РЕШЕНИЕ
№ Ж-1026/2014 г.
София, 27.02.2015 г.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цветелин Софрониев, Цанко Цолов и Веселин Целков, членове на КЗЛД, в открито заседание, проведено на 04.02.2015г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№Ж-1026/12.11.2014г., подадена от Р.Б.В. и В.Й.В. срещу „С.В.” АД.
Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.
Р.Б.В. сезира КЗЛД с жалба, в която излага твърдения, че отнасящите се до нея и нейния съпруг, В.Й.В., лични данни са предоставени от „С.В.” АД на трето лице. Относно твърдените нарушения, г-жа Р.Б.В. декларира, че заедно с нейния съпруг са подали две жалби до водоснабдителното дружество, като посочва датата 21.06.2013г., като дата на подаване на една от жалбите.
С писмо на Комисията, изх.№П-8373 от 21.11.2014г. на г-жа Р.Б.В. е указано да предостави информация, относно началния момент на узнаване на твърдяното от нея и нейния съпруг нарушение. Също така да представи и пълномощно, с което да удостовери представителната й власт, по отношение на г-н В.Й.В., тъй като в жалбата се навеждат твърдения и за нарушени негови права по Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Същото е предоставено на Комисията с писмо рег.№П-8760 от 03.12.1014г., поради което административното производство следва да се води по отношение на двете лица като жалбоподатели. В цитираното писмо не е изложена информация относно началния момент на узнаване на неправомерното обработване на личните данни на г-н и г-жа В.
В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства, КЗЛД е изискала изразяване на писмено становище, с представяне на относимите по случая доказателства от „С.В.” АД.
„С.В.” АД е депозирала в КЗЛД писменото си становище по жалбата като описва следната фактическа обстановка:
Г-жа Р.Б.В. действително е депозирала жалба в дружеството, но същата е датирана от 07.06.2013г., с вх.№1084, а отговорът по нея е от дата 21.06.2014г. Същото се потвърждава от приложеното заверено копие от жалба вх.№1084/07.06.2013г. В следствие на горното, водоснабдителното дружество прави обоснован извод за просрочие на заведената пред КЗЛД жалба, рег.№Ж-1026/ 12.11.24014г.
На следващо място, „С.В.” АД излага твърдения за законосъобразност на извършеното обработване на личните данни по силата на сключен потребителски договор между жалбоподателката и дружеството. Дружеството сочи, че на името на жалбоподателката е открит клиентски №5086043 и именно въз основа на сключения договор и възникналите облигационни отношения между страните, са предоставени и данни за контакт на абоната. Не се упоменават номер и дата на цитирания договор като основание за облигационните отношения, възникнали между дружеството и г-жа Р.Б.В. В становището не са индивидуализирани предоставените данни.
Поради натрупани задължения от страна на абоната, водоснабдителното дружество декларира, че е предоставило съответните данни на „Е.М.” ООД, което по силата на сключения между двете дружества договор, се е задължило да събере просрочените и изискуеми вземания на „С.В.” АД. В приложеното заверено копие от упоменатия договор не се посочват предоставените на колекторското дружество лични данни на абонатите.
При извършената проверка на фактите и обстоятелствата, относими към настоящия случай, КЗЛД установи, че и двете дружества са регистрирани като администратори на лични данни.
Комисията за защита на личните данни намира жалбата за процесуално недопустима, поради следните съображения:
Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери, при постъпване на искането, предпоставките за допустимостта на жалбата относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.
В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни.
В депозираната в КЗЛД жалба с рег.№Ж-1026/12.11.2014г. жалбоподателите, макар да не конкретизират началния момент на узнаване на твърдяното от тях нарушение указват, че по повод на същото са подали жалба в „С.В.” АД с №1084/21.06.2013г. От изложената фактическа обстановка и доказателства по случая се установи, че това е датата на изходящото писмо – отговор на постъпилата жалба, а самата жалба е датирана от 07.06.2013г. Дори да се приеме, за достоверна дата на узнаване твърдяното нарушение, от страна на жалбоподателите, по-късната от двете посочени, се налага изводът за просрочие на депозираната в КЗЛД жалба.
Въз основа на изложеното, следва да се приеме за установено, че Р.Б.В. и В.Й.В. са знаели за обработването на свързаните с тях лични данни от трето лице – „Е.М.” ООД, най-късно към 21.06.2013г.
В резултат на горното следва да се приеме, че посоченият в нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД едногодишен преклузивен срок, в който всяко физическо лице може да сезираКомисията за защита на личните данни, за нарушение на правата му по ЗЗЛД и който тече от дата на узнаване на твърдяното нарушение, е изтекъл най-късно на21.06.2014г.
С оглед гореизложеното, на основание чл.27, ал.2, т.6 от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни и чл.38, ал.2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация, Комисията,
РЕШИ:
Оставя без разглеждане жалба с регистрационен номер №Ж-1026/12.11.2014г., подадена от Р.Б.В. и В.Й.В. срещу „С.В.” АД като недопустима, поради просрочие и прекратява образуваното административно производство.
Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.
| ЧЛЕНОВЕ: | |
| Цанко Цолов /п/ Цветелин Софрониев /п/ Веселин Целков /п/ |
|
