Решение по жалба с вх. №8620/17.06.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 29.09.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по същество жалба с рег. №8620/17.06.2010 г., подадена от П.Т.Т. срещу “Р.” ООД и “И.К.К.” ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание, проведено на 28.07.2010г., жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституирано дружество „Р.” ООД, което издава общинския вестник „Р.” и „И.К.К.” ООД, издател на регионален частен вестник „100 вести”.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че не е обществена личност, но по вестниците пишат неща за него, които не отговорят на действителността. Вестник „100 вести” и общински вестник „Р.” са публикували статии, в които се съдържа информация за жалбоподателя, с която той е оклеветен. В жалбата е посочено, че на 29.10.2008г. господин П.Т.Т. е бил обвинен от органите на МВР за извършено от него престъпление, за което по-късно е бил оправдан. Жалбоподателят иска от КЗЛД, служебно да събере доказателства от двата вестника, като се изискат статиите, в които се съдържат личните му данни, както и да се извърши проверка, от която да се установи кой е дал данните на вестниците. Жалбоподателят претендира, в случай че се установи, че личните му данни са неправомерно обработени – да му бъде присъдено обезщетение от 10 000 лв. от всеки администратор, който неправомерно е обработил свързаните с него лични данни. Господин П.Т.Т. настоява двата вестника да публикуват извинение към него и семейството му. Жалбоподателят иска от КЗЛД, спрямо него да бъде спазена разпоредбата на чл.11 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

На 28.06.2010г. господин П.Т.Т. прави допълнение на жалбата, към което са приложени следните документи: присъда 04/09.01.2009г. на Районен съд гр. С., съдебномедицинско удостоверение №68/2008г., писмо до господин П.Т.Т. от П. военен съд, писмо рег.№30631/12.09.2008г. на Областна дирекция на МВР – Г., писмо изх.№37935/11.11.2008г. на Областна дирекция на МВР – Г., епикриза от 08.04.2008г., постановление на Районна прокуратура гр. С. от 21.05.2008г., писмо изх.№3492/10.05.2008г. на Районна полицейско управление гр. С. и извадка от вестник „Р.”.

В условията на служебното начало и на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс, от “Р.” ООД и от “И.К.К.” ООД е изискано да представят становище по изложените в жалбата твърдения.

На 30.06.2010 г. в КЗЛД е постъпило становище на „И.К.К.” ООД. В становището се изразява мнение, че с информацията, която се съдържа в статията, не са нарушени правата на жалбоподателя по ЗЗЛД. Името на жалбоподателя били научили от жалбата, която КЗЛД им е изпратила за изразяване на становище. В статията, в която се споменава за жалбоподателя, името му е изписано с инициали и отразява действия, които са предприети от органите на реда и съдебната система. Твърди се, че журналистическият материал е в синхрон, освен със разпоредбите на ЗЗЛД, но и с Етичния кодекс на българските медии. Посочва се, че ако господин П.Т.Т. е засегнат от статията, то е следвало да потърси вестника за право на отговор. Към становището са приложени обяснения на автора на статията – Р.Л. В обясненията е посочено, че информацията, която е била използвала за написване на статията е взета от съобщение на Областната дирекция на МВР гр. Г., като в информацията и в статията, описаните лица са посочени само с инициали. Приложен е заверен препис на вестника от 01.11.2008 г., брой 257.

На 15.07.2010г. е постъпило становище на общинска фирма „Р.” ЕООД. Направено е уточнение, че на 31.10.2008г. във вестник „Р.” е поместен материал със заглавие „Спипаха нашенци да точат бензин в Габрово”. Източник на информацията е бюлетинът на Областна дирекция на МВР Г., публикуван на www.rdvr-gabrovo.org. На 09.03.2009г. в същия вестник е поместена информация със заглавие “Задържаха младеж за незаконен превоз на дърва”. Информацията за статията, отново е взета от бюлетина на Областна дирекция на МВР гр. Г. Към становището са приложени заверени преписи на двата броя от вестника.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай жалбата е насочена срещу “Р.” ООД и “И.К.К.” ООД, които са администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

За датата на откритото заседание страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателят не се явява и не се представлява. Ответните страни се представляват от Ф.Л.Д.-П., надлежно упълномощена.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъп до тези данни, както и контрол по спазването на Закона за защита на личните данни. С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

Правомощието на Комисията за защита на личните данни да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, е регламентирано в чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗДЛ.

В качеството си на физическо лице, П.Т.Т. е сезирал КЗЛД срещу неправомерно обработване на свързаните с него лични данни от общински вестник „Р.” и от регионален вестник „100 вести”.При извършена служебна проверка се установи, че общинският вестник на гр. Севлиево се издава от общинска фирма “Р.” ООД, а регионален частен вестник “100 вести” се издава от “И.К.К.” ООД. Двете дружества са администратори на лични данни по смисъла на ЗЗЛД.

Обработването на лични данни от страна на администратора на лични данни, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно.

В статия във вестник „100 вести”, брой 257 от 01.11.2008г., със заглавие „Заловиха трима Севлиевски автоджамбази” е описано, че на 28.10.2008г. патрулиращи полицаи задържали Ц.Ц. на 19г. от с. И., П.Т. – 19-годишен от С. и И.Т. – 23-годишен от с. И. Причината за задържането била извършена кражба на гума с джанта, пожарогасител и 5 литра бензин от ВАЗ 2101. Разследването установило, че лицата са извършители и на кражба на акумулаторна батерия и резервна гума с джанта от ВАЗ 2107. В статията лицата са посочени с инициали на имената им и посочване на възрастта. В нормата на чл.4, ал.2 от ЗЗЛД е определено, че обработването на лични данни е допустимо в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното и художествено изразяване.

По смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД „лични данни” е всяка информация, която се отнася до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. От изнесената в статията информация за лицата, извършили кражбите на движими вещи, същите не могат да бъдат идентифицирани. Личните данни на жалбоподателят не са обработени, а дори и да се приеме, че има обработване чрез разпространението им, то е извършено при наличие на законово определено условие за допустимост на обработването на данните.

Статиите в общински вестник „Р.”, с които жалбоподателят твърди, че се обработват свързаните с него лични данни са публикувани на 31.10.2008 г. и 09.03.2010г.

Във вестник „Р.”, който се издава от общинска фирма „Р.” ЕООД е публикувана статия е със заглавие „Спипаха нашенци да точат бензин в Габрово”. В статията е посочено, че трима мъже, двама от с. И., а третият от гр. С. били хванати да крадат бензин от лек автомобил в гр. Г. Задържаните лица са: Ц.Ц., 19-годишен, И.Т. на 23 години и 19 годишния П.Т от С. Откраднатото е намерено и иззето, а по случая са започнали досъдебни производства. В статията се сочи още, че лицата са били задържани за едно денонощие в габровския арест. И в тази публикация лицата са посочени само с инициали на имената си, възраст и населеното място, от където са.

Втората статия в общинския вестник „Р.” от 09.03.2009г., е със заглавие „Задържаха младеж за незаконен превоз на дърва”. В статията се разказва за 20 годишно лице от с. И. с инициали Ц.Ц, който бил хванат да краде дървен материал в с. Г. Към 19.20 часа на 05.03.2009г. горския надзирател спрял автомобила, шофиран от това лице и открил около 2.20 кубика дървени трупи. В статията се сочи още, че Ц.Ц. е стар познайник на полицията. Лицето, за което е статията е посочено само с инициали на имена, възраст и населеното място, от което е. В статията липсва по какъвто и да е начин индивидуализация на жалбоподателя. Свързаните с господин П.Т.Т. лични данни не са обработени по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД. На основание изложеното, Комисията приема, че за господин П.Т.Т. липсва правен интерес от жалбата по отношение на тази статия. Обстоятелството, че жалбоподателят се е припознал в лицето, за което е статията, не може да се класифицира като обработване на лични данни.

На следващо място, при разглеждането на жалбата по нейната основателност, Комисията извърши преценка на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице и правото на свобода на печата, т.е. баланса между обществения интерес и личен живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура – чл. 40, ал. 1 от Конституцията на Република България. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния случай личните данни на жалбоподателя са обработени чрез анонимизирането им, като чрез тях физическото лице не може да бъде идентифицирано по безспорен начин.

По административната преписка липсват доказателства, че личните данни на жалбоподателя са обработени в разрез на принципите, залегнали в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Личните данни са събрани за точно определена законово установена цел и са обработени съобразно нея.

Налице е предпоставката на чл.4, ал.2 от ЗЗДРД, при наличието на която законодателят е възприел, че обработването на личните данни на физическите лица е допустимо.

Комисията оставя и без уважение искането на господин П.Т.Т. за присъждане на обезщетение за претърпените от него вреди. Компетентният орган да се произнесе по искането е съда, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД.

На основание изложеното, Комисията приема, че обработването на личните данни на жалбоподателят е законосъобразно и добросъвестно, извършено е от администратор на лични данни, в заявения обем, в който ще се обработват, извършено е на правно основание.

На основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА,

Оставя без уважение жалба с рег.№8620/17.06.2010г. от П.Т.Т. срещу “Р.” ООД и “И.К.К.” ООД.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.