Решение по жалба с рег. № Ж-494/ 18.12.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, на открито заседание, проведено на 23.04.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-494/18.12.2013г., подадена от Д.П. срещу Р.С.М.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Д.П. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че Р.С.М. обработва неправомерно негови лични данни, изразяващо се в тяхното съхранение без наличие на правно основание. Фактическата обстановка по случая, съгласно изложеното в жалбата е следното:

Със Заповед №ЧР-31/12.03.2013г. на Главния директор на ГД “Охрана“ при Министерство на правосъдието, на основание чл.179, ал.1, т.2 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, заемащ длъжност полицай IIIстепен- сътрудник по охрана IIстепен в Областно звено “Охрана“- М. към ГД “Охрана”, считано от 22.03.2013г.

Причината за прекратяване на служебното правоотношение е свидетелство за съдимост, което лицето е предоставило при постъпване на работа и което определя, като неистински документ. Този извод се е наложил от изисканата от Бюро съдимост при Р.С.М. справка за съдимост. От нея се установява, че с Решение от 08.10.2002г. по АНД №531/2002г. на Районен съд В.Т. на жалбоподателя е наложено административно наказание по реда на чл.78а НК, за деяние по чл.343б, ал.1 от НК- глоба в размер на 500лв.

Жалбоподателят счита, че Р.С.М. съхранява неправомерно информацията за наложеното му през 2002г. административно наказание по чл.78а от НК в противоречие с Наредба №8 от 26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост /наричана по-долу за краткост Наредбата/. Наредбата регламентира, че бюлетините за наложените административни наказания по чл.78а от НК се съхраняват и унищожават в срок от 5 години от влизане в сила на съдебния акт.

Господин Д.П. твърди, че търпи вреди, изразяващи се в прекратено служебно правоотношение и моли Комисията да предприеме действия за преустановяване на нарушението, да наложи предвидената в закона санкция на ответната страна и да издаде задължително предписание.

В условията на залегналото в административния процес, служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Р.С.М.

Р.С.М. се изразява становище за неоснователност на жалбата, като сочи, че нормативно установеното изискване за унищожаване на бюлетините за съдимост с наложени административни наказания по чл.78а от НК, касаят единствено техните хартиени носители. Сочи се и разпоредбата на чл.24 от Наредбата, според която бюлетините за съдимост, по които от датата на раждането на лицата са изтекли сто години, се отделят в специална картотека и се унищожават, след като бъдат микрофилмирани. Направено е уточнение, че тъй като липсват данни относно изпълнението на наложеното административно наказание, то това не позволява извършване на преценка за изтекъл едногодишен срок от изпълнение на наказанието.

От Р.С.М. е изискано да представи заверено копие от протокола за унищожаване на хартиения носител на бюлетина за съдимост на жалбоподателя. Администраторът на лични данни уведомява Комисията, че няма съставен акт за унищожаване. Излагат се доводи, че съгласно чл.31, ал.1 от Наредбата бюлетините за съдимост с наложени административни наказания по чл.78а от НК се съхраняват и унищожават в срок от 15г. от влизане в сила на съдебния акт.

Видно от ангажирания по случая доказателствен материал по безспорен начин се установява следното:

Д.П. е поискал от администратора на лични данни- Р.С.М. да заличи личните му данни от бюлетина за наложените административни наказания по чл.78а от НК. Жалбоподателят приема, че личните му данни се съхраняват неправомерно по повод Решение от 08.10.2002г. постановено по АНД №531/02 на Районен съд В.Т. в разрез с разпоредбата на чл.31 от Наредба №8 от 26.02.2008г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост.

Комисия за защита на личните данни приема, че разгледана по същество жалбата на господин Д.П. е основателна поради следните съображения:

В жалбата си до КЗЛД, Д.П. оспорва законосъобразността на обработването на личните му данни от страна на Р.С.М. с твърдението, че те са неправомерно съхранявани от бюрото по съдимост към съда, позовавайки се на разпоредбата на чл.31, ал.1 от Наредба №8 за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост /Обн. ДВ. бр. 24 от 4 Март 2008г./. Съгласно Наредбата: “бюлетините за наложени административни наказания по чл.78а от НК се съхраняват и унищожават в срок от пет години от влизане в сила на съдебния акт“. С оглед изискването на тази разпоредба Бюро “Съдимост“ е било длъжно да заличи и унищожи бюлетина за съдимост на Д.П. за извършеното деянието през 2002г. в 5-годишен срок или най-късно до края на 2007г. Изменението на чл.31 от Наредбата е в сила от 15.02.2013г. и няма обратна сила.

Съгласно чл.5, ал.1 от Наредба №8 “регистрирането на осъдените лица в бюрата за съдимост се извършва чрез бюлетин за съдимост и бюлетин за наложени административни наказания по чл.78а от НК на хартиен носител и в електронен вариант“, т.е. бюлетините за съдимост и за наложени административни наказания са основание за регистриране на съответните лица. Нормативно установеният срок на съхранение на бюлетините по чл.31, ал.1 от Наредба №8 е пет години. Съдебният акт на Районен съд В.Т., с който на жалбоподателя е наложена санкция е влязъл в сила на 08.10.2002г. и срокът му за съхранение е изтекъл.

Ответната страна- Р.С.М. се позовава на 15- годишен срок за съхраняване на информацията, но изменението на посочената разпоредба влиза в сила от 15.02.2013г. и има сила за напред.

Законът за защита на личните данни урежда защитата правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Неговата цел съгласно чл.1, ал.2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка в чл.2, ал.2 от него законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администраторите на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД допустимостта на обработване на личните данни е обвързано с наличие на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В чл.31, ал.1 от Наредба №8 ясно е определен срока за съхранение на бюлетините за наложени административни наказания по чл.78а НК спазването, на който представлява нормативно установено задължение за Р.С.М. Неспазването на срок води до нарушение на посочената разпоредба. В този смисъл чрез неспазване на нормативно установените срокове (в случая надхвърлянето им) за съхранение на посочената информация се нарушава разпоредбата на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД, съгласно която личните данни следва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Съхранението на лични данни е действие по обработване на лични данни съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД и следва да бъде подчинено на общите правила при обработването на личните данни. Съхранението на личните данни на жалбоподателя след установения срок се явява без правно основание, непропорционално и извън целите с оглед, на които информацията е била събрана.

Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет е взела решение на 17.02.2014г., по повод друго решение на КЗЛД, по аналогичен случай, че бюлетините за наложени административни наказания по чл.78а от НК, чиито 5-годишен срок за съхранение е изтекъл към датата на влизане в сила на изменението на Наредбата, подлежат на унищожаване по предвидения за това ред.

Комисия за защита на личните данни приема, че искането на жалбоподателя за налагането, както на санкция, така и на издаване на задължително предписание на Р.С.М. е неоснователно.

С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на компетентния орган за вида на административната мярка, която ще наложи, в случай че констатира нарушение на ЗЗЛД. Мерките са алтернативни, а не кумулативни.

Комисията приема, че първите две административни мерки са неприложими в настоящия случай. Администраторът на лични данни не е изпълнил законовото задължение да съхранява данните, съдържащи се в бюлетина за наложени административни наказания по чл.78а от НК в срок от 5 години, от което действие са последвали и неблагоприятни последици за жалбоподателя, прекратяване на служебното му правоотношение с Главна дирекция „Охрана”. Неизпълнението на закона, непредопределя необходимостта, Комисията да издава задължително предписание, с което да задължава администратора да изпълни закона или да определя срок, в който да бъде отстранено констатираното нарушение.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

Размерът на наложеното наказание, за извършеното административно нарушение е опреден над минимума, с оглед утежняващите обстоятелства. Утежняващото обстоятелство е факта, че администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си да унищожи бюлетина за наложеното административно наказание по чл.78а НК на жалбоподателя, от което за него са произтекли неблагоприятни последици.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни,

1. Обявяважалба с рег.№Ж-494/18.12.2013г., подадена от Д.П. срещу Р.С.М. за основателна.

2. Налага на Р.С.М., БУЛСТАТ ***, със седалище: ****, представлявано от Председателят му – К.С., имуществена санкция в размер на 18000 /осемнадесет хиляди/лв. за нарушение на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛДза това, че е съхранява в бюлетина за наложените административни наказания по чл.78а от НК, личните данни на Д.П. по повод Решение от 08.10.2002г., постановено по АНД №531/2002г. на РС В.Т.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.

След влизане в сила на настоящето решение в сила, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София, бул.Цветан Лазаров №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721.