Решение по жалба с рег. № Ж–146/ 07.05.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 27.11.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег.Ж–146/07.05.2013г., депозирана от Ц.Ж.Б. и К.А.Б. срещу М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски съд.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 06.11.2013г., жалбата е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституиран М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски съд

Ц.Ж.Б. сезира Комисия за защита на личните данни с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на М.И.Б., в качеството му на частен съдебен изпълнител, неправомерно обработване на свързаните с него и неговата съпруга лични данни. Жалбоподателят твърди, че при зареждане на интернет търсачката „Google“ („Гугъл“), с неговите три имена и Единен граждански номер (ЕГН), същата генерира открити резултати от официалната интернет страница на Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ)– http://sales.bcpea.org/.

Ц.Ж.Б. уточнява, че обявлението направено от ЧСИ М.И.Б. е за продажба на негов недвижим имот, който е бил продаден през 2010г. Ц.Ж.Б. уведомява и за наличието на втора обява, която при търсене също се генерира от интернет търсачката „Google“, отново към официалната интернет страница на ЧСИ М.И.Б., но тази страница съдържа, не само неговите имена и ЕГН, но и с тези на неговата съпруга К.А.Б.

Жалбоподателят иска административният орган, в кръга на своите правомощия да извърши проверка, в случай, че бъде установено допуснато нарушение на ЗЗЛД, да бъде наложена съответната санкция на администратора на лични данни ЧСИ М.И.Б.

Към жалбата не са приложени доказателства

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяването на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от ЧСИ М.И.Б.

Частен съдебен изпълнител М.И.Б. представя своето становище по депозираната от г-н Ц.Ж.Б. жалба, с писмо рег.№П–4818/17.07.2013г. В същото ЧСИ М.И.Б. уведомява административният орган, че Ц.Ж.Б. не се е обърнал към него, в качеството му на администратор на лични данни, съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗЛД. За законосъобразността на обработване личните данни на г-н Ц.Ж.Б. и г-жа К.А.Б., ЧСИ М.И.Б. се позовава на чл.487, ал.1 от ГПК. Като във връзка с изпълнението на разпоредбата от ГПК, е било изготвено обявление за публична продан на имота собственост на г-н Ц.Ж.Б. Частен съдебен изпълнител М.И.Б. уточнява, че посочването на ЕГН е било необходимо за индивидуализиране собственика на имота, обект на публична продан. В становището е отбелязано още, че спорното обявление №53527/04.10.2010г. към настоящият момент е заличено.

Към становището не са приложени доказателства.

С писмо рег.№П–6475/07.10.2013г. на Председателя на КЗЛД е изискано от Ц.Ж.Б. да представи пълномощно за представителна власт пред административният орган, по силата на което да представлява К.А.Б. във връзка с нарушени нейни права по ЗЗЛД. В изпълнение на дадените указания, с писмо рег.№ПЪЛН– 58/23.10.2013г. Ц.Ж.Б. представя Пълномощно от 23.10.2013г.

За откритото заседание, насрочено за 27.11.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят се явява лично. За частния съдебен изпълнител М.И.Б. се явява адвокат Х.Т. с пълномощно по преписката.

В откритото заседание, представителя на ответната страна, адвокат Т., изразява становище за недопустимост на жалбата, по отношение на господин Ц.Ж.Б. Мотивите са, че в случая се касае за обявление на ЧСИ, което е от 2010г. и че жалбоподателят е бил страна в изпълнителното производство. Целта на съобщението е да се уведомят страните в производството за извършваните от частния съдебен изпълнител действия, поради което господин Ц.Ж.Б. е узнал за наличието на каченото в интернет, съобщение през 2010г. и по никакъв начин не е реагирал за неговото премахване. Адвокат Т. приема, че е изтекъл едногодишния преклузивен срок, определен в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД по отношение на жалбоподателят, поради което жалбата се явява недопустима. Излагат се доводи също така, че господин Ц.Ж.Б. не е упражнил надлежно правото си по чл.28а от ЗЗЛД и не е подал заявление до администратора на лични данни за заличаването им. Адв. Т. приема жалбата в частта по отношение на К.А.Б. за недоказана, тъй като от събраните по административната преписка доказателства не е установено, че свързаните с нея лични данни са били обработвани от ЧСИ М.И.Б.

Комисия за защита на личните данни оставя без уважение искането на процесуалният представител на ЧСИ М.И.Б., адв. Т. за обявяване на жалбата на Ц.Ж.Б. за недопустима, поради просрочие, съгласно определения в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срок. По административната преписка липсват безспорни доказателства, които са в тежест на ответната страна за точната дата на уведомяването на господин Ц.Ж.Б., че съобщението, съдържащи личните му данни е публикувано и в интернет. В правото се установяват и доказват само положителните юридически факти. След като ответната страна, твърди, че е налице просрочие на жалбата, е следвало да докаже по безспорен начин, че господин Ц.Ж.Б. е бил информиран по надлежният ред, с посочване на точна дата на уведомяване, че личните му данни са публикувани в интернет и че от момента на уведомяването му до сезирането на КЗЛД е минало повече от една година. Позоваването само на факта, че обявлението по изпълнителното дело е било публикувано в интернет през 2010г. не може да се счита за достоверна дата /момент/ на узнаване на твърдяното от жалбоподателя нарушение на правата му по ЗЗЛД. Позоваването на този факт единствено и само удостоверява, че не е спорно между страните, че ЧСИ М.И.Б. е разпространил личните данни на жалбоподателя чрез публикуването им в интернет.

Обявлението по изпълнителното дело е било достъпно в интернет към момента на подаването на жалбата до КЗЛД, от което следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Въз основа на събраните по административната преписка доказателства и след установяване на всички факти имащи значение по случая, Комисия за защита на личните данни приема, че жалбата на К.А.Б. срещу ЧСИ М.И.Б. е неоснователна, поради следните съображения:

Видно от Обявление по изпълнително дело №20108380404916, с дата 12.06.2012г., в същото фигурират собствените, бащините и фамилиите на лицата собственици на недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнение, а именно апартамент, находящ се в гр.София, *****. Именно в качеството им на съсобственици на описания имот, в обявлението изготвено от ЧСИ М.И.Б., са били записани имената на К.А.Б. и Ц.Ж.Б. Фактът, че имотът описан по-горе е собственост на г-жа К.А.Б. и г-н Ц.Ж.Б. не се оспорва от страните.

В разпоредбата на чл.487, ал.1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) е регламентирано, че съдебния изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.

Във връзка с изложеното, следва извода, че посочвайки трите имена на собствениците на имота срещу, които е насочено изпълнението, в обявлението за публична продан, ЧСИ М.И.Б. е обработвал свързаните с жалбоподателите лични данни, в кръга на своите правомощия. В чл.4, ал.1, т.6 от ЗЗЛД е регламентирано едно от условията за допустимост на обработване лични данни, каквото е налице и в конкретния случай, а именно когато обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните.

На основание изложеното следва да се приеме, че личните данни на жалбоподателката са обработени от страна на администратор на лични данни при наличие на правно основание за това, което е предпоставка за законосъобразното обработване на лични данни и при съблюдаване на принципите, на които следва да се основава обработването, поради което не е налице твърдяното от нея нарушение на закона.

Комисия за защита на личните данни, приема, че жалбата в частта по отношение на Ц.Ж.Б. е основателна.

От събраните по административната преписка доказателства, в частност приложените от жалбоподателя Обявление по изпълнително дело №20108380400511, с изх.№53527/04.10.2010г. и екранна разпечатка от http://www.google.bg/, с дата 24.06.2013г., по безспорен начин се установява, че Единния граждански номер на Ц.Ж.Б. е записан в обявлението за публична продан, както и, че същия излиза като резултат от търсене с интернет търсачката „google.bg“, генерираща открит резултат от официалната интернет страница на КЧСИ – http://sales.bcpea.org/.

Трите имена на жалбоподателя са били записани в Обявлението за публична продан, в качеството му на собственик на недвижимия имот, срещу който е насочено изпълнение, а именно недвижим имот дворно място, находящ се в гр. София, *****, същият представляващ дворно място. Фактът, че имота описан по-горе е собственост на г-н Ц.Ж.Б. не се оспорва от страните.

В разпоредбата на чл.487, ал.1 от Гражданскопроцесуалния кодекс, в която изрично се посочва съдържанието на обявлението за публична продан, никъде не е записано като изискващ се реквизит да присъства и ЕГН на собственика на имота срещу който е насочено изпълнението. Записвайки Единният граждански номер на Ц.Ж.Б. в Обявление с изх.№53527 от 04.10.2010г. по изп. дело №20108380400511 и публикуването му в интернет, без тези данни да се изискват изрично от закона като необходим реквизит за валидността на обявлението, частен съдебен изпълнител М.И.Б. е обработил единният граждански номер на Ц.Ж.Б. по начин надхвърлящ целите, за които се обработват личните данни.

Възприето е от практиката на КЗЛД и съдебната такава, че обработване на лични данни съгласно дефиницията, дадена в §1, т.1 от Допълните разпоредби на Закона за защита на личните данни представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. От своя страна, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Специфичните признаци са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.Предвид изложеното се налага извода, че публикуването на обявлението, в което се съдържа по-голям обем информация, за собственика на имота, чиято публична продан се извършва е информация, която по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за защита на личните данни е способна да разкрие физическата идентичност на лицето.

При преценката на основателността на жалбата, в изпълнение на дадените й правомощия по прилагане на ЗЗЛД, КЗЛД потърси разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице и изпълнението на нормативно установеното задължение на администратора на лични данни, а именно изготвянето на съобщения до страните в изпълнителното дело и информирането на желаещите да участват в публичната продан.

Комисията приема, че общественият интерес е гарантиран и защитен от Гражданско процесуалния кодекс, в който законодателят е определил в разпоредбата на чл.487, ал.1 от ГПК, че обявлението съдържа: собственика на имота, описанието на имота, ипотекирал ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта. Законодателят е посочил, че в обявлението следва да се съдържа само името на собственика, а не и друга информация, която го индивидуализира по безспорен начин. Това е така, защото ГПК с разпоредбата на чл.483 ГПК е вменила в задължение на съдебният изпълнител да извърши преди публичната продан проверка, дали имота е собственост на длъжника, като е посочен начина, по който тя да бъде извършена. Липсата на повече индивидуализиращи белези на длъжника, собственик на имота, който се продава чрез публична продан не накърнява и ограничава правата на лицата, желаещи да участват в публичната продан.

На следващо място следва да се отбележи, че в ГПК не е посечен срок, в който обявлението за публичната продан да бъде достъпено до лицата желаещи да участват в публичната продан. Но следва да се има предвид, че правната и житейската логика изискват, че след като е постигната целта, за която съобщението е било изготвено и публикувано в интернет, а именно уведомяването на лицата и извършването на публичната продан, то достъпността до обявлението на неограничен кръг от лица се явява несъобразено, непропорционално и прекомерно спрямо целта. От доказателствата по административната преписка е установено, че публичната продан е приключила през 2010г., а към момента на подаване на жалбата до КЗЛД, както и към момента на откритото заседание съобщението е още видимо и достъпно на интернет страницата на ЧСИ М.И.Б.

На основание изложеното Комисията приема, че до свързаните с господин Ц.Ж.Б. лични данни– три имена, единен граждански номер и подробно описание на собственият му недвижими имот е бил осигурен от ЧСИ М.И.Б. неправомерен достъп до неограничен кръг от лица, което е станало вследствие на непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита, а именно премахването на обявлението за публичната продан от интернет, след като тя е приключила.

С разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, законодателят е дал оперативна самостоятелност на компетентния орган, в случай че констатира нарушение на ЗЗЛД. Правните възможности са да: издаде задължително предписание, да определи срок за отстраняване на нарушението или да наложи административно наказание. Дадените правни възможности са алтернативни, а не кумулативни. Във всеки конкретен случай следва да се извърши преценка, коя мярка да бъде наложена на администратора. Първите две възможности са неприложими в конкретния случай, за това защото достъпа до личните данни към постановяване на настоящето решение е ограничен /недостъпен/ и обезсмисля издаването на задължително предписание, за премахване на данните. След като е ограничен достъпа, даването на срок за отстраняване на нарушението също е безпредметно, тъй като нарушението вече е отстранено.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин, че Частен съдебен изпълнител М.И.Б. с рег.№*** с район на действие Софийски градски съд не е изпълнил задължението си, вменено му с разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД. Администраторът на лични данни не е предприел всички технически и организационни мерки за защита на личните данни на жалбоподателя и е осигурил посредством публикуването им в интернет, неправомерен достъп на неограничен кръг от лица, след постигането на целта, за публикацията в рамките на 3 години, което е предпоставка за неправомерното им обработване.

При определяне размера на налаганото с настоящето решение административно наказание, Комисията се съобрази с характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга. При извършена служебна справка се установи, че за администратор на лични данни, това нарушение на ЗЗЛД не е първо. С влязло в сила Решение№Ж-47/06.12.2011г. на КЗЛД, на М.И.Б. е било извадено задължително предписание, да заличи личните данни на лица, които не са страни по образуваното пред него изпълнително дело.

Комисията установи, че деянието не е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост, поради което представлява административно нарушение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е основателна по отношение на Ц.Ж.Б., поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 във връзка с чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 от ЗЗЛД и чл.39, ал.2 от Правилника за дейността на Комисия за защита на личните данни и на нейната администрация,

1.Оставя без уважение възражението на М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски съд, направено чрез процесуалният му представител адв.Т., в открито заседание, проведено на 27.11.2013г. за недопустимост на жалбата по отношение на Ц.Ж.Б.

2.Обявява жалба с рег.Ж–146/07.05.2013г., депозирана от К.А.Б. срещу М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски съд за неоснователна и я оставя без уважение.

3. Обявява жалба с рег.Ж–146/07.05.2013г., депозирана от Ц.Ж.Б. срещу М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски съд за основателна.

4. На основание чл.42, ал.9 от ЗЗЛД налага на М.И.Б., в качеството му на Частен съдебен изпълнител, с рег.№***, с район на действие Софийски градски, с БУЛСТАТ ****, с адрес на кантората му: гр. София, ****, имуществена санкция в размер на 3200 /три хиляди и двеста/лв. за нарушение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, изразяваща се в непредприемане на технически и организационни мерки за защита на личните данни от неправомерен достъп до тях.

Решението да се съобщи на страните по реда на АПК.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.

След влизане в сила на настоящето решение в сила, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, гр.София, бул.“Акад. Иван Гешов”-№15 или преведена по банков път: Банка БНБ- ЦУ IBAN:BG18BNBG96613000158601, BICBNBGBGSD – Комисия за защита на личните данни, Булстат 130961721.