Решение по жалба с рег. № Ж-44/04.02.2014 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, в заседание, проведено на 19.02.2015г. (Протокол №8), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-44/04.02.2014г. от Г.Й.Н. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство пред Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, в която жалбоподателката твърди, че на 29.01.2014г. и повторно на 29.01.2014г. е получила телефонно обаждане от лице, представило се за служител на „Ф.И.” ЕАД, от което е уведомена за наличие на неплатени задължения към „М.” ЕАД в размер на 428.00лв. При извършени посещения на три офиса на оператора е уведомена за наличието на нейното име на договор М 3315510 от 12.09.2012г., за който жалбоподателката сочи, че не знае, нито го е подписвала. Въпреки, че е настоявала, цитираният договор не ѝ е предоставен. В системата на оператора фигурира, че на 12.09.2012г. са закупени две СИМ карти, за които Г.Й.Н. твърди, че не знае. Поради неплащане, през м. март 2013г. двата телефона са закрити служебно. Госпожа Г.Й.Н. заявява, че е сключила смобилния оператор единствено договор №Е 0039519 от 18.01.2001г. за три номера и промяна на тарифен план на 03.02.2009г. за срок от две години. Преди изтичането на срока на договора, поради „надписване на сметки за плащане и други неуредици”,на 09.12.2011г. е подала заявление за преносимост към БТК ЕАД, като за целта е заплатила всички задължения. Посочва, че е запазила трите телефонни номера, които ползва и до настоящия момент. Ползва и друг номер към В. като инвалид втора група. Твърди, че не е сключвала друг договор с М. и не е имала други телефонни номера към този оператор, освен пренасочените към БТК ЕАД. На подадена жалба до Комисия за регулиране на съобщенията (КРС) е получила отговор, че по случая са открити нередности, за които е предприета административно-наказателна отговорност на „М.” ЕАД. Счита, че е извършена злоупотреба с личните ѝ данни и моли Комисията с оглед своите правомощия да предприеме необходимите действия по компетентност. С писмо с вх.№ П-909/18.02.2014г. г-жа Г.Й.Н. заявява, че сезира КЗЛД в качеството си на физическо лице.

В допълнение с вх.№П-748/10.02.2014г. жалбоподателката депозира копия на: Договор №Е 0039519 от 18.08.2001г., №Е 003919/03.02.2009г.; Заявление за преносимост от 09.12.2011г.; Жалба до КРС; Справка за изплатени суми към М.; Жалба с вх.№1618/31.01.2014г. до СРП; Фактура №0263457044 и №0261892746 и Партида на ЕТ „ДВН– Г.Й.”.

Жалбата, подадена от Г.Й.Н. срещу „М.” ЕАД е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. С регистрацията на физическото лице Г.Й.Н. катоЕТ „ДВН– Г.Й.” не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. „Едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност, чрез регистрацията на който не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. Регистрирайки се като едноличен търговец лицето само разширява своята правосубектност с вписването му в регистъра, но не губи качеството си на физическо лице. Следователно Комисията за защита на личните данни е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес, подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

В чл.27, ал.2 от АПК законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие на посочените в текста изисквания. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защитата на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качеството администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от Закона, каквото качество безспорно притежава дружеството „М.” ЕАД. Това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

При извършена служебна проверка вРегистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри, поддържан от КЗЛД, е установено, че „М.” ЕАД е изпълнило задълженията си по чл.17 от ЗЗЛД и е вписано в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към КЗЛД.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-жа Г.Й.Н., изразяваща се в сключването на договор за мобилни услуги без знанието и съгласието ѝ. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД ”употреба” на лични данни представлява обработване на лични данни.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С писмо изх.№П-798/12.02.2014г. на Председателя на КЗЛД, жалбоподателката е уведомена за предприетите действия по случая.

В условията на служебното начало, с писмо изх.№П-801/12.02.2014г. на Председателя на КЗЛД, от Комисията за регулиране на съобщенията е изискана информация за хода и резултатите от предприетите действия по случая.

С писмо изх.№П-799/12.02.20114г. на Председателя на КЗЛД, от БТК ЕАД е изискано становище по случая. В отговор, с писмо вх.№СП-1/19.02.2014г. от БТК ЕАД е получено становище, с което уведомяват Комисията, че жалбоподателката е пренесла описаните в жалбата мобилни номера към мрежата на В.

С писма изх.№П-803/12.02.2014г. №П-800/12.02.2014г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) съответно дружествата „М.” ЕАД и „Ф.И.” ООД са уведомени за образуваното в КЗЛД административно производство. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни в срок са изискани писмени становища по жалбата, договори сключени с жалбоподателката, доказателства за надлежното ѝ уведомяване,както и други относими към случая доказателства.

В отговор, с писмо вх.№П-1025/20.02.2014г. от М. е получено становище, в което сочи, че счита жалбата за недопустима, предвид факта, че г-жа Г.Й.Н. е била абонат на дружеството по Договор №М3315510 от 12.09.2012г. в качеството си на търговец, а именно- ЕТ „ДВН– Г.Й.”. По съществото на жалбата се посочва, че на 12.09.2012г. жалбоподателката е сключила нов Договор №М3315510 за два мобилни номера, за които са издадени 4 фактури, които не са заплатени. Оспорваният договор е сключен от франчайз-партньор на оператора М.-Т. 09” ЕООД, находящ се на адрес: ***. „М.” ЕАД посочва, че съгласно чл.21.5.5 от Договора за франчайзинг от 01.03.2011г., франчайз-партньорът е длъжен да предаде на М. оригиналите на всички заявки за услуги и договори, но към настоящия момент договорът с жалбоподателката не е предаден. Поради неизпълнение на договорните задължения са начислени неустойки.На основание чл.40г и чл.69г от Общите условия на М., които са неразделна част от всеки индивидуален договор, на 13.11.2013г. данните за ЕТ „ДВН– Г.Й.” са предоставени на „Ф.И.” ЕАД за събиране на задълженията в размер на 428.12лв. Посочва се, че с фирмата за събиране на вземания е сключен договор на 30.04.2013г., по силата на който „Ф.И.” ЕАД се упълномощава да организира с всички позволени от закона средства събирането на неизплатени суми от неизрядни платци- длъжници на М.

С писмо вх.№С-77/24.02.2014г. „Ф.И.” ЕАД изпраща становище, в което посочва, че на правно основание– Договор от 13.11.2013г., „М.” ЕАД предоставя на дружеството в електронен формат списък с длъжници на оператора с оглед събирането на техни просрочени задължения. Чрез разговори и изпратени покани за плащане, длъжниците се уведомяват както за наличието, така и относно размера на задълженията, като им се посочва срок за заплащането им. Твърди се, че случаят на Г.Й.Н. е приключен и данните са заличени.

Към становището са приложени заверени копия на: Договор от 13.11.2013г. и Пълномощно на Г.Р.Д.

В проведен разговор по телефон с номер ******** (Протокол от 04.03.2014г.) жалбоподателката посочва, че по случая СРП е възложила на 03 РУП– СДВР проверка.

С писмо вх.№П-2411/22.04.2014г. Районна прокуратура– гр. София уведомява Комисията, че по жалбата на г-жа Г.Й.Н. е образувано досъдебно производство по пр. пр. №1618/14г. по описа на СРП срещу неизвестен извършител. Преписката е в 03 РУП– СДВР и към момента разследването не е приключило.

С писмо изх.№П-2787/09.05.2014г. на Председателя на КЗЛД, от 03 РУП-СДВР е изискана информация за хода и резултатите от предприетите действия.

От събраните към административната преписка доказателства е установено, че по случая г-жа Г.Й.Н. сезирала Софийска районна прокуратура.

Съгласно чл.54 от Административнопроцесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед новопостъпилите доказателства по жалбата с писмо №П-748/10.02.2014г. от Софийска районна прокуратура, по жалба с вх.№1618/31.01.2014г., подадена от Г.Й.Н. е назначена проверка, която се извършва от 03 РУП– СДВР.

В заседание, проведено на 12.03.2014г. (Протокол №6), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима. Конституира като страни в административното производство жалбоподателката Г.Й.Н., ответна страна „М.” ЕАД в качеството му на администратор на лични данни и заинтересовани страни- „Ф.И.” ЕАД и „М.-Т. 09” ЕООД.

С Решение №Ж-44/2014г. от 01.04.2014г., на основание чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуалния кодекс КЗЛД спира административното производство по жалбата до отпадане на основанията за спирането му.

Посоченото решение на КЗЛД е обжалвано от „М.” ЕАД с жалба, съдържаща твърдения за недопустимост на жалбата от Г.Й.Н., поради качеството ѝ едноличен търговец. С Определение №4024/15.08.2014г. Административният съд София– град оставя без разглеждане жалбата на„М.” ЕАД и прекратява производството.

Жалбоподателката депозира в деловодството на КЗЛД уведомление с вх.№П-100/ 07.01.2015г. с приложени копия на: Определение №4024/15.08.2014г. на Административен съд София– град; Постановление от 01.12.2014г. на Районна прокуратура– София; Договор №М3315510 от 13.09.2012г. и Приложение №1 към нея; 2 бр. данни за потребителя и 2 бр. фактури. Госпожа Г.Й.Н. заявява, че не е подписвала приложения договор, че същият „се е появил за първи път при следователя от 03 РУП– гр. София”. Твърди, че в процесния договор, сключен на 12.09.2012г. се съдържат нейните данни- адрес и ЕГН по лична карта, която е сменила през 2010г., както и неправомерно са използвани и името и БУЛСТАТ на фирмата ѝ. Оспорва и достоверността на начислените фактури, тъй като едната е за период от 07.09.2012г. до 06.10.2012г. преди сключването на договора, а втората на стойност 14,16лв., а в приложението ѝ е посочен друг размер- 5,90лв.

При проведен телефонен разговор (Протокол с вх.№ПР-6/16.01.2015г.), жалбоподателката заявява, че при извършена проверка в СРП е уведомена, че срещу Постановлението от 01.12.2014г. не е подавана жалба. Госпожа Г.Й.Н. настоява производството пред КЗЛД да бъде възобновено.

Съгласно чл.55, ал.1 от АПК, производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му.

Видно от Постановление от 01.12.2014г. на СРП, по жалбата на Г.Й.Н. е установено, че подписите в договора не са положени от нея, а отпечатъците от печата не са положени от тези на ЕТ „ДВН– Г.Й.Н.”. В хода на проведеното до момента разследване извършителят на деянието не е разкрит и наказателното производствосрещу неизвестен извършителза престъпление по чл.309, ал.1 от НК е спряно. Материалите по преписката са изпратени в РУП– СДВР за продължаване издирването на извършителя.

В заседание, проведено на 22.01.2015г. (Протокол №4), на основание чл.55, ал.от АПК, Комисията за защита на личните данни възобновява административното производство по жалбата и я насрочва за разглеждане по същество на 18.02.2015г., пренасрочено за 19.02.2015г.

За разглеждане на жалбата по същество в откритото заседание на КЗЛД, проведено на 19.02.2015г. (Протокол №8), страните са редовно уведомени. Жалбоподателката се явява лично. М.” ЕАД, „Ф.И.” ЕАД и „М.-Т. 09” ЕООД не изпращат процесуални представители. Госпожа Г.Й.Н. заявява, че никога не посещавала офиси на „М.-Т. 09” ЕООД и не е сключвала договор с М. Твърди, че процесния договор е видяла за първи път в 03 РУП– СДВР при извършването на графологична експертиза на подписа ѝ. Установено е, че подписът не е нейният и печатът не е на нейната фирма. Г.Й.Н. поддържа жалбата си и счита, че е налице нарушение на правата ѝ по ЗЗЛД.

При преценката относно основателността на жалбата, КЗЛД изследва наличието на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката от администратор на лични данни.

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на този закон.Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Неговата цел, съгласно чл.1, ал.2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка, в чл.2, ал.2 от него законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администратори на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

Жалбата е насочена срещу злоупотреба с личните данни на жалбоподателката, изразяваща се в сключването на договор на нейното име без знанието и съгласието ѝ. При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства е установено, че М. обработва, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД, личните данни на г-жа Г.Й.Н. Законът за защита на личните данни не забранява обработване на лични данни на физически лица за подобна цел, но следва да се извършва по ред и начин, регламентиран в закона.

В качеството си на администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД, „М.” ЕАД има задължение да обработва лични данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки, както и в съответствие с изискванията на принципите, прогласени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Изричното съгласие на физическото лице, за което данните се отнасят, е едно от условията за допустимост за обработване на свързаните с него лични данни, което кореспондира с посочената цел на закона. Безспорен факт е, че Г.Й.Н. е била абонат на М. за ползване на мобилни услуги на основание Договор №Е 0039519, сключен на 03.02.2009г. С оглед ползването на услуги, предоставяни от оператора, г-жа Г.Й.Н. е предоставила доброволно личните си данни, от което следва извода, че е налице изричното ѝ съгласие по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД „М.” ЕАД да обработва свързаните с нея лични данни с оглед предоставянето на договорените услуги. По искане на г-жа Г.Й.Н., мобилните ѝ номера са пренесени в мрежата на БТК ЕАД от дата 28.11.2011г. В становище П-1025/20.02.2014г. на М., както и в становище с вх.№СП-1/19.02.2014г. на БТК ЕАД този факт се потвърждава. Г.Й.Н. предоставя и доказателства за платени всички суми за начислените ѝ по цитирания договор задължения. От посочената дата жалбоподателката не е абонат на М., следователно не е налице съгласието ѝ М. да обработва данните ѝ, поради прекратяване на договорните отношения между страните.

„М.” ЕАД твърди, че жалбоподателката е страна по договор №М3315510 от 12.09.2012г., сключен чрез „М.-Т. 09” ЕООД. С последното дружество, операторът има сключен договор за франчайзинг от 01.03.2011г. Съгласно т.21.55.5 от договора, франчайз-партньорът е длъжен да предаде на М. оригиналите на всички заявки за услуги, договори за услуги, както и всички други документи, получени от крайните потребители. В становище с вх.№П-1025/20.02.2014г. обаче М. посочва, че договор №М3315510, сключен с Г.Й.Н. не е предаден на оператора, а е получена единствено информация, че съществува такъв. Активацията на нови услуги следва да се извършва на база въведена в съответните системи информация от „М.-Т. 09” ЕООД за сключените договори. М. потвърждава, че при извършената проверка е установено, че в системата липсва такъв договор и въпреки посоченото, на Г.Й.Н. са начислени 4 броя месечни сметки за 4 броя фактури.

С писмо вх.№С-108/09.02.2015г. „М.” ЕАД депозира заверено копие на договор №М3315510 от 12.09.2012г. За оригиналния екземпляр на договора операторът посочва, че същият е предоставен на 03 РУ-СДВР във връзка с воденото досъдебно производство, инициирано по жалба на г-жа Г.Й.Н. Видно от Постановление от 01.12.2014г. на СРП, при извършената графологична експертиза за установяване автентичността на подписите в договора, е установено, че подписите в договора не са положени от Г.Й.Н., а отпечатъците от печат не са положени от тези на ЕТ „ДВН-Г.Й.Н.”.

Нормата на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД допуска възможността администраторът на лични данни да обработва данните чрез възлагане на обработващ данните. В случая „Ф.И.” ЕАД, въпреки самостоятелното си качество на администратор на лични данни, по отношение на „М.” ЕАД има качеството обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД.

Този извод произтича от обстоятелството, че дружеството ползва (употребява) личните данни на абонати на оператора, с цел събиране на техни просрочени задължения към него. Съществуването на посочените взаимоотношения водят до задължение на администратора на лични данни, възлагайки обработване на лични данни да докаже, че отношенията му с обработващия лични данни са уредени с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на лични данни. На правно основание- Договор от 13.11.2013г. за извънсъдебно събиране на вземания, „М.” ЕАД възлага на „Ф.И.” ЕАД събиране на вземания от свои абонати, в т.ч. и на жалбоподателката. С посочения договор не се прехвърлят вземанията на оператора, а срещу договорено възнаграждение фирмата за събиране на вземания предприема действия по събирането на дължими неизплатени суми, като действа от името и за сметка на мобилния оператор. Следователно за „Ф.И.” ЕАД в качеството му на обработващ лични данни е налице условие за допустимост за обработване, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, тъй като в настоящия случай обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което данните се отнасят, е страна.

При анализ на събраните в хода на административното производство доказателства е установено нарушаване на правата на жалбоподателката по ЗЗЛД. Независимо от факта, че „М.-Т. 09” ЕООД обработва лични данни от името и за сметка на оператора, посоченото дружество притежава качеството администратор на лични данни на самостоятелно основание. „М.” ЕАД и „М.-Т. 09” ЕООД обработват, по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД личните данни на г-жа Г.Й.Н. във връзка с договор М3315510 от 12.09.2012г. без да е налице правно основание за обработването им. Видно от Постановление от 01.12.2014г. на Софийска районна прокуратура, подписите в посочения договор не са положени от Г.Й.Н.

Действията по обработването на личните данни на жалбоподателката, изразяващо се съставянето от „М.-Т. 09” ЕООД на договор на нейното име без знанието и съгласието ѝ, както и изготвянето от „М.” ЕАД на фактури във връзка със задължения по цитирания договор, са извършени без наличие на нито едно от условията за допусимост за обработване на свързаните с г-жа Г.Й.Н. лични данни. В настоящия случай обработването не е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администраторите; физическото лице, за което данните се отнасят не е дало своето съгласие; обработването не е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което данните се отнасят, е страна, нито да се защитят живота и здравето му; обработването не е необходимо за изпълнение на задача, която да се осъществява в обществен интерс; нито за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице; обработването не е необходимо и за реализиране на законните интерес на администраторите или на трето лице, на което се разкриват данните. С тези действия администраторите на лични данни „М.” ЕАД и „М.-Т. 09” ЕООД са нарушили императивна разпоредба, съдържаща се чл.4, ал.1от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, анализирайки всички доказателства и становища, Комисията приема жалбата в часта срещу „М.” ЕАД и „М.-Т. 09” ЕООД, за основателна.

Господин Цанко Цолов– член на КЗЛД гласува с особено мнение, предвид следното:

Счита жалбата за основателна по отношение на „М.” ЕАД, тъй като не е налице условие за допустимост администраторът на лични данни да обработва личните данни на жалбоподателката. По отношение на „М.-Т. 09” ЕООД приема жалбата за неоснователна, тъй като дружеството, в качеството си на обработващ лични данни, по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД, обработва лични данни от името и за сметка на „М.” ЕАД на основание– Договор за франчайзинг от 01.03.2011г.

При определянето на размерите на наложените с настоящото решение административни наказания, Комисията за защита на личните данни се съобрази с характера и степента на нарушенията и обществените отношения, които те засягат. Взе предвид тежестта на извършените нарушения, обстоятелството, че с действията са увредени правата по Закона за защита на личните данни на едно физическо лице, предвид на което определи административните наказания близо до законово определения минимум. По отношение на „М.-Т. 09” ЕООД, Комисията за защита на личните данни отчете обстоятелството, че администраторът на лични данни не е предприел мерки за предотвратяване на неблагоприятните последици от извършеното нарушение.

Относно своевременното предоставяне на оригиналните документи от „М.-Т. 09” ЕООД на „М.” ЕАД по осъществените сделки, въпросът касае отношения между търговски дружества, по които КЗЛД няма правомощия да се произнесе.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.42, ал.1 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

1. Оставя без уважение жалба с рег.№Ж-44/04.02.2014г. от Г.Й.Н. в частта срещу „Ф.И.” ЕАД.

След влизане в сила на решението, сумите по наложените наказания да бъдат внесени в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София- 1592, бул.“Проф. Цветан Лазаров” №2 или преведени по банков път:

Банка БНБ-ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721

Настоящото решение може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.