РЕШЕНИЕ
№ Ж-473/2015 г.
гр. София, 24.10.2016 г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 14.09.2016г. и обективирано в протокол №40 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-473/02.11.2015г. подадена от Т.М.И. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалба с рег.№Ж-473/02.11.2015г. е твърдението на Т.М.И. за „поставено видеонаблюдение от лицето Л.Ц.Д.“.
Жалбоподателят информира, че не е искано съгласието му за обработване на личните му данни поради което счита, че са нарушени правата му по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
С писмо №П-10844/18.12.2015г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) е изпратено до Л.Ц.Д. заверено копие на жалба №Ж-473/02.11.2015г. за запознаване и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
На основание задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение от 27.07.2016г.относнодопустимостта на жалбата предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателката, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
С посоченото произнасяне жалба №Ж-473/02.11.2015г. е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство: жалбоподател –Т.М.И.; ответна страна – Л.Ц.Д.и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
Предвид изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и на основание Заповед №РД-14-231/09.08.2016г. на председателя на КЗЛД е извършена проверка, обективирана в констативен акт №КА-460/10.09.2016г.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови норми Комисията е мотивирала произнасянето си съобразно разгледаните по-долу разпоредби.
В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл образуването на административно производство пред КЗЛД е свързано с наличието на лице, което обработва лични данни в качеството му на администратор на лични данни.
Тъй като не всяко лице, което обработва лични данни притежава качеството „администратор на лични данни“ с разпоредбата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД е дадено легално определение на понятието, а именно: администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, както и когато видът, целите и средствата за обработване се определят със закон.
Съгласно чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, този закон не се прилага за обработването на лични данни, извършвано от физически лица за техни лични или домашни дейности.
Във връзка с конституирането на ответната страна се разглежда практиката наСъда на Европейския съюз по дело №С-212/13 с предмет преюдициално запитване за тълкуване на чл.3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО, с оглед което се приема и прилага следното виждане, а именно: “Член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществените места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло личниили домашни занимания по смисъла на тази разпоредба“.
Видно от съдържанието на констативен акт №КА-460/10.09.2016г. се приема за установено, че „на посочения в жалбата адрес е изградена IP– система за видеонаблюдение с охранителна цел, тъй като е имало посегателство върху движимо имущество (автомобил) на семейството на г-н Л.Ц.Д. Системата за видеонаблюдение се състои от 2 (два) броя видеокамери, DVR – видеорекордер (записващо устройство) и монитор. Първата видеокамера е инсталирана на балкона на апартамент, разположен на втория етаж на жилищната сграда и заснема прилежащия паркинг и пространството пред входа на сградата. Втората камера е инсталирана на стълб за улично осветление и заснема същия паркинг под различен ъгъл. Системата за видеонаблюдение е настроена да извършва запис при отчитане на движение. Записите се съхраняват за период от около 3 месеца, в зависимост от обема на записаната информация. Софтуерът, в който се визуализират изображенията от видеокамерите и направените записи, не е защитен посредством уникално потребителско име и парола, като достъп до него имат само г-н Л.Ц.Д. и семейството му. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, както и оптично приближаване на образа от видеокамерите. Към така изградената система за видеонаблюдение не е възможно осъществяването на отдалечен достъп. Няма поставени информационни табели за осъществяваното видеонаблюдение“.
В случая се приема за безспорно липсата на изрично съгласие на Т.М.И. за обработване на личните му данни посредством видеонаблюдението.
Твърдението на жалбоподателя за липса на изразено от негова страна съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1 – т.7 от ЗЗЛД.
Приложимо е съдържанието на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, а именно: обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
Видно от констатираното от извършената проверка се приема, че целта за която са монтирани камерите за видеонаблюдение е охранителна по отношение автомобила на г-н Л.Ц.Д.
В тази връзка са относими и се анализират принципите на обработване на личните данни, указани с нормата на чл.2, ал.2, т.1 – т.6 от ЗЗЛД.
Съобразно горепосочената разпоредба личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
Предвид необходимостта от намиране на баланс между интересите на ответната страна и тези на жалбоподателя, в изпълнение на принципа, регламентиран в чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, Комисията приема жалба №Ж-473/02.11.2015г. за основателна, доколкото извършваното видеонаблюдение обхваща изцяло територия извън личната собственост на Л.Ц.Д., а именно: паркинг и пространство пред жилищния блок като едната от двете камери е инсталирана на стълб за улично осветление.
По отношение на камерата за видеонаблюдение, монтирана от външната страна на втория етаж на жилищната сграда следва да се прилага редът определен в Закона за управление на етажната собственост като едно от правомощията на общото събрание на етажната собственост, каквото в случая не е проведено.
Предвид изложеното се счита, че извършваното видеонаблюдение посредством двете видеокамери надхвърля целите, за които същите са монтирани, а именно: защитата на имуществената неприкосновеност на ответната страна – личен автомобил, поради което се прави изводът за основателност на жалбата.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни е предложението Комисията за защита на личните данни да се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
1. Уважава като основателна жалба с рег.№Ж-473/02.11.2015г. подадена от Т.М.И. срещу Л.Ц.Д.поради нарушаване на принципа регламентиран в чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД личните данни да бъдат съотносими, свързани с и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;
2. Издава задължително предписание на Л.Ц.Д. в 14-дневен срок от влизане на решението в сила да предприеме действия въз основа на които да демонтира двете камери– на фасадата на жилищната сграда и на стълба за улично осветление, заснемащи паркинга и пространството пред входа на сградата, за изпълнението на което да представи доказателства пред административния орган.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
