Решение по жалба с вх. № Ж – 74/07.12.2007 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 6.02.2008 г. /Протокол № 5/6.02.2008 г. и Протокол № 7/21.02.2008 г./, разгледа по същество жалба, рег. № Ж-74/7.12.2007 г. от П.И.И. срещу В.С.У.“Ч.Х.” за нарушения по Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

П.И.И. сезира Комисията с жалба, в която твърди, че до 3 февруари 2007 г. работил по трудово правоотношение във В.С.У.“Ч.Х.”, откъдето бил уволнен, тъй като не приел да бъде трудоустроен. Ректорът на университета – А.Н. възложила на комисия от четирима човека да изготвят предложение за трудоустрояването на професор И. и по този начин разпространила неговите лични данни, включително и за здравословното му състояние. Като доказателство към твърденията си е приложил Протокол от 17.01.2007 г. на комисията по трудоустрояване, въз основа на Заповед № 394/08.06.2001 г.

На заседание за разглеждането на жалбата по допустимост, проведено на 12.12.2007 г. /Протокол № 34/12.12.2007 г./ Комисията взема решение да се изиска цялата преписка от ректора на ВСУ“Ч.Х.”.

На основание чл. 37 от Административно-процесуалния кодекс са събрани следните писмени доказателства:

1. С писмо рег. № 1975/17.12.2007 г. на КЗЛД са изискани: Преписката относно прекратяването на трудовото правоотношение между професор П.И.И. и ВСУ “Ч.Х.”; Копие от Протокола за трудоустрояването на проф. И., както и Заповед № 394/8.06.2001 г. на ректора на ВСУ“Ч.Х.”, които са изпратени на комисията с писмо изх. № 33/09.01.2008 г.

2. С писмо изх. № 251/04.02.2008 г. на ВСУ са представени и шест документа, като допълнителни доказателства: Заповед № 1344/24.11.2003 г. на Ректора на ВСУ за поддържаните в университета регистри и отговорните длъжностни лица с право на достъп до тях; Заповед № 11/12.01.2006 г. по чл. 24, ал. 1 от ЗЗЛД ; декларации, подписани от членовете на комисията по трудоустрояване; Заявление за регистрация в Регистъра на администраторите при КЗЛД и Приложение № 7 за описание на регистър за “Заболеваемост”.

3. С писмо № 1974/17.12.2007 г. на КЗЛД е изискан от МБАЛ “Р” заверен препис от Експертно решение № 4745/12.12.2006 г. на ТЕЛК – МБАЛ “Р”, като в отговор с писмо № 408/21.12.2007 г. е изпратено копие на Експертно решение № 3841/23.10.2007 г. на ТЕЛК – Р., от което е видно, че лицето може да работи като преподавател.

На 8.01.2008 г. е постъпила допълнителна жалба от П.И. с приложени към нея писма 2680/14.12.2007 г. и 2734/21.12.2007 г., с които ректорът А.Н. уведомява жалбоподателя, че получател на личните му данни е служба по трудова медицина, /с която ВСУ ”Ч.Х.” има сключен договор/, както и адвокат, упълномощен от ректора да се явява по заведения от жалбоподателя трудовоправен спор във В. районен съд.

В отговор на жалбата на И. от 8.01.2008 г., с писмо на КЗЛД, рег. № 49/10.01.2008 г., жалбоподателят е уведомен за хода на административното производство и за предприетите процесуални действия по събирането на доказателствата.

На заседание на КЗЛД, проведено на 6.02.2008 г. за разглеждане на жалбата по същество жалбоподателят П.И. не се явява. Изпратил е писмо от 29.01.2008 г. до КЗЛД, към което прилага Становище на Службата по трудова медицина и писмо № 2734/21.12.2007 г. на ректора на университета.

ВСУ“Ч.Х.” се представлява от проф. доктор П.Ч.в с пълномощно от ректора на университета. Представя на КЗЛД писмено становище, съгласно което със Заповед № 5/23.01.2007 г. трудовият договор на П.И.И. е прекратен на основание чл. 325, т. 9 от КТ, поради невъзможност да изпълнява възложената му работа, поради болест и отказ от негова страна да бъде трудоустроен. Посочено е, че по трудовия спор има висящ процес пред В. окръжен съд, който се явява въззивна инстанция спрямо първоинстанционния съд – В. районен съд /ВРС/ и в тази връзка не следва да взема предвид решението на първоинстанционния съд. Изтъква се, че КЗЛД не следва да обсъжда решението по трудовия спор, заведено пред ВРС, а единствено дали са нарушени разпоредбите на Закона за защита на личните данни и претърпял ли е жалбоподателят И. морални и материални щети. Относно наличието на нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД, считат, че жалбата е неоснователна, тъй като чл. 5, ал. 1 не се прилага, когато обработването е необходимо за целите на изпълнението на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство.

В разглеждания случай, Експертно решение № 4745/12.12.2006 г. на ТЕЛК – МБАЛ “Р”, видно от приложения пощенски плик е получено във ВСУ “Ч.Х.” на 10.01.2007 г. и заведено в деловодството на университета с вх. № 45/1101.2007 г. Въз основа на Заповед № 394/8.06.2001 г., издадена на основание чл. 315 от Кодекса на труда е определен състав на комисия за трудоустрояване с председател и трима членове. На 17.01.2007 г. Комисията е съставила протокол, в който е отбелязала констатациите по експертното решение № 4745/12.12.2006 г. на ТЕЛК – МБАЛ “Р”, в което е посочена оценката на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност, срока на инвалидизиране – до 01.12.2008 г., водеща диагноза и противопоказни условия на труд – тежък физически труд, психо-емоционално пренапрежение и нощен труд. В становището на Службата по трудова медицина “М.В.” е направена оценка на риска на длъжността “преподавател”, според която основен фактор на работния процес е психо-емоционалното напрежение, стрес, психическа умора и пренапрежение на комуникативните процеси.

Със заповед № 5 от 23.01.2007 г. на основание чл. 325, т. 9 от КТ е прекратен трудовия договор с проф. на ВСУ П.И., поради отказ от негова страна с писмо вх. № 119/22.01.2007 г. да заеме предложените му с писмо изх. № 91/17.01.2007 г. на работодателя подходящи длъжности за здравословното му състояние в изпълнение на Експертно решение № 4745/12.12.2006 г. на ТЕЛК – МБАЛ “Р”. Съгласно чл. 325, т. 9 от КТ, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие. В този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме.

Компетентен орган за издаване на Предписания за трудоустрояване е Трудово – експертна лекарска комисия /ТЕЛК/. Видно от двете приложени до КЗЛД Експертни решения на ТЕЛК – МБАЛ “Р”, 1-ви състав № 4745/12.12.2006 г. и № 3841/23.10.2007 г. е, че в първото липсва констатация относно препоръчвана месторабота /отбелязани са само, кои са противопоказните условия на труд – “психо-емоционално напрежение и нощен труд”/, докато във второто е налице предписание, че жалбоподателят може да работи като преподавател.

В разглеждания случай, работодателят е предприел действия по трудоустрояване на основание чл. 315 от Кодекса на труда и чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване, като е издал Заповед № 394/08.06.2001 г. за създаване на комисия за определяне на подходящи работни места и длъжности за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност. Същият състав на комисията е съставил Протокол от 17.01.2007 г. въз основа на Експертно решение № 4745/12.12.2006 г. на ТЕЛК – МБАЛ “Р”, със становище за преназначаване на проф. П.И.. Експертно решение № 3841/23.10.2007 г., в което е налице констатация, че жалбоподателят може да работи като преподавател е издадено след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което не е било възможно работодателят да се съобрази с нея.

По смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД ВСУ“Ч.Х.” е администратор на лични данни. На основание § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на закона, създадената от администратора комисия по трудоустрояване е “обработващ лични данни”, който извършва обработването от името на администратора. От събраните по административната преписка доказателства е видно, че не са налице нарушения на Закона за защита на личните данни, тъй като обработването на личните данни на жалбоподателя е допустимо по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД – “необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни”, а именно – на основание чл. 315 от Кодекса на труда и чл. 2 от Наредбата за трудоустрояване.

Отхвърля жалба, рег. № Ж-74/7.12.2007 г. от П.И.И. срещу В.С.У.“Ч.Х.” за нарушения на Закона за защита на личните данни.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.