РЕШЕНИЕ
№ Ж-202/2016 г.
гр. София, 25.10.2016 г.
Комисията за защита на личните данни в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 21.09.2016г. обективирано в протокол №45, на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни разгледа жалба с рег.№Ж-202/19.05.2016г. подадена от В.Ц.В., Г.А.В., Р.Г.Т., Е.Т., М.П. срещу М.Р.П., Р.М.П. и Е.П. за нарушаване на Закона за защита на личните данни.
Предмет на жалба с рег.№Ж-202/19.05.2016г. е твърдението на жалбоподателите за монтирането на девет броя камери за видеонаблюдение от страна на семейство П. с цел да наблюдават входа на жилищния блок и района около блока, в който живеят лицата.
В жалбата се посочва, че поводът за извършваното видеонаблюдение се свързва с бизнеса на семейство П. и осъществен палеж на шест броя техни лични автомобили, паркирани в близост до общия жилищен вход, както и охрана на друго движимо имущество на семейството– вендинг автомати за напитки.
Жалбоподателите уведомяват, че не е искано съгласието им, нито е провеждано общо събрание на входа с оглед монтирането на камерите за видеонаблюдение поради което лицата считат, че са нарушени правата им по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и е заявено искането за упражняване на законовите правомощия на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).
В резултат от проведен телефонен разговор с В.Ц.В., обективиран с протокол №ПР-112/09.06.2016г., са дадени разяснения относно хода на административното производство и е направено уточнението за провеждане на кореспонденция с г-жа В.Ц.В. и Р.Г.Т. като представители на останалите жалбоподатели.
С писма №П-4372/09.06.2016г. и №П-4373/09.06.2016г. на КЗЛД, адресирани до М.Р.П. и Р.М.П., саизпратени заверени копия на жалба №Ж-202/19.05.2016г. с указан срок за представяне на становища по предмета й.
В отговор в Комисията са постъпили становища №С-530/20.06.2016г. и №С-531/20.06.2016г.
С писмо №П-5409/18.07.2016г. е депозирано допълнение към жалба №Ж-202/19.05.2016г. с приложени към същото доказателства.
Във връзка със задължението на административния орган за установяване на предпоставките за допустимост на искането, регламентирано в разпоредбата на чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Комисията се е произнесла с решение от 27.07.2016г. относнодопустимостта на жалбата предвид съображенията за надлежност на страните, компетентност на КЗЛД, наличие на правен интерес на жалбоподателя, спазване на установения в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок.
С посоченото произнасяне жалба №Ж-202/19.05.2016г. е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство: жалбоподатели– В.Ц.В., Г.А.В., Р.Г.Т., Е.Т., М.П.; ответни страни– М.Р.П., Р.М.П. и Е.П. и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество.
Предвид изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и на основание Заповед №РД-14-239/18.08.2016г. на председателя на КЗЛД е извършена проверка, обективирана в Констативен акт №КА-472/16.09.2016г.
В резултат от събраните в административното производство доказателства и след анализ на относимите законови разпоредби КЗЛД се е произнесла с решение по същество на жалбата предвид изложените по-долу мотиви.
В изпълнение на чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗЗЛД, този закон урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.
С нормата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е регламентирана компетентността на административния орган да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
Видно от съдържанието на констативен акт №КА-472/16.09.2016г. се приема за установено, че „напосочения от жалбоподателите адрес се намира 4-етажна жилищна кооперация с два входа, прилежащи части от ул.*****, ул. ****** и други общи площи. Установи се, че по фасадата на сградата, както и на улични стълбове около сградата има монтирани 15 броя видеокамери, като към момента на проверката функционират само 6 от тях. Същите са насочени и заснемат общи площи около сградата, както и прилежащи части от ул. ****** и ул. ******. Обхватът на видеозаснемането е приблизително 30 метра външен периметър. Видеокамерите имат възможност за ръчно въртене, с цел промяна обхвата на заснемания периметър. Видеокамерите са свързани към компютър и посредством специализиран софтуер изходящият образ от тях се наблюдава в реално време от монитор, разположени в изолирано помещение на партерния етаж в сградата, достъп до което имат единствено семейство П. След оглед на системата за видеонаблюдение не се установи наличие на записи с видеокадри за минал времеви период, както и отделно записващо устройство (DVR-видеорекордер). Системата е изградена и се поддържа от Р. и М. П. и не се ползват услугите на други лица. Екипът установи, че на общодостъпни и видими места около сградата има поставени информационни табели, които предупреждават за извършваното видеонаблюдение. На проверяващия екип бяха предадени 4 броя екранни разпечатки от изходящия образ на видеозаснемането по време на проверката в реално време, както и документ– подписка от 54 броя физически лица, живущи на ул. ****** и ул. ****** относно съгласие за запазване на системата за видеонаблюдение, описани в приемо-предавателен протокол и приложени към настоящия констативен акт“.
В случая е безспорна липсата на изрично съгласие на жалбоподателите, населяващи 3 броя апартаменти (В.Ц.В. и Г.А.В.– ап. №7; Р.Г.Т. и Е.Т.– ап. 4; М.П.– ап.8) в етажната собственост с адрес: **** за обработване на личните им данни посредством видеонаблюдение.
Твърдението на жалбоподателите за липса на съгласие за монтиране на видеокамерите не води до механичния извод за незаконосъобразност на същото, тъй като съгласието е едно от условията за допустимост на обработването, но за да се приеме недопустимост, респективно незаконосъобразност, трябва да се установи липсата на което и да е от останалите основания в чл.4, ал.1, т.1– т.7 от ЗЗЛД.
По повод изясняване на обстоятелствата в административното производство се разглеждат изразените от страните становища.
В становища №С-530/20.06.2016г. и №С-531/20.06.2016г. ответните страни посочват, че „въпросните камери са монтирани с охранителна функция след като притежавани от семейството автомобили са умишлено опожарени от неизвестни лица. Камерите не извършват запис на данни и са монтирани с превантивна цел“.
В тази връзка ответните страни считат жалбата за неоснователна и недоказана, предвид което са заявили искането си КЗЛД да остави същата без уважение, тъй като не са налице действия по нарушаване на правата на жалбоподателите по ЗЗЛД.
С писмо №П-5409/18.07.2016г. жалбоподателите са депозирали допълнение към жалбата си, с което са предоставили заявление от собствениците на апартаменти живущи в **** от което се установява липсата им на съгласие по отношение на видеонаблюдението, предмет на производството.
В разглеждания документ лицата, представляващи живущите в 7 апартамента, са отбелязали, че тъй като „не е поискано изрично съгласие, а по закон за поставянето на камери за видеонаблюдение е необходимо съгласието на 100% от живеещите в кооперацията“, то следва камерите да се премахнат с налагане на съответни санкции за „нанесеното неудобство и психологичен натиск“.
Във връзка с приложението на материалния закон, след изяснената фактическата обстановка, се акцентира върху режима на етажна собственост, регламентиран с разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС).
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от условията, посочени в т.1– т.7 от ЗЗЛД.
В конкретния случай и с оглед приложението на ЗУЕС се разглежда законовото основание на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД– обработването е в изпълнение на нормативно задължение на администратора на лични данни.
При извършваното видеонаблюдение във вътрешността на жилищната сграда и предвид режима на етажна собственост в кооперацията се анализират разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10, б. а/ и чл.17, ал.3 от ЗУЕС, в които са регламентирани правомощията на общото събрание, като орган на управление на етажната собственост.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10, б. а/ от ЗУЕС общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими за поддържането на общите части.
На основание чл.17, ал.3 от ЗУЕС законосъобразността на цитираното правомощие се гарантира с осигуряване на мнозинство повече от 50 на сто от представените идеални части от общите части на етажната собственост.
Във връзка с установяване спазването на посоченото законово изискване, като едно от основанията за допустимост на обработването на личните данни, се прави изводът за липса на законосъобразност на извършваното видеонаблюдение.
Мотивите за изложеното касаят липсата на каквито и да било доказателства от които да се установи към момента на монтиране на видеокамерите, че е проведено общо събрание по съответния ред с цел приемане на решение от живущите за извършване на видеонаблюдение.
Приложената към констативен акт №КА-472/16.09.2016г. подписка от 54 броя физически лица живущи на ул. ****** и ул. ****** в подкрепа на монтираните камери за видеонаблюдение действително следва да се приема за форма на изразено положително отношение към видеонаблюдението, но видно от собственоръчно посочените адреси на лицата, същите живеят в различни жилищни кооперации в района, а именно: бл. 8, бл. 9, бл. 23, бл. 12, бл. 26, бл. 7 поради което не биха могли да формират законово мнозинство, макар и при неспазване на указания в ЗУЕС ред.
Във връзка с изложеното и на основание чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни се произнесе със следното
РЕШЕНИЕ:
1. Уважава като основателна жалба с рег.№Ж-202/19.05.2016г. подадена от В.Ц.В., Г.А.В., Р.Г.Т., Е.Т., М.П. срещу М.Р.П., Р.М.П. и Е.П. предвид нарушение на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.11, ал.1, т.10, б. а/ от ЗУЕС извършено с неспазване на регламентирания в ЗУЕС ред касаещ правомощията на общото събрание при режим на етажна собственост.;
2. Във връзка с т.1 издава задължително предписание на М.Р.П., Р.М.П. и Е.П. в едномесечен срок от влизане в сила на решението да демонтират камерите за видеонаблюдение, за изпълнението на което да уведомят комисията с представянето на съответни доказателства.
Решението на Комисията за защита на личните данни може да се обжалва пред Административен съд София– град в 14-дневен срок от получаването му.
| ЧЛЕНОВЕ: | |
| Цанко Цолов /п/ Цветелин Софрониев /п/ Мария Матева /п/ Веселин Целков /п/ |
|
