Решение по жалба с вх .№ Ж 9/ 21.01.2010 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 24.02.2010 г., на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 9/ 21.01.2010г. от З.З. срещу “Новинар Медиа” АД /издател на вестник “Новинар”/.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество. Не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират нови доказателства по случая.

На 14.12.2009 г. в деловодството на КЗЛД постъпва искане с рег. № В- 2692/14.12.2009 г. от З.З. срещу “Новинар Медиа” АД /издател на вестник “Новинар”/, представляващо служебно препратена жалба от Комисията за защита от дискриминацията /КЗД/, в която жалбоподателката З.З. се оплаква, че без нейно съгласие в брой на вестник “Новинар” от 6 юни 2009 г. е била публикувана снимката й в статия от журналистката Христина Рафаилова, посветена на изборите за Европейски и национален парламент. Към жалбата е приложена и част от въпросната статия, на която се вижда снимка на жена в инвалидна количка. Коментарът под снимката гласи: “Инвалидите ще имат право да гласуват в дома си в подвижни урни”.

З.З. иска от КЗД да “бъдат защитени правата й на свободен човек, въпреки че е с увреждане”. Посочва още, че се е обърнала към изпълнителния директор на вестника Николай Даковски, но не е получила отговор от него.

С решение № 232/08.12.2009 г. КЗД прекратява производството по преписката, като на основание чл. 31, ал. 2 от АПК я препраща по компетентност на КЗЛД.

В условията на служебно начало с оглед преценка на условията за допустимостта на искането от жалбоподателката е изискана информация относно предприетите от нея действия по оспорване на решение № 232/08.12.2009 г. на КЗД. С писмо вх. № към В-2692/09/08.01.2010 г. З.З. уведомява КЗЛД, че не е обжалвала горепосоченото решение на КЗД пред Върховния административен съд.

Във връзка с изисканото от страна на “Новинар Медиа” АД становище по жалбата, с писмо вх. № към В-2692/09.30.12.2009 г. дружеството излага доводи за неоснователност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД, сочейки че публикуването на снимката на жалбоподателката е свързано със статия, третираща проблем, който представлява обществен интерес, свързан с упражняването на избирателните права на гражданите вкл. и на тези с физически увреждания.

Отрича се факта на постъпване на писмо от З.З. в деловодството на дружеството, с което да е било е искано предоставяне на информация.

Към жалбата е приложено и копие от статията на стр. 10 от брой на в. “Новинар” от 6 юни 2009 г.

С Решение от 20.01.2010 г. (Протокол № 2) на основание чл. 38, ал. 1 от ПДКЗЛДНА Комисията преквалифицира искането в жалба с рег. № Ж- 9/21.01.2010 г., обявява я за допустима, и изисква от “Новинар Медиа” АД да представи становище по визираните в жалбата факти.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица.

В качеството си на физическо лице З.З. сезира КЗД с жалба, в която протестира срещу неправомерно обработване на личните й данни от страна на “Новинар Медиа” АД- издател на в. “Новинар” в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.

Приложените към жалбата писмени доказателства потвърждават и изнесените в нея твърдения относно обработване на лични данни на жалбоподателката. В посочената статия не се изнасят лични данни като име и възраст на З.З., поради което не би могло по несъмнен начин лицето от снимката да се идентифицира с нея самата,но доколкото случаят безпорно касае обработване на лични данни /разпространение и съхранение/ каквито представляват физическият образ, Комисията следва да упражни предоставените й от закона контролни правомощия относно обработваните лични данни от страна на “Новинар Медиа” АД.

Съгласно чл. 1 от ЗЗЛД, приложението на закона е свързано с уреждането защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни, като целта на закона е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В конкретния случай, преценката на основателността на жалбата ще следва да се извърши след намирането на разумния баланс между правото на неприкосновеност на засегнатото лице, правото на свобода на печата, правото на индивида в едно демократично общество да бъде информиран т.е. баланса между обществения интерес и личен живот.

Свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал. 1 от Конституцията на РБългария. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсюлютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. В конкретния случай прикрепянето на снимка на жалбоподателката, илюстрираща физическото й увреждане е извършено с цел да бъде привлечено вниманието на широк кръг от лица с подобни проблеми във връзка със запознаването им с упражняването на техни важни конституционни права- избирателните права.

Жалбоподателката счита, че с публикуване на нейна снимка са нарушени правата й по ЗЗЛД, позовавайки се на разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Така посочената разпоредба е една от хипотезите, при условията на която е допустимо обработването на лични данни. В чл. 4, ал. 2, както и чл. 5, ал.2, т. 7 от ЗЗЛД допустимостта на обработването на лични данни се допуска в случаите, когато то се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото това обработване не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните. Видно от приложените към жалбата доказателства, публикуваната снимка на г-жа З. не е обвързана с допълнителна информация, чрез която тя би могла да бъде идентифицирана еднозначно от неограничен кръг трети лица. За онзи кръг от лица, за който тя би могъл да бъде идентифицирана- роднини, приятели, познати- снимката не дава допълнително информация, с която евентуална злоупотреба би била възможна. Още повече, че външният вид на човек не следва да се третира като информация, касаеща личната му и интимна сфера, достъпът до която би могъл да бъде регулиран с оглед на факта, че социалния живот и контактипредполагат сами по себе си предоставяне на достъп до тази информация на неограничен кръг лица.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, Комисията:

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.