Решение по жалба с рег. № Ж-149/ 08.05.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 03.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж-149/ 08.05.2013г., подадена от Я.Л.Н. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбите отговарят на нормативно установените изисквания, поради което се явяват редовни. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 04.06.2013г., като ответна страна в административното производство е конституирано „М.” ЕАД, а като заинтересована страна- „К.Р.М.” ООД.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от Я.Л.Н., в която излага следната фактическа обстановка:

На 27.07.2012г., жалбоподателят е подал заявление до администратора на лични данни с прано основание чл.26 и чл.28 от ЗЗЛД. Заявлението е регистрирано с входящ номер 35038. На 07.08.2012г. мобилното дружество е отговорило на заявлението, но според господин Я.Л.Н. само по отношение на специалното искане, което е имал, но не получил отговор на общото си искане.

На 18.08.2012г. Я.Л.Н. е подал второ искане до мобилният оператор на същото правно основание, като първото заявление, но към момента на подаване на жалбата до КЗЛД не е получил отговор. В тази връзка, жалбоподателя счита, че е налице мълчалив отказ от достъп до лични данни. В жалбата се сочи още, че свързаните с жалбоподателя лични данни са предоставени на „К.Р.М.” ООД, което от своя страна му е изпратило писмо.

Я.Л.Н. иска от Комисията да задължи „М.” ЕАД да му предостави достъп до личните му данни, както и да наложи административно наказание, за извършените нарушения.

Към жалбата, като доказателства са приложени: заявление за достъп от 27.07.2012г., съобщение от М. от 07.08.2012г., документ даващ входящ номер на заявлението за достъп, заявление за достъп до лични данни от 18.08.2012г., писмо от „К.Р.М.” ООД, копие от удостоверение за актуално състояние.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „М.” ЕАД и „К.Р.М.” ООД.

На 30.05.2013г. е постъпило в деловодството писмено становище от М., в което се сочи, че дружеството е имало сключен договор с жалбоподателя на 09.09.2010г. за номер *****, който договор е прекратен на 25.07.2011г., поради прехвърлянето на номера на трето лице. Я.Л.Н. е сключил и втори договор на 04.09.2012г. за номер *******, който към този момент е действащ.

Администраторът на лични данни твърди, че при смяната на собственика по първият договор, господин Я.Л.Н. е дължал суми за ползваните услуги преди прехвърлянето. За дължимите суми са издадени фактури, които жалбоподателят е заплатил със закъснение, поради оспорване на сумата. Поради допусната грешка в изчислението на дължимата сума, същата е сторнирана и върната на лицето. Жалбоподателят е получил и обезщетение в размер на три безплатни месечни абонаменти такси. Във връзка с незаплащане в срок на дължимите суми, личните данни са били предоставени на „К.Р.М.” ООД, с което мобилният оператор има сключен договор. Излагат се доводи, че предприетите действия по събиране на дължимите суми са законосъобразни и физическото лице е било уведомено предварително, че в случай на незаплащане личните му данни ще бъдат предоставени на трето лице. Уведомяването е извършено с клаузи в сключеният договор за предоставяне на мобилни услуги в т.4.5, както и в чл.40г и чл.69г от Общите условия на дружеството, които са неразделна част от индивидуалният договор. Администраторът на лични данни счита, че жалбоподателят е изразил съгласието си, свързаните с него лични данни да бъдат предоставени в случаите, подробно посочени в клаузите от договора и Общите условия, което представлява условие за допустимост при обработването на личните данни. За пълнота на изложението се сочи, че дължимите суми по издадените фактури към момента на изразяване на писменото становище са заплатени и лицето е компенсирано за причиненото му неудобство.

„М.” ЕАД изразява становище и по твърденията за липсата на отговор по подадените до него две заявления с правно основание чл.26 от ЗЗЛД. Сочи се, че по постъпилото заявление с рег.№35038/ 27.07.2012г. е подготвен отговор с изх.№63029/ 07.08.2012г., с който са изпълнени всички искания на жалбоподателят. Сочи се, че има подадено и второ заявление с рег.№38034/18.08.2012г., на което в срок е отговорено с писмо изх.№66393/28.08.2012г. Отговорите са изпратени по пощата. Категорично се заявява, че свързаните с господин Я.Л.Н. лични данни не са били предоставяни на трити лица за целите на директния маркетинг, а единствено са предоставени на „К.Р.М.” ООД във връзка с неизплатени задължения в срок.

Към становището са приложени: заверено копие от пълномощно, заверено копие от договори, сключени с потребителя Я.Л.Н., заверено копие на фактури, заверено копие от договор сключен между „К.Р.М.” ООД и „М.” ЕАД и заверени копия на заявления за достъп до лични данни и съответно отговорите по тях.

На 19.06.2013г. е постъпило писмено становище и от ответната страна в административното производство. „К.Р.М.” ООД заявява, че е изпълнило задължението си по чл.17 от ЗЗЛД и е подало заявление за регистрацията му като администратор на лични данни, като съответно е вписано в регистъра с администраторите на лични данни. Сочи се, че има сключен договор между дружеството и М., по силата, на който е възложено да организира с всички позволени средства събирането на неизплатени суми от неизрядни абонати на М.. Във връзка със сключеният договор, М. предоставя списък на абонатите с просрочени задължения /пакети с неизрядни абонати/. На два пъти М. е предоставял свързаните с Я.Л.Н. лични данни, за събиране на неизплатени задължения. Първият случай е „Пакет 1-Мтел-00005”, подадена на 14.11.2011г., като на лицето е изпратено уведомително писмо от 16.11.2011г. Вторият „Пакет 1-Мтел-000012” е подаден на 08.03.2012г., но по него не са предприети действия, поради факта, че възлагането е било изтеглено от мобилният оператор преди да бъдат направени постъпки за събиране. В становището на заинтересованата страна се застъпват тезата за изразеното съгласие, която подробно е развита и в становището на М. Сочат се конкретни решения на КЗЛД по аналогични случай с настоящия.

Към становището са приложени:заверено копие от договора с М. от 03.10.2011г. и анексите към него и извлечение от регистъра, поддържан от дружеството относно личните данни на жалбоподателя.

За откритото заседание, насрочено за 03.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, ответната страна се представлява от юрисконсулт С.

От събраните по административната преписка доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Я.Л.Н. е сключил договор за мобилни услуги за номер ***** на 09.09.2010г. Договорът е прекратен на 25.07.2011г., поради прехвърлянето на номера на трето лице. По този договор са възникнали задължения, за които са издадени фактури и поради незаплащането в срок личните данни са предоставени на фирма за събиране на вземания- „К.Р.М.” ООД. Фирмата за събиране на вземания е изпратила до жалбоподателят уведомително писмо за дължимите от него суми на 16.11.2011г. Жалбоподателят е сключил на 04.09.2012г. нов договор за номер *******, който към този момент е действащ.

Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят личните данни е условие за допустимост за обработване на личните данни, визирано в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Не е спорно, че физическото лице– Я.Л.Н. е дал изричното си съгласие при сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги личните му данни да бъдат обработвани от М. за целите на сключения договор, както и предоставяни на трети лица с цел събиране на дължими суми, което се явява още едно условие за допустимост. В конкретния случай е налице още едно условие за допустимост, а именно за реализиране на законни интереси на администратора на лични данни или на третото лице, на което се разкриват данните. Интересът на администратора и на обработващия лични данни в случая се явява преимуществен пред този на физическото лице, защото то се явява неизправна страна по договор с администратор на лични данни.

Не сочат в жалбата твърдения и не се събраха доказателства, от които да се установи, че има нарушение на принципите, на които следва да се основава обработването на личните данни на жалбоподателя.

Конкретната жалба, с която е сезирана КЗЛД е с предмет частичен отказ от достъп до лични данни по заявление от 07.08.2012г. и пълен отказ по заявление от 18.08.2012г.

Не е спорно между страните, че са подадени две заявления с правно основание чл.26 от ЗЗЛД.

С първото заявление от 27.07.2012г., Я.Л.Н. е поискал от М. да му предостави достъп до личните му данни и по-специално детайлна извлечение в писмена форма за броя, начина, размера и времето на извършваните плащания към мобилният оператор за периода 07.2011г.-07.2012г., респективно пълни идентификационни данни за фактурите, по които са плащанията за номера ******* и *****. С заявлението е поискана информация за броя, начина, размера и датата на извършените плащания по фактура 0231325024. На заявлението е изпратен отговор с рег.№63029/ 07.08.2012г. от М.

Следва да се отбележи, че конкретизираните искания в заявлението за предоставяне на информация непредставляват лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД. Жалбоподателят иска информация свързана с извършените от него плащания, която сама по себе си не представлява лични данни. Исканата и предоставената информация е свързана с потребителските му права, като реда за получаването й не е по чл.26 от ЗЗЛД. Комисията приема, че изложените тълкувания от страна на жалбоподателят, какво точно е имал предвид със заявлението са неоснователни и от съдържанието на заявлението, точно и ясно е посочена исканата, съответно получена в срока на ЗЗЛД информация.

Въпреки, че изисканата със заявлението за достъп до лични данни информация не са лични данни, администраторът на лични данни е изпълнил задължението си в срок, поради което следва да се приеме, че липсва нарушение на ЗЗЛД.

С второто заявление от 18.08.2012г., жалбоподателят е поискал от администратора на лични данни да му предостави цялата разполагаема от дружеството информация за получателите, различни от М., на които са разкрити или продължава да се разкриват личните му данни. В допълнение се иска информация за обема на данните, който е предоставен, както и получателите и правното основание за предоставянето. Изискана е информация, дали са спазени разпоредбите на чл.34а, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗЗЛД. В частно се иска, да бъде уведомен жалбоподателят дали свързаните с него лични данни са предоставени на „К.Р.М.” ООД. Предпочитана форма за предоставянето на информацията е писмена справка. В заявлението се излагат и факти по отношение на заплащане на дължими суми по фактури и се изразява желание за връщане на надплатени суми.

С писмо изх.№66393/28.08.2012г. „М.” ЕАД е отговорило на второто заявление. В отговора пълно и обстойно се отговоря на възраженията за надвнесените суми и начина им на изчисляване. Посочен е и обема на предоставените лични данни, а именно:три имена, единен граждански номер, адрес, номер на договор, по който има просрочени задължения, номера на просрочената фактура, стойността и датата на издаване. В отговора е посочено, че личните данни са предоставени на агенцията за събиране на вземания, но липсва посочване коя е тя, дали данните са предоставяни на „К.Р.М.” ООД, правното основание за предоставянето, както и информация дали са спазени разпоредбите на чл.34а, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗЗЛД. В тази връзка може да се приеме, че по отношение на тази информация е налице мълчалив отказ от достъп до лични данни и по скоро от достъп до информация, съгласно чл.28 от ЗЗЛД. Жалбата в тази й част се явява основателна

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата за частично основателна, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

1.Обявява жалба рег.Ж-149/ 08.05.2013г., подадена от Я.Л.Н. срещу „М.” ЕАД за частично основателна.

2. Отменя мълчалив отказ на администратор на лични данни– „М.” ЕАД, обективиран в писмо изх.№66393/28.08.2012г. на „М.” ЕАД, да предостави информация, на кого е предоставило лични данни на жалбоподателя с посочване на наименованието на лицето, правното основание за предоставянето, както и информация дали са спазени разпоредбите на чл.34а, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗЗЛД, като незаконосъобразен.

3.На основание чл.38, ал.2, предложение първо от ЗЗЛД, издава задължително предписание на „М.” ЕАД да предостави в 14-дневен срок от получаване на решението достъп до личните данни на Я.Л.Н., по заявление от 18.08.2012г., в частта в която е наличие мълчалив отказ от достъп до лични данни.

4.В едномесечен срок от постановяване на решението на КЗЛД, администраторът на лични данни да уведоми Комисията за изпълнението на даденото задължително предписание, като представи решение за осигуряване на достъп, съгласно указанията.

Решението да се съобщи на страните по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.08.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа молба с рег.№М-205/13.08.2013г., подадена от Я.Л.Н. с правно основание чл.62, ал.1 от АПК– допълване на Решение №Ж-149/05.08.2013г. на КЗЛД.

Я.Л.Н. е подал на 13.08.2013г. до КЗЛД молба, с която иска да бъде допълнено решение №Ж-149/05.08.2013г. на основание чл.62, ал.1 от АПК. В молбата си Я.Л.Н., твърди, че КЗЛД не се е произнесла по негови искания, обективирани в жалбата му от точка 5 до т.8.

Правната норма на чл.62, ал.1 от АПК, изисква допълването от страна на административният орган да стане преди изтичането на срока за оспорване на индивидуалният административен акт. В цитираната правна норма е допусната правна възможност, а не задължение на административния орган.

В практиката на ВАС по аналогични случаи– молби за допълване на индивидуални административни актове се приема, че инициативата за допълване на акта е предоставена изцяло на преценката на административния орган и не е уредено по нормативен път възможността за участниците в административното производство да правят такова искане. ВАС обосновава този си извод, че за тези лица остава правната възможност да обжалват мълчалив отказ на органа да се произнесе по цялото им искане. /определение №8581/14.06.2012г., по адм.д.№7098/2012г. на ВАС, определение №1565/01.02.2013г., по адм.д.№13635/ 2012г. ВАС, определение №11481/19.09.2012г., по адм.д.№10039/2012г. ВАС и др./.

На основание изложеното, Комисията приема, че молбата на господин Я.Л.Н. за допълване на решението се явява недопустима, като подадена от ненадлежна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че допълване на административният акт е необходимо, когато издаденият акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Допълването е необходимо в случаите, когато няма произнасяне по отношение на някое от /или част от/ създавано право или задължение, или на засягано право, свобода, законен интерес. Следва да се прави разлика между непълно изясняване на фактическата обстановка по случая– чл.34 АПК, което в конкретния случай не е налице, непълни реквизити на акта, което в случая не е така и непълно произнасяне. В първите два случая: непълно изясняване на фактическата обстановка и непълни реквизити водят до незаконосъобразен административен акт, но контролът по законосъобразността на акта се извършва от съда при оспорването му. Само третият случай– непълно произнасяне, частично изразена воля на органа е предпоставка за допълването на административният акт.

Искането по т.5 е за извършване на детайлна проверка доколко М. ЕАД спазва предвидените в нормативната уредба изисквания и гаранции по отношение на обработването на лични данни.

Проверка в хода на административното производство е извършена на администратора на лични данни, събрани са относими към предмета на жалбата доказателства по отношение на личните данни на жалбоподателят и с решението, чието допълване се иска не е констатирано нарушение на ЗЗЛД и искането за допълване е неоснователно.

Искането по точка 6 е за извършване на проверка, която да установи дали са предоставени „мой лични данни” от М. ЕАД на трети лица след 18.08.2012г. и ако се установи, че това е така да бъде наложено административно наказание на М. ЕАД, доколкото не е уведомен за предоставянето на негови лични данни на трети лица.

КЗЛД се е произнесла по този въпрос в решение рег.№Ж-149/2013г., доколкото е изследван въпроса за предоставянето на личните данни на жалбоподателят от М. ЕАД на К.Р.М. ЕАД и е установено, че е налице условие за допустимост, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД и искането за допълване е неоснователно.

Искането по точка 7 е за извършването на проверка, дали М. ЕАД е предоставяло негови лични данни на трети лица за целите на директния маркетинг и ако се установи предоставяне да се наложи административно наказание, за липсата на съгласие на жалбоподателят за предоставяне на данните за тези цели и второ за липсата на информираност, съгласно чл.34а, ал.1, т.3 ЗЗЛД.

Искането по точка 8 е да се наложи административно наказание на М. ЕАД за това, че не е изпълнило задължението си по чл.34а от ЗЗЛД, да бъде уведомен преди личните му данни да бъдат предоставени за целите на директния маркетинг за първи път и да бъде уведомен за правата му по чл.34а, ал.2 от ЗЗЛД.

КЗЛД с решението си е констатирала, че администратора на лични данни не се е произнесъл именно по това искане на господин Я.Л.Н. със заявлението му за достъп до лични данни, поради което е уважила частично жалбата и е издала задължително предписание на „М.” ЕАД за предостави исканата информация и искането за допълване е неоснователно.

Комисията приема, че изложените в молбата за допълване искания, касаят спора по същество и не представляват основание за допълване на административният акт. Искането за допълване на решението се явява и неоснователно. За молителят съществува правната възможност, в случай, че счита, че постановеното решение е незаконосъобразно да го оспори пред Административен съд– София град. Я.Л.Н. е обжалвал административният акт.

На основание чл.62, ал.1 от АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.