Решение по жалба с рег. № Ж-131/02.04.2015 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 08.07.2015 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-131/02.04.2015 г., подадена от Т.В.Ф.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от Т.В.Ф., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от Начално училище (НУ) „О.П.“ с.Д.

Жалбоподателката информира, че през месец август 2014 г. срещу Г.К. е подадена жалба №6273/2014 г. в Районна прокуратура– Пловдив от г-жа Б.П., финансов специалист при Основано училище „С.С.К.М.“ с.В. и НУ „О.П.“ с.Д. Г-жа Т.В.Ф. твърди, че след получаване на копие от жалбата и приложените към нея доказателства установила, че г-жа Б.П. е приложила към жалбата копие на заявление по Закона за достъп до обществена информация, подадено от нея до директора на НУ „О.П.“ с.Д. Жалбоподателката твърди, че не е давала съгласието си личните й данни съдържащи се в заявлението за достъп до обществена информация да се предоставят на трети лица и да се обработват за посочената цел. В тази връзка твърди, че НУ „О.П.“ с.Д., в качеството му на администратор на лични данни, не е взело необходимите технически и организационни мерки за защита на личните й данни от неправомерен достъп и разпространение. Счита, че е налице неправомерно обработване на личните й данни и нарушение на правата й по ЗЗЛД, с оглед което моли Комисията да извърши проверка по случая.

Към жалбата е приложено заверено копие на заявление за достъп до обществена информация, подадено от жалбоподателката до директора на НУ „О.П.“ с.Д.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от директора на НУ „О.П.“ с.Д. е изискано писмено становище по жалбата и представяне на относими доказателства.

В отговор г-жа П. директор на НУ „О.П.“ с.Д. изразява писмено становище с приложени към него относими доказателства, в това число и заверено копие на писмени обяснения по случая на г-жа Б.П. – специалист „финансово обслужване“ в училището, в който г-жа Б.П. сочи, че е подала „лична жалба“ в Районна прокуратура-Пловдив срещу г-н К., към която е приложила копие на подадено от г-жа Т.В.Ф.-К. до НУ „О.П.“ с.Д. заявление за достъп до обществена информация. Г-жа П. информира, че в периода в който са възникнали тези събития е била в законоустановен отпуск и допуска, че г-жа Б.П. е злоупотребила с доверието на колегите й и счита, че следва да се потърси лична отговорност на г-жа Б.П. „за да не се злоупотребява с доверието на служителите, работещи в институцията и да не се уронва престижа на училището“.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-131/02.04.2015 г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

С оглед събраните по административната преписка доказателства се налага извода, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Същата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката в обем от три имена, адрес и мобилен номер, съдържащи се в заявление за достъп до обществена информация, подадено до директора на НУ „О.П.“ с.Д. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. Разглежданата жалба е подадена срещу НУ „О.П.“ с.Д., което безспорно притежават качеството на администратор налични данни, по отношение на обработването на личните данни на жалбоподателката, съдържащите се в подаденото от нея заявление за достъп до обществена информация.

От направена служебна справка в Електронният регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че НУ „О.П.“ с.Д. е изпълнило задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подало е заявление за регистрация и е регистрирано като администратор на лични данни със идент. №155723.

На проведено на 22.05.2015 г. заседание на Комисията, жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– Т.В.Ф. и ответна страна – НУ „О.П.“ с.Д., в качеството му на администратор на лични данни.

На проведено на 08.07.2015 г. заседание на Комисията, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателката– редовно уведомена, явява се лично и с адвокат Т. от Софийска адвокатска колегия. Г-жа Т.В.Ф. и процесуалният й представител поддържат жалбата и молят Комисията да приеме същата за основателна. Подробни бележки по съществото на спора са изложени в писмени бележки депозирани от адв. Т. в откритото заседание. Претендират се разноски в размер на 300 лв. (триста лева) за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

НУ „О.П.“ с.Д. – редовно уведомено, не се представлява.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-131/02.04.2015 г. е основателна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Страните не спорят, че жалбоподателката е подала заявление за достъп до обществена информация №35/02.07.2014 г. до директора на НУ „О.П.“ с.Д. Видно от съдържанието на заявлението е, че съдържа лични данни в обем от три имена, адрес, телефонен номер и имейл адрес на г-жа Т.В.Ф.

От събраните по преписката доказателства се установи, че копие от заявлението е приложено към подадена в Районна прокуратура– Пловдив жалба срещу Г.К. от г-жа Б.П., същата към онзи момент на длъжност финансов специалист вНУ „О.П.“ с.Д.

Видно от представените доказателства г-жа Б.П. не работи с документи касаещи Закона за достъп до обществена информация, в частност подадени в училището заявления за достъп до обществена информация, следователно не следва има достъп до тях, още по-малко да получава копие на подадени до директора на училището заявления за достъп до обществена информация. Този извод се потвърждава и от Заповед №39/18.09.2013 г. и Заповед №9/16.09.2013 г. на директора на НУ „О.П.“ с.Д. относно приложението и спазването на ЗЗЛД. В тази връзка се налага извода, че достъпа на г-жа Б.П. до съответното заявление съдържащо лични данни за трето лице– г-жа Т.В.Ф. е неправомерен, неправомерно е и получаването на копие от него.

С нормата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД е вменено в задължение на администратора на лични данни да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

В конкретния случай в изпълнение на нормативно установеното си задължения по чл.23, ал.1 от ЗЗЛД НУ „О.П.“ с.Д. е следвало да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на г-жа Т.В.Ф. съдържащи се в заявлението за достъп до обществена информация. С оглед факта, че копие от заявлението е приложено към жалба подадена до Районна прокуратура– Пловдив от г-жа Б.П. срещу Г.К. се налага извода, че администраторът не са предприели необходимите мерки или предприетите такива да явно недостатъчни, в резултат на което се е стигнало до неправомерен достъп на трето лице– г-жа Б.П. до личните данни на жалбоподателката съдържащи се в заявленията за достъп до обществена информация и нарушаване на правата на лицето сезирало КЗЛД. Твърденията на директора на училището, че се касае за злоупотреба от страна на г-жа Б.П. с доверието на колегите й от съответното училище са ирелевантни предвид обстоятелството, че защитата на лични данни на физическите лица и предприетите в тази насока мерки следва да се основават на закона и не би следвало да зависят от странични фактори, каквито са наведените от законния представител на училището доводи.

С оглед оперативната самостоятелност на Комисията дадена в чл.38, ал.2 от ЗЗЛД Комисията счита за целесъобразно да издаде задължително предписание на администратора на лични данни да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхраняване на служебна документация, като счита, че същото ще има предупредително и превантивно действие и ще допринесе за спазване на установения правен ред от страна на НУ „О.П.“ с.Д.

По отношение на претендираните разноски, Комисията намира, че искането за признаване на извършените от жалбоподателката разходи– платено адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното административно производство е неоснователно и го оставя без уважение. Макар същото да е направено своевременно, преди издаване на административния акт и към молбата да е приложен списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, Комисията счита, че не са налице предпоставките на чл.47, ал.2 от АПК за признаване на направените разходи предвид обстоятелството, че разноските се претендират от страната по чиято инициатива е започнало настоящето административно производство.

Съгласно чл.47, ал.2, изречение второ от АПК разходи (пътни и други) се признават при лично явяване на страна, когато производството е открито от друга страна или по служебен път.В конкретния случай производството е образувано по инициатива на г-жа Т.В.Ф., при което Комисията не признава направените от нея разноски.

Водима от горното, и на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

1. Обявява жалба рег.№Ж-131/02.04.2015 г., подадена от Т.В.Ф. срещу НУ „О.П.“ с.Д., за основателна.

2. На основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД издава на НУ „О.П.“ с Булстат *** с адрес ****, в качеството му на администратор на лични данни, задължително предписание да предприеме необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни при обработване и съхраняване на служебна документация.

3. Определя срок за изпълнение на задължителното предписание– 14 дни от получаване на решението, като задължава администратора на лични данни да уведоми и да представи пред Комисията доказателства за изпълнението му.

4. На основание чл.47, ал.2 от АПК оставя без уважение искането за присъждане на направени в административното производство разноски от страна на жалбоподателя.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София – град.