Решение по жалба с рег. № Ж-1042/20.11.2014 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков на заседание, проведено на 01.07.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по същество жалба рег.№Ж-1042/20.11.2014г., подадена от В.Т.С.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от В.Т.С., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните й данни по повод задължение на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД.

Жалбоподателката твърди, че на 13.11.2014г. на адреса на местоработата й получила писмо от „Е.С.“ ЕООД, с което я уведомявали, че има задължение към „П.К.Б.“ ЕАД в размер на 108 лв. (сто и осем лева), което следва да заплати. Г-жа В.Т.С. е категорична, че няма задължения към „П.К.Б.“ ЕАД, няма отношение с фирма ЕТ „Т.-Д.Н.“ и не работи в същата.

Жалбоподателката моли Комисията да извърши проверка по случая, тъй като счита, че е налице злоупотреба с личните й данни, в резултат на което е подложена на натиск и тормоз от страна на „Е.С.“ ЕООД, включително и чрез обаждане по телефон за заплащане на задължение, което оспорва, че не дължи.

Към жалбата е приложено копие на писмо изх.№МА 00086206/24.10.2014г. до жалбоподателката и екранна разпечатка от Търговския регистър за актуално състояние на ЕТ „Т.-Д.Н.“.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, от „Е.С.“ ЕООД, „Е.М.“ ООД и „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД са изискани писмени становища и представяне на относими доказателства.

В отговор от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД е депозирано писмено становище за недопустимост, респективно неоснователност на жалбата. От дружеството твърдят, че на 09.04.2009г. в клон на банката е открита разплащателна сметка с IBAN *** с титуляр на сметката ЕТ „Т.-Д.Н.“ ЕИК ***** и допълват, че като упълномощено лице с права да се разпорежда със средства по сметката е посочена жалбоподателката г-жа В.Т.С., с приложено пълномощно. От „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД сочат, че жалбоподателката няма задължения към банката и отношенията й с институцията са единствено в рамките на представителството, коeто има право да осъществява по отношение на клиента ЕТ „Т.-Д.Н.“.

От дружеството твърдят, че „поради непогасени задължения за дължими такси за обслужване на сметката“ на ЕТ „Т.-Д.Н.“, задължението е възложено за събиране на „Е.М.“ ООД и от последното е изпратена покана до длъжника за погасяване на задължението, която е изпратена на адреса на управление на търговеца. Tвърдят, че „по технически причини при извличане на информация за задължените лица, в поканата са посочени трите имена на жалбоподателката“ и макар обръщението да е към нея, в поканата не се съдържа друга информация за лицето. От банката допълват, че не разполагат с информация за адреса на месторабота на г-жа В.Т.С.

Към становището е приложено копие на искане за откриване и обслужване на разплащателна сметка, спесимени от подписи и банково пълномощно.

С оглед изложените в становището твърдения е изискано писмено становище от „Е.М.“ ООД, в отговор на което от дружеството депозират писмо, с изложени в същото твърдения, че дружеството не разполага с лични данни на жалбоподателката и такива не се администрират от „Е.М.“ ООД.

От страна на „Е.С.“ ЕООД е ангажирано писмено становище за неоснователност на жалбата. От дружеството сочат, че на основание сключен Договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2009г. и Тристранно споразумение към него от дата 27.03.3014г., „Е.С.“ ЕООД, в качеството си на Изпълнител, извършва извънсъдебни действия за събиране на вземания на Възложителя– „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД от трети лица длъжници на банката. Твърдят, че на 19.06.2014г. „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД е възложило на дружеството събирането на просрочено задължение в размер на 108 лв. (сто и осем лева) на клиент на банката– „ЕТ Т.-Д.Н.“ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление **** и допълват, че г-жа В.Т.С. е посочена като лице за контакти и представител на еднолични търговец. От дружеството твърдят, че в изпълнение на договорните си задължения към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД до жалбоподателката, на посочения от Възложителя адрес за кореспонденция, е изпратена покана за доброволно плащане на задължението на едноличния търговец. От „Е.С.“ ЕООД допълват, че дружеството е обработило личните данни на жалбоподателката законосъобразно по указания от администратора на лични данни начин и в съответствие с разпоредбите на ЗЗЛД и договорните си задължения с „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД.

Към становището е приложено копие на удостоверение за администратор на лични данни, удостоверение за актуално състояние, договор за услуги по събиране на вземания от 06.08.2010г., тристранно споразумение от 27.03.2014г. за заместване на страна по договора и пълномощно.

В допълнително становище от „Е.М.“ ЕООД уточняват, че в процеса на събиране на задължението на ЕТ „Т.-Д.Н.“ не са осъществявани телефонни разговори с жалбоподателката, както и че предоставените от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД данни за г-жа В.Т.С. са в обем от трите й имена и адрес за кореспонденция. Към становището е приложен заверен препис от извлечение от електронен възлагателен файл относно задължението на ЕТ „Т.-Д.Н.“.

В хода на административното производство и след запознаване с административната преписка г-жа В.Т.С. е ангажирала становище относно изложените от страна на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД и „Е.С.“ ЕООД твърдения. Г-жа В.Т.С. твърди, че от 2002 година и до настоящия момент е в трудови правоотношение само и единствено с „А.И.“ АД гр. София, като доказателство на което прилага справка от Националната агенция по приходите за актуално състояние на действащите трудови договори на дружеството работодател. В допълнение жалбоподателката твърди, че никога не е работила във ЕТ „Т.-Д.Н.“, не е представител на едноличния търговец или титуляр на сметката му в „П.К.Б.(Б.)“ АД, с оглед на което счита, че „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД неоснователно е предоставило личните й данни на „Е.С.“ ЕООД. Г-жа В.Т.С. твърди, че от „Е.С.“ ЕООД са осъществявали контакти с нея на мобилен номер *****, който твърди, че е собственост на фирмата в която работи. В допълнение г-жа В.Т.С. твърди, че адресът на управление на „А.И.“ АД, който е и нейно работно място, е *****.

С оглед изясняване на случая от правна и фактическа страна на 20.04.2015г. е направена служебна справка в Търговския регистър относно „А.И.“ АД с ЕИК *****, видно от която е, че седалището и адреса на управление на дружеството е сочения от г-жа В.Т.С., а именно *****.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба рег.№Ж-1042/20.11.2014г. съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, а именно налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима.

От анализ на събраните доказателства се налага извода, че жалбата е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Жалбата има за предмет неправомерно обработване на личните данни (три имена и адрес) на жалбоподателката, чрез действия по предоставянето им от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД на трето лице за целите на събиране на задължение на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД. С нея е сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата. От направена служебна справка в Електронния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри се установи, че „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД,„Е.С.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД са изпълнили задължението си по чл.17, ал.1 от ЗЗЛД, подали са заявление за регистрация и са регистрирани като администратори на лични данни.

На проведено на 22.04.2015г. заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– В.Т.С. и ответни страни– „П.К.Б.(Б.)“ EАД, „Е.С.“ ЕООД и „Е.М.“ ЕООД. Страните са редовно уведомени за насроченото за 01.06.2015г. открито заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество.

От ответните страни са изискани допълнителни доказателства.

От „Е.С.“ ЕООД e изискан запис на телефонните разговори провеждани с мобилен номер ***** по повод възложеното за събиране задължение на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към „П.К.Б.(Б.) ЕАД. В отговор от дружеството твърдят, че контакти на посочения мобилен номер са осъществявани с Д.Н., но записи на проведените телефонни разговори „не са налични и не се съхраняват от дружеството“.

От „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД е депозирано писмо с приложени към него заверено копие на: удостоверение за администратор на лични данни; копие на извлечение от възлагателен файл за предоставяне на информация на „Е.М.“ ЕООД; договор за услуги с дата 06.08.2010г. и Анекс №4 към него от дата 27.06.2014г.; незаверени правила за обработване и видове защита на лични данни в „П.К.Б.(Б.)“ EАД; пълномощно.

Видно от съдържанието на писмото „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД не е изразило становище по поставения конкретно въпрос предоставяло ли е дружеството личните данни на жалбоподателката на „Е.С.“ ЕООД във връзка със събиране на задължението на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към банката. Информация безспорно необходима с оглед изложените от „Е.С.“ ЕООД твърдения и преценка на обстоятелството обработва ли законосъобразно „Е.С.“ ЕООД лични данни на жалбоподателката.

На проведено на 01.06.2015г. заседание на Комисията, жалбата е поставена за разглеждане по същество.

Жалбоподателката редовно уведомена– не се явява, не се представлява.

„Е.М.“ ЕООД –редовно уведомено, не се представлява.

„Е.С.“ ЕООД– редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт Ж., която оспорва жалбата.

„П.К.Б.(Б.)“ EАД– редовно уведомено, представлява се от юрисконсулт З.

С оглед необходимостта от изясняване на случая от правна и фактическа страна и противоположните твърденията на ответните страни, на процесуалния представител на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД е указано да представи в 7-дневен срок информация подкрепена със съответните доказателства за дата на която личните данни на жалбоподателката са предоставени на „Е.М.“ ЕООД във връзка със събиране на задължението на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към банката. Както и информация предоставяни ли са лични данни на жалбоподателката на „Е.С.“ ЕООД и в хипотезата, че са- да се посочи обема от предоставени лични данни и основанието за предоставянето им.

Решението по съществото на жалбата е отложено за следващо заседание на Комисията, без призоваване на страните.

В указания от Комисията срок е депозирано писмо от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД, в което са изложени твърдения, че данни за жалбоподателката са предоставени от дружеството на „Е.С.“ ЕООД. В тази връзка от дружеството молят Комисията да вземе предвид, че се касае за техническа грешка в изразеното преди това становище на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД, в което погрешно е посочено, че данните са предоставени на „Е.М.“ ЕООД.

Към писмото са приложени относими доказателства.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните писмени доказателства и наведените от страните твърдения, Комисията приема, че разгледана по същество жалба №Ж-1042/20.11.2014г. е основателна.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта на закона е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

От събраните по административната преписка доказателства се установи, че „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД обработва лични данни на жалбоподателката във връзка с разплащателна банкова сметка на ЕТ „Т.-Д.Н.“ с Булстат *****, по повод която жалбоподателката има ограничени права, а именно за разпореждане със средства по сметката №IBAN ********. Видно от представените от дружеството доказателства, сметката е разкрита от г-н Н. в качеството му на представител на ЕТ „Т.-Д.Н.“, като титулярът на сметката- г-н Н. следва да получава банкова поща и да получава пари в брой.

Видно от събраните доказателства във връзка с дължими такси в размер на 108 лв. (сто и осем лева) за обслужване на сметката, на 19.06.2014г. „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД е предоставило на „Е.С.“ ЕООД лични данни както за титуляра на сметката така и за жалбоподателката, в качеството й на лице за контакт и представител на дружеството. Предоставените данни са в обем от три имена на титуляра по сметката- г-н Н., три имен на жалбоподателката, телефони за връзка и адрес за кореспонденция- ****, който видно от събраните доказателства макар да съвпада с адреса посочен в Търговския регистър като седалище и адрес на управление на ЕТ „Т.-Д.Н.“ е и адрес на местоработата на жалбоподателката.

От представените доказателства се налага извода, че жалбоподателката не е в трудови отношения със задълженото лице- ЕТ „Т.-Д.Н.“, нито е представител на същото, видно от справка в Търговския регистър.

Страните не спорят, че жалбоподателката няма договорни отношения с „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД, няма задължения към банката и не е предоставяла съгласието си личните й данни да бъдат предоставяни на трети лица във връзка със събиране на задължения на титуляра по сметката.

Не е спорно, че във връзка със събиране на задължение на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД данните на жалбоподателката са предоставени от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД на трето лице. Видно от събраните по преписката доказателства данните са предоставени на 19.06.2014г. на „Е.С.“ ЕООД и са обработени от последното във връзка със събиране на задължение към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД чрез изпратено до г-жа В.Т.С. и получено от нея писмо изх.№МА 00086206/24.10.2014г., по описа на „Е.С.“ ЕООД.

Личните данни на жалбоподателката са обработени от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД в качеството му на администратор на лични данни чрез действия по предоставянето им на „Е.С.“ ЕООД и обработени от последното в качеството му на обработващ личните данни от името и за сметка на администратора на лични данни във връзка със събиране на задължение в размер на 108 лв. на ЕТ „Т.-Д.Н.“ към „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД. Отношенията между дружества са уредени съобразно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗЗЛД, а именно с договор за услуги от 06.08.2010г. и тристранно споразумение към него от дата 27.03.2014г.

Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД предоставянето и употребата на лични данни са действия по обработването им и следва да се осъществяват съобразно разпоредбите на ЗЗЛД, при наличие на поне едно от условията за допустимост на обработването посочени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД и при спазване на принципите на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

В конкретния предоставянето на лични данни на жалбоподателката от „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД на „Е.С.“ ЕООД и употребата им за целите на събиране на задължение на трето лице към банката е незаконосъобразно, без да е налице нито едно от разписаните в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването и в противоречие на принципите посочени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Доколкото такова неправомерно обработване е осъществено, очевидно „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД не е предприело необходимите технически и организационни мерки, или предприетите такива са явно недостатъчни, за да защити данните на жалбоподателката от незаконни форми на обработване, следователно не е изпълнило задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, в резултат на което са нарушени правата на физическото лице сезирало КЗЛД.

В тази връзка Комисията счита, че следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на „П.К.Б.„П.К.Б.(Б.)“ ЕАД “ ЕАД за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД и непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на жалбоподателката, в резултат на което същите са неправомерно предоставени на „Е.С.“ ЕООД и обработени от същото във връзка със събиране на задължение на трето лице към банката.

Комисията не споделя аргументите на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД за неоснователност на жалбата, които противоречат със събраните по преписката доказателства. Предвид обстоятелството, че адресираното до жалбоподателката писмо е получено от г-жа В.Т.С. на адреса на местоработата й счита, че същата е безспорно индивидуализирана, както с три имена така и с адрес и в тази връзка намира за неоснователни твърденията на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД изложени в обратна насока.

В рамките на оперативната си самостоятелност Комисията счита, че с оглед характера на констатираното административно нарушение и неговите последици, налагането на принудителни административни мерки (задължително предписание или определяне на срок за отстраняване на нарушението), които имат превантивен, респективно преустановителенхарактер, е нецелесъобразно и мерките са неприложимив случая и в тази връзка налага административно наказание за констатираното нарушение на ЗЗЛД, като счита, че същото ще има възпитателно въздействие и ще допринесе за спазване от страна на ‚П.К.Б.(Б.)“ ЕАД на установения правен ред.

При определяне размера на административното наказание, Комисията съобрази характера и степента на нарушението и обществените отношения, които засяга, с оглед което налага наказание над минимума, предвиден в закона за този вид нарушение.

Водима от горното, на основание чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

1. Обявява жалба рег.№Ж-1042/20.11.2014г., подадена от В.Т.С., за основателна.

2. На основание чл.42, ал.9 от ЗЗЛД налага на „П.К.Б.(Б.)“ ЕАД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление ****** в качеството му на администратор на лични данни, административно наказание- имуществена санкция в размер на 1700 лв. (хиляда и седемстотин лева) за нарушение на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд- София- град.

След влизане в сила на решението, сумата по наложеното наказание да бъде внесена в брой в касата на Комисията за защита на личните данни, находяща се в гр.София, бул.„Проф. Цветан Лазаров" №2 или преведена по банков път:

Банка БНБ- ЦУ

IBAN: BG18BNBG96613000158601

BIC BNBGBGSD

Комисия за защита на личните данни, БУЛСТАТ 130961721