Решение по жалба с рег. № Ж-370/30.08.2016 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 18.01.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа жалба с рег.№Ж-370/30.08.2016г., подадена от И.М.П. срещу НАП.

Господин И.М.П. уведомява, че при подаване на жалба, за завеждането й в деловодството, институцията НАП е изискала неговия единен граждански номер. Жалбоподателят сочи, че пред служителката от публични вземания на НАП е оспорил необходимостта от предоставяне на ЕГН, но му било обяснено, че такъв е редът в агенцията.

Според господин И.М.П. от него са изискани повече от необходимите на НАП лични данни, като тези данни са в обем по-голям от изискуемите при подаване на жалби, предвидени от Административнопроцесуалния кодекс.

С жалба с рег.№Ж-370/30.08.2016г. господин И.М.П. се интересува дали НАП е попълнила декларация за изискване на този „широк обсег” лични данни при получаване на входящ номер при подаване на жалба в деловодството й.

С писмо рег.№П-7745/24.10.2016г. от НАП е изискано становище по случая, ведно с относимите доказателства.

НАП депозира в КЗЛД становище рег.№С-871/07.11.2016г., без приложени доказателствени материали, в което се сочи, че административните производства, образувани по сигнали до административни органи, вкл. НАП, както и до други органи, с публичноправни функции, са регламентирани от Глава осма, раздел 111 ( чл.119 – чл.125 ) на АПК.

Обръща се внимание, че съгласно чл.107, ал.4 от кодекса, сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител, по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща, но независимо от тяхната форма те следва да бъдат регистрирани. В случаите, когато е необходимо сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения (чл. 111 от АПК).

Според НАП следва да се има предвид, че в АПК не са регламентирани задължителни изисквания (реквизити) по отношение на сигналите, респ. жалбите, които имат характер на сигнали по смисъла на чл.107, ал.4 от АПК.

Същевременно, законодателят е посочил, че не се образуват производства по анонимни сигнали, от което според НАП следва, че за образуване и произасяне с надлежно решение, сигналоподателят следва да бъде идентифициран по безспорен начин.

От НАП уведомяват, че в агенцията са утвърдени вътрешни правила за разглеждане на постъпили сигнали и жалби: Процедура „Осъществяване на производство по сигнали за нарушение на данъчното и осигурителното законодателство от задължени лица”, номер К43, Версия В и Процедура „Предоставяне на отговор при постъпило запитване в „Информационния център” на НАП, Номер ИЦ1, Версия Д.

Съгласно т.4.2.2, „Идентификациране на подателя на сигнала” от процедура К43, Версия В, се изисква да бъде налице минимум данни за подателя на сигнала, които за физически лица са трите имена и ЕГН/ЛНЧ или трите имена и постоянния адрес по лична карта. Съгласно т.4.10.1 „Идентифициране на подателя на сигнала” от Процедура ИЦ1, Версия Д, всеки сигнал, който е получен по телефона, обявен на сайта на НАП или изпратен по електронен път на електронния адрес на дирекция „Информационен център” при ЦУ на НАП, обявен на сайта на НАП, без да е необходимо използването на квалифициран електронен подпис, подлежи на проверка за автентичност на подателя на сигнала. С цел да бъде идентифициран подателят на сигнала, същият трябва да предостави достатъчно данни, които за физически лица са: трите имена и/или ЕГН/ЛНЧ, постоянния адрес по лична карта и адрес за кореспонденция, ако е различен от постоянния.

В становището се изтъква, че от друга страна Данъчно-осигурителният процесуален кодекс, в чл.84 – относно идентификацията на регистрираните данъчно-задължени лица, указва в ал.2, че идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец.

Сочи се, че господин И.М.П., при подаването на жалба, във връзка с образувано срещу него изпълнително производство, е бил в качеството на данъчно задължено лице и в този случай е допустимо обработването на негови лични данни, в това число и ЕГН, на основание чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗЛД – за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за упражняване на правомощия, предоставени му със закон.

В чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушение на правата им по ЗЗЛД. Жалбата, подадена от И.М.П. срещу НАП, отговаря на нормативно установените изисквания, поради което е редовна.

Жалбата е подадена от физическо лице, при наличие на правен интерес и в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, поради което се явява допустима. Жалбата е насочена срещу НАП, която е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД.

На свое редовно заседание, проведено на 21.12.2016г. КЗЛД приема жалба рег.№Ж-370/30.08.2016г., подадена от И.М.П. за допустима. На основание чл.38, ал.3 от ПДКЗЛДНА комисията конституира НАП като ответна страна в производството. От НАП е изискано предоставяне на заверено копие от утвърдени вътрешни правила за разглеждане на постъпили сигнали и жалби: Процедура „Осъществяване на производство по сигнали за нарушение на данъчното и осигурителното законодателство от задължени лица”, номер К43, Версия В, от Процедура „Предоставяне на отговор при постъпило запитване в „Информационния център” на НАП, Номер ИЦ1, Версия Д, както и жалбата, подадена от И.М.П. пред НАП, във връзка с образувано срещу него изпълнително производство, в удостоверение на това, че при подаването й е бил в качеството на данъчно задължено лице.

Изисканите доказателствени материали са депозирани в деловодството на КЗЛД с писмо рег.№П-163/09.01.2017г.

Жалба рег.№Ж-370/30.08.2016г. е определена за разглеждане по същество в открито заседание на КЗЛД, насрочено за 18.01.2017г., на което се явява жалбоподателят И.М.П. – лично.

В хода на заседанието на КЗЛД, след предоставена му възможност за поредно обстойно запознаване с материалите, съдържащи се в административната преписка по жалба рег.№Ж-370/30.08.2016г., господин И.М.П. уточнява, че при подаване на своята жалба, с оглед завеждането й в деловодната система на НАП, не е предоставил единния си граждански номер, но счита, че изискването от физическите лица на ЕГН – при подаване на жалби до агенцията е лишено отправно основание и надхвърля целите, за които личните данни биха били обработени.

В рамките на проведеното открито заседание, господин И.М.П. възразява срещу методиката на общуване на държавния служител с гражданина и ултимативното и шаблонно изискване за деклариране на неща, които дълбоко в себе се осъзнава, че не могат да бъдат законосъобразни.

На жалбоподателя е поставен въпросът, дали при подаването на жалбата му в НАП, във връзка с образувано срещу него изпълнително производство, е бил в качеството на данъчно задължено лице“.

Господин И.М.П. посочва, че жалбата, подадена от него до НАП цели да сигнализира, че агенцията подхожда избирателно, преценявайки от кой гражданин да се събират, дължимите към държавата вземания, а спрямо определени длъжници се действа така, че да бъдат облагодетелствани от изтичащите в тяхна полза давностни срокове.

Жалбоподателят информира, че пред съда е оборил наказателно постановление, издадено срещу него от кмета на Столична община, което не му е връчено, а същевременно е било изпратено в НАП.

Доказателствените материали, събрани по жалба рег.№Ж-370/30.08.2016г., както и становищата, изразени в хода на административното производство свидетелстват, че на 23.06.2016г., под рег.№59-00-605/23.06.2016г. в НАП, на хартиен носител е депозиран документ, наименуван „жалба”, чийто автор е посочен с трите му имена – И.М.П. и с адреса му : ****** .

Въпреки че не съдържа ЕГН-то му, чието изискване – при депозирането й, той твърди, жалбата на господин И.М.П. е надлежно заведена в деловодството на агенцията.

Тоест, спазена е разпоредбата на чл.85, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс въвеждаща като условие за редовност на депозираната жалба посочването на трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв, нейния подател.

Спазени са и условията на т.4.2.2, „Идентифициране на подателя на сигнала” от процедура К43, Версия В, изискваща да бъдат налице минимум данни за подателя на сигнала, които за физически лица са трите имена и ЕГН/ЛНЧ или трите имена и постоянния адрес по лична карта.

Следва да се обърне внимание, че жалба рег.№59-00-605/23.06.2016г. е подадена от И.М.П. във връзка с образувано срещу него изпълнително производство, по което той е бил в качеството на данъчно задължено лице и в тази хипотеза, по силата на чл.84, ал.2 от ДОПК, за НАП е било допустимо обработването на негови лични данни, в това число и ЕГН, на основание чл.4, ал.1, т.1 и т.6 от ЗЗЛД – за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за упражняване на правомощия, предоставени му със закон.

Комисията за защита на личните данни като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.