Решение по жалба с рег. № Ж-51/ 14.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев, в открито заседание, проведено на 12.06.2013г. (Протокол №19), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-51/14.02.2013г., подадена от Г.С.Г. срещу „Р.Д.” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката посочва, че от м. ноември 2012г. получава от „К.Б.” ЕООД покани за незабавно плащане на задължение към „Р.Д.” ЕООД в размер на 392.00лв. Г-жа Г.С.Г. е подала писмен отговор, в който не е оспорила задълженията си, а техния размер. Заявява, че не е заплатила само за един продукт, който според нея е „със съмнително качество”. Жалбоподателката е притеснена, тъй като е имала договорни взаимоотношения единствено с „Р.Д.” ЕООД. Счита, че е извършена злоупотреба с личните й данни, изразяваща се в предоставянето им на трети лица, поради което моли Комисията с оглед правомощията си да предприеме необходимите действия.

Към жалбата са приложени ксерокопия на: Уведомление за наличие на задължение от 05.02.2013г.; Покани за незабавно плащане от 27.11.2012г. и 16.11.2012г.; писмо до „К.Б.” ЕООД и известие за доставяне.

Жалбата, подадена от Г.С.Г. срещу „Р.Д.” ЕООД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежават „Р.Д.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка в Агенцията по вписвания е установено, че „Р.Д.” ЕООД е в ликвидация, като от 04.01.2013г. е прекратило търговската си дейност.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

В заседание, проведено на 03.04.2013г. (Протокол №12), Комисията обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 12.06.2013г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Г.С.Г. и ответни страни- „Р.Д.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД в качеството им на администратори на лични данни.

С писма с изх.№П-1521/06.03.2013 г и №П-1524/06.03.2013г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) дружествата „Р.Д.” ЕООД и „К.Б.” ЕООД са уведомени за откритото административно производство и на основание чл.36 от АПК са изискани становища, както и относими към жалбата доказателства.

В отговор, с писмо с вх.№С-175/15.03.2013г. от „Р.Д.” ЕООД е получено становище, в което се посочва, че считат жалбата за недопустима, тъй като въпросите относно прехвърляне на вземания, както и размера на задълженията касаят гражданскоправен спор, свързан с договорните взаимоотношения между страните, поради което същата не може да бъде предмет на административното производство. Алтернативно, от дружеството считат подадената жалба за неоснователна, тъй като жалбоподателката е била страна по договори, по които е направила поръчки към „Р.Д.” ЕООД за общо 23 продукта, от което следва наличието на съгласието ѝ по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. Не са заплатени поръчаните и доставени общо 4 продукта, поради което, на правно основание договор за покупко-продажба на вземания (цесия), задълженията ѝ са прехвърлени на „К.Б.” ЕООД.

Към писмото са приложени заверени ксерокопия на: Договори за покупко-продажба на вземания (цесия) от 27.12.2011г., от 31.01.2012, от 29.02.2012г. и от 16.03.2012г.; рекламни материали; извлечение от база данни на дружеството и Пълномощно от 11.03.203г.

От „Р.Д.” ЕООД е депозирана молба с вх.№П-3973/10.06.2013г., в която се уточнява, че дружеството е сключило 4 договора с„К.Б.” ЕООД за покупко-продажба на вземания, чрез които са прехвърлени всички вземания на „Р.Д.” ЕООД от негови клиенти. Към молбата са приложени зеверени ксерокопия на декларации към договори за покупко-продажба от 27.12.2011г., 31.01.2012г., 29.02.2012г. и от 16.03.2012г.

С писмо с вх.№С-190/21.03.2013г., от „К.Б.” ЕООД е постъпило становище, с което уведомяват Комисията, че на правно основание– Договор за покупко-продажба на вземания, сключен на 27.12.2011г. с „Р.Д.” ЕООД, дружеството придобива права на собственост върху вземания, като замества предходния собственик и поема всички права по събиране на тези вземания. Жалбоподателката е прехвърлена като длъжник от „Р.Д.” ЕООД, с оглед на което е била коректно и многократно уведомена за извършената цесия, както и за размера на задължението, което следва да заплати.

Към становището е приложено заверено ксерокопие на Договор за цесия от 27.12.2011г.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Съгласно чл.2, ал.2, т.3 от Закона личните данни следва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателката, изразяващо се в предоставянето им на трети лица. По смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД “разпространяване” на лични данни представлява обработване на лични данни.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на администратор на лични данни.

За откритото заседание на Комисията за защита на личните данни, проведено на 12.06.2013г. (Протокол №19), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката не се явява, не изпраща процесуален представител. „Р.Д.” ЕООД– дружество в ликвидация, се представлява от адв. Д.К. с пълномощно по преписката. Присъства и адвокатският сътрудник Б.С. За „К.Б.” ЕООД се явява юрк. Д.В.А. с пълномощно по преписката. Юрк. А. счита жалбата за неоснователна, тъй като жалбоподателката, която има изискуемо задължение към „Р.Д.” ЕООД, съгласно закона е уведомена за цесията. Адв. К. счита жалбата за недопустима, тъй касае гражданскоправен спор, а не нарушение на ЗЗЛД. Алтернативно, прехвърлянето на вземането е извършено законосъобразно, поради което счита жалбата за неоснователна.

В чл.4 от ЗЗЛД законодателят е указал основанията за допустимост за обработване на лични данни. Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на лични данни, което кореспондира с целта на ЗЗЛД по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона. В конкретния случай са налице договорни взаимоотношения между жалбоподателката и „Р.Д.” ЕООД. Този факт не е спорен. Г-жа Г.С.Г. е предоставила доброволно личните си данни с оглед сключените договори, от което следва, че е налице изричното ѝ съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни „Р.Д.” ЕООД да обработва личните ѝ данни.

От събраните към жалбата писмени доказателства е установено, че е налице обработване, по смисъла на § 1 от ДР на ЗЗЛД, на свързаните с жалбоподателката лични данни от администратора на лични данни във връзка с договорните правоотношения между страните.

За поръчана и доставена стока жалбоподателката не е заплатила дължимите суми, тъй като счита, че същите не отговарят по своя размер. Видно от извлеченията от база данни на „Р.Д.” ЕООД за потребител Г.С.Г., лицето не е заплатило за общо 4 броя продукта.

В рекламните материали на „Р.Д.” ЕООД, приложени към становище с вх.№С-175/15.03.2013г. се съдържа изричен текст относно защита на личните данни. С попълването на личните си данни в талона за участие, потребителят декларира съгласието си личните му данни да бъдат обработвани от „Р.Д.” ЕООД, така също и отупълномощени от него трети лица, както и съгласие за директен маркетинг.

На правно основание– договор, сключен на 27.11.2011г. с „К.Б.” ЕООД, „Р.Д.” ЕООД прехвърля вземанията си, в т.ч. и на жалбоподателката. В т.7 от посочения договор се съдържа изрична клауза, че с подписването му, „дружеството- купувач е компетентно и се задължава да уведоми длъжниците за извършената цесия”. Съгласно т.8 от договора за цесия, „Р.Д.” ЕООД издава декларация по прехвърляне на право на базата на която „К.Б.” ЕООД е задължен и компетентен да уведоми длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД.

„Р.Д.” ЕООД в качеството си на стар кредитор не е потвърдил извършената цесия, поради което би следвало към уведомлението до длъжниците да бъде прилагана и посочената декларация за упълномощаването на „К.Б.” ЕООД. С Уведомление за наличие на задължение, на 05.02.2013г. Г.С.Г. е надлежно уведомена от „К.Б.” ЕООД за изкупуването на дълга й. Налице е хипотезата, визирана в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, съгласно която е допустимо обработването на лични данни, тъй като е необходимо за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни, какъвто е настоящият случай.

От събраните в хода на административното производство доказателства може да се направи извод, че личните данни на жалбоподателката са обработени законосъобразно както от страна на „Р.Д.” ЕООД, така и от „К.Б.” ЕООД, в съответствие с императивните законови изискания, предвидени в чл.4, ал.1, т.2 и т.7 от ЗЗЛД.

Относно размера на дължимите суми, както и начислените лихви касаят отношения, които не са включени в компетентността на административния орган.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, изискващ наличието на действителни факти от значение по случая, имайки предвид предоставените писмени становища и доказателства, Комисията, приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.