Решение по жалба с рег. № Ж-45/ 11.02.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Валентин Енев и Мария Матева в открито заседание, проведено на 22.05.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег.№Ж-45/11.02.2013г., подадена от С.Н.С. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „БТК“ АДи „С.Г.Г.“ ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

С.Н.С. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „К.Б.М.“ ЕАД, „БТК“ АД (БТК АД) и „С.Г.Г.“ ООД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че на 26.11.2009г. е сключила едногодишен договор за мобилни услуги с „К.Б.М.“ ЕАД. С писмено предизвестие от месец октомври 2010г., същият бил прекратен от г-жаС.Н.С.

С.Н.С. заявява, че на 27.11.2010г. е получила съобщение (не е пояснено дали е кратко текстово съобщение, на хартиен носител или друго), което я е уведомило, че договора ѝ с „К.Б.М.“ ЕАД е продължен. Във връзка с което посетила офис на мобилния оператор, за да получи информация какви са причините за удължаването на договора. От своя страна служителите на „К.Б.М.“ ЕАД заявили, че не са изпълнение всички изисквания в предизвестието за прекратяване, а именно липсва надлежно подадено Заявление за отказ от услугата.

Жалбоподателката изразява недоволство от клаузите разписани в договора ѝ сключен с „К.Б.М.“ ЕАД и впоследствие начисляваните месечни сметки и неустойки.

С.Н.С. допълва, че от 2012г. и началото на 2013г. е подложена на „терор“ от „С.Г.Г.“ ООД. Същият изразяващ се в изпращането на писма и телефонни обаждания от дружеството за събиране на вземания. Във връзка с така претендираните вземания от „С.Г.Г.“ ООД, г-жаС. изпратила копия от договора, предизвестието за прекратяване и последната платена месечна сметка на електронния адрес на дружеството, но телефонните обаждания продължили.

С.Н.С. твърди, че без нейно знание и съгласие, личните ѝ данни са били предоставени на „С.Г.Г.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД.

На следващо място жалбоподателката счита, че „БТК“ АД е предоставила телефонният ѝ номер (не е уточнено дали е стационарен или мобилен) на „С.Г.Г.“ ООД.

Към жалбата са приложени като доказателство копия от: Договор за мобилни услуги №60381632 от 26.11.2009г.; Едномесечно предизвестие от 12.10.2010г. и три броя касови бона.

Жалбата, подадена от С.Н.С. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3 от същия. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратори на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД в разглеждания случай са „К.Б.М.“ ЕАД и „БТК“ АД. И двете дружества са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, като са подали заявления за регистрацията им като администратори на лични данни. В конкретния случай „С.Г.Г.” ООД е обработвало личните данни на жалбоподателката от името и за сметка на администратора на лични данни „К.Б.М.“ ЕАД, от което следва, че дружеството за събиране на вземания е обработващ лични данни, съгласно определението дадено в §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. След извършена служебна проверка в „Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри“, поддържан от КЗЛД е установено, че дружеството „С.Г.Г.” ООД е регистрирано като администратор на лични данни, на собствено основание.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жаС.Н.С., изразяваща се в неправомерното им предоставяне от страна на „К.Б.М.“ ЕАД и „БТК“ АД на „С.Г.Г.“ ООД.

В редовно заседание проведено на 13.03.2013г. Комисията е взела решение, с което е обявила жалба с рег.№Ж-45/11.02.2013г., подадена от С.Н.С. срещу „К.Б.М.“ ЕАД, „БТК“ АД и „С.Г.Г.“ ООД за процесуално допустима, насрочила я е за разглеждане по същество в открито заседание и е конституирала страните в административното производство.

Страните в административното производство са редовно уведомени за постановеното решение на Комисията, с което жалбата е обявена за допустима и е насрочена дата за разглеждането ѝ по същество.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писменни становища с представяне на относимите по случая доказателства от„К.Б.М.“ ЕАД, „С.Г.Г.“ ООД и „БТК“ АД.

„К.Б.М.“ ЕАД представя своето становище с писмо вх.№С-140/04.03.2013г. В същото се сочи, че на основание Договор за мобилни услуги от 26.11.2009г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и С.Н.С. е съществувало правоотношение, по силата на което Дружеството се е задължило и е предоставяло мобилни услуги за СИМ карта с мобилен номер *****.

По така изложените от жалбоподателката твърдения, за изрядно изпълнение на условията за прекратяване на договора, мобилният оператор заявява, че г-жаС.Н.С. не е подала предвиденото в предизвестието Заявление за отказ от услуга, поради което не е настъпило прекратяване на договора. „К.Б.М.“ ЕАД допълва, че след изтичане на първоначалния срок на договора на г-жаС.Н.С., същата е продължила да използва предоставената ѝ СИМ карта.

Мобилният оператор уведомява Комисията, че тъй като С.Н.С. не е заплатила фактури от 05.12.2010г. и 05.01.2011г., договорът за мобилни услуги е прекратен от „К.Б.М.“ ЕАД и във фактура от 05.03.2011г. са начислени дължимите неустойки за предсрочното прекратяване. В тази връзка, на основание сключен договор между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ООД, мобилният оператор е възложил организиране събирането на вземанията на „С.Г.Г.“ООД.

Мобилният оператор отбелязва, че в т.43 от Общите условия на„К.Б.М.“ ЕАД за предоставяне на мобилни телефонни услуги (Общите условия) е регламентирано изричното съгласие на Потребителя, с което той декларира, че личните му данни могат да бъдат предоставяни на трети лица за целите на събиране на вземания.

„К.Б.М.“ ЕАД счита подадената от С.Н.С. жалба, за неоснователна.

Към становището са приложени като доказателства, заверени копия от: Договор за мобилни услуги №60381632 от 26.11.2009г.; Фактура (Дубликат) №7155253708 от 05.01.2011г.; Фактура (Дубликат) №7157875191 от 05.03.2011г.; Пълномощно за представителна власт, в полза на Й.И.; Договор от 30.07.2009г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и Анекс №2 към същия от 19.07.2010г.

„С.Г.Г.“ ООД представя своето становище на 10.09.2012г., с писмо рег.№С-135. В същото се сочи, че между „С.Г.Г.“ ООД и „К.Б.М.“ ЕАД е сключен договор от 30.07.2009г., по силата на който мобилният оператор възлага на дружеството за събиране на вземания да организира събирането на неизплатени суми от абонати, с различни законосъобразни средства.

Дружеството за събиране на вземания също така визира т.43 от Общите условия на„К.Б.М.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласно която Потребителят се съгласява мобилният оператор да предоставя личните му данни, съдържащи се в личните му документи, на трети лица за целите на събиране на неизплатени суми.

„С.Г.Г.“ ООД уточнява, че съгласно т.4 от Общите условия, Потребителят се счита за уведомен за същите от датата на публикуването им и се счита за обвързан с тях от датата на подписване на индивидуален договор за ползване на услугите, съответно от датата на физическото започване на ползване на услугите.

„С.Г.Г.“ ООД счита подадената от г-жаС.Н.С. жалба, за неоснователна.

Към становището, като доказателства по жалбата са приложени копия от: Договор от 30.07.2009г., сключен между „К.Б.М.“ ЕАД и „С.Г.Г.“ ООД и Анекс №1 към същия от 30.03.2010г. и Пълномощно за представителна власт, в полза на Е.М.

„БТК“ АД депозира становището си с писмо рег.№С-137/04.03.2013г.

Телекомуникационната компания заявява, че С.Н.С. е титуляр на различни услуги, предлагани от „БТК“ АД.

Относно твърдението на г-жаС.Н.С., че БТК АД е предоставила телефонният ѝ номер на „С.Г.Г.“ ООД по повод събиране на неин дълг към „К.Б.М.“ ЕАД, телекомуникационната компания счита, че това твърдение е неоснователно, недоказано и неподкрепено с никакви обяснения.

„БТК“ АД заявява, че никога не е предоставяла личните данни на г-жаС.Н.С. на трети лица, в това число агенции за събиране на вземания, тъй като същата никога не е придобивала качеството „длъжник“ на БТК АД.

Телекомуникационната компания счита подадената от г-жаС.Н.С. за неоснователна и недоказана, в частта ѝ касаеща БТК АД.

Към становището е приложено като доказателство заверено ксерокопие от Пълномощно за представителна власт, в полза на юрисконсулт Б.И.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателката е била страна по следния договор, сключен с „К.Б.М.“ ЕАД – Договор за мобилни услуги №60381632 от 26.11.2009г., за СИМ карта с мобилен номер *****, по който договор са възникнали ликвидни и изискуеми задължения, съгласно издадени фактури от 05.12.2010г. и 05.01.2011г., като във фактура от 05.03.2011г. са начислени дължимите неустойки за предсрочно прекратяване. От изложеното следва, че е на лице едно от условията за допустимост на обработване на лични данни, а именно визираното в чл.4, ал.1, т.3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

В чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД е уреденахипотеза, при която се допуска обработването на лични данни и тя е когато обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.

Видно от жалбата, г-жаС.Н.С. не оспорва истинността на положения подпис върху по-горе цитираният договор. Подписвайки Договор за мобилни услуги №60381632 от 26.11.2009г. и Общите условия, които съставляват неразделна част от него, С.Н.С. е дала своето изрично съгласие, свързаните с нея лични данни да бъдат предоставени на трети лица за целите на събиране на вземания по същия. Във връзка с което, следва да се направи обоснован извод, че е налице и друга предпоставка за допустимост на обработване на личните данни на г-жаС.Н.С., а именно визираната в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД– лицето за което се отнасят данните, е дало своето изрично съгласие.

В подписания договор между „К.Б.М.“ ЕАД и С.Н.С. е разписан текст, който информира потребителя, че с подписване на договора, същия се счита за запознат с „Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на Г.“. От своя страна в т.43 от Общите условия на „К.Б.М.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, потребителят се съгласява Г. да предоставя личните му данни, съдържащи се в личните документи, на други физически или юридически лица за целите на събиранията на вземания, както и за изготвяне на кредитна оценка.

Относно частта на жалбата, в която г-жаС.Н.С. твърди, че е предприела всички необходими действия за прекратяване на договора сключен с „К.Б.М.“ ЕАД, но въпреки това той е бил продължен, Комисия за защита на личните данни не следва да взема отношение, тъй като се касае за потребителски права, както и за решаването на гражданско-правни отношения. Въпреки това е необходимо да се отбележи, че в подаденото от г-жаС.Н.С.– Едномесечно предизвестие за прекратяване на договора от 12.10.2010г., е записано ясно, че потребителя е информиран за необходимостта да подаде и допълнително Заявление за отказ от услуга по образец в срок до изтичане на договора. В противен случай, след изтичане на срока, предизвестието ще се счита за оттеглено и условията по договора за мобилни услуги ще се подновяват автоматично за същия период и условия многократно. Видно от събраните по административната преписка доказателства, Заявление за отказ от услуга не е подадено от г-жаС.Н.С. (това твърдение не се отрича и от жалбоподателката), поради което не е настъпил и прекратителния ефект на договора.

На следващо място, като законово основание за предоставянето на свързаните с жалбоподателката лични данни на „С.Г.Г.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД, следва да се посочи сключеният между двете дружества Договор от 30.07.2009г. и наличието на неизплатени суми към мобилния оператор от г-жаС.Н.С. По силата именно на цитирания договор, „К.Б.М.“ ЕАДвъзлага на „С.Г.Г.“ ООД да организира с всички законосъобразни средства събирането на неизплатени суми от абонати на мобилния оператор.

В тази връзка, предоставянето на свързаните с г-жаС.Н.С. лични данни на „С.Г.Г.“ ООД от страна на „К.Б.М.“ ЕАД, не представлява нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на личните данни.

От представените по административната преписка фактури следва, че е налице и друго условие за допустимост на обработването на свързаните с г-жаС.Н.С. лични данни, а именно визираното в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД– обработването е било необходимо за реализиране на законните интереси на администратора.

Относно твърдението на С.Н.С., че „БТК“ АД е предоставила телефонния ѝ номер на „С.Г.Г.“ ООД, в административното производство не са открити данни за наличието на такова предоставяне.

Съгласно принципа на доказване, доказват се положителните юридически факти и доказателствената тежест е на страната, която ще се ползва от тях. В случая жалбоподателката твърди, че дружеството БТК АД е предоставило свързани с нея лични данни на трети лица, но не подкрепя това свое твърдение с доказателства.

С.Н.С. не се е възползвала от възможността да предостави доказателства подкрепящи изразените в жалбата твърденията, че БТК АД е предоставила телефонният ѝ номер на „С.Г.Г.“ ООД, поради което същата се явява и недоказана в тази ѝ част.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисия за защита на личните дани,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.