Решение по жалба с вх. №6260/26.03.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 16.06.2010 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. №6260/26.03.2010 г., подадена от М.И.Т. срещу кмета на кметство с. И.

Административното производство е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

В чл.30, ал.1 от ПДКЗЛДНА са определени реквизитите, които трябва да съдържа жалбата, с която физическите лица сезират Комисията за нарушения на техните права по ЗЗЛД. Жалбата отговаря на нормативно установените изисквания, поради което се явява редовна. С решение на КЗЛД, взето на закрито заседание проведено на 02.06.2010г. жалбата е обявена за допустима и като ответна страна в административното производство е конституиран кмета на с.И. и община С. Като заинтересована страна е конституиран кмета на кметство с. Г.

В жалбата на М.Т. се посочва, че служители на кметство с. И. неправомерно са разпространили лични й данни по телефона. Целта на предоставянето им била за издаване на удостоверение за наследници в друго населено място, в друга община. Данните, за които се твърди, че неправомерно са обработени е единният граждански номер на госпожа Т. В жалбата се твърди още, че освен личните данни на жалбоподателката по телефона са съобщени и данните на починалия й баща, както и информация, свързана със семейството й.

Госпожа Т. счита, че служителите на кметството разпространяват невярна информация и клевети по отношение на нея и семейството й. Приема, че от тези действия, за нея са настъпили вредоносни последици, поради което иска да бъде обезщетена за претърпените материални и морални вреди.

В условията на служебното начало е изискано на основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс становище по жалбата от кметство И. и община С.

На 20.04.2010г. е депозирано становище от кметство И., в което се твърди, че изложеното в жалбата на М.Т. не отговаря на истината. Твърди се, че при извършената проверка в кметството се е установило, че никой не е искал по телефона информация, свързана с жалбоподателката и съответно такава не е предоставяна. Излагат се доводи, че бащата на госпожа Т. не е жител на село И., не е живял никога в селото и кметството не разполага с личните му данни.

Становището на община С. по жалбата е, че информация за единия граждански номер на жалбоподателката и покойният й баща не е давана, като се прилага изразеното становище на кметския наместник на с. И.

С писмо изх.№6260/08.04.2010г. на Председателя на КЗЛД е изискано от госпожа Т. да уточни администратора на лични данни, срещу който е насочена жалбата и датата, на която е узнала за неправомерното обработване на свързаните с нея лични данни.

С уточняваща молба от 20.04.2010г. госпожа Т. заявява, че на 20.01.2010г. е научила, че личните й данни са предоставени по телефона на друга община и конкретизира ответната страна в административното производство-кметския наместник на с. И. и служители в кметството. Към молбата са представени копия на удостоверение за наследници №10/21.01.2010г., издадено от с. Г., община Г. и удостоверение за наследници №001550/ 30.08.2007г., издадено от община С. Първото удостоверение за наследници е на И.И.И., като в т.1.2 и т.1.2.1 от него, са посочени имената на жалбоподателката и починалият й баща, единните им граждански номера, постоянните им адреси, както и родствените връзки с лицето, за което е издаденото удостоверение. В удостоверението е посочен и номера и датата на акта за смърт на бащата на жалбоподателката и от къде е издаден. Второто удостоверение за наследници е на И.Г.Ц. и в него е отразено, че единственият наследник е М.Т.

Във връзка с новопредставените доказателства по административната преписка е изискано от община С. и от кметство с. Г. информация, относно лицата, по чиято инициатива са издадени двете удостоверения за наследници.

Кметство Г. с молба от 10.05.2010г. посочва, че удостоверение за наследници №10/21.01.2010г. е издадено по искане на И.И.И., вписан в удостоверението в т.2.2. Към писмото не са представени доказателства. На 25.05.2010г. в допълнение, кметът на с. Г. уточнява, че данните за И.Г.Ц. (баща на жалбоподателката) са предоставени от госпожа Т., което е видно от приложената към писмото молба-декларация. Според госпожа Т. – кмет на с. Г., съществува изискване да се впише в удостоверението за наследници и акта за смърт на лицата, които са посочени в него като наследници. При издаване на удостоверение №10/2010г., за да изпълни изискването на закона, госпожа Т. се е обадила в кметството на с. И. и е поискала номера на акта за смърт на бащата на жалбоподателката. Изразява мнение, че данните на И.Г.Ц. (баща на жалбоподателката) не са обработени неправомерно от нейна страна, а напротив, добросъвестно в изпълнение на нормативно изискване. Към молбата е приложено копие от молба-декларация от М.Т. от 01.04.2008г.

В изпълнение на изисканата от КЗЛД информация, община С. е представила заверено копие от молба-декларация от М.Т. и удостоверение за наследници №001550/30.08.2007г., издадено въз основа на молбата.

Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3 от ЗЗЛД. Тоест, това изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. Във връзка с изложеното, Комисията приема, че жалбата по отношение на служителите в кметство с. И. е недопустима и прекратява административното производство в тази му част, тъй като лицата не са администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД, а обработващи лични данни.

За откритото заседание, насрочено за 16.06.2010г. за разглеждане на жалбата по същество, страните са редовно и своевременно уведомени по реда на АПК. Жалбоподателката не се явява и не се представлява. Ответната страна не се явява и не изпраща представител, заинтересованата страна – кметство с. Г. се представлява от кмета М.Т.

На 15.06.2010г. по електронната поща жалбоподателката е изпратила молба за събиране на допълнителни доказателства от Дирекция по труда гр. Г. и кметство с. И. Молбата не съдържа всички законово изискуеми се реквизити, а именно не е подписана с електронен подпис, като подател е посочен Г.Ц. и текста на молбата не е изписан на български език – официалният език, на който се води административното производство. С молбата се иска служебно да събере от Дирекция по труда гр. Г. документ с регистрационен номер РД-КК-94/199/26.10.2009г., по който има образувано дисциплинарно производство и е наложено дисциплинарно наказание. Другият документ, които се иска да бъде събран, е удостоверение №15/30.06.2009г. на кметство с. И. В молбата не е посочено, в каква връзка се иска събирането на цитираните доказателства. От текста на молбата може да се приеме, че исканите доказателства не са съотносими към настоящото производство и касаят наследствените права на жалбоподателката, решаването на които не е от компетентността на КЗЛД. На основание изложеното, Комисията оставя без уважение молба от 15.06.2010г. за събиране на допълнителни доказателства.

Комисия за защита на личните данни, след като обсъди доводите на страните и събраните в производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата на М.Т. е срещу неправомерно обработване, както на свързаните с нея лични данни, така и за данните на починалия й баща.

От доказателства се установи, че кметство И. обработва личните данни на жалбоподателката на правно основание – Закона за гражданската регистрация. Липсват доказателства, че данните са обработени неправомерно в противоречие на принципите в чл.2 ЗЗЛД. Твърдението, че свързаните с госпожа Т. лични данни неправомерно са предоставени в друга община не се доказа. Установи се само, че са предоставени данни, по отношение на починалия й баща.

Личните данни на жалбоподателката се обработват и от кметство с. Г. Те са предоставени от жалбоподателката, с депозираната от нея молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници. Във връзка с изложеното може да се приеме, че е налице условието за допустимост на обработване на лични данни, визирано в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване на достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазването на закона, с цел гарантиране на правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на закона се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място, законът осигурява защитата на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните лични данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическото лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано чрез един или повече специфични признаци. На второ място, приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. На следващо място, за реализирането на контролните правомощия на Комисията в изпълнение на закона, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни.

Във връзка със събраните към административната преписка доказателства, Комисията счита, че не се доказа твърдението на госпожа Т. за неправомерно обработване на личните й данни, от страна на администратора на лични данни кметство с. И., поради което приема, че жалбата в тази й част е неоснователна.

Комисията оставя и без уважение искането на госпожа Т. за присъждане на обезщетение за претърпените от нея вреди.

Компетентният орган да се произнесе по искането е съда, съгласно разпоредбата на чл.39, ал.2 от ЗЗЛД.

С визирания в жалбата случай, кметство И. е обработило личните данни на починалия баща на жалбоподателката, като е предоставило информация за номера на акта му за смърт на кметство Г. Целта, за която е предоставена информацията, е издаването на удостоверение за наследници №10/21.01.2010г. на И.И.И. от кметство Г. Личните данни, свързани с бащата на жалбоподателката са предоставени по телефона, което се потвърждава от твърденията в жалбата и от становището на кметства Г.

Администратор на лични данни в конкретния случай е кметство с. И. То е предоставило личните данните на друг администратор на лични данни – кметство с. Г. Предоставената информация, която представлява лични данни по смисъла на чл.2 от ЗЗЛД не е гарантирана, с оглед защитата й. Съобщаването на информация, която съдържа в себе си лични данни по телефона не гарантира защитата им и администраторът на лични данни няма възможност да установи с точност искателя и целта, за която ще се обработват данните.

Правомерното обработване на лични данни от страна на администраторите на лични данни, съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. По отношение на личните данни на бащата на жалбоподателката не са предприети всички технически и организационни мерки за защитата им, поради което КЗЛД приема, че жалбата в частта касаеща неговите данни е основателна. Мотивите за решението на Комисията са следните:

В актовете за гражданско състояние, каквото е удостоверението за наследници се съдържат данни, чрез които физическото лице е индивидуализирано и представляват лични данни, съгласно дефиницията, дадена в чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

В §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД е дадена легална дефиниция на “обработване на лични данни”, което представлява всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба разкриване чрез предаване, разпространение, предоставяне, актуализиране или комбиниране и т.н.

Кметът на с.И. е предоставил по телефона на кметство с.Г. информация за номера на акта за смърт на И.Г.Ц., който обвързан с името на лицето представлява лични данни. Обработването е извършено чрез предоставяне на данните по телефона. С предоставянето по този начин на лични данни, администраторът на лични данни не е предприел всички технически и организационни мерки за защитата на данните, с което е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайки предвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради което на основание чл. 10 ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и чл.38, ал.2 във връзка с чл. 42, ал. 9 от Закона за защита на личните данни,

1. Оставя без уважение жалба с рег.№6260/16.06.2010 от М.И.Т. срещу кмета на кметство с. И. в частта й относно твърдяното неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката.

2. Уважава жалба с рег.№6260/16.06.2010 от М.И.Т. срещу кмета на кметство с. И., по отношение на неправомерното обработване на свързаните с И.Г.Ц. лични данни.

3 На основание чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД издава задължително предписание на кмета на кметство с. И., като администратор на лични данни, по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за защита на личните данни, както следва:

В срок до 14 дни от получаване на настоящето решение, администраторът на лични данни – кмета на с. И. да предприеме необходимите технически и организационни мерки по отношение на методите за предоставяне на обработваните от него лични данни на други администратори на лични данни.

Кметът на кметство с. И., писмено да уведоми Комисия за защита на личните данни за изпълнението на задължителното предписание.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.