Решение по жалба с рег. № Ж-181/ 27.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.07.2013 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж-181/27.05.2013г., подадена от Я.Л.Н. срещу С.Й. в България.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 19.06.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирана С.Й. в България.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от Я.Л.Н., в която излага следната фактическа обстановка:

През месец април 2013г. получил, „бутнато” под входната врата на апартамента, списание, на корицата на което било изписано малкото му име. Списанието е озаглавено „Стражева кула” и от същото може да се установи, че издателят и изпращачът му е С.Й. в България.

Господин Я.Л.Н. изразява своето притеснение от факта, че никога не е имал взаимоотношения с тази организация, нито е предоставял личните си данни. В него буди недоумение как са се сдобили със свързаните с него лични данни и в този смисъл приема, че е налице нарушение на правата му по ЗЗЛД.

Жалбоподателят иска КЗЛД да упражни правомощията си и да защити накърнените му права.

Към жалбата като доказателство е приложено копие от корицата на първата вътрешна страница на полученото списание.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от С.Й. в България.

На 13.06.2013г. е постъпило писмено становище в деловодството на КЗЛД от ответната страна. В него се сочи, С.Й. в България е религиозна институция и е регистрирана като такава на 06.10.1998г., пререгистрирана през 2002г. и към настоящия момент има около 5000 членове и поддръжници.

С.Й. в България твърдят, че от жалбата не е ясно, в какво се състои нарушението на правата на жалбоподателя, както и че не са разполагали с името му или други негови лични данни, преди да получат жалбата на господин Я.Л.Н.

Уточнява се, че списанието „Стражева кула” е публикувано от С.Й. и то е най-разпространяваното в света. Разпространяването му е безплатно, на лицата които посещават молитвените домове. Предоставянето на списанието от едно лице на друго, по никакъв начин не може да обвърже С.Й. в България с извършването на неправомерни действия.

За откритото заседание, насрочено за 17.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, за ответната страна се явява К.В., надлежно упълномощена.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

През месец април 2013г. Я.Л.Н. е получил, чрез подпъхване под входната му врата на апартамента, списание, на корицата на което било изписано малкото му име. Списанието е озаглавено „Стражева кула”. Като доказателство към жалбата е приложено копие на началната страница на списанието от 01.04.2013г., върху която ръкописно е изписано: „за Я. от Лука”.

Жалбоподателят заявява, че никога не е имал взаимоотношения с тази религиозна институция. Ответната страна от своя страна потвърждава думите му, като сочи, че господин Я.Л.Н. е бил непознат за институцията и тя не е обработвала личните му данни.

С.Й. в България са изпълнили задължението си по чл.17 от ЗЗЛД, подали са заявление за регистрация, съответно са регистрирани като администратори на лични данни.

Съгласно легалното определение на понятието „лични данни”, дадено в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД, това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.

Видно от доказателствата по административната преписка, информацията за жалбоподателя, която се съдържа в ръкописния текст изписан на списанието се отнася само до собственото му име. Тази информация сама по себе си не е достатъчна, за да бъде индивидуализирано едно физическо лице, от което следва, че няма лични данни, още повече извършване на действия по обработването им. Освен, че няма лични данни, по никакъв начин не може да се установи, че С.Й. в България или някой неин член разполагат с личните данни на господин Я.Л.Н.

Съгласно чл.1, ал.3, т.3 от ЗЗЛД, законът се прилага при обработване на лични данни с неавтоматични средства, когато тези данни съставляват или са предназначени да съставляват част от регистър.

В §1, т.2 от ДР на ЗЗЛД „регистър на лични данни” е всяка структурна съвкупност от лични данни, достъпна по определен критерии, централизирана, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип. Личното име на жалбоподателят, освен, че не представлява лични данни, то не съставлява и регистър, който се води от ответната страна.

На основание изложеното, жалбата се явява неоснователна, поради факта, че С.Й. в България не обработват личните данни на Я.Л.Н.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.