Решение по жалба с рег. № Ж-293/03.07.2017 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”) в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 07.09.2017г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалба с рег.№Ж-293/03.07.2017г., подадена от М.К.К. срещу „М.” ЕАД.

Жалбоподателката сезира Комисията, след като установила, че от „М.” ЕАД са извършили злоупотреба с личните ѝ данни през 2010г., като са използвали нейното ЕГН на друго име, за да активират номер *****. Разбрала за това случайно в края на месец май, когато избрала „М.” ЕАД за нов доставчик на интернет и телевизия. Служителката установила, че на нейното ЕГН, но под името М.Д., има задължения от 2012г. Госпожа М.К.К. категорично заявява, че никога не е сключвала каквито и да било договори с „М.” ЕАД и не е ползвала техни услуги.

Със съдействието на служители на дружеството жалбоподателката разбрала, че номерът е прехвърлен на нейното ЕГН през 2010г. от жена от Сливен в офис на дружеството в София.

Депозирала жалба до мобилния оператор. В постъпилия отговор се твърдяло, че името ѝ е било сбъркано. Госпожа М.К.К. твърди, че не става дума за грешка в името, а за злоупотреба с ЕГН-то ѝ, без да има идея какво е целяно с това.

С оглед изложеното, жалбоподателката сезира Комисията, защото счита, че правата ѝ са нарушени, тъй като някой е използвал личните ѝ данни без нейно знание и съгласие.

Към жалбата са приложени: жалба до „М.” ЕАД и отговора от дружеството.

Жалбата на М.К.К. е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл.30, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателката, естеството на искането, дата и подпис.

Разгледана по допустимост, жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, с което е сезиран. Законодателят обвързва преценката за допустимостта на искането с наличие и на специални изисквания, установени със закон, за които съответният административен орган следи служебно (чл. 27, ал.2, т.6 от АПК). Такива изисквания са уредени в Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД предвижда преклузивен срок за сезиране на Комисията– в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Жалбоподателката сочи, че е разбрала за неправомерното обработване на личните ѝ данни в края на месец май. Установила е, че твърдяното нарушаване на правата ѝ по ЗЗЛД е извършено през 2010г. Жалбата е депозирана в Комисията на 03.07.2017г. От изложеното следва, че твърдяното нарушение е извършено седем години преди подаване на жалбата– т.е. предвидените в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срокове не са спазени.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство, на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.