Решение по жалба с рег. № Ж-27/28.01.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 22.05.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по допустимост жалба рег.№Ж-27/28.01.2015г., подадена Л.П.А.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, препратена за разглеждане по компетентност от Комисията за защита на потребителите, подадена от Л.П.А., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните данни на майка й – Д.Г.И., във връзка с сключен на 29.11.2011г. договор за кредит с „Банка ДСК“ ЕАД за сумата от 8000лв.(осем хиляди лева), по повод който от пенсията на г-жа Д.Г.И. ежемесечно се удържа сума от 185.94лв. (сто осемдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки). Жалбоподателката твърди, че към датата на сключване на договора майка й е била с диагноза „съдова деменция“ и 100 % увреждания, с оглед което счита, че е налице злоупотреба с личните й данни „с участието на служители на „Банка ДСК“ ЕАД – клон Е.П.“.

Към жалбата е приложено копие на сочените в нея доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, до жалбоподателката е изпратено писмо изх.№П-1193/11.02.2015г. на КЗЛД с указания да представи доказателства за представителната й власт по отношение на г-жа Д.Г.И.

В отговор г-жа Л.П.А. депозира писмо рег.№П-1358/17.02.2015г., в което уведомява, че е подала искова молба за поставяне под запрещение на г-жа Д.Г.И. и допълва, че за случая е подала жалба и в Районна прокуратура – София, където е образувано производство за престъпление по чл.212 от Наказателния кодекс. Към писмото са приложени описаните в него доказателства, с изключение на исковата молба до Софийски окръжен съд.

С писмо изх.№П-3470/29.04.2015г. на КЗЛД на г-жа Л.П.А. и е указана повторно необходимостта от представяне на доказателства за представителната й власт по отношение на г-жа Д.Г.И.

В отговор жалбоподателката представя копие на искова молба до съда за поставяне под запрещение на г-жа Д.Г.И. и решение на съда за назначаване на особен представител на г-жа Д.Г.И., различен от жалбоподателката. Видно от исковата молба, същата е подадена след датата на депозиране на жалбата пред КЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-27/28.01.2015г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално недопустима.

Разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вменява в задължения на административния орган при постъпване на искане да проверява за наличието на положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива за допустимост на искането, с което е сезиран. В чл.27, ал.2, т.5 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането/жалбата с наличие на правен интерес на жалбоподателя, за които съответния административен орган следва да следи служебно. Наличието на правен интерес на жалбоподателя е положителна предпоставка от кръга на абсолютните за допустимост на съответното искане (чл. 27, ал.2, т.5 от АПК). По аргумент от противното липсата на правен интерес на жалбоподателя налага извода да недопустимост на искането.

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, в това число и правото на достъп до лични данни, визирано в чл.26 и следващите от закона.

Разписаното в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД право на всяко физическо лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по ЗЗЛД е едностранно субективно потестативно правo. В конкретния случай с оглед обстоятелството, че в жалбата са изложени твърдения за нарушени права на трето лице – различно от жалбоподателката и факта, че жалбоподателката не представя доказателства за представителната й власт по отношение на това лице се налага извода, че жалбата е подадена от лице без правен интерес, следователно е недопустима за разглеждане по същество.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД във връзка с чл.27, ал.2, т.5 от АПК и чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Оставя без разглеждане жалба рег.№Ж-27/28.01.2015г., подадена от Л.П.А., като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от страна на жалбоподателката.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.