Решение по жалба с рег. № Ж-15/ 14.01.2014г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 23.04.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.№Ж-15/14.01.2014г., подадена от П.П.Т. срещу „Банка ДСК” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

П.П.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която сочи, че на 29.10.2013г. е подала до „Банка ДСК” ЕАД нотариална покана. С нотариалната покана, госпожа Т. е поискала от банката да преустанови събирането и обработването на свързаните с нея и непълнолетната й дъщеря, лични данни. Жалбоподателката твърди, че администратора на лични данни не се е произнесъл по направено искане за преустановяване на обработването на лични данни, в предвидения в закона срок, поради което приема, че има извършено нарушени на ЗЗЛД.

В жалбата е посочено и второ нарушение на администратора на лични данни, което се изразява в предоставянето на личните данни на госпожа Т. на трето лице– „ОТП Ф.Б.” ЕООД, без нейното изрично съгласие за това.

Госпожа Т. иска от Комисията да извърши цялостна проверка, по повод изложения в жалбата случай и да наложи административно наказание на „Банка ДСК” ЕАД, при установяване на извършено нарушение.

В условията на служебното начало, залегнало в административния процес и изясняване на обстоятелствата от значение за случая, на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискана информация от „Банка ДСК” ЕАД, „ОТП Ф.Б.” ЕООД и жалбоподателката.

„Банка ДСК” ЕАД представя писменото си становище по жалбата, като в него сочи, че на 07.02.2008г. в банката, чрез клон Б. е разрешен на М.С.Т. ипотечен кредит в размер на 169000лв. Срокът за погасяване на кредита е 360 месеца. Отпуснатия кредит е обезпечен с жилищен етаж от къща, находяща се в гр. С. собственост на кредитополучателя, Ст.Т. и Сн.Т. Банката твърди, че кредита е усвоен еднократно от господин Т. на 07.02.2008г. и е погасяван редовно, чрез разплащателна сметка до 03.2011г. След посочената дата, поради настъпили забавяния на плащанията по кредита с над 90 дни, той е станал предсрочно изискуем, съгласно клаузите уговорени в договора за ипотечен кредит. Към датата на предсрочното прекратяване на договора не са били погасени четири погасителни вноски.

На 18.10.2013г. банката е изпратила покана-уведомление до всички наследници на длъжника, вписани в удостоверение за наследници №456/01.04.2008г. В удостоверението за наследници на М.С.Т. са посочени: жалбоподателката, в качеството й на негова съпруга; Сф.Т., в качеството й на негова дъщеря и А.Т., в качеството му на негов син. С поканата наследниците са уведомени за наличието на непогасен кредит, обявен за предсрочно изискуем. Наследниците са уведомени, че остатъка от кредита към 18.10.2013г. е в размер на 222343.31лв., като са поканени доброволно да погасят задължението.

Администраторът на лични данни сочи още в становището, че на 06.06.2011г. е сключил рамков договор за събиране на вземания с „ОТП Ф.Б.” ЕООД. Предмет на рамковия договор е оказването на съдействие при извънсъдебно събиране на вземания по просрочени кредити. Осъществяването на съдействие се изразява в изпращане на уведомителни писма, покани за доброволно изпълнение от името на банката, както и осъществяване на контакт с клиентите, с цел доброволно погасяване на дължимите суми. „ОТП Ф.Б.” ЕООД обработва свързаните с клиентите на банката лични данни, в качеството му на обработващ лични данни, на основание чл.24, ал.1 от ЗЗЛД. С цел прецизиране при обработването на лични данни, банката и колекторската фирма са сключили допълнително споразумение на 20.09.2013г. към рамковия договор за събиране на вземания. В допълнително споразумение точно са описани правата и задълженията на двете страни в качеството им на администратор и обработващ лични данни.

„Банка ДСК” ЕАД твърди още, че съгласно т.9 от договора за ипотечен кредит от 07.02.2008г., кредитополучателя– М.С.Т. е дал съгласието си личните му данни да бъдат предоставяни на трети лица във връзка с управлението и събирането на вземанията към банката. Банката приема, че за обработването на личните данни на господин Т., изразяващо се в употреба, съхранение и предоставяне, за нея е налице условието за допустимост при обработването, посочено в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

След настъпване на смъртта на М.С.Т. на 13.03.2008г., с Решение №III-17-67/ 15.07.2008г. на Софийски районен съд е допуснато приемането на наследство му по опис от неговите законни наследници. Вследствие приемането на наследството, дори и по опис, в патримониума на наследниците са преминали, като правата, така и задълженията на господин Т., съобразно наследственият им дял. Едно от задълженията на господин Т., произтича от сключения от него договор за ипотечен кредит. Банката твърди, че специфичния начин на приемане на наследството, не означава, че задължението на наследодателя не е преминало към наследниците и, че те отговорят пред кредитора до размера на полученото от тях наследство, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от Закона за наследството. На основание изложеното, банката е изпратила покана за доброволно изпълнение на жалбоподателката и на дъщеря й. Администраторът на лични данни твърди, че с оглед реализиране на законните си интереси, произтичащи от сключения договор за ипотечен кредит с господин Т., за нея е налице правно основание да обработва свързаните с жалбоподателката и дъщеря й, в качеството им на наследници лични данни. Уточнява се, че банката е получила две нотариални покани от госпожа Т., съответно на 30.10.2013г. и на 21.12.2013г., на които покани е отговорила на 10.12.2013г. и на 21.01.2014г.

По административната преписка е депозирано писмено становище от „ОТП Ф.Б.” ЕООД. В него се сочи, че между дружеството и банката има сключено рамково споразумение за сътрудничество, за възлагане на вземания за събиране. Договорът е сключен на 06.06.2011г. С допълнително споразумение №12/02.07.2012г., банката е възложила извършването на действия по извънсъдебно събиране на вземания от М.С.Т. по договор за ипотечен кредит №15113416/07.02.2008г. Колекторската фирма е прекратила работата си по случая, поради оттеглянето му от банката, изразено в допълнително споразумение №17/04.09.2012г. С допълнително споразумение №18/21.09.2012г. банката отново е възложила на дружеството събиране на вземането на господин Т. „ОТП Ф.Б.” ЕООД твърди, че от изпратената му жалба на госпожа Т., за изразяване на писмено становище е разбрала, че тя е законен наследник на М.С.Т. В становището се развиват доводи за законосъобразност на обработването на личните данни на наследодателя на П.П.Т., като се цитират текстове от ЗЗЛД.

„ОТП Ф.Б.” ЕООД уточнява, че с допълнително споразумение №32/20.09.2013г., „Банка ДСК” ЕАД му е възложила функциите на обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Допълва, че са обработени единствено личните данни на кредитополучателя М.С.Т., за което той е дал изричното си съгласие. П.П.Т. не е търсена за погасяване на вземането на банката, произтичащо от договора за ипотечен кредит на М.С.Т. В становището подробно са описани действията, които са предприети от колекторската фирма по повод събирането на задължението и се сочи, че е бил осъществен контакт с близък приятел на длъжника и на семейството му / като не посочен, кой точно е той/. Това лице е изразило готовност да поеме задължението чрез заместване в дълг, но споразумение в тази насока не е сключено. Посочва се, че същото това лице е правило частични плащания на задължението. На 29.01.2013г. кредитът е бил насочен към банката, за продължаване от нейна страна на съдебни действия за събирането на дълга.

С молба от 24.02.2014г., жалбоподателката конкретизира жалбата си, като сочи, че същата е подадена като от нейно име в лично качество, така и от името на дъщеря й, чиито законен представител е тя. Не прилага доказателства, удостоверяващи твърденията й. Твърди се, че банката не е отговорила, нито на нея, нито на дъщеря й на подаденото заявление за достъп до лични данни, обективирано в приложената към жалбата нотариална покана. Госпожа Т. информира Комисията, че обработването на личните й данни може да се дължи на извършено престъпление и до колкото й е известно има образувано досъдебно производство с №3486/2013г. по описа на Районна прокуратура-гр. Б. с предмет, установяване на престъпни деяния, по смисъла на чл.309 от НК. По досъдебното производство е била разпитвана, в качеството й на свидетел и били изискани образци от подписа й.

Във връзка с твърденията на жалбоподателката за образувано досъдебно производство е изискана допълнителна информация от „Банка ДСК” ЕАД и от Районна прокуратура гр. Б.

Районна прокуратура гр. Б. уведомява Комисията, че има образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител, за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Установено е, че на 04. 02.2010г. в гр. Б. неизвестно лице само или чрез другиго е съставил неистински частен документ– анекс №1 към договор за ипотечен кредит №15113416 от 07.02.2008г. В сключеният анекс за клиент е посочен М.С.Т. Документът е бил употребен пред Банка ДСК, клон Б. Премета на досъдебното производство е изследване на положеният подпис от името на М.С.Т.

На 17.03.2014г. администраторът на лични данни представя допълнително становище, в което твърди, че на нотариалните покани на госпожа Т. е отговорено подробно и са посочени целите, за обработването на свързаните с нея лични данни. Излага се становище за неоснователност на твърденията на жалбаподателката, че обработването на личните й данни може да се дължи на извършено престъпление. Банката е установила, че подписания анекс №1 към договора за ипотечен кредит с М.С.Т., носи дата следваща смъртта му, поради което е уведомила компетентните органи. Извършеното противоправното деяние не се отнася по никакъв начин до личните данни на жалбоподателката.

На редовно заседание на КЗЛД, проведено на 26.03.2014г. е взето решение, с което жалбата е обявена за допустима, конституирани са страните в административното производство и е определена дата за разглеждане на жалбата по същество. С решение на Комисията е изискано от жалбоподателката да представи допълнителни доказателства, а именно: акт за раждане на дъщеря й Сф.Т., с оглед определяне на жалбоподателите, които са сезирали Комисията и Решение №III-17-67/15.07.2008г. на Районен съд гр. София. До приключване на откритото заседание по жалбата не са постъпили в деловодството на Комисията изисканите от жалбоподателката доказателства. В тази връзка Комисията приема, че жалбата е подадена само от П.П.Т. в лично качество, но не и като законен представител на дъщеря й Сф.Т.

Комисията приема, че не са налице предпоставките на чл.54, ал.1, т.3 и т.5 от АПК за спиране на образуваното административно производство. Действително по административната преписка има доказателства, че пред Районна прокуратура гр. Б. има образувано досъдебно производство, по повод извършено престъпление по чл.309 от НК срещу неизвестен извършител. Производството е за извършено подправяне на анекс №1/04.02.2010г., към договор за ипотечен кредит №15113416 от 07.02.2008г. с титуляр М.С.Т. Анекса е сключен след смъртта на кредитополучателя. По административната преписка липсват доказателства да има производство образувано по основния договор за ипотечен кредит, от който са възникнали задълженията и същите се търсят от наследниците на лицето, а именно жалбоподателката и дъщеря й. С анекса, предмет на досъдебното производство, не се уговорят нови, различни суми от основния ипотечен договор, с което да се утежнява положението на жалбоподателката, поради което производството не следва да бъде спряно.

Разгледана по същество жалбата на П.П.Т. е неоснователна по следните съображения:

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че М.С.Т., съпруг на жалбоподателката е сключил на 07.02.2008г. с „Банка ДСК” ЕАД договор за ипотечен кредит в размер на 169000лв. Срокът за погасяване на кредита е 360 месеца, като същия е обезпечен с недвижимо имущество на кредитополучателя.

Отпуснатия кредит е бил усвоен еднократно от господин Т. на 07.02.2008г., погасяван е редовно до 03.2011г. След посочената дата, поради настъпили забавяния на плащанията по кредита с над 90 дни, той е станал предсрочно изискуем, съгласно клаузите, уговорени в договора за ипотечен кредит. Към датата на предсрочното прекратяване на договора не са били погасени четири погасителни вноски.

Съгласно разпоредбата на чл.9 от Закона за наследството, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Не е спорно, а и по административната преписка е приложено удостоверение за наследници на М.Т. №000456/01.04.2008г., издадено от район Витоша, от което удостоверява, че жалбоподателката е негов законен наследник, в качеството й на съпруга.

Наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриването на наследството. Законодателят е предвидил, че приемане на наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.

В депозираната пред „Банка ДСК” ЕАД нотариална покана, П.П.Т. е заявила, че наследството на М.С.Т. е прието под опис, съгласно решение на Софийски районен съд №III-17-67/15.07.2008г., влязло в законна сила на 15.07.2008г. В тази връзка, с оглед установяване на относимите по преписката факти е изискано от жалбоподателката, представянето на съдебното решение, което не е строено.

Независимо, дали наследството на М.С.Т. е прието в цялост или под опис, наследниците му отговарят за задълженията, съобразно наследствения им дял. Разликата в приемането на наследството, изцяло или под опис е само в размера на задълженията, за които ще отговоря наследника. На 18.10.2013г. банката е изпратила покана-уведомление до всички наследници на длъжника, вписани в удостоверение за наследници №456/01.04.2008г. С поканата наследниците са уведомени за наличието на непогасен кредит, обявен за предсрочно изискуем. Наследниците са уведомени, че остатъка от кредита към 18.10.2013г. е в размер на 222343.31лв. и са поканени доброволно да погасят задължението.

Действително госпожа П.П.Т. не е страна по договор с „Банка ДСК” ЕАД, но банката й обработва личните данни в качеството й на наследник, респективно на длъжник, съобразно наследственият й дял. С приемане на наследството, жалбоподателката е встъпила в договора за ипотечен кредит, сключен от М.С.Т., като длъжник с всички произтичащи от това последици.

В договора за ипотечен кредит, който е сключил наследодателя на госпожа Т., в точка 9 е уговорено, че кредитополучателят заявява, че е информиран относно обстоятелствата по чл.19, ал.2 от ЗЗЛД и дава съгласието си информация, свързана с предоставянето и обслужването на кредита, както и личните му данни, да бъдат предоставяни на трети лица и да бъдат обработвани от тях за нуждите на управление и събиране на вземанията. В тази връзка за „Банка ДСК” ЕАД е налице условие за законосъобразно обработване на личните данни, посочено в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

За администратора на лични данни са налице и условието за допустимост при обработването на лични данни, наличието на договор– чл.4, ал.1, т.3 и реализирането на законни интереси, които се явяват преимуществени пред тези на физическото лице, чиито лични данни се обработват– чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД.

По административната преписка е установено, че личните данни са обработени, освен от банката и от „ОТП Ф.Б.” ЕООД. Обработването е извършено на основание сключено рамково споразумение с банката за сътрудничество за възлагане на вземания за събиране. Дружеството уточнява, че му е било възложено събирането на задължение на М.С.Т. по договор за ипотечен кредит, но че не е обработвало свързаните с госпожа Т. лични данни.

На основание изложеното, КЗЛД приема, че личните данни на П.П.Т. са обработени от администратор на лични данни – „Банка ДСК” ЕАД, при наличие на условие за допустимост при обработването на личните данни, при спазване на принципите, на които следва да се основава обработването, поради което не е налице незаконосъобразно обработване.

По повод искането на жалбоподателката, отправно с нотариална покана до ответната страна с правно основание чл.28 а от ЗЗЛД, а именно искане за заличаване на личните й данни от дружеството, същото се явява неоснователно. Съгласно цитираната разпоредба от закона, всяко физическо лице има право по всяко време да поиска от администратор на лични данни да заличи неговите лични данни, обработването на които не отговоря на изискването на ЗЗЛД. От извършения анализ, от страна на Комисията се установи, че обработването на личните данни на госпожа Т., отговаря на изискванията на ЗЗЛД, законосъобразно е и се извършва при наличие на правно основание за това. За администратора на лични данни не възниква задължение за заличаване на личните данни на физическото лице единствено и само след подаване на заявление по чл.28 а от ЗЗЛД. Задължението за заличаването на данните следва да се извърши само в случай, че обработването не отговоря на изискванията на закона, което в настоящия случай не е така.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.