Решение по жалба с вх .№ 6851/ 21.04.2010 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова и членове Красимир Димитров, Валентин Енев и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 14.07.2010 г. (Протокол №26), на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с рег. № 6851/ 21.04.2010 г. от К.А.К. срещу Й.К.К., В.Н.П. и “Юробанк И Еф Джи България” АД.

Административното производство е образувано по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Жалбоподателят сезира Комисията с оплакване, че в края на месец април 2007г. е бил посетен в дома му от П.П.- служител в банка „Юробанк И Еф Джи България” АД, придружен от Й.К.К., познат на семейството му. П.П. му дал набор от документи, попитал за номера на мобилния му телефон и му показал къде да се подпише на документите. Жалбоподателят разгледал документите и попитал лицата в какво качество следва да ги подпише. П.П. му обяснил, че тези документи се отнасят до кредита, който банката ще отпусне на В.Н.П., който е собственик на заложна къща, която се намира в близост до аптеката на съпругата му. Обяснил му още, че с подписване на документите, банката ще има лице за контакти и че той няма да носи никаква отговорност за изтегления кредит.

На 13.04.2010г. жалбоподателят бил потърсен от И.В., служител в банката, който му обяснил, че се издирва кредитополучателят В.Н.П. и като гарант по кредита следва да започне да го погасява. По-късно господин К.А.К. бил посетен от служители на банката, които му дали копия от договори за поръчителство без посочена дата на сключването им. След като ги разгледал, жалбоподателят установил, че над неговия подпис фигурира думата поръчител. Установил, че е сключил договори с лица, които никога преди това не е виждал. В предоставените му договори фигурирали личните му данни.

На 14.04.2010г. жалбоподателят посетил офис на банката, придружаван от съпругата си и Й.К.К. Поискал обяснение от служителите, по какъв начин са сключени договорите за поръчителство, след като той никога не е посещавал банката. След като се запознал с досието, което се намира в банката, жалбоподателят констатирал, че там има копие на личната му карта като той твърди, че никога не я предоставял.

Господин К.А.К. иска от Комисията, да вземе спешни мерки за проверка на банката и лицата Й.К.К., В.Н.П. и на фирмата, на която е бил отпуснат кредита.

Към жалбата са представени: копие от договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” BL6630 между “Българска пощенска банка” АД и “С. 2004” ЕООД; приложение към договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” BL6630 между “Българска пощенска банка” АД и “С. 2004” ЕООД; договор за поръчителство между “Българска пощенска банка” АД и К.А.К., писмо изх.№9300/0433/16.04.201г. от “Юробанк и Еф Джи България” АД и входящите номера на преписки заведени от жалбоподателя в Министерски съвет и Районна прокуратура гр. София.

На основание чл.36, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс е изискано становището на “Юробанк и Еф Джи България” АД, “С. 2004” ЕООД и Софийска районна прокуратура.

Към момента Софийска районна прокуратура не е уведомила Комисията за развиващото се пред нея производство.

Писмото до “С. 2004” ЕООД се е върнало в цялост с отбелязване, че получателят се е преместил на друг адрес.

“Юробанк и Еф Джи България” АД в становището си заявява, че във връзка с жалбата на К.А.К. е извършила проверка, за която са уведомили и жалбоподателя. От проверката се е установило, че господин К.А.К. е поръчител по договор за кредит на фирма “С. 2004” ЕООД за сумата от 100 000 лв. Кредитът е гарантиран с имот на жалбоподателя. Банката твърди, че жалбоподателят е бил запознат с договора за кредит и договора за поръчителство и ги е подписал собственоръчно. Подписите върху договорите са положени пред свидетелите П.П. и Й.К.К. Кредитът е отпуснат съгласно правилата на банката за финансиране на малки предприятия. От края на 2009г. кредитът е престанал да бъде обслужван, което е наложило от клона на банката да осъществят контакт с поръчителя по кредита К.А.К. В резултат на предприетите от банката действия по събиране на вземанията, жалбоподателят започнал да отрича, че е подписал договора за поръчителство.

Становището на банката по жалбата на господин К.А.К. е, че той лично е подписал договорите, от което може да се приеме, че е запознат със съдържанието им. Банката уведомява, че датата на сключване на договора за кредит и поръчителство е 09.05.2007г.

Към становището са приложени: договорите за банков кредит и поръчителство с дата 09.05.2007г.

От събраните по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е подписал договор за банков кредит, продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” BL6630 между “Българска пощенска банка” АД и “С. 2004” ЕООД като поръчител на договора. Жалбоподателят е подписал и договор за поръчителство. В жалбата си той не отрича, че подписът върху договорите е негов, а отрича факта, че е поръчител по този договор.

В становището си “Юробанк и Еф Джи България” АД заявява, че автентичността на подписите на страните по договора за кредит и поръчителство е удостоверена пред служителите на банката – П.П. и Й.К.К.

Жалбата на К.А.К. срещу Й.К.К. е недопустима, тъй като лицето, срещу когото е насочена не е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от ЗЗЛД. Лицето е служител на банката, която е администратор на лични данни.

Жалбата е насочена и срещу В.Н.П. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установи, че към датата на сключване на договора за кредит и поръчителство, В.Н.П. е бил едноличен собственик на фирма “С. 2004” ЕООД, на която е отпуснат кредита от банката. На 15.10.2008г. В.Н.П. е продал дружествените си дялове от капитала на фирмата на Д.Д.Д. Жалбата в частта и по отношение на В.Н.П. също е недопустима, поради липсата на пасивно легитимирана страна в административното производство. В конкретния случай, администратор на лични данни е банката, а фирмата, на която е отпуснат кредита е обработващ лични данни по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗЗЛД. Едноличният собственик на дружеството към 2008г. вече не е В.Н.П., което е още една предпоставка за недопустимостта на жалбата по отношение на В.Н.П.

Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, при сезирането й Комисията разглежда актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Законът за защита на личните данни намира приложение относно обработване на лични данни на физическите лица. Съгласно дефиницията на §1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД обработване на лични данни е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. От своя страна като лични данни може да се определи всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци – признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

В чл.38, ал.1 от ЗЗЛД е определен преклузивен срок, в който физическото лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни. Погледната формално и във връзка с изложените в жалбата твърдения, както и от приложените към нея доказателства може да се приеме, че жалбата е просрочена. Договора за кредит и поръчителство е сключен на 09.05.2007г. Жалбата пред КЗЛД е депозирана на 21.04.2010г., тоест е подадена след изтичане на преклузивния – едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да провери при постъпване на искането предпоставките за допустимостта на жалбата, относно производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Със Закона за защита на личните данни се урежда защитата на физическите лица при обработване на личните им данни, от администраторите на лични данни, дефинирани в чл.3. Наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата.

Администратор на лични данни, по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД в разглеждания случай е “Юробанк и Еф Джи България” АД.

С чл. 1, ал. 2 от ЗЗЛД се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В жалбата се излагат твърдения, от който може да се направи предположение, че има извършено престъпление по смисъла на чл. 308 и сл. от НК. Компетентни органи в тези случаи са органите на прокуратурата.

Видно от доказателствата, приложени от жалбоподателят, той е сезирал Софийска районна прокуратура, като е образувана преписка с вх.№20082/15.04.2010г. Жалбоподателят твърди, че личните му данни са неправомерно обработени от страна на банката без неговото съгласие и знание за това. Иска измамата, която е извършена спрямо него да бъде установена и виновните лица да бъдат наказани за извършеното от тях деяние.

Съгласно чл. 81 във връзка с чл. 24, ал. 4 от Наказателно процесуалния кодекс наказателно производство се образува по тъжба на пострадалия. В тази връзка не намира приложение нормата на чл. 31, ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс, която въвежда в задължение образуваната административна преписка да бъде изпратена служебно по компетентност. Още повече, че органите на прокуратурата не са административни органи по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК и актовете, които издават нямат характер на административни актове.

Предвид изложеното и на основание чл.27, ал.2, т.3 и т.6 от АПК във връзка с чл.38, ал.1 от ЗЗЛД Комисията,

Обявява жалба с рег.№6851/21.04.2010г. от К.А.К. срещу Й.К.К., В.Н.П. и “Юробанк И Еф Джи България” АД, за недопустима и прекратява административното производство.

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Върховен административен съд на Република България.