството е представило отговор по подадена искова молба от жалбоподателя, към която като доказателство е приложено становището на д-р Н.П.Т.

Комисията приема, че разгледана по същество, жалбата на Х.Х.Д. се явява неоснователна, поради следните съображения:

От установената по случая фактическа обстановка е видно, че на 13.01.2011г. Х.Х.Д. е подал молба до управител на „С-в.” ООД да бъде назначен на работа. Лицето е било назначено на длъжност заварчик. На 17.05.2011г. Х.Х.Д. е претърпял злополука при изпълнение на възложена му от работодателя дейност. С разпореждане №41/24.06.2011г. на НОИ, Районно управление „Социално осигуряване”-В.Т. е прието, че злополуката е трудова и настъпилите травматични увреждания водят до ангажиране на отговорността на работодателя за причинените вреди.

Пред Окръжен съд В.Т. е образувано нохд №375/2013г., в което жалбоподателят е конституиран като частен обвинител. По делото са назначени медицински експертизи, които са имали за цел установяване на здравословното състояние на жалбоподателя, с оглед ангажиране на наказателната отговорност на работодателя „С-в.” ООД. Едно от вещите лица е коментирало при отговорите пред съда, становището на д-р Н.П.Т., за констатираното здравословно състояние на господин Х.Х.Д.

Пред Районен съд В.Т. е образувано гр. д. №38/2013г., по повод предявен от господин Х.Х.Д. иск с правно основание чл.200 от КТ. В изпълнение на разпоредбата на чл.131 ГПК, „С-в.” ООД е направил и депозирал пред съда отговор на исковата молба. Към отговора са приложени доказателства, като под №17 е представено становище на д-р Н.П.Т. – МБАЛ „С.” от 04.04.2012г.

На 21.03.2012г. д-р Н.П.Т. е консултирал Х.Х.Д. и е дал становище, че на пациента следва да бъде извършено оперативно лечение в планов порядък, изразяващо се в декомпресия на гръбначно-мозъчния канал и съпътстваща стабилизация на ниво Л2-Л4 с цел избягване на потенциални усложнения. Становището на д-р Н.П.Т. е писмено обективирано с посочена дата на издадения документ 04.04.2012г., подписано и подпечатано с печата на МБАЛ „С.”. На бланка на МБАЛ „С.” с наименование „Инструкции за предоперативна амбулаторна подготовка и плануване на пациенти за ортопедични интервенции е посочена дата– 12.04.2012г., която е определена като планувана дата за постъпване на господин Х.Х.Д. за оперативно лечение.

На следващия ден след извършения от д-р Н.П.Т. преглед, с него се е свързал управителят на „С-в.” ООД– М.С. М.С. изискала от д-р Н.П.Т. да даде становище за състоянието на господин Х.Х.Д., тъй като той е служител в дружеството и е поискал същото да заплати разходите по оперативното лечение, което д-р Н.П.Т. е предписал. Д-р Н.П.Т. обяснил, че за да даде становище, то трябва да бъде писмено поискано. На 01.04.2012г. в МБАЛ „С.” е постъпило писмено искане от „С-в.” ООД, с което е изискана информация за извършения преглед. Към молбата на „С-в.” ООД бил приложен разходен касов ордер, от който било видно, че дружеството е заплатило на господин Х.Х.Д. прегледа, извършен на 21.03.2012г. След лично посещение на М.С. в кабинета на д-р Н.П.Т. на 04.04.2012г., за което тя следвало да представи изследването на господин Х.Х.Д. за магнитно-резонансната томография на лумбалната част на гръбначния стълб й е предоставено становището.

На 28.03.2012г. пред разследващ полицай при РУ „Полиция” В.Т., жалбоподателят е представил медицинска документация в подкрепа на дадените от него обяснения. Жалбоподателят е дал показания, като подробно е описал видовете изследвания, които са му правени, като е посочил, че от месец януари 2012г. ходи при д-р Н.П.Т., които го е посъветвал да направи оперативно лечение.

На 09.04.2012г. в протокол за доброволно предаване, съставен от разследващ полицай при РУ „Полиция” В.Т., М.С. доброволно е предала лично заверени копия от документи, имащи значение по досъдебното производство. Сред представените документи е и становище на д-р Н.П.Т. от 04.04.2012г., относно Х.Х.Д., консултиран на 21.03.2012г.

От описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че д-р Н.П.Т. е предоставил на 04.04.2012г. становище за здравословното състояние на жалбоподателя, установено при извършен преглед на 21.03.2012г. на „С-в.” ООД. Становището за здравословното състояние е писмено обекивирано в документ, издаден на 04.04.2012г. „С-в.” ООД е предоставил писмения документ на 13.02.2013г. на Районен съд В.Т., като доказателство към отговор на искова молба. По преписката има данни, че жалбоподателят сам е предоставил медицинските си документи на разследващия полицай по образувано досъдебно производство.

Жалбата на господин Х.Х.Д. е насочена срещу считаното от него неправомерно предоставяне на личните му данни от д-р Н.П.Т. на бившия му работодател „С-в.” ООД в нарушение на чл.27, чл.28 от Закона за здравето и чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗЛД.

Съдържащата се в становището на д-р Н.П.Т. информация е свързана със здравословното състояние на жалбоподателя, като подробно е описано физическото му състояние и видовете намеса, които следва да се осъществят за подобряването му. В становището се съдържа информация и за трите имена, възрастта на жалбоподателя и причините довели до физическото му страдание. Посоченият обем от информация може да бъде определен като лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

С разпоредбата на чл.27 от Закона за здравето е определено, че здравната информация, представлява личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация.

Личните данни на жалбоподателя са обработвани от д-р Н.П.Т. чрез действие по тяхното предоставяне на „С-в.” ООД. „С-в.” ООД е обработвал личните данни чрез действия по съхраняване и предоставяне на Районен съд В.Т. Целите, за които са обработвани данните са: наличието на трудово договорни отношения между жалбоподателя и „С-в.” ООД; за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни в областта на трудовото и наказателното законодателство, за защита на живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните– трудоустрояване; за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни и за реализиране на законни интереси, защитата в образувано гражданско дело с правно основание чл.200 КТ.

Обработваните лични данни за господин Х.Х.Д. са чувствителни по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЗЛД, за които законодателят е въвел забрана за обработването им.

В ал.2 от цитираната разпоредба, обаче е предвидено, че тази забрана не е абсолютна и законодателят е предвидил изключения от нея, които са подробно разписани. Първото изключение на забраната за обработване на чувствителни лични данни е, когато обработването е необходимо за целите на изпълнение на специфични права и задължения на администратора на лични данни в областта на трудовото законодателство. В Кодекса на труда е предвидено, какви задължения, съответно, какви права има работника при настъпила трудова злополука. „С-в.” ООД, в качеството му на работодател на господин Х.Х.Д. е имал задължения, след настъпването на злополуката да предприеме необходимите действия. От доказателствата по преписката се установява, че за част от извършените медицински манипулации дружеството работодател е заплатило направените разходи. В тази връзка следва да се приеме, че обработването на чувствителните лични данни, свързани със здравето на жалбоподателя от „С-в.” ООД и д-р Н.П.Т. е допустимо и законосъобразно при наличието на правно основание за това.

Второто изключение на забраната за обработване на чувствителни лични данни, приложимо в настояващия случай е за защита на живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните. „С-в.” ООД има право да се снабдява и разполага с медицинската документация, в частност становището на д-р Н.П.Т., за да може да изпълни задълженията си по КТ, да се съобрази с физическото състояние на своя работник и да го трудоустрои, в случай, че това се налага. Видно от доказателствата по административната преписка, вследствие на даденото медицинско заключение за здравословното състояние на господин Х.Х.Д., работодателят му е предприел действия по преместването му на друга подходяща за състоянието му длъжност. Със Заповед №Т37/11.04.2012г. на работодателя, Х.Х.Д. е трудоустроен на същата длъжност, която е заемал преди злополуката, но при облекчен режим на труд. „С-в.” ООД със Заповед №Т35/09.04.2012г. е наредил жалбоподателя да се води в дружеството от 09.04.2012г. в престой по вина на работодателя, докато се изчака становището на фирмата по трудова медицина, която да даде заключение, на каква длъжност може да бъде назначен работника. През този период на изчакване е заплащано пълното трудово възнаграждение на господин Х.Х.Д. и е прието, че същият се счита за трудов стаж. На основание изложеното следва да се приеме, че обработването на личните данни е извършено за защитата на живота и здравето на жалбоподателя, поради което обработването е допустимо и законосъобразно.

Третото изключение от забрана за обработване на чувствителни лични данни е в случаите, когато е необходимо за защитата на права по съдебен ред. Х.Х.Д. е упражнил правото си на иск по чл.200 от КТ срещу работодателя си. Работодателят в изпълнение на разпоредбата на чл.131 ГПК, в качеството му на ответник по делото е обработил свързаните с жалбоподателя лични данни.

Следва да се посочи, че изричното съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните е едно от условията за допустимост при обработването на личните данни, посочени в разпоредбата на чл.4 от ЗЗЛД. Законодателят е определил, че за всеки вид обработване на личните данни, за администратора на лични данни следва да е налице поне едно от посочените условия. Липсата на условието-изрично съгласие на физическото лице, но наличието на друго условие, както е в конкретния случай, не е основание да се приеме, че обработването на личните данни е незаконосъобразно.

При вземане на настоящето решение, Цветелин Софрониев- член на Комисията гласува с особено мнение. Господин Софрониев приема, че жалбата е частично основателна. За Многопрофилна болница за активно лечение „С.”, в която работи д-р Н.П.Т., не е налице правно основание, на което те да предоставят свързаните с Х.Х.Д. чувствителни лични данни на друг администратор на лични данни- „С-в.” ООД, който вече разполага с тях на друго основание. В резултат на тези действия, чувствителните лични данни на господин Х.Х.Д. попадат в кориците на две дела, които той води срещу своя работодател и назначените по делата вещи лица могат да направят своето медицинско заключение на базата на медицинската документация, издадена по случая, без д-р Т. да прави допълнителни коментари, в качеството на служител на МБАЛ „С.". Господин Софрониев приема, че жалбата в частта по отношение на „С-в.” ООДсе явява неоснователна.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Обявява жалба рег.№Ж-71/20.02.2014г., подадена от Х.Х.Д. срещу доктор Н.П.Т. за неоснователна и я оставя без уважение.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.