Решение по жалба с рег. № Ж-167/ 17.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж-167/ 17.05.2013г. подадена от Я.Л.Н. срещу Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 12.06.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституиран Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Я.Л.Н. е сезирал КЗЛД с жалба, в която твърди, че на 28.04.2013г. е подал по електронен път заявление до администратора на лични данни с правно основание чл.26 от ЗЗЛД., подписано с електронен подпис. Жалбоподателят твърди, че запитването е изпратено на официалният имейл на учебното заведение на лица, като е получил и потвърждение, че имейлът е получен успешно.

Господин Я.Л.Н. твърди, че липсва произнасяне в законустановения 14-дневен срок, поради което приема, че е извършено административно нарушение спрямо него и е изпълнен състава на чл.42, ал.7 от ЗЗЛД.

Жалбоподателят иска от Комисията да издаде задължително предписание на администратор на лични данни, с което да го задължи да предостави изисканата от него информация, както и да му наложи административно наказание.

Към жалбата е приложено заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД, кореспонденция водена по електронен път и копие от официалната страница на университета.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

Ответната страна представя писменото си становище по жалбата, като сочи, че Я.Л.Н. е подал заявление за достъп до свързаните с него лични данни на 28.04.2013г. Заявлението е разгледано и със заповед №РД-19-168/20.05.2013г., ректорът на университета е разпоредил да бъде удължен срока за отговор на основание чл.32, ал.2 от ЗЗЛД. Срокът за отговор е удължен до 27.05.2013г. За заповедта за удължаване на срока, заявителят е бил уведомен с писмо изх.№94-Я-4/31.05.2013г., изпратено с обратна разписка.

Към становището се прилагат като доказателства:Заповед №РД-19-168/ 20.05.2013г., писмо изх.№94-Я-4/20.05.2013г., писмо изх.№94-Я-4/31.05.2013г., писмо изх.№94-Я-4/03.06.2013г. и заявление за достъп до лични данни от Я.Л.Н.

За откритото заседание, насрочено за 10.07.2013г., страните са редовно уведомени. Страните са редовно уведомени, не се явяват, не изпращат представители.

Ответната страна прилага на 09.07.2013г. допълнителни доказателства, като моли същите да бъдат приети от Комисията и приложени към административната преписка, като доказателства. Ново представените доказателства са: известие за доставка /обратна разписка/ към писмо изх.№94-Я-4/20.05.2013г., с което заявителя е уведомен, че срока за произнасяне е удължен на 30 дни и обратна разписка към писмо изх.№94-Я-4/31.05.2013г., с което е отговорено по съществото на заявлението за достъп до лични данни. Уточнява се от ответната страна, че известието за доставка на писмо изх.№94-Я-4/03.06.2013г. се е върнало в цялост с отбелязване от пощата, че „пратката не е потърсена от получателя”.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подал заявление с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД до Софийски университет „Св. Климент Охридски” на 28.04.2013г. Този факт не е спорен между страните.

Със заявлението Я.Л.Н. е поискал от администратор на лични данни да му предостави достъп до личните му данни. Със заявлението е поискана и информация, съгласно чл.28 от ЗЗЛД.

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че Софийски университет „Св. Климент Охридски” със Заповед №РД-19-168/ 20.05.2013г. на Ректора на университета е наредено да бъде уважено заявлението, както и да бъде удължен срока. Мотивите за удължаване на срока са, че на администратора на лични данни му е необходимо технологично време, да събере изисканата от него информация и с оглед предоставянето на достъп до всички отнасящи се до заявителя лични данни, които той обработва. Заповедта е сведена до знанието на адресата, чрез изпращането й с писмо изх.№94-Я-4/20.05.2013г.

С писма изх.№№94-Я-4 от 31.05.2013г. и 03.06.2013г. на Ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски” е отговорено пълно и точно на заявлението на жалбоподателят и има изготвена справка за личните му данни, които се обработват от администратора по повод преминалият от него курс на обучение.

След като се установи фактическата обстановка, следва да се приеме, че на подаденото от господин Я.Л.Н. заявление му е било отговорено в срока, определен в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД. Администраторът на лични данни е издал заповед №РД-19-168/ 20.05.2013г., с която е наредено да бъде уважено заявлението, както и да бъде удължен срока. Мотивите за удължаване на срока са, че на администратора на лични данни му е необходимо технологично време, да събере изисканата от него информация. Заповедта е сведена до знанието на адресата, чрез изпращането й с писмо изх.№94-Я-4/20.05.2013г.

С последващи два отговора, администраторът на лични данни пълно и точно е дал отговор на заявлението, посочил е обема от лични данни, които обработва, категориите лица, на които са разкрити данни и правното основание за това, като е приложена и справка на положените от лицето изпити, дисциплините по които е държало изпити, поставената му оценка, хорариума и преподавателите.

В разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е определил, че срокът може да бъде удължен до 30 дни в случаите по чл.28, ал.1, т.1 и т.2, когато обективно се изисква по-дълъг срок за събиране на всички изискани данни и това сериозно затруднява дейността на администратора. Ответната страна се е възползвала от тази правна възможност и във връзка с нея е издала заповед РД-19-168/ 20.05.2013г.

Със заявлението си Я.Л.Н. е поискал от ответната страна информация на основание чл.28, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗЛД.

От изложеното следва, че са налице предпоставките за прилагането на разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД за удължаване срока на отговор до 30 дни. За администраторът на лични данни е бил необходим по-дълъг срок за събирането на всичките изискани данни, за което надлежно е уведомило заявителя.

На основание изложеното следва да се приеме, че срокът за отговор по подаденото от господин Я.Л.Н. заявление за достъп до личните му данни е бил удължен на 30 дни, съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗЛД и в законоустановения срок е получил отговор от администратора на лични данни, поради което не е налице твърдяното от него нарушение на закона, поради което не е налице твърдяното от него нарушение на закона.

Видно от доказателствата, жалбоподателят не е потърсил адресираната до него пратката от администратора на лични данни с дата 03.07.2013г. Отговора на заявлението е изпратен на посочения от заявителя адрес за кореспонденция. Това обстоятелство не променя факта, че администратора на лични данни е изпълнил законовото си задължение да даде отговор на отправено до него заявление за достъп до лични данни.

Един от основните принципи в правото, гласи, че никой не може да черпи права от собственото си бездействие и неполагане на необходимата грижа за защита на интересите си и в този смисъл да навежда доводи за извършени административни нарушения.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.