Решение по жалба с рег. № Ж-351/09.09.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 06.11.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/

и във връзка с изискването на чл.27, ал.2 от Административно процесуалния кодекс към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, във връзка с чл.38, ал.1 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация, разгледа жалба с рег.№Ж-351/09.09.2013г., подадена от А.П.Н. срещу кметство с.В.- община Б.Д.

А.П.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която излага следната фактическа обстановка:

Администрацията на кметство с.В., община Б.Д. е издала удостоверение за наследници на неговият наследодател– баща П.А.Н., в което освен него като законен наследник- син е вписано и лицето А.А.Г. с отбелязване, че също е син на общият им наследодател.

Жалбоподателят твърди, че удостоверението е издадено въз основа на подадена молба-декларация, подадена от негово име, която обаче той нито я подавал, нито я е подписвал. Към жалбата е приложил доказателство, съдебно- почеркова експертиза по водено от него гражданско дело, която е дала заключение, че положеният върху молбата-декларация подпис не е на господин Н.

Господин Н. излага твърдения, че сочената в удостоверение за наследници, издадено на 21.05.2009г. от Община П. на неговият дядо– А.П.Н., кубинска гражданка Т.Л.Р.М., в качеството й на съпруга не отговаря на действителното положение. Излагат се доводи, че дядото на жалбоподателя е починал на 08.04.2002г. в Куба, а акта за смърт е издаден на 08.01.2003г. от община П., а легализацията на брака е извършена няколко години след смъртта на дядо му. Сочи се още, че бракът на дядо му с кубинската гражданка е сключен през 1973г. в Куба, но не е бил легализиран в България в законоустановения срок, от което следва, че по-късната му легализация води до изключване на Т.Л.Р.М. от кръга на законните наследници на неговият праводател.

От своя страна Т.Л.Р.М. е упълномощила лицето Б.К. и той в качеството му на пълномощник през 2010г. се е явил пред Нотариус Д.С. за съставянето на нотариален акт за правото на собственост върху недвижим имот– констативен. През 2011г. Б.К. в лично качество и в качеството му на пълномощник извършва договор за дарение на недвижим имот. Господин Н. спори, че извършените сделки по отношение на недвижимия имот са недействителни, защото неговият дядо се е разпоредил с имота, като го е завещал на сина си, който от своя страна се явява баща на жалбоподателя. А.П.Н. оспорва и наследствените квоти на госпожа Т.Л.Р.М. и твърди, че с описаните действия му се накърняват наследствените права.

Жалбоподателят иска от КЗЛД да съдейства за разкриването поне на част от сочените от него престъпни действия и бездействия, а именно изготвянето на документи с невярно съдържание, вследствие на което от 2004г. до настоящият момент е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Към жалбата са приложени като доказателства: препис-извлечение от акт за смърт на П.А.Н., личен регистрационен картон на П.А.Н., издаден от служба ЕСГРАОН, с.В., удостоверение за раждане на А.Н., удостоверение за наследници на П.А.Н. от 2011г., придружително писмо от кметство с.В. за предоставяне на документи по гр.д.№3365/2012г. по описа на РС-П., декларация за наследници №67/09.09.2010г., декларация образец от подпис- 2 бр., протокол №804за извършена съдебно- почеркова експертиза, смъртен акт на А.Н., удостоверение за наследници от 21.05.2009г., акт за граждански брак №771, пълномощно, завещание, протокол за приемане и съхранение на саморъчно завещание, нотариален акт №157/14.09.2010г. и нотариален акт №109/07.04.2011г.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от жалбоподателя, Районна прокуратура гр.Ч., кметският наместник на с.В. и окръжен съд гр.П.

На 01.10.2013г. А.П.Н. е депозирал в КЗЛД писмена молба, към която е приложил исковата молба заведена в Районен съд П. и е направил уточнение, че по същият случай, с който е сезирал Комисията е сезирал и районна прокуратура гр.Ч.

Към молбата е приложена искова молба с правно основание чл.18 от ЗС, решение на районен съд П., въззивна жалба срещу съдебното решение от Б.К., призовка за насрочено пред Окръжен съд П. съдебно дело и жалба от В.А.– негова майка до районна прокуратура гр.Ч.

Районна прокуратура гр.Ч. уведомява КЗЛД писмено на 21.10.2013г., че пред нея е образувано досъдебно производство №190/2013г. Производството е образувано срещу неизвестен извършител, за това че на 09.09.2010г. в с.В. сам или чрез другиго е съставил неистински частен документ– декларация за наследници от името на А.П.Н. и го е употребил пред длъжностно лице по гражданското състояние на кметство с.В., за да докаже, че съществува наследствено правоотношение. С постановление от 01.08.2013г. РП Ч. досъдебното производство е спряно и на 07.10.2013г., поради възникнала необходимост от извършване на допълнителни действия по разследването, досъдебното производство е възобновено.

На 23.10.2013г. кметство с.В. представя изисканите му доказателства, а именно всички молби- декларации, респективно издадените въз основа на тях удостоверения за наследници на П.А.Н.

Окръжен съд П. представя информация, че е подадена искова молба пред Районен съд П. на 05.03.2012г. по делото са представени 2 броя удостоверения за наследници на П.А.Н., издадени от с.В., община Б.Д., съответно на 21.05.2009г. и 10.09.2010г., за които съда не разполага с информация, по чия молба- декларация са издадени. Първото удостоверение е предоставено с исковата молба от А.П.Н., а второто е предоставено с писмения отговор от 24.04.2012г. от Б.К.

Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. От изложените в жалбата твърдения и от приложените към нея доказателства се установява, че жалбоподателят е сезирал КЗЛД след предвиденият законов срок.

Първа точка от жалбата е насочена срещу кметство с.В. с твърдения за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя по повод подадена молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, респективно издаването на удостоверение за наследници на неговия баща, в което освен него като законен наследник е включено и друго лице. Молбата-декларация е с дата 09.09.2010г., а издаденото въз основа на нея удостоверение за наследници срещу което е насочена жалбата е от 10.09.2010г. От изложената от Окръжен съд П. информация, удостоверението за наследници е приложено по делото пред първата инстанция Районен съд П. на 24.04.2012г. от ответната страна Б.К. А.П.Н. е ищец в съдебния спор и като страна в производството има достъп до събраните материали по делото.

От изложеното може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е узнал с най-ранна дата за съставеният документ– удостоверение за наследници на 24.04.2012г., а жалбата до КЗЛД е подал на 04.09.2013г., тоест след изтичане на преклузивния срок за сезиране на Комисията. Жалбата в тази й част е просрочена, поради което следва на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД да бъде обявена за недопустима.

От събраните доказателства се установява, че по повод оспорването на авторството на молбата-декларация има образувано досъдебно производство №190/2013г. пред Районна прокуратура гр.Ч., което към настоящият момент е висящо. Наличието на въпрос от компетентността на друг орган е процесуална пречка, съгласно чл.27, ал.2, т.3 от АПК за образуване на административно производство пред Комисия за защита на личните данни.

Разглеждането на жалбата в останалата й част, касаеща оспорването на качеството на Т.Л.Р.М., като наследник на А.П.Н., наследствените й квоти, оспорването на съставените от Нотариус Д.С. нотариални актове не е от компетентността на КЗЛД. От доказателствата по административната преписка се установи, че господин Н. е предприел съответните действия за защита на наследствените му права, предявил е иск с правно основание пред Районен съд П. и към настоящият съдебното производство не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Първоинстанционното решение е оспорено пред Окръжен съд П.

Освен липсата на компетентност от страна на КЗЛД да се произнесе по посочените въпроси е налице и абсолютната процесуална пречка за това, а именно разпоредбата на чл.14, ал.3 от ГПК. С цитираната правна норма се въвежда забрана, на което и да било друго учреждение, различно от съда да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

С оглед гореизложеното, на основание чл.38, ал.1 от ПДКЗЛДНА, във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и чл.27, ал.2, т.3 от АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.