Решение по жалба с вх. № Ж – 70/28.10.2008 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 04.02.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж – 70/ 28.10.2008 г. от С.В.Н. срещу “БТК М.” ЕООД (В).

С решение от 15.01.2009 г. (Протокол № 2) комисията конституира като заинтересована страна “К- Т.Л.” ООД.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество- не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират допълнителни доказателства за целите на административното производство по жалбата.

С.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че “БТК М.” ЕООД с действията си нарушава разпоредбите на ЗЗЛД, излагайки следните факти:

На 27.10.2008 г. жалбоподателят представя в магазин от веригата “2be” сертификат от М. за преносимост на номер с желание да сключи договор с В. Едно от изискванията за сключване на договор с посочения мобилен оператор е клиентът да предостави копие от документа си за самоличност. След направения отказ за предоставяне на копие от личната си карта от страна на С.Н., служителят в магазина отказва да сключи договор за предоставяне на съответната услуга, като за целта съставя мотивирана декларация, която е приложена към жалбата.

Жалбоподателят счита, че действията на В. нарушават задължителното предписание на комисията № 1211/17.04.2008 г., както и решение 38/16.07.2008 г.

На 05.11.2008 г. (Протокол № 34) КЗЛД решава преди да се произнесе по допустимостта на жалбата, с оглед изясняването на фактическата и правна обстановка, да бъдат изискани становища от съответните мобилни оператори и договора за преносимост на номерата.

От страна на БТК Мобайл ЕООД представят писмено становище с наш рег. № към Ж – 70/08/19.11.2008 г., в което се изразява принципното несъгласие на дружеството със Задължителното предписание, дадено от КЗЛД на мобилните оператори по повод снемане на копие от документа за самоличност при установяване на договорни отношения с клиентите им. Към становището се прилага и установената процедура за преносимост на мобилни номера между “М.” ЕАД, “К.Б.М.” ЕАД и “БТК М.” ЕАД.

Съгласно приетата на 25.02.2008 г. процедура за преносимост на номер, договорена между “М.” ЕАД, “К.Б.М.” ЕАД и “БТК М.” ЕООД, абонатът/потребителят, който желае да ползва услугите на друг мобилен оператор, трябва да подаде писмено заявление до даряващата мрежа. Даряващият доставчик издава удостоверение за съгласие за преносимост на номера, което е на хартиен носител или под формата на електронен документ и има валидност 30 дни. В Удостоверението за съгласие фигурира уникален идентификационен номер, съдържащ информация за издаващия доставчик, дата и срок на валидност на удостоверението, като за абонатите – физически лица се отразяват трите имена и номерът – обект на искането за пренасяне.Абонатът може да подава заявление до приемащия доставчик за пренасяне на номера в рамките на установения 30 дневен срок от издаването на удостоверението за съгласие за пренос от даряващия доставчик. Приемащият доставчик задържа удостоверението за съгласие от даряващия доставчик, след което отношенията с абоната се уреждат съгласно Общи условия за взаимоотношения с клиентите на приемащия доставчик. И тъй като изискването за представяне на копие от документа за самоличност на клиента е част от Общите условия на “БТК М.” ЕООД за сключване на индивидуален договор за предоставяне на съответна мобилна услуга, неспазването му води до отказ от страна на дружеството за установяване на договорни отношения с жалбоподателя /гл. ІІІ, т. 3.5 от Процедурата за преносимост на мобилни номера/.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна, поради което е обявена за процесуално допустима с решение от 15.01.2009 г. (Протокол № 2).

Разгледана по същество, Комисията счита жалбата за основателна.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по ЗЗЛД.

В качеството си на физическо лице С.Н. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу считаната от него като порочна практика на прекомерно събиране на лични данни на физическите лица от страна на “БТК М.” ЕООД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Обработването на личните данни от страна на “БТК М.” ЕООД във връзка с установяването на договорни отношения с клиентите, трябва да бъде съобразено с разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 1-3 и чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД.

“БТК М.” ЕООД е търговско дружество, предоставящо на абонатите и потребителите на далекосъобщителни услуги чрез далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа на БТК М. по стандарт GSM на територията на Република България. За целта всеки абонат трябва да се запознае с Общите условия за ползване на услугите на дружеството /наричани за краткост Общите условия/, да изрази съгласието си с тях, което трябва да бъде потвърдено чрез подписване на индивидуален договор.

В чл. 10, т. 1 от Общите условия на “БТК М.” ЕООД е указано, че при сключване на индивидуален договор абонатът се идентифицира с валиден документ за самоличност, с вписан постоянен адрес на територията на Република България. Идентификацията на лицата в случая не следва да се отъждествява с необходимостта от ксерокопиране на документа за самоличност, в който съществуващата информация надхвърля изискванията на конкретната цел, а именно- установяването на договорни отношения.

Съгласно чл. 20а от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. В ЗЗД е установена свобода за сключване на правни сделки, което се изразява във възможността на страните да решат сами дали, кога и при какво съдържание и условия ще сключат един договор, стига да са спазени изискванията на чл. 9 от ЗЗД, за липсата на противоречие на договора с повелителните норми на закона и с добрите нрави. Така установената нормативно свобода на договаряне касае обема и вида на правата и задълженията на страните, произтичащи от естеството на правната сделка, но не и по отношение на идентификацията на договарящите страни, която се явява задължителен реквизит в случаите, при които сделката има формален характер.

В чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД законодателят дефинира качеството администратор на лични данни по отношение на физическите лица, юридическите лица, органи на държавната власт и тези на местно самоуправление, като предоставя възможността те сами да определят целите и средствата за обработване на лични данни. Така предоставената свобода на преценка не е абсюлютна и следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност при обработване на личните данни.

Основателни са възраженията на жалбоподателя, че личните данни на физическите лица се обработват неправомерно, тъй като в Общите условия не е дадена информация относно изискването за ксерокопиране на документа за самоличност, а нейното включване като допълнителна клауза в индивидуалния договор представлява съгласно гореизложените доводи нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, тъй като копирането на личните карти не може да се постави в пряка връзка с предоставянето на електронни съобщителни услуги. За сключването на договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги не са необходими всички лични данни, съдържащи се в личната карта, като цвят на очите, ръст, отличителни белези и др. В тази връзка може да се заключи, че обработването на всички лични данни, съдържащи се в личните карти надхвърля определените цели – сключване на договор и събираните по този начин лични данни не са съотносими с целите, за които се обработват.

Комисията не приема изразените доводи в становището на “БТК М.” ЕООД относно превантивния характер на дейността по ксерокопиране на документа за самоличност на клиентите си с оглед предотвратяването на евентуални злоупотреби със загубени или откраднати документи за самоличност , тъй като в последния случай се касае за деяния, които се преследван по друг законово установен ред.

С оглед гореизложеното, Комисията счита, че ксерокопирането на документа за самоличност на физическите лица от страна на “БТК М.” ЕООД с цел установяване на договорни отношения с тях представлява незаконосъобразно обработване на личните им данни, в нарушение на разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, поради което

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.