Решение по жалба с вх .№ 954/ 15.01.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 24.02.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № В- 954/ 15.01.2009 г. от Р.Ц.Ш. срещу Агенция по вписванията.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество.

За жалбоподателя Р.Ш. се явява адв. Славена Атанасова с нотариално заверено изрично пълномощно.

За Агенцията по вписванията се явява юрисконсулт Десислава Иванова с пълномощно изх. № 91-00-58/20.10.2009 г.

В деловодството на КЗЛД е постъпила жалба с рег. № В- 954/ 15.01.2009 г. от Р.Ц.Ш.- акционер в “А.М.” АД- гр. П., срещу действия на Агенцията па вписванията, свързани с поддържане на Търговския регистър, които засягат правния интерес на жалбоподателя в качеството му на физическо лице.

В жалбата се твърди, че на 15.09.2009 г. след извършена справка в електронната интернет- база данни на Търговския регистър по партидата на “А.М.” АД е публикуван списък на акционерите, придобиващи акции в приемащото дружество в резултат на извършено през 2008 г. вливане на “А.И.” АД в “А.М.” АД. В приложения списък фигурират трите имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя, както и точния брой на придобитите акции. Жалбоподателят счита това за незаконосъобразно, тъй като никога не е изразявал съгласие за свободен достъп на трети лица до неговите лични данни. На 26.10.2010 г. на основание чл. 28 а, т. 1 и във връзка с чл. 32, ал. 4 от ЗЗЛД Р.Ш. е поискал от Агенцията по вписванията заличаването на данните му от сайта на Търговския регистър, за което е получил отказ.

Отправено е искане до КЗЛД за предприемане на действия, с които да се задължи Агенцията по вписванията да заличи личните данни на жалбоподателя, както и на останалите акционери в “А.М.” АД от списък на акционерите, приложен в електронния вариант на Търговския регистър по партида на посоченото дружество.

Към жалбата не се прилагат писмени доказателства.

При служебно направена справка в Търговския регистър се потвърждават твърденията на жалбоподателя, във връзка с което към преписката се прилага копие-извадка от електронния вариант на Търговския регистър “Списък на новите акционери в “ А.М .” АД в резултат на АИ в АМ след 02.07.2008 г.”.

Процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че така отразената информация е прекомерна, надхвърляща целите с оглед на които е необходима и настоява за заличаване на единните граждански номера и адреси на акционерите от електронния образ на “Списък на новите акционери в “ А.М .” АД в резултат на АИ в АМ след 02.07.2008 г.” в Търговския регистър.

От страна на Агенцията по вписванията се застъпва становище за неоснователност на жалбата, позовавайки се на разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от Закона за търговския регистър, съгласно която в случаите при които в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични данни, които не се изискват по закон, се смята, че предоставилите ги лица са дали съгласието си за тяхното обработване от агенцията и за предоставянето на публичен достъп до тях.

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, Р.Ш. сезира комисията с жалба в качеството си на физическо лице срещу Агенцията по вписванията- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, поради което КЗЛД следва да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от закона, който регламентира правомощието й по разглеждане на жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

От друга страна, приложението на закона за защита на личните данни се обвързва с обработването на информация, представляваща “лични данни” по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1, съгласно която тя трябва да е в такъв обем, чрез който физическото лице да може да бъде идентифицирано.

Чрез информацията, отразена в сканираните документи, жалбоподателят може да бъде еднозначно идентифицирани в този смисъл правото му на лична неприкосновеност попада под закрилата на ЗЗЛД.

Приложимостта на ЗЗЛД е обвързана и с изискването обработването на лични данни да се извършва с автоматични средства. Съгласно дефиницията в §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД относно понятието “регистър на лични данни”- Търговският регистър като единна централизирана електронна база данни, управлявана от информационна система отговаря на изискванията на чл. 1, ал. 3, т. 1 от ЗЗЛД относно приложимостта на закона.

Видно от сканираните и приложени към Търговския регистър документи се налага изводът, че жалбоподателят е спазила законоустановения срок, в който може да сезира с жалба комисията.

От гореизложеното следва, че жалбата е подадена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна, при спазени специални изисквания на закона, поради което е обявена от Комисията за процесуално допустима с Решение от 03.02.2010 г.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Обработването на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗЗЛД, следва да бъде законосъобразно и добросъвестно, при наличието на условията на чл. 4, ал. 1, едно от които е изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни.

Воденето и съхраняването на данни от Търговския регистър, което представлява обработване на лични данни по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, е правомощие на Агенцията по вписванията съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗТР. Правомощията й по отношение неговото поддържане са регламентирани със ЗТР, който прогласява неговата публичност. Тази публичност законодателят обвързва с възможността на всеки гражданин да има право на свободен и безплатен достъп до него и до електронния образ на документите, въз основа на които са извършени вписванията, заличаванията и обявяванията, както и до електронния образ на фирмените дела на пререгистрирани търговци- чл. 11 от ЗТР. Задължение на всеки търговец е а поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащите на вписване обстоятелства и представи подлежащите на обявяване актове. Вписване, заличаване и обявяване се извършват въз основа на заявление по образец, чиито реквизити, начин и ред за попълване са детайлно регламентирани в глава ІІ на Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, издадена от Министерство на правосъдието. Достъпът до Регистъра се оказва на практика неограничен, тъй като справките по него могат да се правят чрез множество критерии, посочени в чл. 32 от ЗТР.

Допустимостта на обработването на лични данни съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД от друга страна е обвързано с наличие на изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни. В този смисъл обработването на лични данни на физически лица чрез Търговския регистър от страна на Агенцията по вписванията се явява нейно вменено задължение по силата на закона. А по отношение на прекомерно отразената информация относно личните данни, съгласието за тяхното отразяване отново намира легална уредба в разпоредбата на чл. 13, ал. 9 от ЗТР.

Въпреки установената законосъобразност на обработването, Комисията винаги е считала, че регламентираната по този начин в ЗТР публичност на Търговския регистър не осигурява достатъчна организационна и техническа защита на съдържащите се в него лични данни на физическите лица и законодателят не е предвидил гаранции за неправомерен достъп до тях, каквото е императивното изискване на чл. 23, ал. 2 от ЗЗЛД.В този смисъл, макар и данните на жалбоподателя да са обработвани законосъобразно от страна на Агенцията по вписванията като администратор на лични данни с нормативно определени правомощия, в съответствие със специално действащата уредба, регулираща действията във връзка с поддържане на Търговския регистър, то предоставянето на неограничен достъп до такъв обем данни е в противоречие с идеята и целта на ЗЗЛД за гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на момента начин за достъп до значителен обем от лични данни, осигурява свободен достъп до него, без да е необходимо изрично разрешение на държавен или друг орган за това, но не гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица, както прокламира ЗЗЛД.

Колизия на двата закона и преследваните с тях цели е проблем, който следва да бъде предмет на бъдеща законодателна промяна, чрез която да се намери баланса между обществения и личен интерес, което е от компетентността на Народното събрание.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.