РЕШЕНИЕ
№ Ж-388 2015 г.
гр. София, 24.10.2016 г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 14.09.2016г. и обективирано в протокол №40 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-388/16.09.2015г. подадена от А. и П. Т. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалба с рег.№Ж-388/16.09.2015г. е твърдението на А. и П. Т. за поставянето на камера за видеонаблюдение от страна на съседа им– домоуправителят на етажната собственост К.К. над собствената му врата.
Жалбоподателите информират, че К.К. не е искал съгласието на останалите собственици на етажа поради което е споделено виждането за нарушаване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е заявено искането до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) за компетентна намеса и „отстраняване на нелегитимно инсталираното видеонаблюдение“.
С писмо №П-9773/18.11.2015г. на КЗЛД е изпратено до К.К. заверено копие на жалба №Ж-388/16.09.2015г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
В отговор на цитираното по-горе писмо е постъпило становище от г-н К.К. №П-9974/27.11.2015г., както и допълнително представени доказателства с писмо №П-6093/12.08.2016г.
На основание задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), с решение от 27.07.2016г. Комисията е обявила допустимостта на жалба с рег.№Ж-388/16.09.2015г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателите, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
С посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство, а именно: жалбоподатели– А. и П. Т.; ответна страна– К.К. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество с възлагането на проверка с цел изясняване на твърденията в жалбата.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови норми комисията е мотивирала произнасянето си съобразно разгледаните по-долу разпоредби.
Съгласно чл.1, ал.1 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни като при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД.
В параграф1, т.1 от ЗЗЛД се съдържа определение на понятието „обработване на лични данни“, а именно: всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършватпо отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Видно от събраните доказателства се установява извършена на основание заповед №РД-14-232/09.08.2016г. на председателя на КЗЛД проверка на адреса на ответната страна, а именно: *******.
Посочената проверка е отразена в констативен протокол и констативен акт №КА-448/31.08.2016г.
Въз основа на горепосочените действия извършени служебно от административния орган се установява следната фактическа обстановка: „Проверяващият екип установи, че на адреса е изградена IP– система за видеонаблюдение, която се състои от 1 (един) брой видеокамера, свързана към компютър, разположен в жилището на г-н К.К., като не е установено наличието на DVR– видеорекордер (записващо устройство). Видеокамерата е монтирана непосредствено над входната врата на апартамента на г-н К.К. и заснема стълбището и етажната площадка, включително вратите на съседните апартаменти, един от които е обитаван от жалбоподателите– семейство Т. Към момента на проверката системата за видеонаблюдение позволява визуализиране на кадри само в реално време, не се осъществяват записи, а също така не се установи наличието на такива. Не е установена възможност за отдалечен достъп към изградената система за видеонаблюдение. На видно място на етажната площадка на петия етаж, непосредствено под камерата, е поставена информационна табела, предупреждаваща за извършвано видеонаблюдение“.
С цел обсъждане на приложените към административната преписка доказателства се разглежда становището на ответната страна изложено с писма №П-9974/27.11.2015г. и №П-6093/12.08.2016г.
В писмо №П-9974/27.11.2015г. г-н К.К. отбелязва, че повод за монтиране на камерата са влошените междусъседски отношения с А. и П. Т. предвид които „г-н Т. е започнал да плюе по вратата ежедневно, да лепи заплашителни писма и бележки и да отправя непрекъснати заплахи и обиди по адрес на семейството“ на К.К.
В тази връзка в становището се споделя, че вследствие на това агресивно и непристойно поведение от страна на жалбоподателите г-н К.К. е предприел мерки и е поставил, с превантивна цел,камера за наблюдение върху вратата на собственото му жилище, след монтирането на която посегателствата от страна на жалбоподателите са били преустановени.
Ответната страна уведомява за поставена табела до камерата, с която е обозначено че апартаментът му е под видеонаблюдение с оглед информиране на всички заинтересовани лица. Така също в становището е посочено, че камерата не записва присъствие или движение на лица на етажната площадка в заключение на което се счита, че „в конкретния случай видеонаблюдението не представлява „обработване на лични данни“, а се реализира съставът на разпоредбата на чл.1, ал.9 от ЗЗЛД, а именно: обработването на лични данни е извършено от физически лица за техни лични или домашни дейности.
В разглеждания документ са цитирани разпоредбите на чл.6 и чл.17, ал.3 от Конституцията на Република България, регламентиращи основните начала и принципи в правото по отношение на правото на личен живот на всеки човек и неприкосновеност на частната собственост.
В допълнение с писмо №П-6093/12.08.2016г. г-н К.К. е преценил да приложи към доказателствения материал списък на живущите съседи във входа, които са изразили положително отношение и са подкрепили монтирането на охранителната камера за видеонаблюдение поставена пред входната врата на семейство К.
В списъка, съставен на 11.08.2016г., са посочени номерата на апартаментите, имената и подписите на живущите във входа лица, които са съгласни с монтираната видеокамера и съставляват 80% от всички съседи– 14 апартамента от общо 18 заселени.
Предвид събраните и обсъдени доказателства в производството, включително установеното въз основа на извършената проверка, се прави изводът, че правата на жалбоподателите не са нарушени.
В случая се акцентира върху необходимостта от намиране на баланс между интересите на ответната страна и тези на жалбоподателите в изпълнение на принципа регламентиран в чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин поради което се приема допустимостта на обработването на личните данни съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
На основание цитираната разпоредба обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения, като цяло, и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето и живота на личността в съвременната действителност, се намира за все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие с действителността.
В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на жалбоподателите имат преимущество пред интересите на ответната страна по отношение видеонаблюдението извършвано от монтираната камера.
Видно от изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег.№Ж-388/16.09.2015г. подадена от А. и П. Т. срещу К.К. поради липса на доказателства за нарушаване на правата на жалбоподателитеот ответната страна посредством видеонаблюдение.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
