Решение по жалба с рег. № Ж-161/ 14.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 10.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №Ж-161/14.05.2013г., подадена от Я.Л.Н. срещу Министерство на правосъдието.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 12.06.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирано Министерство на правосъдието.

Жалбата е насочена срещу Министъра на Правосъдието на Република България и Министерство на правосъдието. Съгласно служебното начало, Комисията е конституирала като страна в производството– Министерство на правосъдието. Съгласно чл.3, ал.2 от ЗЗЛД, администратор на лични данни е Министерство на правосъдието. Министъра на правосъдието, представлява министерството и има качеството на обработващ лични данни, а не на администратор на лични данни.

Я.Л.Н. е сезирал КЗЛД с жалба, в която описва констатациите си по отношение на работата на Министерство на правосъдието и причините, поради които според него то е „спряло да функционира”. Я.Л.Н. дава в жалбата си препоръки как да бъде оптимизирана работа на държавното ведомство и какви мерки следва да бъдат взети.

В жалбата се сочи още, че при извършена справка в публичния регистър на комисия за защита на личните данни, които тя води на администраторите на лични данни е установено, че Министерство на правосъдието е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е подало заявление за регистрация като администратор на лични данни, съответно е било регистрирано.

Жалбоподателят твърди, че на 24.04.2013г. е подал заявление до администратора на лични данни с правно основание чл.26 от ЗЗЛД. Към жалбата се прилага известие за доставка /обратна разписка/, от която се установява, че заявлението е получено на 25.04.2013г.

Господин Я.Л.Н. твърди, че липсва произнасяне в законустановения 14-дневен срок, поради което приема, че е извършено административно нарушение спрямо него и е изпълнен състава на чл.42, ал.7 от ЗЗЛД.

Жалбоподателят иска от Комисията да издаде задължително предписание на администратор на лични данни, с което да го задължи да предостави изисканата от него информация, както и да му наложи административно наказание.

Към жалбата е приложено заявление с правно основание чл.26 от ЗЗЛД и известие за доставяне.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от Министерство на правосъдието.

Ответната страна представя писменото си становище по жалбата, като сочи, че Я.Л.Н. е подал заявление за достъп до свързаните с него лични данни, което е получено в министерството на 25.04.2013г. Министерство на правосъдието е отговорило на 13.05.2013г. на подадено заявление по реда на ЗЗЛД, а така също и по заявление с правно основание ЗДОИ, но представляващо отчасти и искане за достъп до личните му данни.

Министерството сочи, че личните данни на жалбоподателят се съхраняват от него по повод провеждането на стажа му към съда и явяването за придобиване на юридическа правоспособност. Постановено е решение за достъп до обществена информация с рег.№95-00-15/08.05.2013г. на 14.05.2013г. са изпратени писма до заявителя по двете заявления. Писмата са препоръчани с известия и са предадени с протокол за предаване на пратки на куриерската служба, която обслужва министерството. Ответната страна заявява, че същите са получени на 23.05.2013г. и към момента на изготвяне на становището до КЗЛД, Я.Л.Н. не се е появил да упражни правото си достъп до документите, съдържащи личните му данни.

Администраторът на лични данни излага аргументи по повод тълкуването на разпоредбите на ЗЗЛД по отношение на срока, в който следва да се произнесе и съответно удължаване на срока за произнасяне.

Към становището като доказателства се представят: заявление за достъп до лични данни от 25.04.2013г., писмо-отговор от 13.05.2013г. на заявление за достъп до лични данни, писмо от 13.05.2013г. за предоставяне на пълен достъп по заявление за достъп до обществена информация, решение №95-00-15/08.05.2013г., протокол за предаване на пратка от 14.05.2013г., обратна разписка– 2 броя, разпечатка на кореспонденция по имейла с СДСД, писмо от 30.04.2013г. до всички звена в системата на МП.

За откритото заседание, насрочено за 10.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява. Министерството на правосъдието се представлява от госпожа С. и госпожа М., надлежно упълномощени.

Процесуалните представители на ответната страна считат, че на жалбоподателят е отговорено в 30-дневния срок, определен в разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД, поради което жалбата му се явява неоснователна.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят е подал заявление с правно основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД до Министерство на правосъдието на 24.04.2013г.. Този факт не е спорен между страните.

Със заявлението Я.Л.Н. е поискал от администратор на лични данни да му предостави достъп до личните му данни. Със заявлението е поискана и информация, съгласно чл.28 от ЗЗЛД.

Видно от събраните по административната преписка доказателства се установи, че Министерство на правосъдието е отговорило на заявителя с писмо изх.№94-Я-16/13.05.2013г. С писмо изх.№95-00-15/13.05.2013г. е изпратено на жалбоподателят Решение №95-00-15/08.05.2013г. за достъп до обществена информация. Приложен е протокол за предаване на пратки по договор №93-00-187/208.2012г. на Министерство на правосъдието, клиентски №401588, от което е видно, че на 14.05.2013г. е предадена куриерската фурма, обслужваща министерството,пощенска пратка с изх.№94-Я-16, адресирана до Я.Л.Н. Приложено е и известие за доставка, от което се установява, че пратката е доставена на адресата на 23.05.2013г.

Министерство на правосъдието сочи в писменото си становище по жалбата, че е отговорило на заявлението в 18-дневен срок, който надвишава с 4 дни определеният от ЗЗЛД. Сочи се като обективна причина за забавата, наличието на 4 работни дни през месец май– 1, 2, 3 и 6 май, които са били обявени за почивни.

След като се установи фактическата обстановка, следва да се приеме, че действително на господин Я.Л.Н. му е било отговорно с 4 дни по-късно, от 14-дневниясрок, определен в разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗЗЛД.

Във втората алинея на цитираната правна норма, законодателят е определил, че срокът може да бъде удължен до 30 дни в случаите по чл.28, ал.1, т.1 и т.2, когато обективно се изисква по-дълъг срок за събиране на всички изискани данни и това сериозно затруднява дейността на администратора.

Със заявлението си Я.Л.Н. е поискал от ответната страна информация на основание чл.28, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗЛД. Видно от приложените към становището на администратора на лични данни доказателства, а именно писмени запитвания до дирекция „СДСД” и директорите на дирекции в Министерство на правосъдието, ръководителите на звена на пряко подчинение на Министерство на правосъдието, Главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията” и до Главният директор на ГД „Охрана” е изискана информация по повод подаденото от жалбоподателят заявление. От изложеното следва, че са налице предпоставките за прилагането на разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗЗЛД за удължаване срока на отговор до 30 дни. За администраторът на лични данни е бил необходим по-дълъг срок за събирането на всичките изискани данни, с оглед факта, че към министерството има голям брой структури, които са му подчинени и които се явяват обработващи лични данни. С оглед пълната проверка по поисканата от господин Я.Л.Н. информация е било необходимо да се извърши справка от всичките структури на министерството, които евентуално могат да обработват свързани с него лични данни.

На основание изложеното следва да се приеме, че срокът за отговор по подаденото от господин Я.Л.Н. заявление за достъп до личните му данни е бил удължен на 30 дни, съгласно чл.32, ал.2 от ЗЗЛД и в законоустановения срок е получил отговор от администратора на лични данни, поради което не е налице твърдяното от него нарушение на закона.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.