Решение по жалба с рег. № Ж-56/13.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 25.06.2014г., на основаниечл.10,ал.1,т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба срег. №Ж-56/13.02.2014г., подадена от Я.В.П. срещу РС-Я.

Административното производство е по реда начл.38 от Закона за защита на личните данни.

Я.В.П. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че на 29.01.2014г. е подал заявление с правно основаниечл.28 а от ЗЗЛД до РС-Я. Искането на жалбоподателя е бюрото за съдимост към РС-Я. да заличи на личните му данни, съдържащи се в бюлетина за наложени административни наказания по реда начл.78 а от НК. С решение 771/06.06.2003г. по нахд №393/2003г. по описа на РС-Я. му е наложено наказание, което е заменено с глоба по реда начл.78 а от НК. Заявлението за заличаване на свързаните с него лични данни е входирано в РС-Я. с рег.№1394/20.01.2014г.

На 06.02.2014г. РС-Я. е постановил решение, с което е оставил без уважение искането и е отказал да заличи личните данни на господин Я.В.П., съдържащи се в бюлетина за наложени административни наказания по реда начл.78 а от НК.

В жалбата е посочено, че РС-Я., освен че съхранява личните данни след срока ги е предоставило неправомерно на трето лице РД „Г.П.“ Е.

Я.В.П. излага в жалбата си доводи, че изричния отказ за заличаване на личните му данни е неоснователен и незаконосъобразен. В подкрепа на това свое твърдение, той твърди, че съгласно Наредба №8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, бюлетините за наложени административни наказания по реда начл.78 а от НК се съхраняват в срок от 5 години от влизане в сила на съдебния акт, след което се унищожават. Жалбоподателят сочи, че решението на РС-Я., с което му е наложено административно наказание по реда начл.78 а от НК е влязло в законна сила и са изминали повече от 10 години от налагането му, поради което приема, че са изтекли всички давностни срокове за съхранението му.

Жалбоподателят приема, че след изтичането на нормативно определените срокове за съхраняването на бюлетините, обработването на свързаните с него лични данни се извършва в нарушение на ЗЗЛД, с което му се накърняват правата по този закон.

Господин Я.В.П. иска от Комисията да упражни правомощията си и след като установи по безспорен начин, твърдените от него факти и обстоятелства да задължи РС-Я. да преустанови обработването на личните му данни чрез заличаването им.

Към жалбата, като доказателства са приложени: заявление с правно основаниечл.28 а от ЗЗЛД, входирано в РС-Я. свх.№1394/20.01.2014г. и Решение на РС-Я. от 06.02.2014г., с което е отказано да бъдат заличени личните данни.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основаниечл.36,ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискана информация от РС-Я.

РС-Я. представя писменото си становище по жалбата, като в него се сочи, че приема жалбата на Я.В.П. за недопустима. Съображенията за това твърдение са, че на господин Я.В.П., с оглед необходимостта от проверка по Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, от бюро съдимост при РС-Я. е било издадено свидетелство за съдимост срег.№2646/04.04.2011г. В свидетелството за съдимост е било отразено осъждането му с Решение №771/06.06.2003г. по нахд №393/2003г. на РС-Я. Твърди се, че още към датата на издаване на свидетелството за съдимост 04.04.2011г., жалбоподателят е узнал, че свързаните с него лични данни се обработват от съда, поради което жалбата се явява просрочена, с оглед преклузивният срок определен вчл.38,ал.1 от ЗЗЛД.

Становището на ответната страна по отношение на твърдението в жалбата, че е предоставила личните данни на господин Я.В.П. на РД „Г.П.“ Е. е, че същото е неоснователно, както и че жалбоподателя не сочи, кога е осъществено това предоставяне. При извършена справка в бюро съдимост при РС-Я. е установено, че служебно не са изисквани, респективно не са предоставяни личните данни по отношение на съдебното минало на Я.В.П. на РД „Г.П.“ Е. Изказва се предположение, че е възможно самият жалбоподател да е предоставил информация за съдебното му минало на РД „Г.П.“ Е. Предоставянето на личните данни е извършено посредством представянето на издаденото на 04.04.2011г. свидетелство за съдимост, в което е било отразено осъждането му с решение №771/06.06.2003г. по нахд №393/2003г. по описа на РС-Я. В тази връзка районният съд приема, че жалбоподателят е знаел за предоставянето на личните му данни на регионалната дирекция в един по ранен момент, поради което и в тази част жалбата му е просрочена, подадена след изтичане на едногодишния срок почл.38,ал.1 от ЗЗЛД.

По съществото на спора, РС-Я. излага становище, че правомерно и законосъобразно обработва личните данни на жалбоподателя и че не са налице основания за заличаването им.

Уточнява се, че на 02.07.2003г. бюро съдимост при РС-Я. е получен бюлетин за наложено наказание почл.78 а от НК на Я.В.П. В него е отразено, че с Решение №771/06.06.2003г. по нахд 393/2003г. на РС-Я., влязло в законна сила на 24.06.2003г., Я.В.П. е признат за виновен за извършването на престъпление почл.343б,ал.1 от НК и на основаниечл.78 а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 500лв. и на основаниечл.78 а,ал.4 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от три месеца, считано от влизане на решението в сила. Към момента на съставяне на бюлетина за наложеното наказание почл.78 а от НК, е действала Наредба №1/24.01.2000г. за организацията и работата на бюрата за съдимост, която е предвиждала съхранението и унищожаването на бюлетина да се извърши след изтичане на сто годишен срок от раждането на лицето–чл.45,ал.1 във вр.чл.21,ал.1.

През 2008г. е влязла в сила Наредба №8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, която е отменила действието на Наредба №1/2000г. Новата нормативна уредба е въвела диференциран подход на съхранение на бюлетините за съдимост и бюлетините за наложени административни наказания почл.78 а НК. Първите бюлетини продължават да се съхраняват за срок от сто години от раждането на лицето–чл.24, докато за вторите, срока за съхранение е 5 годишен и започва да тече от влизане в сила на съдебния акт–чл.31. От цитираната нормативна уредба, ответната страна приема, че съхранението на бюлетина по отношение на господин Я.В.П. е следвало да бъде съхраняван до 24.06.2008г., след което да бъде унищожен. Отчитайки обаче обстоятелството, че срока за съхраняване на бюлетините за наложени наказания почл.78 а от НК по Наредба №8/2008г. е по-кратък от абсолютния давностен срок за изпълнение на наказанието глоба по ДОПК, който е десетгодишен–чл.171,ал.2 ДОПК и факта, че за повторно приложение на разпоредбата начл.78 а от НК се изисква да е изтекла една година от изпълнение на наказанието– постановление №7/07.11.1985г. по н.д. №4/1985г. на ВС, РС-Я. е приел, че е недопустимо да унищожи бюлетина на Я.В.П., преди изтичането на по-дългите срокове в ДОПК. Като мотив, подкрепящ това решение се сочи, че в противен случай би се заличила информацията за съдебното минало на лицето и би могло да се стигне до повторно приложение начл.78 а от НК спрямо него, което е недопустимо.

РС-Я. излага мотиви, че е налице противоречие междучл.31 от Наредба №8/2008г. и норми от нормативен акт от по-висок ранг–чл.171 от ДОПК ичл.78 а от НК. В тази връзка ответната страна приема, че следва, съгласно Закона за нормативните актове да намерят приложение разпоредбите от по-високия ранг, съдържащи се в ДОПК и НК. На основание изложеното РС-Я. счита, че срокът за съхраняване на бюлетина на господин Я.В.П., съотнесен със сроковете посочени в двата кодекса би изтекъл на 01.01.2015г. Сочи се още, че междувременно с изменението на Наредба №8/2008г. е предвидено, че срока за съхраняване е 15 години и към момента на подаване на заявлението с правно основаниечл.28 а от ЗЗЛД не е налице основание за заличаване на личните данни на жалбоподателя.

В писменото становище на РС-Я. е направено доказателствено искане за събиране на доказателства от РД „Г.П.“ Е.

Към становището като доказателство е приложено копие от свидетелство за съдимост на Я.В.П. срег.№2646/04.04.2011г. на РС-Я.

Във връзка с направеното доказателствено искане на РС-Я., от ГД „Г.П.“в условията на делегирано събиране на доказателства почл.46 от АПК е указано да изиска от РД„Г.П.“Е. справка, от която да се установи, дали РС-Я. е предоставял справка за съдимост на господин Я.В.П. и ако съществува такава да бъде предоставено копие от нея. Изискана е и справка от РДГП Е., от която да е видно, предоставено ли е пред РДГП-Е., свидетелство за съдимост №2646/04.04.2011г., издадено на бюро съдимост при РС-Я., за какви нужди, на коя дата и от кого. Указано е също така на ГД „Г.П.” да изиска от РД „Г.П.“ Е. да представи на КЗЛД становището си по жалбата, както и да представи относими доказателства по случая.

На 22.05.2014г. в деловодството на КЗЛД е постъпило становище то ГД „Г.П.”, в което се сочи, че Я.В.П. е служител в РДГП Е. и свидетелството му за съдимост срег.№2646/04.04.2011г. на РС-Я. е било предоставено лично от него на работодателя му, във връзка с откриването на дело по проучване за надеждност. Предоставянето на свидетелството за съдимост е станало на 02.06.2011г.

Към становището е приложено копие от свидетелство за съдимост на Я.В.П. срег.№2646/04.04.2011г., издадено от РС-Я.

На 20.06.2014г. РД „Г.П.“ уточнява, че свидетелство за съдимост срег.№2646/04.04.2011г., издадено от РС-Я. на господин Я.В.П. е приложено към преписка №7793/ 2011г., която се съхранява в Главна дирекция „Гранична полиция”. Свидетелството за съдимост е предоставено на РДГП Е. лично от Я.В.П. през месец април 2011г. във връзка с открита процедура по проучване за надеждност. Сочи се, че свидетелство за съдимост на жалбоподателя не е изисквано по служебен път от регионалната дирекция.

Я.В.П. на 24.06.2014г. в няколко писма с почти идентично съдържание, изпратени до Комисията по електронен път, но неподписани с електронен подпис заявява, че през 2011г. по повод извършваното му проучване е предоставил свидетелство за съдимост, издадено от РС-Я. Към 2011г. достъпът му до класифицирана информация е удължен за срок от четири календарни години. Господин Я.В.П. твърди, че през 2013г. служителят по сигурността на информацията С.Н., служител към ГД „Г.П.” е изготвила докладна записка до директора на РДГП Е., с която изразява становище, че е необходимо да бъде изискано от господин Я.В.П. отново свидетелство за съдимост. Жалбоподателят не представя доказателства, които подкрепят това негово твърдение. Изразява становището си, че с твърдените действия, служителят е нарушил разпоредбите на Закона за защита на класифицираната информация, като обстойно се цитират правни норми от закона. Към едно от писмата е приложено като доказателство Задължителни предписания на Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, издадени на основаниечл.10,ал.1,т.4 от ЗЗКИ.

За откритото заседание на Комисията, проведено на 25.06.2014г., на което жалбата е разгледана по същество страните в административното производство са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява. РС-Я. се представлява от Р.Р., заинтересованата старина РД „Г.П.“ Е. не изпраща представител.

Процесуалният представител на РС-Я. представя писмени бележки по съществото на спора, които пресъздават вече изразеното от РС-Я. становище по жалбата. Становището за недопустимост на жалбата се допълва с доводи, че актовете на администраторите на лични данни се оспорват по реда начл.39,ал.1 от ЗЗЛД пред съответния административен съд или пред Върховен административен съд по общите правила за подсъдността. Я.В.П. оспорва решението на РС-Я. от 06.02.2014г., с което му е направен отказ от заличаване на лични данни, което представлява акт на администратор на лични данни, поради което РС-Я. приема, че компетентния орган да се произнесе по жалбата не е КЗЛД е съответният съд.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

В жалбата си господин Я.В.П. е посочил, като основание, на което сезира КЗЛД, отказа на РС-Я., обективиран в решение от 06.02.2014г. да заличи свързаните с него лични данни. От съдържанието на жалбата се установява, че господи Я.В.П. е насочил жалбата, освен срещу отказа на РС-Я. да заличи свързаните с него лични данни, така и срещу действие на администратора на лични данни, представляващо предоставяне на лични му данни на друг администратор РД „Г.П.“ гр. Е.

Във връзка с изложените твърдения, от господин Я.В.П. е изискано с писмоизх.№П-3465/06.06.2014г. на Председателя на КЗЛД да представи доказателства, които да удостоверяват, кога е узнал за предоставянето на личните му данни и обстоятелствата, при които РС-Я. ги е предоставил. На 24.06.2014г. господин Я.В.П. с няколко писма до Комисията, сочи че през 2013г. служителят по сигурността на информацията е написал доклад, с които е предложено да му бъде изискано повторно свидетелство за съдимост, но в подкрепа на тези си твърдения не представя доказателства. От изложението на фактическата обстановка в писмата се установява, че дори й да е имало към 2013г. доклад от служителя по сигурността на информацията, то идеята е била свидетелството за съдимост да се изиска от господин Я.В.П. и такова не е изисквано по служебен път. Разглеждането на въпроса за евентуални нарушения на ЗЗКИ не е от компетентността на КЗЛД, поради което няма да бъде разглеждан в настоящето производство.

Жалбата в частта, в която се излагат твърдения, че личните данни на жалбоподателя са неправомерно обработени в нарушение на разпоредбата начл.2,ал.2,т.1 от ЗЗЛД чрез предоставянето им на РД „Г.П.“ гр. Е. е неоснователна. От събраните по административната преписка доказателства се установи, че по отношение на господин Я.В.П., в качеството му на служител на длъжност инспектор в РДГП Е. е открито на 02.06.2011г. производство по проучване за надеждност. Производството по проучване на надеждност се извършва по реда на Закона за защита на класифицираната информация и подзаконовите нормативни актове. В тях е определен реда, по който се издава разрешение за достъп до квалифицирана информация и необходимите документи, които следва да бъдат предоставени за издаването му. Я.В.П. е представил лично на служител от сектор „Сигурност на квалифицираната информация и регистратура при РДГП Е. свидетелство за съдимост №2646, издадено от РС-Я. на 04.04.2011г. В приложеното свидетелство за съдимост е отразено, че то се издава, за да послужи за проверка по ЗЗКИ.

На основание изложеното следва да се приеме, че твърдението на жалбоподателя за неправомерно обработване на личните му данни чрез предоставянето им на РДГП Е. е неоснователно, поради което жалбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Жалбата на Я.В.П. в частта, в която оспорва изричния отказа на РС-Я. да заличи личните му данни, съдържащи се в бюлетина на наложеното наказание почл.78 а от НК за основателна.

Господин Я.В.П. е подал заявление до РС-Я. с правно основаниечл.28 а от ЗЗЛД. Заявлението отговоря на законовите изисквания, като същото е входирано в деловодството на администратора на лични данни срег.№1394/29.01.2014г.

Администраторът на лични данни се е произнесъл по заявлението, като е постановил решени на 06.02.2014г., с което е отказал да заличи личните данни на господин Я.В.П., съхранявани в Бюро съдимост на РС-Я., чрез унищожаване на бюлетина за съдимост за наложено административно наказание почл.78 а от НК.

В срока почл.38,ал.1 от ЗЗЛД, жалбоподателят е упражнил правото си на жалба пред КЗЛД срещу постановения отказ за заличаване на свързаните с него лични данни.

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установява, че срещу жалбоподателя е било образувано нахд №393/2003г. на РС-Я. за извършено престъпление почл.343б,ал.1 от НК. Постановено е решение №771/06.06.2003г., с което му е наложено наказание по реда начл.78 а от НК глоба в размер на 500лв. и лишаване от правоуправление на моторно превозно средство за срок от 3 месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение. Решението на РС-Я. е влязло в законна сила на 24.06.2003г. На 02.07.2003г. в Бюро съдимост при РС-Я. е получен бюлетин за наложеното на господин Я.В.П. наказание почл.78 а от НК. Към момента на постъпване на бюлетина с наложеното наказание е действала Наредба №1/24.01.2000г. за организацията и работата на бюрата за съдимост, издадена от Министерство на правосъдието. Вчл.45 от Наредба №1/2000г. е определено, че бюлетините за наложени мерки почл.78 а от НК се съхраняват и унищожават в срока и по реда начл.21. Срокът за съхранение е сто години от датата на раждане на лицето.

През 2008г. е влязла в сила Наредба №8/26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, издадена от Министерство на правосъдието. Вчл.31 от Наредба №8/2008г. срокът за съхранение на бюлетините за наложени административни наказания почл.78 а от НК е пет години от влизане в сила на съдебния акт.

На основание изложеното и при спазване на нормативната уредба за срока за съхранение на бюлетините за наложени административни наказания почл.78 а от НК, РС-Я. е следвало да съхранява личните данни на господин Я.В.П. и да унищожи съставения за него бюлетин до 24.06.2008г. В противоречие на действалия към момента на изтичане на срока за съхранение нормативен акт, администраторът на лични данни е продължил да обработва личните данни на жалбоподателя чрез съхранението им. Съгласно легалното определение на понятието „обработване на лични данни”, дадено от законодателя в §1,т.1 от ДР на ЗЗЛД, съхраняването на лични данни представлява обработване. Действието по обработването на личните данни се установява, както от твърденията на ответна страна, че към момента на подаване на заявлението за заличаването им все още не е изтекъл срока, след който те трябва да бъдат унищожени, като в тази връзка е и издаденото решение за отказ от заличаване, така и от издаденото от РС-Я. свидетелство за съдимост на Я.В.П. срег.№2646/04.04.2011г.

Съгласночл.5,ал.1 от Наредба №8/2008г. „регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се извършва чрез бюлетин за съдимост и бюлетин за наложени административни наказания почл.78 а от НК на хартиен носител и в електронен вариант“,т.е. бюлетините за съдимост и за наложени административни наказания са основание за регистриране на съответните лица. Нормативно установеният срок на съхранение на бюлетините почл.31,ал.1 от Наредба №8 е пет години. Съдебният акт на РС-Я., с който на жалбоподателя е наложена санкция е влязъл в сила на 24.06.2003г. и срокът му за съхранение е изтекъл на 24.06.2008г.

Ответната страна- РС-Я. се позовава на 15 годишен срок за съхраняване на информацията, но изменението на посочената разпоредба влиза в сила от 15.02.2013г. и има сила за напред, поради което твърденията в тази насока са неоснователни.

Законът за защита на личните данни урежда защитата правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Неговата цел съгласночл.1,ал.2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка вчл.2,ал.2 от него законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администраторите на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени вчл.4,ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

Съгласночл.4,ал.1,т.1 от ЗЗЛД допустимостта на обработване на личните данни е обвързано с наличие на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. Вчл.31,ал.1 от Наредба №8 ясно е определен срока за съхранение на бюлетините за наложени административни наказания почл.78 а НК спазването, на който представлява нормативно установено задължение за РС-Я. Неспазването на срок води до нарушение на посочената разпоредба. В този смисъл чрез неспазване на нормативно установените срокове (в случая надхвърлянето им) за съхранение на посочената информация се нарушава разпоредбата начл.2,ал.2,т.2 от ЗЗЛД, съгласно която личните данни следва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Съхранението на лични данни е действие по обработване на лични данни и следва да бъде подчинено на общите правила при обработването на личните данни. Съхранението на личните данни на жалбоподателя след установения срок се явява без правно основание, непропорционално и извън целите с оглед, на които информацията е била събрана.

Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет е взела решение на 17.02.2014г., по повод друго решение на КЗЛД, по аналогичен случай, че бюлетините за наложени административни наказания почл.78 а от НК, чиито 5-годишен срок за съхранение е изтекъл към датата на влизане в сила на изменението на Наредбата, подлежат на унищожаване по предвидения за това ред.

С разпоредбата начл.38,ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на компетентния орган за вида на административната мярка, която ще наложи, в случай че констатира нарушение на ЗЗЛД. Мерките са алтернативни, а не кумулативни.

Комисията приема, че първите две административни мерки са неприложими в настоящия случай. Администраторът на лични данни не е изпълнил законовото задължение да съхранява данните, съдържащи се в бюлетина за наложени административни наказания почл.78 а от НК в срок от 5години. Неизпълнението на закона, не предопределя необходимостта, Комисията да издава задължително предписание, с което да задължава администратора да изпълни закона или да определя срок, в който да бъде отстранено констатираното нарушение.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

Размерът на наложеното наказание, за извършеното административно нарушение е определен над минимума, с оглед утежняващите обстоятелства. Утежняващото обстоятелство е фактът, че администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си да унищожи бюлетина за наложеното административно наказание почл.78 а НК на жалбоподателя, от което за него са могли да произтекат неблагоприятни последици.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласночл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради което на основаниечл.10ал.1,т.7 от ЗЗЛД ичл.38,ал.2 във връзка счл.42,ал.1 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.

След влизане в сила на настоящето решение в сила, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София, бул.Цветан Лазаров №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721.