Решение по жалба с вх. № 8568/ 16.06.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Мария Матева, Валентин Енев и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 04.10.2010г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег. № 8568/16.06.2010г., подадена от О.М.Р.срещу д-р К.И. , д-р В. , д-р В. – лекари в „ОДПФЗС-В.” ЕООД, д-р М.С. – управител на „ОДПФЗС-В. ”ЕООД, Н.Т. – служител в НОИ В. , д-р Б. – експерт в лекарска комисия на НОИ В.

Жалбоподателят О.М.Р., сезира КЗЛД с жалба, в която излага следните твърдения:

През месец октомври 2009г. се разболява и е приет за стационарно лечение в „Областен диспансер по пневмофтизиатрични заболявания със стационар-В.” ЕООД („ОДПФЗС”ЕООД), където са му направени всички изследвания и е проведено активно лечение от лекуващия му лекар – д-р Х. Поставена му е диагноза пневмония с плеврален излив и са му направени необходимите изследвания за ТБК, резултатите от които се изготвят след 50 (петдесет) дни. При вземането на кръв за изследванията за ТБК, в лабораторията на „ОДПФЗС – В.” ЕООД, влиза д-р К.И. и без да затваря вратата към коридора, където има познати на жалбоподателя и хора с които той работи, започва да коментира здравословното му състояние, изказвайки мнение, че той е болен не от пневмония, а от туберкулоза.

През м. декември 2009г., изготвените резултати от направеното изследване за ТБК, показват наличие на ТБК.

От 23.12.2009г. жалбоподателят постъпва за лечение в „Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести-П.” ЕООД (”СБАЛББ-П.” ЕООД), като за решението си информира д-р В. от „ОДПФЗС-В.” ЕООД и подписва уведомление, че избира да се лекува в „СБАЛББ– П.” ЕООД.

През м.февруари 2010г. жалбоподателят О.М.Р. разбира, че г-жа Н.Т. – началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол” в НОИ-В. е наредила на г-жа М.Х. – временно изпълняващ длъжността директор на ТП на НОИ-В. да изпрати писма до „ОДПФЗС-В. ”ЕООД и РИОКОЗ-В., с които да изиска копия от всички документи, свързани с историята на заболяването, с лечението и здравословното състояние нажалбоподателя.

Жалбоподателят счита, че е извършено нарушение с копирането на документите, свързани със заболяването му и с изпращането им, от д-р М.С., в НОИ В. Същевременно той твърди, че г-жа Н.Т. е наредила да не бъде допускан в сградата на НОИ-В. и служителите да не разговарят с него, а д-р И., д-р В. и д-р В., лекари в „ОДПФЗС-В.” ЕООД са направили коментар, че е заразил няколко души с ТБК.

Жалбоподателят иска от КЗЛД да бъде извършена проверка по случая и да се потърси отговорност на служителите д-р К.И. , д-р В. , д-р В. , лекари в „ОДПФЗС В.” ЕООД, д-р М.С. -.управител на „ОДПФЗС В.” ЕООД, Н.Т. -служител в НОИ-В., д-р Б. -експерт в лекарска комисия на НОИ-В.

Kъм жалбата не са приложени допълнителни доказателства.

На заседание на КЗЛД, проведено на 07 юли 2010г. Комисията разглежда жалба рег. № 8568/16.06.2010г. и преди да се произнесе по допустимостта й, решава да бъдат изискани становище и относими доказателства от управителя на „ОДПФЗС-В.” ЕООД, както и информация от Окръжна прокуратура–гр.В. , дали при тях има образувано производство по повод сигнала на О.М.Р. и ако има, на какъв етап на развитие се намира то.

С писма изх. № 8586/10/13.07.2010 г. до управителя на „ОДПФЗС-В.” ЕООД и до Окръжна прокуратура–гр.В. е изискана горната информация.

С писмо изх. № 603/19.07.2010 г. д-р М.С. – управител на „ОДПФЗС-В. ”ЕООД, уведомява КЗЛД, че лицето О.М.Р. е лекувано в „ОДПФЗС-В. ”ЕООД с диагноза „Пневмония в дясно с интерлобарен плеврален излив в дясно”. При рутинно микробиологично изследване на храчка (посявка) излиза резултат 2+ за Micobactericum туберкулозис.

В становището се твърди, че изнесеното в жалбата на О.М.Р. не отговаря на истината и че д-р С. не е представяла никакви документи на лицето О.Р.

Директорът на НОИ-В. изисква лечение на пациент, за който от неофициален източник има сведение, че е болен от заразно заболяване.

На неговото писмо е отговорено, че господин О.М.Р. не се лекува в „ОДПФЗС-В.” ЕООД, по негово желание, без да е коментирана каквато и да е диагноза. Отговорът е подписан от д-р Х., заместваща към онзи момент д-р С. и към него не са приложени никакви документи.

В становището се подчертава, че д-р Х., предвид официалното запитване на НОИ–В., е била длъжна да даде официален отговор на тази институция.

В становището си д-р С. изтъква, че господин О.М.Р. не разполага с доказателства за направен коментар от страна на лекарите в „ОДПФЗС-В.” ЕООД, освен твърдението: „една жена каза”.

Към становището са приложени копия от писмо изх. № 181/22.01.2010г. на директора на НОИ-В.; отговор изх. № 81/26.01.2010г. на „ОДПФЗС-В.” ЕООД и Уведомление от О.М.Р. до „ОДПФЗС-В.” ЕООД, относно хоспитализация в „СБАЛББ-П.” ЕООД.

С писмо вх. № 8568/10/04.08.2010г. Районна прокуратура-гр.В. уведомява. КЗЛД, че по сигнал на О.М.Р. е заведена преписка в Районна прокуратура-В., под № 1961/2010г., с оглед данни за извършено длъжностно престъпление.

С писмо (резолюция) от 17.06.2010г. ВРП е отказала да образува досъдебно производство по преписка № 1961/2010г., по описа на прокуратурата, поради това, че в сигнала не са посочени факти и обстоятелства, въз основа на които може да се направи основателно предположение за извършено престъпление от общ характер.

С писмото до КЗЛД, Районна прокуратура-В. уведомява, че Окръжна прокуратура-В. е изискала становище във връзка с подададена жалба от О.М.Р.срещу отговора (писмо-резолюция) на РП-В. и становището на прокурора, наблюдаващ преписката е изготвено и изпратено на ОП-В., за произнасяне.

Комисията е независим надзорен държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на лични данни, както и контрола по спазването на ЗЗЛД, чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.

Съгласно чл.27, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) административния орган е длъжен да провери, при постъпване на искането, предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Приложимостта на ЗЗЛД е свързана със защитата на физическите лица, във връзка с обработката на техните лични данни, от лица имащи качеството администратори на лични данни, по смисъла на легалната дефиниция на чл.3 от ЗЗЛД.

Жалбата на О.М.Р. е насочена срещу д-р К.И., д-р В., д-р В. – лекари в „ОДПФЗС В.” ЕООД, д-р М.С. – управител на „ОДПФЗС В.” ЕООД, Н.Т. – служител в НОИ-В., д-р Б. -експерт в лекарска комисия на НОИ-В. – всичките физически лица, които не притежават качеството на администратори на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД.

Наличието на качеството администратор на лични данни се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата и следователно жалбата на господин О.М.Р. е недопустима по смисъла на Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателят настоява да се разследва и анкетира случая и да се потърси съответната отговорност от визираните служители, във връзка с неправомерно разпространената, според него, информация, представляваща служебна и в частност лекарска тайна.

Не е в компетентността на КЗЛД да установи каква информация са разпространили–публично и в разговорите помежду си, посочените по-горе физически лица.

Комисията за защита на личните данни не е разследващ орган и тези действия не са включени в правомощията й, а са от компетентността на прокуратурата, която жалбоподателят надлежно е сезирал с настоящия сигнал.

Задължението да се пази в тайна здравословното състояние на пациента е част от етиката на лекарската професия и забраната за разпространение на здравна информация е правно регламентирана в Закона за здравето.

Изложените в жалбата твърдения навеждат за престъпление по чл.284 от Наказателния кодекс, във връзка с чл.28 от Закона за здравето, а именно: престъпление по служба.

Предоставените становища от „ОДПФЗС-В.” ЕООД и Окръжна прокуратура –гр. В. и изнесените в тях обстоятелства не променят по същество факта, че физическите лица, срещу които е насочена жалбата на О.М.Р. не притежават качеството администратор на лични данни, явяващо се абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 38, ал. 1 и ал.2 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Върховен административен съд на Република България.