Решение по жалба с рег. № Ж-119/12.04.2013 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков в заседание, проведено на 10.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа допустимостта на жалба с рег.№Ж-119/12.04.2013г., подадена от Ч.Е.Я.срещу„Т.С.“ ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Ч.Е.Я.сезира КЗЛД с жалба, в която изразява твърдения за извършено от страна на „Т.С.“ ЕАД незаконосъобразно обработване на личните му данни.

Жалбоподателят уточнява, че няма договорни отношения с „Т.С.“ ЕАД и твърди, че дружеството неправомерно обработва личните му данни, а също и че без негово знание и разрешение притежава копие на документа му за собственост за имот, находящ се вгр.София, *******.

Към жалбата не са приложени доказателства.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище и представяне на относимите по случая доказателства от „Т.С." ЕАД.

До дружеството са изпратени две писма на Председателя на Комисията, съответно с номера П-2951/25.04.2013г. и П-3532/22.05.2013г.

В отговор от „Т.С.“ ЕАД изразяват становище за неоснователност на подадената от
г-н Ч.Е.Я.жалба и твърдят, че притежават и обработват личните данни на жалбоподателя, по повод факта, че същият е собственик на топлоснабден имот, находящ се вгр. София, *****. Сочат, че по повод горепосочения имот Ч.Е.Я.и Л.Х.Г. (съпруга на жалбоподателя) имат задължения за потребена топлинна енергия в размер на 5873,49лв. Информират, че по този повод „Т.С." ЕАД е депозирала искова молба до Софийски районен съд с вх.№4085/28.02.2013г.

От дружеството твърдят, че с документ за собственост на имота на г-н Ч.Е.Я., находящ се вгр. София, ***** са се снабдили от Агенция по вписванията, чийто регистър е публичен.

Твърдят, че обработват личните данни на жалбоподателя законосъобразно, при наличие на условие за допустимост за това, а именно за реализиране на законните интереси на дружеството. Твърдят, че личните данни на жалбоподателя, съдържащи се в документа за собственост, нотариален акт номер №97, том. IV, дело №697/1979г. са използвани/ обработени именно с тази цел, доказване на факта, че жалбоподателят е собственик на топлоснабден имот, за който има задължения за потребена топлинна енергия.

Като доказателства към становището са приложени копия на: Нотариален акт за собственост№97, том. IV, дело №697/1979г. и депозирана в Софийски районен съд Искова молба от „Т.С.“ ЕАД с вх.номер 4085/28.02.2013г.

На основание чл.34, ал.3 от АПК, с писмо на Председателя на Комисията с рег.номер П-4056/14.06.2013г. на жалбоподателя е изпратено копие на изразеното от страна на „Т.С.“ ЕАД становище.

В отговор, обективиран в писмо с вх.номер П-4348/27.06.2013г. г-н Ч.Е.Я., сочи че се е запознал със становището и поддържа жалбата си. Твърди, че няма задължения към „Т.С.“ ЕАД и претенциите на дружеството са неоснователни.

По повод образувано в КЗЛД административно производство по жалба
Ж-70/22.02.2013г. и събраните в хода на това производство доказателства, в частност становище на „Т.С.“ ЕАД С-405/17.06.2013г., служебно известен за Комисията е факта, че Ч.Е.Я.е депозирал през 2006г. искова молба в Софийски районен съд срещу „Т.С.“ ЕАД, по повод задълженията му за топлинна енергия за имот находящ се гр. София, ***** .

Съобразно чл.37, ал.2 от АПК, фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване, с оглед което с решение на Комисията представеното в административното производство по жалба Ж-70/22.02.2013г. писмено становище на „Т.С.“ ЕАД с рег.номер С-405/17.06.2013г., в едно с приложенията към него, е служебно приобщено към доказателствата по настоящата жалба– Ж-119/12.04.2013г.

След като анализира събраните по административната преписка доказателства и съобрази служебно известните факти, Комисията за защита на личните данни приема, че жалба с рег.номер Ж-119/12.04.2013г., подадена от Ч.Е.Я.срещу „Т.С.“ ЕАД е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични им данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, като наличието на поне една от посочените в нормата представлява пречка за продължаване на производството по издаване на искания индивидуалния административен акт. В чл.27, ал.2, т.6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на исканетос наличие на специални изисквания, установени със закон, за които съответния административен орган следва да следи служебно.

Правомощие на Комисията по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с който се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД, както и и жалби на трети лица във връзка с правата им по ЗЗЛД

Правото на физическото лице да сезира КЗЛД за нарушаване на правата му по Закона за защита на личните данни е разписано в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД и е обвързано с кратки преклузивни срокове. Съгласно цитираната разпоредбапри нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на КЗЛД да се произнесе по съществото на искането, с което е сезирана.

В конкретния случай, видно от събраните по административната преписка доказателства, се установи, че Ч.Е.Я.е депозирала Искова молба до Софийски районен съд (СРС) срещу „Т.С.„ ЕАД, заведена с рег.№10350 от 09.05.2006г. В същата, ищецът Ч.Е.Я. иска от СРС да установи дължима сума за ползване на топлоенергия за собствения му имот, находящ се гр.София, *****, различна от претендираната от Дружеството. В исковата молба срещу ‘’Т.С.’’ ЕАД, Ч.Е.Я.твърди за наличието на получени съобщения за дължими суми към Дружеството, като заявява, че същите са неправилно начислени.

От изложеното следва, че жалбоподателят– Ч.Е.Я.още към 2006г. е знаел, че „Т.С.“ ЕАД обработва личните му данни по повод топлоснабден имот находящ се вгр. София, ****. С оглед обстоятелството, че жалбата в Комисията е депозирана на 12.04.2013г. се налага обоснования извод, че преклузивните срокове по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД са изтекли. Броейки от датата на депозиране Исковата молба срещу „Т.С.„ ЕАД– 09.05.2006г., срока за сезиране на Комисията– едногодишният от узнаване на нарушението е изтекъл през май 2007г. Към настоящият момент е изтекъл и пет годишния срок за сезиране на КЗЛД, тъй като може да се приеме, че действията на дружеството, по обработване на личните данни на жалбоподателя по повод топлоснабден имот, находящ се вгр. София, ******* закоито е сезирана КЗЛД са извършени към 2006г.

С оглед гореизложеното, на основание чл.27, ал.2, т.6 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни и чл.38, ал.2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията,

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София- град.