РЕШЕНИЕ
№Ж-453/2015 г.
София, 11.10.2016 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Цветелин Софрониев, на открито заседание, проведено на 07.09.2016 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-453/22.10.2015г., подадена от Т.Д.Ч. срещу Прокуратурата на Република България.
Госпожа Т.Д.Ч. уведомява, че на 13.10.2015г. на мобилния й телефон– *****, е позвънил мъж, който без да се представи й заявил, че е от Софийска градска прокуратура и трябва спешно да й връчи постановление по пр. преписка №19006/2014 г., отнасящо се до подзащитния й Д.А., комуто е адвокат.
В резултат, жалбоподателката получава лично, от регистратурата на СГП, Постановление от 19.12.2014г. на прокурор К.Н.
Госпожа Т.Д.Ч. описва, че в присъствието на останалите клиенти и адвокати, правещи справки и получаващи книжа от регистратурата, служителките от СГП подхвърляли и четяли разпечатка, озаглавена „Пълни данни” от НБД Население, ПОСГО6 12.10.2015г. 14:07 (приложена по преписката), съдържаща нейните и на близките й лични данни, а именно ЕГН– на нея, на майка й, баща й, брат й и сина й;постоянния й и настоящ адрес, документът й за самоличност, информация за семейното й положение, както и решението й за развод.
Ставайки свидетел на горното, жалбоподателката иска и въпреки настояванията на служителките да им бъде върната, задържа отнасящата се до нея разпечатка.Във възникналия спор се намесва госпожа Р.Б., завеждащ трети криминален отдел в СГП, която заявява, че разпечатката с данните на госпожа Т.Д.Ч. е изготвена от П.Г., на длъжност „Ръководител информационен отдел в СГП”, тъй като адреса на адвокатската й кантора бил неизвестен за прокуратурата.
Жалбоподателката изтъква, че книжата, които е следвало да получи са й били връчени в качеството й на адвокат, а не в качеството й на физическо лице, обявено за национално или местно издирване и счита за незаконно търсенето, разпечатването и разгласяването на всичките й лични данни в продължение на два дни– 12 и 13 октомври 15 г.
Тя счита, че справка за адреса на кантората й на адвокат е следвало да се направи в публичните регистри на Софийска адвокатска колегия, в Държавен вестник или в регистрите на Висшия адвокатски съвет или в досъдебното производство, по което е адвокат, от делата пред СГС и САС за мярка за неотклонение на подзащитния й Д.А.
Госпожа Т.Д.Ч. подчертава, че връчването на Постановление на прокурор от СГП по наказателно дело, по което е адвокат безспорно не налага издирването, разпечатването и разпространението на трите имена и ЕГН–та- нейните и на близките й.
Жалбоподателката изразява категоричното си несъгласие с предоставения на служителките на регистратурата на СГП достъп до личните й данни и счита, че в нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД прокуратурата не е упражнила контрол за спазване на необходимите технически и организационни мерки при обработване на данните й, както и контрол при осъществяване на достъпа до тях в НБД „Население” от страна на оторизираните за тази цел служители и от страна на обработващия лични данни СГП, поради което се е стигнало до разгласяването им пред трети лица– без знанието и съгласието й.
Госпожа Т.Д.Ч. моли комисията да разпореди СГП да заличи и блокира обработваните от нея нейни лични данни, да даде задължителни предписания, да определи срок за отстраняване на нарушението и да наложи административно наказание.
Към жалба рег.№Ж-453/22.10.2015г. са приложени заверени копия от адвокатската карта на Т.Д.Ч., от разпечатка, озаглавена „Пълни данни” от НБД Население, ПОСГО6 12.10.2015г. 14:07 и от Постановление от 19.12.2014г. на прокурор К.Н.
С писмо рег.№П-10883/21.12.2015г. от Прокуратурата на Република България е изискано писмено становище по описания случай, ведно с относимите доказателства.
В становището си, депозирано в КЗЛД под рег.№П-7/04.01.2016 г., Прокуратурата на РБ сочи, че според фактите и обстоятелствата, установени с постановление от 19.12.2014г. на прокурор К.Н. по пр. преписка №19066/2014г. на СГП., при предявяване на обвинението на Д.А. за престъпление по чл.100, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК, в протокола за разпит в качеството му на обвиняем е вписано- по негово настояване, изявление на назначения му служебен защитник– адв. Т.Д.Ч.
Изтъква се, че правата на защитника в наказателното производство са уредени в чл.99, ал.1 от НПК, сред които и правото да се правят искания, бележки и възражения, да се обжалват актовете на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия.
Съответни на тези права са и задълженията на разследващия орган по чл.219, ал.4 от НПК да предяви постановлението за привличане на обвиняемия и неговия защитник, да призове за предявяването на разследването и защитника (чл. 227, ал.2 от НПК), да се произнесе по направените искания, бележки и възражения, съгласно чл.229, ал.3 от НПК, да осигури явяването на защитника за разпита на обвиняемия, съгласно чл.222 от НПК.
С постановлението от 19.12.2014г. прокурор от СГП се е произнесъл по искане, направено от защитника– госпожа Т.Д.Ч., при предявяване на обвинението на Д.А.
От прокуратурата изтъкват, че видът на обработваните лични данни, целите и средствата за обработване се определят със закон– чл.3, ал.2 от ЗЗЛД и такъв в случая се явява НПК, а обработването на лични данни е извършено за изпълнението на нормативно установени задължения по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.
Според становището, обработването на личните данни на жалбоподателката е свързано единствено с връчването на постановление на прокурор от СГП по производство, в което тя е конституирана като защитник на обвиняем.
Сочи се, че твърденията за „разпространяване” на личните данни, съдържащи се в справката от 12.10.2015 г., чрез четене и „подхвърляне” са относими единствено към връчването на постановление, с което прокурор от СГП се произнася по искане, направено от защитника– жалбоподател в административното производство.
Подчертава се, че обработваните лични данни се съхраняват единствено по прокурорската преписка и не се разпространяват по отношение на трети лица.
Съгласно утвърдената със заповед на главния прокурор Инструкция за средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ, на обработване подлежат лични данни на лица– участници в досъдебно производство.Сред категориите лични данни са име, ЕГН, адрес, паспортни данни, местоживеене, телефон и др., като данните се обработват от магистрати и служители при спазване на принципа „Необходимост да се знае”, въз основа на писмен акт на обработващия лични данни– в случая административния ръководител на СГП– заповед и/или длъжностна характеристика.
Предвид горното от прокуратурата считат, че обработването на личните данни на жалбоподателката не е неправомерно, а направените от нея искания пред КЗЛД са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
С писмо рег.№П-2919/15.04.2016г. от ПРБ е изискано посочване и уточняване на причините, наложили извършването от СГП на справка в НБД „Население” по отношение на адвокат Т.Д.Ч.
Писмо рег.№П-3302/27.04. 2016г. от ПРБ информира, че адв. Т.Д.Ч. е назначена за служебен защитник на обвиняемия Д.А. на 19.12.2014г. като в уведомителното писмо на САК София като адрес на адв. Т.Д.Ч. е посочена *****, този адрес Т.Д.Ч. е посочила и в постановлението за привличането на Д.А. като обвиняем от същата дата.
Обръща се внимание, че в хода на разследването адв. Т.Д.Ч. е призовавана само по телефона, а в Постановлението за привличане на обвиняемия Д.А. от 12.08.2015г. Т.Д.Ч. е посочила нов адрес за призоваване– ******.
Подчертава се, че справката от НБД „Население” по отношение на адреса на Т.Д.Ч. е извършена за установяване на коректен адрес и процесуална икономия при кореспонденцията и причината, наложила извършването на справката се свежда до невъзможността за връчване на постановлението на СГП от 19.12.2014 г.на посочения по делото адрес на жалбоподателката.
В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД.
Жалбата, подадена от Т.Д.Ч. срещу Прокуратурата на Република България отговаря на нормативно установените изисквания, поради което е редовна. Жалбата е подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява допустима. Жалбата е насочена срещу Прокуратурата на Република България- администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.
На свое редовно заседание, проведено на 15.06.2016г. КЗЛД обявява жалба рег.№Ж-453/22.10.2015 г., подадена от Т.Д.Ч. срещу Прокуратурата на Република България за допустима. На основание чл.38, ал.3 от ПДКЗЛДНА Комисията конституира Прокуратурата на Република България като ответна в производството.
От Прокуратурата на Република България са изискани и предоставени заверени копия от утвърдената със заповед на главния прокурор Инструкция за средствата за защита на личните данни, обработвани от ПРБ; от писмения акт на обработващия лични данни– в случая административния ръководител на СГП– заповед и/или длъжностна характеристика, въз основа на който личните данни се обработват от магистрати и служители при спазване на принципа „Необходимост да се знае, които надлежно са депозирани.
Изискано е и заверено копие от Постановлението за привличане на обвиняемия Д.А. от 12.08.2015г. с посочен от адвокат Т.Д.Ч. нов адрес за призоваване– ****, което ПРБ не предоставя, поради внасяне на материалите по делото/ срещу обвиняемия Д.А. в СГС с обвинителен акт и образуване на НОХД №889/2016г. по описа на 18 н.с.
Независимо от изискването им, ПРБ не предоставя доказателствени материали удостоверяващи невъзможността за връчване на постановлението на СГП от 19.12.2014г. на посочения от жалбоподателката адрес по делото.
Сочи се, че прокуратурата не разполага с писмени доказателства за невъзможност за връчване на въпросното постановление, тъй като същото не е изпратено с обратна разписка.
Жалба рег.№453/22.10.2015г. е определена за разглеждане по същество в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 07.09.2016 г., на което се явява госпожа Т.Д.Ч.– лично и чрез процесуалния си представител– адвокат М.Д.
Доказателствата, събрани по жалба рег.№Ж-453/22.10.2015 г., както и писмените становища, изразени в хода на административното производство сочат, че пред Прокуратурата на Република България госпожа Т.Д.Ч. не е конституирана в лично качество, а като защитник на обвиняемия господин Д.А. Книжата, които жалбоподателката е трябвало да получи е следвало да й бъдат връчени в качеството й на адвокат, а не в качеството й на физическо лице.
Същевременно, информация за адреса на кантората на адв. Т.Д.Ч. е можело да се получи от съответните публични регистри, както и от самото досъдебно производство, по което се е явявала като процесуален представител.
По административната преписка не са ангажирани доказателствени материали удостоверяващи невъзможността за връчване на постановлението на СГП от 19.12.2014г. на посочения от жалбоподателката адрес на кантората й на адвокат, които да предпоставят необходимост от извършване на справка „Пълни данни” в НБД „Население” по отношение на адв. Т.Д.Ч.
Може да се заключи, че обработването на личните данни на госпожа Т.Д.Ч. е извършено без Прокуратурата на Република Бъклгария да е се е съобразила с изискванията на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД. Извършвайки справка в НБД „Население” по отношение на адв. Т.Д.Ч., администраторът на лични данни не е предприел необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на физическото лице от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.
С оглед факта, че жалбоподателката не участва в досъдебното производство в лично качество, необосновано и прекомерно се явява търсенето, разпечатването и разгласяването на нейните и на членовете на семейството й данни относно три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, пол, месторождение, номер на документ за самоличност, семйено положение.
В случая, въпреки вмененото й правомощие за събиране на доказателства, Прокуратурата на Република България е осъществила действия извън компетентността й, отнасяща се само до страните в съответното производство.
Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,
РЕШИ:
1. Обявява жалба рег.№Ж-453/22.10.2015 г., подадена от Т.Д.Ч. срещу Прокуратурата на Република България за основателна.
2. На основание чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД издава на Прокуратурата на Република Българиязадължително предписание,според което администраторът на лични данни следва да прекрати обработването на личните данни на адвокат Т.Д.Ч., съдържащи се в разпечатка„Пълни данни” от НБД Население, ПОСГО6 12.10.2015г. 14:07, както и да ги заличи от прокурорска преписка, от която са част.
На Прокуратурата на Република България се предоставя 14 дневен срок за изпълнение на задължителното предписание, след изтичане на който КЗЛД следва да бъде уведомена за неговото изпълнение, с предоставяне на относимите доказателства.
Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.
Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Админиминистративен съд София– град.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
