Решение по жалба с рег. № Ж-166/ 16.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав от Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков в открито заседание, проведено на 24.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа предложение за прекратяване на административното производство, образувано по жалба рег.№Ж-166/16.05.2013г., депозирана от Ж.Р.Т. срещу „БТК“ АД (БТК АД).

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Ж.Р.Т. сезира Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „БТК“ АД неправомерно и нецелесъобразно обработване на свързаните с нея лични данни.

Жалбоподателката твърди, че на 15.05.2013г. е потърсена от служител на БТК АД (не е уточнено по какъв начин, по телефон или на адрес), който я е уведомил, че дължи сума в размер на 603лв., същата дължима за клиентски номер ****. Госпожа Ж.Р.Т. допълва, че след уведомлението на служителя от БТК АД, проверила клиентски номер **** в официалната интернет страница на дружеството и разбрала, че къмнего на 26.01.2011г. са разкрити телефонен пост №****– за стационарен телефонен номер и мобилен телефонен номер- ******, като и двата са закрити на 06.05.2011г. поради незаплатени суми.

Ж.Р.Т. заявява, че е сключвала договори с БТК АД и оспорва претендираната от дружеството сума.

Жалбоподателката иска от Комисията да бъде извършена проверка и в случай, че бъде установено нарушение на Закона за защита на личните данни, да бъдат предприети необходимите действия за отстраняването му.

Към жалбата е приложено Пълномощно от 16.05.2013г., с което Ж.Р.Т. е упълномощила дъщеря си Л.П.М. да я представлява пред КЗЛД.

С оглед изразените в жалбата твърдения за извършено документно престъпление, с писма рег.№№П-3766/03.06.2013г. и П-4299/26.06.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискано от Ж.Р.Т. да уведоми административният орган, дали е сезирала разследващите органи по същия повод, по който е сезирала КЗЛД.

Във връзка с неизпълнените указания на Комисията в срок, с пълномощника на Ж.Р.Т.– Л.П.М. бяха проведени два телефонни разговора. В същите Л.П.М. уведоми административният орган, че е депозирала жалба в Районна прокуратура– гр. П. с идентичен предмет, с който е и депозираната вКЗЛД, жалба. Госпожа Л.П.М. уточни, че регистрационния номер , под който е заведена жалбата в Районна прокуратура– гр. П. (РП– П.) е 1953/2013г.

За осъществените телефонни разговори с пълномощника на жалбоподателката са съставени протоколи с рег.№№ПР– 107 и ПР– 113, съответно от дати 25.06.2013г. и 27.06.2013г.

След получената информация от пълномощника на жалбоподателката, с писмо рег.№П– 4461 от 01.07.2013г. на Председателя на КЗЛД от РП- П. е изискано да потвърди за наличието на депозирана жалба от г-жа Ж.Р.Т., по същия повод, по който е сезирана и КЗЛД.

С писмо рег.№П- 4654 от 10.07.2013г. РП- П. уведомява КЗЛД за наличието на образувана прокурорска преписка №1953/2013г., по описа на РП– П., по повод подадена от Ж.Р.Т. жалба, която към настоящият момент е изпратена на МВР гр. П. за извършване на проверка в 30-дневен срок.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че Ж.Р.Т. е сезирала Районна прокуратура– гр. П., по същия повод, по който е сезирала и КЗЛД.

Съгласно чл.54 от Административно-процесуалния кодекс, административният орган спира производството при наличие на изчерпателно посочени основания. С оглед на доказателствата по жалбата е налице хипотезата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК. Резултатите и заключенията от извършваната проверка от РП- П., могат да имат съществено значение както за развитието на административното производство, така и с оглед защитата правата на жалбоподателката. Установяването на факта дали има извършено престъпление, както и идентифицирането на престъпния деец са от значение за развитието на образуваното пред Комисията производството и в последствие за постановяването на административен акт от КЗЛД. В зависимост резултатите от предприетите действия, от разследващите органи и установяването на инкриминираното деяние и извършителя му, ще се установи дали обработването на свързаните с жалбоподателката лични данни може да се обвърже по категоричен начин с администратор на лични данни.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяния. В тези случаи специален закон се явява Наказателният кодекс (НК), а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на Наказателно– процесуалният кодекс (НПК). Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

Съставянето и използването на неистински официален документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл.311 във вр. с чл.309 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателя са обработвани с престъпна цел, са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

На основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК, водима от горното, Комисията,

Решението да се съобщи на страните в административното производство по реда на АПК.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Административен съд– София град в 14-дневен срок от получаването му.