Решение по жалба с рег. № Ж-435/ 15.11.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.05.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж-435/ 15.11.2013г., подадена от Л.Г.Р. срещу вестник „Т.”.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Л.Г.Р. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че в публикация във вестник „Т.”, брой 19 от 08.11.2013г. се съдържат трите му имена и единния му граждански номер. Жалбоподателят твърди, че не е давал съгласието си, администраторът на лични данни– Сдружение „С.Г.Б.” да обработва личните му данни чрез разпространяването им до неограничен кръг от лица. Вестникът се издава от С.Г.Б. и според жалбоподателя, няма право чрез публикации да разпространява свързаните с него лични данни.

Господин Л.Г.Р. иска от Комисията да извърши проверка по случая и да предприеме мерки за защита на личните му данни от незаконен достъп до тях.

В условията на залегналото в административния процес, служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Сдружение „С.Г.Б.”.

В изпълнение на дадените указания от КЗЛД, С.Г.Б. е депозирал писменото си становище по жалбата, като са приложени относми по случая доказателства.

Администраторът на лични данни уточнява, че в брой 19 на вестник „Т.” от 08.11.2013г. са публикувани сканирани документи, заведени на 02.10.2013г. в деловодството на С.Г.Б. Документите представляват неподписана покана, отправена до Управителния съвет на СГБ и до Председателя, за свикване на извънредно събрание на пълномощниците на съюза. Към поканата е приложен документ, който е озаглавен „Реформа на С.Г.Б.”. В документа е посочен единния граждански номер на жалбоподателя и с него се делегират права за свикване на общо събрание.

СГБ счита, че господин Л.Г.Р. е дал съгласието си, единния му граждански номер да бъде разпространен сред членовете на съюза с факта на отправяне на покана за подписване на документа озаглавен „Реформа на С.Г.Б.”. Извършената публикация е имала за цел да информира членовете на СГБ за случващото се в организацията и не е целяла да увреди интересите на жалбоподателя. Документите са сканирани в тяхната цялост и съответно са публикувани, за да удостоверят автентичността им, като не е съобразено, че в тях се съдържа единния граждански номер на господин Л.Г.Р. Приема се, че извършеното представлява неволно допусната грешка, за която липсва умисъл. Излагат се доводи, че Законът за защита на личните данни допуска обработването на лични данни за целите на журналистическата дейност.

В допълнително становище по жалбата, ответната страна– С.Г.Б. уведомява Комисията, че господин Л.Г.Р. е бил член на Регионалния орган на глухите в гр. Пловдив до 17.03.2014г. С протоколно решение от същата дата, жалбоподателя е изключен като член на съюза.

Жалбоподателят представя допълнителна информация, като уточнява, че внесените на 02.10.2013г. в Сдружение СГБ документи са депозирани на 17.10.2013г. в Софийски градски съд. Господин Л.Г.Р. твърди, че към 2013г. не е заемал длъжност в СГБ, като единствено между него и съюза е съществувало членско правоотношение, поради което е нямал достъп до личните данни на членовете на съюза. Сочи се, че подписката е събрана от самите членове на съюза по места в районните организации. С полагането на подписа си, съответния член е изразил подкрепата си по отношение на инициираната реформа, изразяваща се в изменение на Устава на сдружението и избор на нов управителен съвет. Подписите, както и имената и единните граждански номера са били предоставяни и вписвани доброволно и собственоръчно от съответните членове на съюза.

Комисия за защита на личните данни приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

На 08.11.2013г. в статия със заглавие „В името на истината” „Дела и документи”, публикувана във вестник „Т.”, бр. 19 са разпространени личните данни на жалбоподателя– три имена и единен граждански номер. Издател на вестник „Т.” е С.Г.Б. От публикацията е видно, че има отпечатване на покана за свикване на извънредно събрание на пълномощниците на Сдружение „С.Г.Б.” и копие на документ, озаглавен Реформа на С.Г.Б. Този факт не е спорен между страните.

Администраторът на лични данни приема, че господин Л.Г.Р. е дал съгласието си, единният му граждански номер да бъде разпространен сред членовете на съюза чрез покана за подписване на документа озаглавен „Реформа на С.Г.Б.”. Публикацията е имала за цел да информира членовете на СГБ за случващото се в организацията и не е целяла да увреди интересите на жалбоподателя. СГБ счита, че извършеното обработване на личните данни на жалбоподателя е направено при наличие на условие за допустимост при обработването.

Не е спорно между страните, че до 17.03.2013г. между Л.Г.Р. и СГБ е било налице членствено правоотношение.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, „Обработване на лични данни" е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Обработването на личните данни на господин Л.Г.Р. от страна на СГБ е извършено, както чрез събирането и съхраняването им, за целите на членственото му правоотношение, така и чрез разпространяването им чрез публикуването им във вестник „Т.” на 08.11.2013г.

Предмета на жалбата, с която е сезирана Комисията, е за обработване на лични данни чрез разпространяването им до неограничен кръг от лица, читателите на вестник „Т.”.

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че администраторът на лични данни е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, като не е предприел технически и организационни мерки за защита на личните данни на господин Л.Г.Р. Чрез извършената публикация на трите имена и единния граждански номер, СГБ е допуснал неограничен кръг от лица да имат достъп до личните данни на жалбоподателя. Този кръг от лица не са обработващи лични данни, по смисъла на закона, което да е предпоставка за достъпа до данните. Обемът на публикуваната информация за господин Л.Г.Р.– три имена и единен граждански номер е достатъчен да бъде безспорно индивидуализиран, от което следва, че информацията представлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

Не може да бъде споделено изразеното от СГБ становище, че жалбоподателят сам е предоставил личните си данни и е дал съгласие те да бъда обработвани от неограничен кръг от лица. Информацията свързана с жалбоподателя е предоставена на СГБ с оглед пълномощията, с които той е натоварен, а именно да предприеме необходимите действия по свикване на общо събрание, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЮЛНЦ, но това не е предпоставка тя да бъде разпространена до всички членове на съюза и читателите на вестник „Т.”. Не може да бъде споделено и становището, че от публикуването на личните данни на жалбоподателя за него не са настъпили вредоносни последици и не е нарушено правото му на личен живот. Нарушенията по ЗЗЛД не са съставомерни и резултатни. Законодателят не изследва въпроса, дали са настъпили вредоносни последици и дали извършеното нарушение е вследствие на неволно допусната грешка.

Не е налице и твърдяното условие за допустимост при обработването на лични данни– обработване за журналистически цели, сочено от администратора на лични данни. СГБ е могъл да заличи единният граждански номер на жалбоподателя от приложения документ, озаглавен „Реформа на С.Г.Б.” преди публикуването му във вестник „Т.”. Със заличаването на единния граждански номер не се накърняват интересите на членовете на съюза, свързани с информираността им за събитията, които се случват в съюза.

Във връзка с изложеното, Комисията приема, че СГБ е извършил административно нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД. Администраторът на лични данни не е предприел всички технически и организационни мерки за защита на личните данни на Л.Г.Р., чрез заличаването на единния му граждански номер от документа озаглавен „Реформа на С.Г.Б.” преди публикуването му във вестник „Т.”, с което е допуснал неправомерен достъп до личните данни от неограничен кръг от лица.

С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е предоставил оперативна самостоятелност на компетентния орган за вида на административната мярка, която ще наложи, в случай че констатира нарушение на ЗЗЛД. Мерките са алтернативни, а не кумулативни.

Комисията приема, че първите две административни мерки са неприложими в настоящия случай.

Допускането на грешка, която е определена от СГБ, като техническа не променя факта на извършеното административно нарушение. Задължението за предприемане на технически и организационни мерки за защита на личните данни от неправомерен достъп до тях е законово установено и не е необходимо, Комисията да издава задължително предписание, с което да задължава администратора да си изпълни задълженията или да определя срок, в който да бъде отстранено констатираното нарушение.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

Извършеното нарушение се явява първо за администратора на лични данни, поради което, Комисията приема, че размера на санкцията, която ще наложи следва да е минимално определената от Закона.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая и имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл.42, ал.9 от Закона за защита на личните данни,

1. Обявяважалба с рег.№Ж-435/15.11.2013г., подадена от Л.Г.Р. срещу вестник „Т.”, издаван от Сдружение „С.Г.Б.” за основателна.

2.Налага на Сдружение „С.Г.Б.”, БУЛСТАТ ***, регистрирано по ф.д.№17639/1991г. на СГС, вписан в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, със седалище: гр.София 1000, ****, представлявано от В.П., в качеството му на Председател на СГБ, имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/лв. за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.

След влизане в сила на настоящето решение в сила, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр. София, бул.Цветан Лазаров №2 или преведена по банков път: БанкаБНБ-ЦУ IBAN:BG18BNBG96613000158601 BICBNBGBGSD- Комисия за защита на личните данни, Булстат130961721.