РЕШЕНИЕ
№ Ж-320/2016 г.
гр. София, 22.02.2017 г.
Комисията за защита на личните данни в състав: председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 21.12.2016г., обективирано в протокол №63, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег. №Ж-320/28.07.2016г. подадена от Р.Н. срещу Й.А.О. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалбата е твърдението на г-н Р.Н. за извършване на незаконосъобразно видеонаблюдение на имота му– „идеална част от място и сграда, която се намира върху него, а именно: кооперация на адрес *******.
Жалбоподателят уведомява, че на 13.07.2016г. при посещение на имота си е забелязал лица, които монтират камера за видеонаблюдение върху рамката на прозореца на апартамент, собственост на Й.А.О., находящ се на втория етаж на кооперацията.
В жалбата е заявено искането за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и прекратяване на видеонаблюдението.
С писма №П-6445/02.09.2016г. и №П-7214/11.10.2016г. на КЗЛД е изпратено до Й.А.О. заверено копие на жалба №Ж-320/28.07.2016г. и е указан срок за представяне на становище по предмета й.
Видно от приложените към административната преписка документи е постъпило становище №П-8987/02.12.2016г. от г-жа Й.А.О. с приложени в съответствие доказателства.
С оглед задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение относно допустимостта на жалба №Ж-320/28.07.2016г. предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) срок.
Предвид посоченото произнасяне жалбата е обявена за допустима и са конституирани страните в административното производство: жалбоподател– Р.Н.; ответна страна– Й.А.О. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
На основание чл.36, ал.1 от АПК и решение на КЗЛД, отразено в Протокол №57/16.11.2016г. е издадена Заповед №РД-14-314/24.11.2016г. на Председателя на КЗЛД за извършване на проверка във връзка с изясняване на фактите и обстоятелствата по жалбата, обективирана в Констативен акт №КА-625/02.12.2016г.
В резултат от проверката се приема за установено, че „на посочения в жалбата адрес се намира 4 (четири) етажна жилищна сграда, състояща се от един вход. Установи се, че за целите на охранителна дейност на посочения адрес е изградена IP система за видеонаблюдение, състояща се от 1 (един) брой видеокамера и цифров рекордер за видеонаблюдение, съхраняван в жилището на Й.А.О. По данни на ответника, системата е изградена около 5 месеца преди датата на проверката, след устно съгласие на мнозинството от собствениците на имоти в сградата.
Посредством видеорекордера, системата за видеонаблюдение позволява извършване на запис на видеокадри за период от около 30 дни, като след запълване на паметта му, старите записи автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване.
Достъп до видеокадрите има единствено Й.А.О., в т.ч. и отдалечен такъв, посредством уеб приложение и идентификация чрез потребителско име и парола.
След оглед на уеб приложението, посредством което се наблюдава изходящия образ от видеокамерата се установи, че в обхвата на видеозаснемането ѝ попада пространството между жилищната сграда и гаражи, разположени на територията на поземления имот. Установи се, че камерата не заснема гаражите, собственост на жалбоподателя Р.Н. Системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица.
Проверяващият екип констатира, че към момента на проверката, на прозореца на жилището на ответника е поставена информационна табела, предупреждаваща за извършваното видеонаблюдение“.
В отговор на писмо №П-8987/02.12.2016г. Й.А.О. е изразила становище по предмета на жалбата, а именно: „във връзка със зачестилите дребни посегателства на коли, нанесени щети по тях, спадане на гуми, обикаляне на лица с фенери нощем, заливане на гаражите както и на дворното място със странни смеси, беше взето устно решение от живущите в сградата за монтирането на камера за видеонаблюдение на дворното място на кооперация, находяща се на адрес: *******. Потвърждавам, че гаражите, собственост на Р.Н. са извън обсега на наблюдение на камерата … След монтирането на камерата всички посегателства, странните нощни обиколки на лица, заливането на гаражите и т.н. спряха. Жалбата, подадена от г-н Р.Н. е неоснователна. Г-н Р.Н. не е собственик на самостоятелен обект от сградата, която е в режим на етажна собственост, управлението на която се осъществява по реда на ЗУЕС … На г-н Р.Н. има съставен предупредителен протокол по чл.56 от ЗМВР на 05.01.2013г. да не заплашва обитателите, наемателите, собствениците и/или ползвателите на жилищната сграда. Прилагам също и част от копия на безбройната документация от жителите на сградата с МВР, СРП, СО, 05 РУП, кмета на Столична община и СРП да послужат за цялостно изясняване от необходимостта за поставяне на горепосочената камера …“.
Във връзка с установяване на знанието и изричното съгласие на живущите в жилищната сграда за монтиране на конкретната видеокамера, г-жа Й.А.О. е приложила Протокол за съгласие на собствениците на жилищната сграда, удостоверили собственоръчно с изписване на имената и полагането на подписи подкрепата за извършваното видеонаблюдение.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби Комисията се произнесе с решение по същество на жалбата предвид изложените по-долу мотиви.
В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В този смисъл следва разглеждането на регламентираните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя от страна на Й.А.О., извършваща видеонаблюдение като физическо лице и администратор на лични данни.
В случая е безспорна липсата на изрично съгласие на Р.Н. за обработването на личните му данни посредством видеонаблюдението.
Административният орган разглежда съдържанието и относимостта на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД за допустимост на обработването на личните данни на Р.Н.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, на което се разкриват данните.
Посоченото условие за допустимост на обработването на личните данни предполага равните права и интереси на гражданите, освен когато интересите на физическото лице, за което се отнасят данните имат преимущество пред интересите на лицето, обработващо лични данни, в случая извършващо видеонаблюдение.
Изложеното е част от конституционно гарантираните права и свободи на гражданина на Република България като право на живот, лична свобода и неприкосновеност на основание чл.28, чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България.
Предвид динамичното развитие на технологичните и обществените отношения като цяло и все по-налагащата се актуалност на въпросите, свързани със спокойствието, здравето, сигурността и живота на личността в съвременната действителност се намира за все по-наложителна тенденцията за разглеждане правата и интересите на гражданите именно от гледна точка на тяхното равенство, както и прилагане смисъла на духа на закона и неговото съответствие на действителността.
Установената в производството пред Комисията причина за монтиране на видеокамерите, а именно: сериозни проблеми в отношенията между страните, водещи до притеснения и опасения за спокойствието, здравето, живота и собствеността, както на ответната страна, така и на живущите в сградата от извършване на действия от страна на г-н Р.Н. водят до необходимостта от разглеждане допустимостта на извършваното видеонаблюдение през призмата на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.
Прилагането на разпоредбата на 4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД се мотивира с доказателствения материал по жалба №Ж-320/28.07.2016г. приложен от г-жа Й.А.О.
Вследствие изложената гледна точка твърдението на жалбоподателя за липса на изразено от негова страна съгласие за монтиране на видеокамерата не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД.
В административното производство безспорно се установи, че е налице съгласие на етажните собственици на сградата за монтиране на видеокамерата с единствената цел за запазване на спокойствието и безопасността на лицата и тяхното имущество.
Видно от посоченото в жалба №Ж-320/28.07.2016г., както и от приложените към преписката доказателства, в това число: нотариални актове №124/2003г., №125/2003г. и решение от 11.07.2012г. на Софийския районен съд по гр. дело №26284 по описа на СРС за 2011г. се приема за установено, че Р.Н. притежава право на собственост върху масивен гараж, състоящ се от две гаражни клетки, които са построени в урегулиран поземлен имот, находящ се в ******. В същия имот се намира сградата предмет на жалбата, а именно: сграда, в която има 12 отделни жилищни обекти, които се притежават от различни собственици и същата е в режим на етажна собственост. Жалбоподателят не притежава отделен обект в самата сграда, поради което се приема, че между собствениците на сградата, от една страна, и собственика на гаража, от друга страна, не възниква етажна собственост по смисъла на ЗУЕС. В този смисъл и предвид установения режим на етажна собственост в сградата и приложения Протокол за съгласие на собствениците на жилищната сграда с адрес: ***** се приема за доказано знанието и съгласието на лицата за монтирането на камерата за видеонаблюдение.
Отделно от изложеното, в резултат от проверката, отразена в Констативен акт №КА-625/02.12.2016г. се доказва твърдението на ответната страна, чекамерата не заснема гаражите, собственост на жалбоподателя Р.Н.
В заключение на горното и съобразно приложението на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД като основание за допустимост на обработването не се установяват предпоставки за приемане на извода, че интересите на Р.Н. имат преимущество пред интересите на Й.А.О.
С оглед изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни е произнасянето на Комисията за защита на личните данни със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег. №Ж-320/28.07.2016г. подадена от Р.Н. срещу Й.А.О. с оглед установената на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателя посредством извършвано от ответната страна видеонаблюдение в съответния имот по начин, по който не се установява преимущество на интересите на г-н Р.Н. пред тези на г-жа Й.А.О. в изпълнение на принципите, регламентирани в чл.28 и чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България за право на живот, лична свобода и неприкосновеност на всеки български гражданин, поради което не е налице нарушаване на правата на жалбоподателя съобразно разпоредбите на ЗЗЛД.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
