РЕШЕНИЕ
№Ж-286/2016г.
гр. София, 04.11.2016г.
Комисията за защита на личните данни в състав, председател – Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на редовно заседание проведено на 20.10.2016г. обективирано в протокол №53 на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-286/08.07.2016г. подадена от И.В.Г. за нарушение на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалба №Ж-286/08.07.2016г. е твърдението на И.В.Г. за неправомерно обработване на личните й данни от „Банка ДСК“ ЕАД и ОТП „Ф.Б.“ ЕАД по повод сключен между г-жа И.В.Г. и банката потребителски заем.
Жалбоподателката информира, че без нейно знание и съгласие „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила личните данни на ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и от това дружество съответно чрез адвокат са ги предоставили на частен съдебен изпълнител (ЧСИ), който е образувал изпълнително дело в полза на ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и е запорирана заплатата“.
В този смисъл г-жа И.В.Г. счита, че са нарушени правата й по ЗЗЛД поради което е изразила молба за изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и произнасяне на административния орган по компетентност.
С писма №П-5844/03.08.2016г. и №П-5867/03.08.2016г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) са изпратени съответно до „Банка ДСК“ ЕАД и ОТП „Ф.Б.“ ЕАД заверени копия на жалба №Ж-286/08.07.2016г. и е указан срок за представяне на становища по предмета й.
Видно от постъпилите по преписката документи с писма №П-6139/16.08.2016г. и №П-6177/18.08.2016г. представителите на дружествата са изразили становища.
Предвид задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.38 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, на 06.10.2016г. Комисията се е произнесла относно допустимостта на жалбата с оглед съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) срок.
С посоченото произнасяне жалба №Ж-286/08.07.2016г. е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство: жалбоподател – И.В.Г.; ответни страни – „Банка ДСК“ ЕАД и ОТП „Ф.Б.“ ЕАД и е определена дата за разглеждането й по същество.
Във връзка с нормативно установеното в чл.17, ал.1 от ЗЗЛД задължение на администраторите на лични данни за регистрация се отбелязва изпълнението му от ответните страни в настоящото административно производство.
Видно от направена справка в електронния регистър на администраторите на лични данни при КЗЛД „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е вписанокато администратор на лични с идентификационен номер 369339 и заявяването на 3 броя регистри, от които: „Длъжници“, „Персонал“, „Други съконтрагенти“.
По отношение на „Банка ДСК“ ЕАД се установява вписването на дружеството като администратор на лични данни с идентификационен номер 7302 и заявяването на 12 броя регистри.
С оглед изясняване на фактическата обстановка се разглеждат изразените от страните становища.
В становище №П-6177/18.08.2016г. представено от изпълнителните директори на „Банка ДСК“ ЕАД се посочва, че „на 15.02.2008г. Банка ДСК ЕАД е разрешила кредит за текущо потребление на И.В.Г. със срок на издължаване 120 месеца. Съгласно чл.10 от Договора за кредит за текущо потребление от 15.02.2008г. кредитополучателят И.В.Г. е декларирала, че с подписването на договора за кредит е информирана за обстоятелствата по чл.19, ал.2 от ЗЗЛД и е дала съгласие личните й данни да бъдат предоставени на трети лица и да бъдат обработвани от тях за нуждите на управление и събиране на вземанията и за други цели. Същевременно, в т.24 от Общите условия към договора за кредит, подписани и приети от жалбоподателя (в края на стр. 2 от Общите условия, които г-жа И.В.Г. собственоръчно е подписала) е посочено, че кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД има правото да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. В тази връзка твърденията на г-жа И.В.Г., че личните й данни са предоставени и използвани без нейно съгласие се явяват неоснователни … Г-жа И.В.Г. не е изпълнила задължението си за погасяване на дължимите суми ведно с дължимите лихви по договора за кредит. „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и е образувано ч. гр. дело №1357/2011г. по описа на Ботевградски районен съд. На 22.08.2011г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, а на 23.08.2011г. и изпълнителен лист … По силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.12.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД в тяхната цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от свои изискуеми вземания, в това число и вземането, произтичащо от Договор за кредит от 15.02.2008г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И.В.Г. като кредитополучател. За извършената смяна на кредитора и на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите до г-жа И.В.Г. е изпратено уведомление от дата 18.12.2012г. за извършената цесия с писмо с обратна разписка. Видно от обратната разписка към писмото, след като то е достигнало до посочения в договора за кредит от г-жа И.В.Г. адрес за кореспонденция, същото се е върнало с отбелязване „получателя се е преместил на друг адрес“. Г-жа И.В.Г. не е изпълнила задълженията си по чл.13, т.6 от Общите условия и не е уведомила банката за промяната на адреса си. Поради това г-жа И.В.Г. не може да претендира, че „Банка ДСК“ ЕАД не я е уведомила надлежно за извършената цесия.“
В подкрепа на изложеното са приложени следните документи: Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008г., ведно с Общи условия и погасителен план; „Информация по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД“ предоставена от „Банка ДСК“ ЕАД на И.В.Г. при сключването на договора за кредит; Уведомително писмо за цесия от 18.12.2012г. до И.В.Г., ведно с приложена информация по чл.201 ал.1 от ЗЗЛД; Обратна разписка към писмо на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД.
Предвид горепосоченото представителите на „Банка ДСК“ ЕАД са споделили виждането си, че не е извършено нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД от банката, поради което е формирана молба за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
В становище с рег.№П-6139/16.08.2016г. представителят на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е отбелязал, че „по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 10.12.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД е прехвърлила на дружеството в тяхната цялост и заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакети от свои изискуеми вземания, в това число и вземането произтичащо от Договор за кредит от 15.02.2008г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и И.В.Г. като кредитополучател“.
Във връзка с точното изпълнение на задълженията по ЗЗЛД от ответните страни, се отбелязва приложението и към двете становища на Приложение №2 – Декларация в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, от чието съдържание се установява, че г-жа И.В.Г. собственоръчно е изписала личните си данни по документ за самоличност и се е подписала под текст за предоставяне на съгласие относно: предоставена информация по чл.19, ал.1 от ЗЗЛД; личните й данни да бъдат обработвани по смисъла на параграф1, т.3 от ДР на ЗЗЛД във връзка с обслужването и събирането на кредита, за сключване на застраховки и за други нужди; да бъдат предоставяни, заедно с информация за състоянието на кредита на трети лица и да бъдат обработвани от тях за нуждите на управление и събиране на вземанията, за издаване и обслужване на банкови карти и за други цели; „Банка ДСК“ ЕАД да изисква и да получава личните данни от информационните фондове на други администратори на лични данни; личните данни могат да бъдат обработвани за нуждите на директния маркетинг на банкови и свързани продукти с право да се възразисрещу това обработване на посочен телефон или e-mail.“.
В заключение на разгледаното становище е направено заключението за неоснователност на жалбата поради законосъобразното обработване на личните данни на г-жа И.В.Г.
В изпълнение на разпоредбата на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
Съгласно определението за „лични данни“, законово регламентирано в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД информацията, касаеща данни от документа за самоличност на И.В.Г. – трите имена, ЕГН, номер на лична карта, адрес, съдържащи се в Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателката съставлява лични данни.
Съгласно чл.3 от ЗЗЛД обработването на лични данни се извършва от администратор на лични данни, който е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на личните данни, както и когато целите и средствата за обработване се определят със закон.
В този смисъл с обработването на посочените лични данни на г-жа И.В.Г. ответните страни в настоящото производство се явяват администратори на лични данни, извършили обработване в хипотезите на събиране,съхраняване и предоставяне по смисъла на параграф1, т.1 от ДР на ЗЗЛД.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от изброените в т.1 – т.7 на същата разпоредба условия.
Допустимостта на обработването на личните данни на жалбоподателката се установява с нормите на чл.4, ал.1, т.2, т.3 от ЗЗЛД съгласно които физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие; обработването е необходимо за изпълнение на договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.
По отношение на допустимостта на обработването на личните данни на И.В.Г. извършено в хипотезите на събиране, съхраняване и предоставяне от страна на „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД се посочва нормативното основание на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД предвид сключения договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД и изрично изразеното съгласие на жалбоподателката за предоставяне на личните й данни на трети лица за целите на събиране на вземания по договора.
Следва да се отбележи, че уведомителното писмо по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД съставляващо част от уведомлението за цесия, изпратено на жалбоподателката от„ОТП Ф.Б.“ ЕАД на 18.12.2012г. и върнато в цялост с отметка „получателят се е преместил на друг адрес“ отговаря изцяло на изискването на чл.20, ал.1 от ЗЗЛД за предоставяне на необходимата информация на физическото лице когато личните данни не са получени от него.
Вследствие посочените приложими законови норми и подробно обсъдените доказателства КЗЛД приема жалбата за неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни е произнасянето на Комисията за защита на личните данни със следното
РЕШЕНИЕ:
Отхвърля като неоснователна жалба с рег.№Ж-286/08.07.2016г. подадена от И.В.Г. срещу „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД с оглед установената законосъобразност на обработването на личните данни на жалбоподателката извършено в хипотезите на събиране, съхраняване и предоставяне във връзка с Договор за кредит за текущо потребление от 15.02.2008г. сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и жалбоподателката поради което е налице законовото основание на чл.4, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД за допустимост на обработването на личните данни на И.В.Г. от ответните страни.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от получаването му.
| ПРЕДСЕДАТЕЛ: | ЧЛЕНОВЕ: |
|
Венцислав Караджов /п/ |
Цанко Цолов /п/ |
