Решение по жалба с рег. № Ж-218/18.06.2013 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Mария Матева и Веселин Целков, в редовно заседание, проведено на 30.10.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) постави за разглеждане жалба с регистрационен номер Ж-218/18.06.2013г., подадена от И.Х.Т. срещу „С.” ЕАД и „Е.М.“ ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

И.Х.Т. сезира Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните й данни. Жалбоподателката твърди, че в началото на 2013г. започнала да получава обаждания на мобилния си телефон от служители на „Е.М.“ ООД, които я безпокоели по повод задължение по договор за заем със „С.“ ЕАД, по който г-жа И.Х.Т. е поръчител. Информирали я, че от „известно врем плащанията по договора са спрели“ и дружеството е натоварено със задължение да събере дължимите суми.

Г-жа И.Х.Т. твърди, че няма договорни отношения с „Е.М.“ ООД и не е давала съгласието си колекторската фирма да обработва личните й данни, както и че дружеството не й е предоставило информация по чл.19 от ЗЗЛД.Твърди, също че „С.“ ЕАД не я е уведомило, по реда на чл.34 а от ЗЗЛД, преди личните й данни да бъдат предоставени на „Е.М.“ ООД.

Към жалбата няма приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая от „С.“ ЕАД и„Е.М.“ ООД са изискани писмени становища и относими доказателства.

От „С.“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на процесната жалба. Твърдят, че личните данни на г-жа И.Х.Т. са обработени законосъобразно, същите са събрани за конкретни и точно определени цели и не са обработени по начин несъвместим с тези цели. Твърдят, че жалбоподателката е страна по договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство, сключен между „С.“ ЕАД и трето лице, като кредитополучател и И.Х.Т. като поръчител. Сочат, че в договора изрично е предвидена клауза за правото на „С.“ ЕАД да прехвърля вземането си на трети лица, с която клауза жалбоподателката подписвайки договора за кредит в качеството й на поръчител се е съгласила. Сочат също, че „в искането за отпускане на потребителски кредит, кредитоискателят и жалбоподателката– г-жа И.Х.Т. са подписали декларация, с която заявяват, че предоставят личните си данни доброволно във връзка с цялостното изпълнение на всички задължения по кредита“.

От дружеството информират, че с договор за прехвърляне на парични вземания „С.“ ЕАД е прехвърлило на „Е.М.“ ООД вземанията си към свои длъжници по договори за банков кредит, включително и вземането си договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката. Сочат, че в качеството си на цедент по договора, са предоставили на новия кредитор и цесионер– „Е.М.“ ООД намиращите се в банката документи, които удостоверяват вземането, в едно с обезпеченията по него. Информират също, че съгласно уговореното в т.5.2. от Договора за събиране на парични вземания цедентът- „С.“ ЕАД е дал съгласието си, а цесионерът– „Е.М.“ ООД се е задължил да уведоми длъжниците за извършената цесия.

Към становището не са приложени доказателства.

От страна на „Е.М.“ ООД е ангажирано писмено становище за неоснователност на жалбата. От дружеството твърдят, че обработват личните данни на жалбоподателката законосъобразно. Информират, че на 27.02.2013г. е сключен договор за цесия между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД, по силата на който „С.“ ЕАД цедира на „Е.М.“ ООД вземането си по Договор за потребителски кредит от 10.03.2009г., обезпечен с поръчителство, сключен с кредитополучателя– Д.В.Р. и поръчителя– И.Х.Т. Сочат, че въз основа на сключения договор и съобразноразпоредбите на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) на цесионера са предадени всички документи, удостоверяващи вземането. Твърдят, че цедираните вземания са им прехвърлени в цялост, в едно с всички принадлежности и обезпечения. Информират, че с нотариално заверено пълномощно „Е.М.“ ООД е упълномощено от „С.“ ЕАД да уведоми длъжниците на банката за цедиране на вземанията им.

Сочат, че за жалбоподателката, в качеството й на страна- поръчител по договора за потребителски кредит, сключен със „С.“ ЕАД са възникнали парични задължения, които не са погасени в срок и същите са станали изискуеми, а „Е.М.“ ООД в качеството си на цесионер и нов кредитор по вземането е предприело действия за събирането им.

От колекторската фирма информират, че са направени опити за контакт с главния длъжник– Д.В.Р., които са неуспешни, с оглед което служители на дружеството са се свързали с жалбоподателката, в качеството й на поръчител по договора. Сочат, че е осъществен контакт с г-жа И.Х.Т. на телефонен номер *****, същият посочен от нея като телефон за връзка в искането за отпускане на потребителки кредит и в договора за потребителски кредит.

Твърдят, че при проведените с жалбоподателката телефонни разговори, същата е била уведомена за прехвърляне на вземането, а също и че до жалбоподателката, на адреса посочен в договора за потребителски кредит, е изпратенописмено уведомление с изх.№00063622/18.07.2013г. за извършеното прехвърляне. Информират, че уведомлението е върнато в цялост от куриерската служба, тъй като адресата не е намерен.

Към становището на „Е.М.“ ООД са представени следните доказателства, във формата на заверени ксерокопия: Договор за прехвърляне на парични вземания, сключен между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД от дата 27.02.2013г.; Приложение 1 към Договора за прехвърляне на парични вземания; Потвърждение за цесията; Нотариално заверено пълномощно в полза на „Е.М.“ ООД,с рег.номер 1334/28.02.2013г. на нотариус с рег.№504 на НК, с район на действие РС София; Пълномощно в полза на А.К.; Удостоверение за администратор на лични данни №17856; Удостоверение за актуално състояние на „Е.М.“ ООД; Уведомление за цесия с изх.номер МА00063622/18.07.2013г.; Справка от електронната система на куриерска служба „С.“, относно товарителница №60029243005; Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство от дата 10.03.2009г.; Искане за отпускане на потребителски кредит с вх.номер 434/05.03.2009г., по описа на „С.“АД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. За да упражни правомощията си Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Настоящата жалба с рег.номер Ж-218/18.06.2013г. е съобразена с изискванията на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА) и съдържа всички нормативно определени реквизити: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице, при наличие на правен интерес и срещу надлежна страна- администратор на лични данни. С нея е сезиран компетентен да се произнесе орган, а именно КЗЛД, която съгласно правомощията й, визирани в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Разглежданата жалба е подадена срещу „Е.М.“ ООД и „С.“ ЕАД, които безспорно притежават качеството на администратори на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД и като такиваобработват личните данни на жалбоподателката.

„Е.М.“ ООД и „С.“ ЕАД са изпълнили задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подали са заявление за регистрация и са регистрирани като администратори на лични данни, съответно с идентификационни номера№17856 и №17827.

На 25.09.2013г. е проведено редовно закрито заседание на Комисията за защита на личните данни, взето е решение, с което жалба с рег. номер Ж-218/18.06.2013г. е обявена за процесуално допустима и е насрочена за разглеждане по същество на заседание на Комисията за дата 30.10.2013г. Като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател- И.Х.Т. и ответна страна– „Е.М.“ ООД и „С.“ ЕАД, в качеството им на администратори на лични данни.

На 30.10.2013г. е проведено редовно открито заседание на Комисията за защита на личните данни, на което жалбата е разгледана по същество. Страните са редовно уведомени за заседанието.

Жалбоподателката се представлява от пълномощника си Е.Т., съгласно представено в заседанието нотариално заверено пълномощно с рег.№10476/29.10.2013г. на нотариус Р.П., рег.№217 на Нотариалната камара.

За „Е.М.“ ООД се явява юрисконсулт Д.

„С.“ ЕАД редовно уведомено не се представлява.

Страните не представят нови доказателства, нямат доказателствени искания.

Пълномощникът на жалбоподателката поддържа жалбата. Потвърждава, че г-жа И.Х.Т. е страна- поръчител по договорa за потребителски кредит, сключен със „С.“ ЕАД и доброволно е предоставила личните си данни, включително мобилен номер, за целите на договора. Твърди, че жалбоподателката не е давала съгласието си личните й данни да бъдат предоставяни на трети лица, в случая на „Е.М.“ ООД. Г-н Т. желае Комисията да се произнесе относно това има ли или не злоупотреба с личните данни на жалбоподателката и „да се постигне някаква договорка“ за плащането на задължението по договора.

Представителят на „Е.М.“ ООД поддържа депозираното по случая писмено становище, оспорва жалбата и моли Комисията да я остави без уважение като неоснователна и недоказана.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти от значение по случая, имайки предвид представените писмени доказателства и становища, както и наведените от страните твърдения Комисията за защита на личните данни приема, че разгледана по същество жалба с рег.номер Ж-218/18.06.2013г., подадена от И.Х.Т. срещу „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД е неоснователна.

От събраните по административната преписка доказателства безспорно се установи, че личните данни на жалбоподателката в обем три имена, адрес и мобилен номер, в качеството й на страна– поръчител по договор за потребителски кредит сключен на 10.03.2009г. са обработени от „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД, в качеството им на администратори на лични данни.

Не е спорно, че 10.03.2009г. в гр. Р. е сключен Договор за потребителски кредит в размер на 10000 (десет хиляди) лева, обезпечен с поръчителство. Видно от съдържанието на същия страни по него, с произтичащите от това права и задължения са: „С.“ ЕАД– кредитор, Д.В.Р.- кредитополучател и И.Х.Т. (жалбоподателката)– поръчител.

Безспорно се установи и наличието на Договор за прехвърляне на парични вземания от дата 27.02.2013г., сключен между „С.“ ЕАД (цедент) и „Е.М.“ ООД (цесионер), по силата на който банката продава на колекторската фирма вземанията си към свой длъжници, посочени в Приложение 1 към договора, в това число и вземането си в размер на 9722 (девет хиляди седемстотин двадесет и два) лева по потребителски кредит отпуснат на Д.В.Р., обезпечен с поръчителството на жалбоподателката.

Страните не спорят, че личните данни на жалбоподателката, в качеството и на страна по договора за потребителски кредит са обработени по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД от страна на “С.“ ЕАД, чрез действия по предоставянето им на „Е.М.“ ООД. Установи се, че данните, в обем три имена, адрес, телефонен номер са предоставени на колекторската фирма въз основа на валидно сключен между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД Договор за прехвърляне на вземания от дата 27.02.2013г., по силата на който банката е цедирала на колекторската фирма вземането си, произтичащо от сключен на 10.03.2009г. Договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката.

Не е спорно, че жалбоподателката е уведомена за извършената цесия. Видно от изложените от жалбоподателката твърдения, които кореспондират с изразеното от страна на „Е.М.“ ООД становище по жалбата е, че служители на колекторската фирма са уведомили (в началото на 2013г., а и след това) г-жа И.Х.Т. по телефона, че фирмата има задължение да събира задълженията/ закъснели плащания по договор за заем със „С.“ ЕАД, по който жалбоподателката е поръчител.

Предвид факта, че ЗЗД не указва формата на съобщаване за извършената цесия, следва извода че уведомяването може да се извърши и по телефон.

Факт е, че уведомяването е извършено от цесионера. В случая последния е действал от името и за сметка на цедента– „С.“ ЕАД, въз основа на правомощията дадени му с нотариално заверено пълномощно с рег.номер 1334/2013г. от 28.02.2013г. на нотариус с рег.номер 504 на НК и район на действие СРС.

В чл.4, ал.1 от ЗЗЛД са определени условията, при наличието, на които е допустимо обработването на лични данни. Законодателят е възприел, че обработването на лични данни на физически лица, следва да се извършва при наличието на поне едно от тези алтернативно дадени условия, което е предпоставка за законосъобразност на обработването.

В конкретния случай личните данни на жалбоподателката са обработени, предоставени на „Е.М.“ ООД законосъобразно, при наличие и в изпълнение на нормативно определено задължение (чл. 4, ал.1, т.1от ЗЗЛД) на администратора на лични данни. А именно разписаното в чл.99, ал.3 от ЗЗД задължение на „С.“ ЕАД, в качеството му на цедент по Договор за прехвърляне на парични вземания да предаде на цесионера– „Е.М.“ ООД намиращите се у него документи, удостоверяващи дълга по прехвърленото вземане, в конкретния случай документите удостоверяващи вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката.

Договора за потребителски кредит, сключен между „С.“ ЕАД от една страна и кредитополучателя– Д.В.Р. и поръчителя– И.Х.Т. от друга съдържа клауза (чл. 9, ал.3), в която е разписано правото на Банката да прехвърля вземането си на трети лица. С факта на подписване на договора от страна на жалбоподателката, следва извода че същата е запозната и съгласна със съдържащите се в него права и задължения на страните и в частност е изразила съгласието си относно възможността банката да прехвърля вземането си на трети лица, което по смисъла на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД е самостоятелно условия за допустимост на обработването на личните й данни.

Следва да се отбележи факта, че жалбоподателката е предоставила личните си данни на „С.“ ЕАД доброволно за целите на сключения договор за потребителски кредит (т. IV от искането за отпускане на потребителски кредит). Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни– Банката и физическото лице, чиито данни се обработват за целите на договора е условие за допустимостта на обработването им по аргумент от чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД.

От гореизложеното следва извода, че личните данни на жалбоподателката са обработени от страна на „С.“ ЕАД, в качеството му на администратор на лични данни законосъобразно, при наличие на условията за допустимост посочени в чл.4, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗЗЛД. Личните данни са събрани за точно определени и законни цели, а именно по повод договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката и не са обработени допълнително по начин несъвместим с тези цели.

Относно твърдението на жалбоподателката, че не е била уведомена „по реда на чл.34 а, т.3 от ЗЗЛД преди“ личните й данни да бъдат разкрити на „Е.М.“ ООД следва да се има предвид, че цитираната разпоредба и вмененото с нея задължения на администратора на лични данни– „С.“ ЕАД е неотносима в конкретния случай.

В разпоредбата на чл.34 а, чл.1, т.3 от ЗЗЛД е уредено правото на физическото лице, за което се отнасят данните да бъде уведомено от администратора на лични данни, преди личните му данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица или използвани от тяхно име за целите на директния маркетинг, като му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова разкриване или ползване. Разпоредбата е приложима в случаите на обработване на личните данни на физическото лице за целите на директния маркетинг, за „предлагане на стоки и услуги на физическите лица по пощата, по телефон или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги“ (§1, т.15 от ДР на ЗЗЛД).

В случая, цитирана разпоредбата е неприложима, а оплакването на г-жа И.Х.Т. в тази насока е неоснователно, тъй като личните й данни са предоставени на колекторската фирма и са използвани от нея за целите различни от тези на директния маркетинг. Личните данни на жалбоподателката са предоставени от „С.“ ЕАД на „Е.М.“ ООД в изпълнение на Договора за прехвърляне на парични вземания сключен между страните и са обработени от колекторската фирма за целите на събиране на задълженията, произтичащи от Договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката.

Не е спорен факта, че личните данни на жалбоподателката, в качеството й страна– поръчител по Договор за потребителски кредит от дата 10.03.2009г. са обработени (чрез действия по съхранени и употреба) и от „Е.М.“ ООД. Обработването е законосъобразно, при наличие на условията за допустимост на обработването визирани в чл.4, ал.1, т.3 и т.7 от ЗЗЛД.

Личните данни на жалбоподателката са обработениот „Е.М.“ ООД, в качеството му на администратор на лични данни, на цесионер по Договора за прехвърляне на парични вземания от дата 27.02.2013г. и в произтичащото от този факт качеството на страна- нов кредитор по Договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на г-жа И.Х.Т.

Със сключване на Договора за прехвърляне на вземания от дата 27.02.2013г. „Е.М.“ ООД встъпва в правата на цедента– „С.“ ЕАД и става страна по договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката и нов кредитор на прехвърленото вземане в размер на 9722 лв.

Наличието на договорни отношения между „Е.М.“ ООД, новият кредитор и физическото лице– г-жа И.Х.Т., чиито лични данни се обработват за целите на договор е условие за допустимост при обработването на личните й данни по основание от чл.4, ал.1, ал.3 от ЗЗЛД. Oбработването е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице за което се отнасят данните е страна.

При обработване на личните данни на жалбоподателката от страна на колекторската фирма е налице още едно от условията за допустимост визирани в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, а именно т.7 от цитираната разпоребда- обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни- „Е.М.“ ООД. Интереса на колекторската фирма, като кредитор по Договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството на жалбоподателката да събере ликвидните и изискуеми по него задължения. Следва да се отбележи, че като поръчител по договора жалбоподателката е задължена солидарно с главния длъжник– кредитополучателя за цялостното изпълнение на задължението по сключения договор и право на кредитора е срещу кого да насочи действията по събиране на вземанията си.

Наведеното от страна на жалбоподателката твърдение за нарушение на ЗЗЛД, изразяващо се в обстоятелството, че „Е.М.“ ООД не й е предоставило информацията посочена в чл.19 от ЗЗЛД е неоснователно.

Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗЗЛД е приложима в случаите, когато личните данни се събират от лицето, за което се отнасят. В тази хипотеза администраторът на лични данни или негов представител следва да предоставят на лицето информацията посочена в т.1-5 на разпоредбата. В конкретния случай „Е.М.“ ООД не е събрало данните отнасящи се до г-жа И.Х.Т., лично от нея. Данните са предоставени на колекторската фирма от „С.“ ЕАД.

„С.“ ЕАД от своя страна е изпълнило задължението си вменено му с разпоредбата на чл.19 от ЗЗЛД. Г-жа И.Х.Т. е предоставила лично данните си на банката за целите на Договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството й, като с подписване на Искането за отпускане на потребителски кредит е декларирала (т. IV), че „е информирана относно обстоятелствата на чл.19– чл.21 от ЗЗЛД.“

Във връзка с изложеното следва, че личните данни на жалбоподателката– И.Х.Т., в качеството й на страна- поръчител по Договор за потребителски кредит, сключен на 10.03.2009г. със „С.“ ЕАД са обработени от администраторите на лични данни „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД законосъобразно, при наличие на условията за допустимост на обработването визирани в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Личните данни на жалбоподателката са обработени в съответствие с принципите визирани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД, събрани са за точно определени, конкретни и законни цели и не са обработени допълнително по начин несъвместим с тези цели.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София-град.

Изразявам настоящето особено мнение по отношение на разгледаната от Комисията за защита на личните данни жалба с рег.номер Ж-218/18.06.2013г., подадена от И.Х.Т. срещу „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД. Намирам жалбата на г-жа И.Х.Т. за основателна, поради обстоятелството, че в конкретния казус е налице нарушение на разпоредбата на чл.19 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) от страна на администратора на лични данни „С.“ ЕАД.

В административното производство остана недоказано обстоятелството, че „С.“ ЕАД е изпълнила вмененото й със ЗЗЛД задължение да уведоми физическото лице– И.Х.Т., явяваща се поръчител по договора за потребителски кредит, обезпечен с поръчителството й, че личните й данни ще бъдат предоставени на трето лице, различно от банковата институция.

На следващо място не споделям мнението, че е налице надлежно съобщаване на г-жа И.Х.Т. за сключения между „С.“ ЕАД и „Е.М.“ ООД договор за цесия, което противоречи на разпоредбата на чл.99, предложение трето от Закона за задълженията и договорите. Цитираната правна норма вменява в задължение на кредитора да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземане, след което да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които удостоверяват вземането.

Намирам, че уведомяването на длъжника– г-жа И.Х.Т. за цесията не може да се извърши по телефон, поради което приемам за недействителен сключеният между търговските дружества договор за цесия. Липсата на правно основание– действителен договор за цесия предопределя и липсата на правно основание „С.“ ЕАД да предостави на „Е.М.“ ООДличните данни на жалбоподателката– г-жа И.Х.Т., което по своята същност представя обработване на лични данни по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД.