Решение по жалба с рег.№ Ж-58/ 18.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 19.06.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-58/ 18.02.2013г., подадена от В.Б.Ш. срещу „С.В.“ АД и „Е.М.“ ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни. В.Б.Ш. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „С.В.“ АД и „Е.М.“ ООД, неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че поради неизплатени месечни сметки към „С.В.“ АД, същото дружество е предоставило нейни лични данни, а именно адрес, три имена, телефонен номер и партиден номер на „Е.М.“ ООД. Допълва се още, че в писмо с рег.№99532095 от 08.02.2013г. „Е.М.“ ООД уведомява г-жа В.Б.Ш. за неизплатена сума към „С.В.“ АД, без да е посочен периодът, за който се дължи.

В.Б.Ш. уточнява, че многократно е изпращала жалби, възражения и запитвания до „С.В.“ АД, с искане за преразглеждане на претендираните суми, но такова не е последвало.

Към жалбата са приложени като доказателства ксерокопия от: възражение за давност с вх.№М-1984/03.01.2012г. до „С.В.“ АД; писмо с изх.№99532095 от 08.02.2013г. на „Е.М.“ ООД и жалба до „С.В.“ АД от 16.08.2012г.

Жалбата, депозирана от В.Б.Ш. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока регламентиран в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Приложимосттана ЗЗЛД е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техни лични данни от лица имащи качеството на администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от закона. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е „С.В.“ АД, докато дружеството „Е.М.“ ООД– обработващ лични данни. След извършена проверка в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД е установено, че „С.В.“ АД е подала заявление за регистрация по реда на чл.17 от ЗЗЛД, като Дружеството е регистрирано под Идент. №8046, със заявени 3– броя регистри, а именно: „Клиенти“, „Персонал“ и „Писмена кореспонденция с клиенти“.

Дружеството „Е.М.“ ООД, също е регистрирано в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри, под Идент. №17856, със заявени 2– броя регистри, а именно: „Лични данни по трудови правоотношения“ и „Лични данни на клиенти длъжници“.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2 , ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и видно от приложените към административната преписка доказателства е налице обработване на свързаните с жалбоподателката лични данни.

В редовно заседание проведено на 19.04.2013г., Комисията е взела Решение, с което е обявила жалба с рег.№Ж-58/18.02.2013г., подадена от В.Б.Ш. срещу „С.В.“ АД и „Е.М.“ ООД за процесуално допустима. Със същото Решение е насрочена дата за разглеждане жалбата по нейната основателност в открито заседание, конституирани са страните в административното производство и е изискано от „С.В.“ АД да предостави следното допълнително, относимо към административната преписка доказателство: ксерокопие от документа, по силата на който г-жа В.Б.Ш. е регистрирана като ползвател на индивидуална партида с клиентски №3055036, за имот на адрес– гр. София, ***** .

В изпълнение на дадените от Комисията указания, с писмо рег.№П-3249/ 10.05.2013г. „С.В.“ АД депозира заверени ксерокопия от: Карнет за абонатен №577404 за отчети през периода месец октомври 1999– месец март 2002г.; Карнети за клиентски №3055036 за отчетите след м.март 2002г.– 5 бр. и Споразумителен протокол №СВ 1007 от 19.08.2008г.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното от Комисията решение, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането ѝ по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмени становища с представяне на относими по случая доказателства от „С.В.“ АД и „Е.М.“ ООД.

„С.В.“ АД депозира своето становище с писмо вх.№П-2141/29.03.2013г. В същото се твърди, че в базата данни на Дружеството на името на В.Б.Ш. е регистрирана индивидуална партида с клиентски №3055036, за имот на адрес: гр. София, *** .

„С.В.“ АД заявява, че на 01.01.2008г. г-жа В.Б.Ш. се е свързала с телефонния център на Дружеството и доброволно е оставила за връзка телефонен номер ****. Дружеството допълва, че след многобройни посещения, с различни искания в центрове за обслужване на клиенти, В.Б.Ш. неколкократно е оставяла и стационарния си телефонен номер за обратна връзка с нея.

Като основания за правомерното обработване на личните данни на г-жа В.Б.Ш., Дружеството посочва чл.4, ал.3 от ЗЗЛД и чл.63 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД (Общите условия). Според чл.63 от Общите условия, с влизането им в сила, потребителят дава съгласието си предоставените на ВиК оператора лични данни да бъдат използвани във връзка с физическите отношения по предоставяне на ВиК услугите. „С.В.“ АД отбелязва, че не е налице възражение от страна на г-жа В.Б.Ш. срещу Общите условия, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги.

„С.В.“ АД уведомява Комисията, че към настоящия момент задължението на г-жаВ.Б.Ш. е в размер на 2614.14лв., като последното извършено плащане е от 11.03.2013г., на която дата е внесена сумата от 17.64лв. С оглед на което неизпълнение на задължението, на основание сключен Договор №5422 от 06.04.2012г., Дружеството е предоставило свързаните с г-жа В.Б.Ш. лични данни на „Е.М.“ ООД, за извършване на извънсъдебни действия по събиране на просроченото задължение.

„С.В.“ АД иска от Комисията да вземе предвид Решение №10370 от 11.07.2011г. по адм. дело №5359/2011г., 5– чл.с-в на ВАС, според което не всяко обработване на лични данни съставлява нарушение на Закона, а само онова, което противоречи на чл.4, ал.1, т.1-7 от ЗЗЛД.

По отношение на претендираната от жалбоподателката изтекла погасителна давност, Дружеството уточнява, че закона предвижда при настъпване на определени обстоятелства, прекъсване на давността. Като обстоятелство е посочено признаване на вземането от длъжника, каквото признаване съставлява всяко заплащане по дълга. Допълва се още, че след всяко извършено заплащане по дълга от г-жа В.Б.Ш., съгласно чл.117 от ЗЗД е започвала да тече нова давност.

„С.В.“ АД счита, подадената от В.Б.Ш. жалба, за неоснователна.

Като доказателства към становището са приложени заверени ксерокопия от: Пълномощно за представителна властпред КЗЛД от 04.02.2013г.; Договор №5422 от 06.04.2012г.; Уведомително писмо с рег.№М– 1984/12.09.2012г. на „С.В.“ АД и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД.

„Е.М.“ ООД представя своето становище на 04.04.2013г., с писмо рег.№С– 223. В същото „Е.М.“ ООД уведомява Комисията, че между Дружеството и „С.В.“ АД е налице сключен Договор №5422 от 06.04.2012г. Като предметът на Договора е събирането на просрочени вземания от клиенти на „С.В.“ АД, чрез изпращане на информационни писма и/или телефонни разговори, и/или чрез личен контакт.

„Е.М.“ ООД разяснява, че в изпълнение на договорните си отношения и с цел събиране на просрочени задължения, „С.В.“ АД е възложила случаят на г-жа В.Б.Ш. на „Е.М.“ ООД. Дружеството за събиране на вземания уточнява, че информацията, която е получила от Възложителя е както следва: имената на клиента; адреса на имота, адрес за кореспонденция, размер на просроченото и текущото задължение и телефонен номер.

Дружеството за събиране на вземания акцентира, върху посоченото в Договора споразумение за конфиденциалност, съгласно което никоя от страните не може да използва информация, придобита по повод на Договора за цели, извън изрично предвидените в него.

Относно твърдението на г-жа В.Б.Ш., че не е дала своето изрично съгласие, личните ѝ данни да бъдат предоставяни на трети лица, „Е.М.“ ООД счита това твърдение за несъстоятелно и се позовава на чл.63 от Общите условия за предоставянето на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД.

„Е.М.“ ООД счита подадената от В.Б.Ш. жалба, за недопустима и неоснователна.

Към становището са приложени, ксерокопия от следните доказателства: Удостоверение за администратор на лични данни №0017856 от 20.06.2012г.; Договор №5422 от 06.04.2012г.; Пълномощно за представителна власт пред административния орган (без дата) и Удостоверение за актуално състояние на „Е.М.“ ООД.

С чл.1, ал.2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни, в процеса на свободното движение на данните.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

В чл.4 , ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Едно от тези условия е изрично съгласие на физическото лице, за което се отнасят данните.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна по отношение на „Е.М.“ ООД, поради следните съображения:

В конкретния случай дружеството за събиране на вземания е обработвало личните данни на жалбоподателката, от името и за сметка на „С.В.“ АД.

В сключения между двете дружества възлагателен Договор от 06.04.2012г., никъде не е вменено задължението на дружеството, получаващо данните за длъжниците на „С.В.“ АД, да проверява и изследва налице ли са валидни договорни правоотношения между двете страни, както и законосъобразно ли са начислени сумите. Нещо повече, в Раздел А: Техническо задание– предмет на договора, т.8 Отговорности на Възложителя от Договор с дата 06.04.2012г., изрично е записано, че Възложителя („С.В.“ АД) предава на Изпълнителя („Е.М.“ ООД) за събиране на просрочени вземания, следните данни на клиенти: името на клиента, адресът на имота, адрес за кореспонденция, размер на просроченото и текущо задължение. В този смисъл, дружеството за събиране на вземания не само, че няма задължение да изследва сключен ли е договор между длъжниците и „С.В.“ АД, налице ли е съгласие от страна на потребителите, чиито данни ще бъдат обработени, но и фактически не разполага с тази информация.

От изложеното следва, че „Е.М.“ ООД е изпълнявало единствено договорените задължения по Договор от 06.04.2012г., сключен със „С.В.“ АД, което действие не представлява нарушение на ЗЗЛД.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е основателна по отношение на „С.В.“ АД, поради следните съображения:

В становището си, изразено по жалбата подадена от г-жа В.Б.Ш., като правно основание за обработване личните данни на жалбоподателката, „С.В.“ АД се позовава на чл.4, т.3 от ЗЗЛД, а именно обработването е необходимо за изпълнение задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Следващ аргумент, който „С.В.“ АД посочва за правомерното обработване на свързаните с жалбоподателката лични данни е чл.63 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД (Общите условия), според който с влизане в сила на Общите условия, потребителят дава съгласието си предоставените на ВиК оператора лични данни да бъдат използвани във връзка с фактическите отношения по предоставяне на ВиК услуги.

В административното производство не бе представен валидно сключен договор между „С.В.“ АД и В.Б.Ш.. Въпреки това, този факт не се оспорва от страните. „С.В.“ АД е представила доказателства, които идентифицират В.Б.Ш., като потребител на водоснабдителните и канализационните системи. Този извод следва от представените карнети за отчети през периода м.октомври 1999г.– м.март 2002г. и следващите, вкл. м.февруари 2013г., а така също и Споразумителен протокол №СБ 1007 от 19.08.2008г., в които за потребител с клиентски №3055036, подпис е положила В.Б.Ш.. Следва да се отбележи, че г-жа В.Б.Ш. не е оспорила подписът положен върху Споразумителен протокол №СБ 1007 от 19.08.2008г.

От изложеното следва, че е налице условието за допустимост за обработване на личните данни на жалбоподателката, визирано в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Употребявайки услугите предлагани от „С.В.“ АД, с цел притежавания от жалбоподателката недвижим имот да бъде водоснабден и разписвайки се върху документи, удостоверяващи задълженията ѝ към дружеството, г-жа В.Б.Ш. е дала изричното си съгласие личните и данни да бъдат обработвани, в качеството ѝ на потребител на дружеството.

Посоченият от „С.В.“ АД аргумент, че съгласно чл.63 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД (Общите условия), с влизането в сила на същите, г-жа В.Б.Ш. е дала съгласието си личните ѝ данни да бъдат използвани във връзка с фактическите отношения при предоставянето на ВиК услугите е правилен до толкова, доколкото в Общите условия не е записано изрично, че потребителя дава съгласието си личните му данни да бъдат предоставени на трети лица.

„Фактическите отношения при предоставянето на ВиК услугите“ е широко тълкуваемо понятие и в конкретния случай „С.В.“ АД го тълкува в своя ползва, като заявява, че то включва и предоставянето личните данни на жалбоподателката на трети лица, във връзка с неизплатени задължения. Така тълкувано обаче, това понятие е в разрез с чл.19, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, който гласи, че в случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя информация относно получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити тези данни. По силата на този текст администраторът на лични данни „С.В.“ АД е бил задължен да предостави информация на В.Б.Ш., че личните ѝ данни ще бъдат предоставени на трети лица за целите на събиране на вземания.

От изложеното следва, че администратора на лични данни „С.В.“ АД не е спазил разпоредбата на чл.19, ал.1, т.3 от ЗЗЛД.

Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗЛД, администраторът или негов представител, е длъжен да предостави на лицето от което се събират лични данни, информация за:

1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител;

2.. целите на обработване на личните данни;

3.получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;

4. данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. Целта на Закона е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна по отношение на „Е.М.„ ООД и основателна по отношение на „С.В.„ АД.

На основание чл.10, ал.1, т.5 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, водима от горното, Комисията за защита на личните дани,

От момента на издаване на настоящото задължително предписание, всички потребители на водоснабдителните и канализационните системи, поддържани и управлявани от „С.В.“ АД, да бъдат уведомявани от дружеството съгласно нормата на чл.19, ал.1 от Закона за защита на личните данни преди предоставяне на личните им данни на трети лица.

Задължителното предписание следва да бъде изпълнено в едномесечен срок от получаването му и Комисията за защита на личните данни да бъде уведомена за предприетите организационни и технически мерки относно изпълнението му, за което на основание чл.12, ал.4 от Закона за защита на личните данни ще бъде извършена последваща проверка.

В случай на неизпълнение, ще бъде наложено административно наказание по реда на Глава VIII от Закона за защита на личните данни.