Решение по жалба с рег.№П-3162/08.05.2013г. и №П-4047/ 14.06.2013г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 17.07.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. П-3162/08.05.2013г. и П-4047/14.06.2013г., подадени от Я.Л.Н. срещу „М.” ЕАД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбите отговарят на нормативно установените изисквания, поради което се явяват редовни. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 04.06.2013г., първоначалната жалба е обявена за допустима, като ответна страна в административното производство е конституирано „М.” ЕАД.

На 07.03.2013г., КЗЛД е взела решение, с което на основание чл.32 от АПК е обединила в едно общо производство разглеждането на жалби с рег.№№П-3162/ 08.05.2013г. и П-4047/14.06.2013г.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила жалба от Я.Л.Н., в която излага следната фактическа обстановка:

На 04.09.2012г. господин Я.Л.Н. е сключил договор №Н0585799 за предоставяне на мобилни услуги с „М.” ЕАД, като е подписан и анекс към договора. В сключеният договор е записан номера на личната му карта, което според жалбоподателят съставлява нарушение на правата му по ЗЗЛД. В жалбата се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.248 от ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително мрежи, поддържащи устройства за събиране на данни и идентификация, могат да обработват данни на потребителите, когато те са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В цитираната правна норма изчерпателно са посочени данните, които могат да събират предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и сред определеният обем не фигурира номера на документа за самоличност на абоната.

Жалбоподателят не спори, че с подписване на договора е изразил съгласието си свързаните с него лични данни да се обработват от мобилният оператор за целите на сключеният между тях договор. Господин Я.Л.Н. заявява, че ЗЕС е специален по отношение на ЗЗЛД и разпоредбите на чл.248 и чл.249 от ЗЕС имат предимство пред чл.4 от ЗЗЛД.

Я.Л.Н. иска от Комисията да даде задължително предписание на „М.” ЕАД за незабавно преустановяване на обработване на свързаните с него лични данни, извън обхвата на чл.248 от ЗЕС, както и да наложи административно наказание, за извършеното нарушение, а именно обработването на личните му данни в нарушение на ЗЗЛД.

Към жалбата, като доказателства са приложени:договор №Н0585799, анекс към договора и приложенията към договора.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства е изискано изразяване на писмено становище с представяне на относимите по случая доказателства от „М.” ЕАД.

От жалбоподателят е изискано да направи уточнение на жалбата си с оглед преценката, дали поставените в нея въпроси са от компетентността на КЗЛД или на друг орган.

На 22.05.2013г., господин Я.Л.Н. прави уточнение на жалбата си, съобразно дадените му указания, като излага и подробни аргументи в подкрепа на тезата си.

На 23.05.2013г., жалбоподателят с писмена молба иска от Комисията да събере служебно информация и доказателства, намиращи се в ответната страна. Господин Я.Л.Н. иска, „М.” ЕАД, да представи информация по отношение на броя на абонатите му, от които е изискан номера на личната карта, с оглед сключване на договор; да бъде отговорно на въпроса, дали вписването на номера на документа за самоличност е трайна практика; броя на договорите, които се съхраняват в базата данни на М., в които е вписан номера на личната карта; да бъдат предоставени образци от всички видове договори, който сключва М. Господин Я.Л.Н. иска от Комисията да извърши проверка в ответното дружество, дали при сключване на договорите с абонати се изискват техните лични карти, сканират ли се и изобщо извършва ли се непропорционално обработване на личните данни. Жалбоподателят има искане, за представяне на доказателства от ответната страна, а именно:договора, който е сключил с мобилният оператор, предишни договори, които е имал с дружеството, както и представяне на всички документи, даващи информация за броя на договорите, в които се съдържат номерата на личните карти на абонатите на ответното дружество, както и броят на абонатите, от които е изискан номера на личната карта.

На 30.05.2013г. в деловодството на КЗЛД е постъпило писмено становище, ведно с доказателства към него от ответното дружество. „М.” ЕАД сочи, че има сключен договор №Н0585779 от 04.09.2012г. за номер ***** с жалбоподателя и по повод наличието на договорните отношения се обработват свързаните с него лични данни. Администраторът на лични данни приема, че ЗЕС е определил обема от информация на клиентите на дружествата предоставящи мобилни услуги, определил е целта за тяхното събиране и няма забрана за събиране на други данни за други цели.

Ответната страна заявява, че номерът на личната карта се събира въз основа на разпоредбата на чл.228 от ЗЕС, съгласно който индивидуалният договор при общи условия съдържа „идентификационни данни на крайния потребител”. Номерът на личната карта спада към кръга на идентификационните данни, като М. заявяват, че се събира както с цел идентификация, така и с цел превенция на злоупотреба с данни на потребителя от трети лица. В становището се твърди, че е налице съгласие на господин Я.Л.Н. личните му данни да бъдат обработвани от мобилният оператор, което от своя страна непредполага нарушение на ЗЗЛД. В становището е посочено, че с последваща молба, Я.Л.Н. е подал заявление до М. с правно основание чл.28а от ЗЗЛД, за заличаване на номера на личната му карта, като се сочи, че това му желание ще бъде удовлетворено. Във връзка с направеното от ответната страна изказване, за депозирано заявление за заличаване на лични данни, е изискано представянето на допълнителни доказателства в насока удовлетворено ли е това искане.

Към становището са приложени: заверено копие от договора, сключен с Я.Л.Н., анексите и приложенията към него и пълномощно.

На 10.06.2013г. писмено, жалбоподателят във връзка с дадените му от Комисията указания, прави уточняване на доказателствените си искания, изразени в писмо от 23.05.2013г. Конкретизира, че исканията направени в писмо рег.№П-3538/ 23.05.2013г., „представляват сигнал до Комисията за защита на личните данни за непропорционална обработка на лични данни на множество абонати /извън него/, с оглед на надзорната функция на КЗЛД по ЗЗЛД, както и във връзка с правомощието си да налага административни наказания”. Я.Л.Н. заявява, че конкретното производство, образувано пред КЗЛД по повод негова жалба може да бъде разрешено и без събирането на поисканите доказателства. В писмото се изразява становище по становището на ответната страна в производството. Я.Л.Н. прави ново доказателствено искане, по повод твърдението на М., че го е уведомило, че „поема изцяло риска от възможни злоупотреби”, като моли КЗЛД да събере доказателства в подкрепа на твърдението за уведомяване за поемането на риска. Жалбоподателят иска, в случай, че се установят данни, че ответното дружество е предоставило невярна информация, във връзка с посочените по-горе твърдения, Комисията да сезира компетентните институции.

На 14.06.2013г. в деловодството на КЗЛД е постъпила жалба от Я.Л.Н. срещу отказ на „М.” ЕАД да му отговори в срок на подадено от него заявление с правно основание чл.28а от ЗЗЛД. В жалбата се сочи още, че заявлението е подадено на 22.05.2013г. по електронен път и заявлението е регистрирано с рег.№16506. Твърди се, че липсва произнасяне по заявлението в законоустановения срок и в тази връзка иска от КЗЛД, да задължи администратора да заличи личните данни, както и да наложи административно наказание за неизпълнение в срок на задължението му за отговор.

Към жалбата се прилагат: заявление с правно основание чл.28а от ЗЗЛД, отговор на М., че заявлението е получено, договора между администратора на лични данни и жалбоподателя, писмо от М. от 30.05.2013г., ведно с приложенията към него и извадка от Търговския регистър на ответното дружество.

На 10.07.2013г. в деловодството на КЗЛД е депозирано становище от М. по отношение на втората жалба, в което се иска жалбата да бъде оставена без уважение, като се сочи, че доказателства, че е заличен номера на личната карта на господин Я.Л.Н. са приложени с предишно становище на администратора на лични данни.

За откритото заседание, насрочено за 17.07.2013г., страните са редовно уведомени. Жалбоподателят не се явява и не се представлява, ответната страна се представлява от юрисконсулт И.

От събраните по административната преписка доказателства и от изразените от страните становища се установи по безспорен начин, че между жалбоподателят и „М.” ЕАД има сключен договор №Н0585779 от 04.09.2012г. за номер *****. Наличието на договорни отношения между администратора на лични данни и физическото лице, за което се отнасят личните данни е условие за допустимост за обработване на личните данни, визирано в разпоредбата на чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД. Не е спорно, че физическото лице– Я.Л.Н. е дал изричното си съгласие при сключване на договора за предоставяне на мобилни услуги личните му данни да бъдат обработвани от М. за целите на сключения договор, което се явява още едно условие за допустимост.

Конкретните жалби, с които е сезира Комисията са за това, че администраторът на лични данни е записал в сключения договор номера на личната карта на господин Я.Л.Н. и след подадено от него изрично заявление с правно основание чл.28а от ЗЗЛД, да бъде заличена тази информация не е получил отговор в законоустановения срок.

В чл.248 от ЗЕС е разписано, че предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително мрежи, поддържащи устройства за събиране на данни и идентификация, могат да обработват данни на потребителите, когато те са непосредствено предназначени за предоставяне на електронни съобщителни услуги. В цитираната правна норма изчерпателно са посочени данните, които могат да събират предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и сред определеният обем не фигурира номера на документа за самоличност на абоната.

Не е спорно, че при изготвянето и сключването на договора, физическото лице се е запознало със съдържанието на договора и е знаело, че номера на документа му за самоличност е записан. Записът е направен към 04.09.2012г., а жалбата е подадена на 08.05.2013г. Жалбоподателят не сочи, че от това действие са произтекли неблагоприятни за него последици. Целта на ЗЗЛД е да се спазва неприкосновеността и правото на личен живот на физическото лице, чиито лични данни се обработват. Постигането на тази цел не е абсолютна по отношение на физическото лице и следва да се съобрази с факта, че обработването на данните е извършено със знанието и съгласието на лицето и непротивопоставянето му в период от около осем месеца. В конкретният случай гарантираната от закона цел не е нарушена, поради което налагането на санкция от страна на КЗЛД би била несъизмерима с целта на ЗЗЛД.

При взимане на настоящето решение, Комисията се съобрази, освен със събраните по административната преписка доказателства и с принципа за съразмерност на административните актове, визиран в чл.6, ал.2,ал.3, ал.4 и ал.5 от АПК. Законодателят е предвидил, че административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, в конкретния случай, защита на личните данни.

Я.Л.Н. е упражнил правото си по чл.28а от ЗЗЛД и е подал заявление за заличаване на номера на личната му карта, но с втората си жалба уточнява, че в законоустановения срок не е получил отговор от администратора на лични данни.

„М.” ЕАД е удовлетворило желанието на жалбоподателят и е заличило номера на документа му за самоличност.

За жалбоподателят по отношение на двете жалби към момента на постановяване на настоящето решение липсва правен интерес, поради факта, че желанията му са удовлетворени.

По повод направеното уточнение от страна на жалбоподателят, с писмо вх.№С-377/ 10.06.2013г., че направените от него на 23.05.2013г. доказателствени искания, представляват сигнал до КЗЛД и без събирането им може да бъде разгледана подадената от него жалба, Комисия за защита на личните данни оставя без уважение искането. За жалбоподателя липсва правен интерес за събирането на доказателствата, а същите са и неотносими към премета на спора, с които е сезирана Комисията.

По отношение на направеното доказателствено искане от страна на Я.Л.Н. с писмо рег.№С-377/10.06.2013г. за изискване от М. на доказателства, подкрепящи твърдението му, че жалбоподателят е уведомен, че „поема изцяло риска от възможни злоупотреби”, КЗЛД оставя без уважение. Доказателствено искане е неотносимо към предмета на жалбата. Във връзка с това доказателствено искане, жалбоподателят иска от КЗЛД да сезира компетентните органи евентуално за представяне на невярна информация. В случай, че господин Я.Л.Н. намира, че има извършено престъпление от страна на ответното дружество, то той лично може да упражни субективното си право на жалба пред съответните органи.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Съгласно чл.1, ал.5 неговата приложимост за целите на отбраната, националната сигурност и обществен ред, както и за нуждите на наказателното производство е обусловено дотолкова, доколкото в специален закон не е предвидено друго. Тази разпоредба изключва приложението на закона по отношение на онези случаи, при които обработването на личните данни изпълнява фактически състав на инкриминирано деяние. В тези случаи специален закон се явява Наказателния кодекс /НК/, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбите за неоснователни, поради което на основание чл.10 ал.1, т.7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – София град.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев и Мария Матева на открито заседание, проведено на 11.09.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа молба с рег.№М-210/20.08.2013г., подадена от Я.Л.Н. с правно основание чл.62, ал.1 от АПК– допълване на Решение №П-3162/01.08.2013г. на КЗЛД.

В Комисия за защита на личните данни е постъпила молба с рег.№М-210/ 20.08.2013г., подадена от Я.Л.Н. с искане да бъде допълнено Решение №П-3162/01.08.2013г. на КЗЛД.

Правната норма на чл.62, ал.1 от АПК, изисква допълването от страна на административният орган да стане преди изтичането на срока за оспорване на индивидуалният административен акт. В цитираната правна норма е допусната правна възможност, а не задължение на административния орган.

Видно от известие за доставка /обратна разписка/, молителят Я.Л.Н. е получил Решение №П-3162/01.08.2013г. на 05.08.2013г. и срокът за оспорване на акта изтича на 19.08.2013г.

Молбата за допълване на решението е подадена по електронен път на 19.08.2013г. в 18.10 часа, тоест след работното време на Комисията, което е обективна пречка тя да се произнесе по молбата в срок.

Правната норма на чл.62, ал.1 от АПК, изисква допълването от страна на административният орган да стане преди изтичането на срока за оспорване на индивидуалният административен акт. В цитираната правна норма е допусната правна възможност, а не задължение на административния орган.

В практиката на ВАС по аналогични случаи– молби за допълване на индивидуални административни актове се приема, че инициативата за допълване на акта е предоставена изцяло на преценката на административния орган и не е уредено по нормативен път възможността за участниците в административното производство да правят такова искане. ВАС обосновава този си извод, че за тези лица остава правната възможност да обжалват мълчалив отказ на органа да се произнесе по цялото им искане. /определение №8581/14.06.2012г., по адм.д.№7098/2012г. на ВАС, определение №1565/ 01.02.2013г., по адм.д.№13635/ 2012г. ВАС, определение №11481/19.09.2012г., по адм.д.№10039/2012г. ВАС и др./.

На основание изложеното, Комисията приема, че молбата на господин Я.Л.Н. за допълване на решението се явява недопустима, като подадена от ненадлежна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че допълване на административният акт е необходимо, когато издаденият акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Допълването е необходимо в случаите, когато няма произнасяне по отношение на някое от /или част от/ създавано право или задължение, или на засягано право, свобода, законен интерес. Следва да се прави разлика между непълно изясняване на фактическата обстановка по случая– чл.34 АПК, което в конкретния случай не е налице, непълни реквизити на акта, което в случая не е така и непълно произнасяне. В първите два случая: непълно изясняване на фактическата обстановка и непълни реквизити водят до незаконосъобразен административен акт, но контролът по законосъобразността на акта се извършва от съда при оспорването му. Само третият случай– непълно произнасяне, частично изразена воля на органа е предпоставка за допълването на административният акт.

В молбата си Я.Л.Н., твърди, че КЗЛД не се е произнесла изцяло по двете му жалби, които са обединени на основание чл.32 АПК за разглеждане в едно общо производство. Сочи се, че по жалба рег.№П-4047/14.06.2013г. КЗЛД е отразила в решението, че администраторът на лични данниму е отговорил в предвидените в закона форма и срок по подадено от него заявление с правно основание чл.28а от ЗЗЛД. Господин Я.Л.Н. иска да бъде изяснен въпроса, дали полученият от него отговор е съобразен със законовият срок и изискването за форма. Приема, че щом не му е отговорено в срок има нарушение на ЗЗЛД. В тази връзка иска от Комисията да допълни решението в тази насока.

КЗЛД се е произнесла по въпросите, по които жалбоподателя иска, поради което приема, че изложените в молбата за допълване искания, касаят спора по същество и не представляват основание за допълване на административният акт. Искането за допълване на решението се явява и неоснователно. За молителят съществува правната възможност, в случай, че счита, че постановеното решение е незаконосъобразно да го оспори пред Административен съд– София град. Я.Л.Н. е обжалвал административният акт.

Комисията приема, че На основание чл.62, ал.1 от АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.