Решение по жалба с вх .№ Ж – 78/08.10.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 02.12.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ и във връзка с изискването на чл. 27, ал. 2 от АПК към административните органи за проверка на предпоставките за допустимост на искането, разгледа по допустимост жалба с вх. № Ж – 78/08.10.2009 г. от Т.Г.П. от гр. В. срещу К.П. от гр. В.

На 08.10.2009 г. в деловодството на КЗЛД е постъпила жалба, служебно препратена от Районна прокуратура – гр. В., с рег. № Ж – 78/ 08.10.2009 г. от Т.П. срещу К.П. С нея жалбоподателят сезира РП – В. за нарушени негови права по ЗЗЛД от страна на К.П., изразяващи се в тяхното незаконно сдобиване и използване от страна на ответника по жалбата. За целта г-н П. излага следните факти:

По досъдебно производство № ЗМ 588/2009 г. по описа на РПУ – В. и
№ 974/2009 г. по описа на РП – В. има представена от жалбоподателя Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, изнесени са данни за извършени от него покупко-продажба на недвижими имоти с цитиране на точните суми, номер на имоти и т. н. Т.П. счита, че въпросната декларация е предоставена от К.П. и сочи, че му е неизвестно откъде последната се е сдобила с нея. Г-н П. уточнява, че е предоставил декларацията на лица – администратори на лични данни във връзка с разпореждане с недвижими имоти.

В жалбата си г-н П. иска от РП – В. извърши проверка по твърдените от него факти и да си иска от г-жа П. отговорност от евентуално извършеното от нея престъпление.

С Решение от 28.10.2009 г. (Протокол № 32) Комисията изисква становище от жалбоподателя, ответника по жалбата, РПУ – В. и РП – В.

С писмо вх. № към Ж – 78/09/17.11.2009 г. Т.П. пояснява, по жалба на К.П. срещу него е образувано досъдебно производство пред РПУ и РП – В. В жалбата си К.П. твърди, че се е запознала с данните по изп. дело № 78/2009 г. по описа на държавния съдебен изпълнител при РС – В., при което е установила, че Т.П. е подписал декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с невярно съдържание. Твърди, че в това изпълнително дело не се съдържат данни за нотариалните актове, цитирани в жалбата и че П. няма право да се сдобива с подписаните от него декларации пред съответните институции, тъй като това са действия, извършени от него в резултат на търговската му дейност като едноличен търговец.

С писмо вх. № към Ж – 78/09/13.11.2009 г. К.П. изразява становище по жалбата на Т.П. пред КЗЛД, като пояснява, че имат търговски взаимоотношения с жалбоподателя, дори са съдружници в „Н.Д.П.” ООД. Като взискател по изпълнителни дела пред РС – В. има достъп до данните на жалбоподателя, а в тях се съдържа информация за имотите на г-н П. Относно попълваните от него декларации се твърди, че са събрани от разследващите органи в рамките на техните правомощия във връзка с образуваното досъдебно производство.

С писмо изх. № ЗМ 588/10.11.2009 г. от РПУ – В. уведомяват Комисията, че исканата информация следва да се предостави от наблюдаващия прокурор от РП – В.

С писмо вх. № към Ж – 78/09/20.11.2009 г. от РП – В. уведомяват Комисията, че срещу жалбоподателя има образувано досъдебно производство за това, че последният в условията на продължавано престъпление е потвърдил неистина в писмени декларации по чл. 246, ал. 1 от ДОПК, които се предават на нотариус за удостоверяване истинността на обстоятелството, че лично и като едноличен търговец няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Пояснява се, че Декларациите са представени по делото в оригинал от Службата по вписвания при РС – В.

Жалбата се явява процесуално недопустима по следните съображения:

В чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличие на специални изисквания, установени със закон. Приложимостта на Закона за защита на личните данни е свързана със защита на физическите лица във връзка с обработването на техните лични данни от лица, имащи качество на администратори на лични данни по смисъла на легалната дефиниция на чл. 3. Тоест, това изискване се явява абсюлютна процесуална предпоставка, с оглед на която следва да се прецени допустимостта на жалбата. В конкретния случай, жалбата е насочена срещу физическо лице, което не е администратор на лични данни по смисъла на закона, поради което Комисията не може да упражни правата си по чл. 10, ал. 1 т. 7 от ЗЗЛД, съгласно който комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

С оглед гореизложеното, имайки в предвид, че личните данни на жалбоподателя са събрани и обработени по повод и във връзка с досъдебно производство
№ ЗМ-558/2009 г. по описа на РПУ – В. и № 974/2009 г. по описа на Районна прокуратура – В. и поради невъзможността да се конституира ответна страна- администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД и в съответствие с чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК и на основание чл. 5, ал. 2 от ПДКЗЛДНА Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.