Решение по жалба с вх .№ Ж- 7/ 26.01.2009 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 25.02.2009 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с рег. № Ж- 7/ 26.01.2009 г. от Т.К.Б. срещу Министерскисъвет.

Страните са редовно уведомени за разглеждане на жалбата по същество- не се явяват, не изпращат процесуални представители, не ангажират допълнителни доказателства за целите на административното производство по жалбата.

Т.Б. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че неговите лични данни се обработват незаконосъобразно от Министерски съвет в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД и Закона за концесиите, излагайки следните факти:

Представляваното от жалбоподателя дружество “Р.Г.П.” ЕООД има
сключен концесионен договор с Община П. Съгласно Закона за концесиите,
досието на предоставената концесия е в публичния архив към Националния концесионен регистър, поддържан от Министерски съвет, в който се вписват
данните за всички концесии. В партидата на жалбоподателя № О-00540 са вписани данните за концесията, определени в чл. 97 от Закона за концесиите, в това число и решението за определяне на концесионер. В решението за определяне на концесионер № 459 от 17.11.2004 г. на Общински съвет – П., освен необходимите данни за индивидуализация на представляваното отжалбоподателя дружество е посочен и неговия единен граждански номер. Т.Б. сочи, че изискването за публикуването на ЕГН на представляващия дружеството концесионер не е залегнало в разпоредбите на Закона за концесиите и счита, че по този начин се създават предпоставки за неправомерно събиране и обработване на неговите лични данни, тъй като Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп чрез Интернет.

Жалбоподателят моли комисията да упражни правомощията си като разпореди заличаването на неговото ЕГН от Националният концесионен регистър.

Към жалбата се прилага разпечатка от интернет страницата на Националния концесионен регистър от 23.01.2009 г. с Решение за определяне на концесионер № 459 от 17.11.2004 г. на Общински съвет – П.

От отдел “Жалби” е извършена служебна проверка в Националния концесионен регистър, като е направена разпечатка на 27.01.2009 г., от която е видно, че Решението за определяне на концесионер № 459 от 17.11.2004 г. на Общинския съвет – П. е публикувано в цялост и в него се съдържа ЕГН на жалбоподателя.

С писмо, изх. № И- 486/ 10.02.2009 г. е изискано писмено становище в 7- дневен срок от Министерския съвет, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. Получен е отговор от МС – писмо, вх. № към
Ж – 7/09/19.02.2009 г., в който са представени доводи за неоснователност на жалбата.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема, че:

Жалбата е подадена в срок, при наличие на правен интерес, от надлежна страна, поради което е обявена за процесуално допустима с решение от 04.02.2009 г. (Протокол № 5).

Разгледана по същество, Комисията счита жалбата занеоснователна.

ЗЗЛД урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по ЗЗЛД.

В качеството си на физическо лице Т.Б. сезира КЗЛД с жалба, в която протестира срещу считаното от него за неправомерно обработване на личните му данни от страна Министерски съвет – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗЗЛД, във връзка с правомощията му по поддържане на Националния концесионен регистър.

Националният концесионен регистър се поддържа от Министерски съвет по силата на чл. 96, ал. 1 от Закона за концесиите /ЗК/.

Съгласно чл. 97, ал. 1, т. 3 от ЗК в партидата на всяка концесия се включват:

– решението за откриване на процедурата за предоставяне на концесия;

– решението за определяне на концесионер;

– всички следващи решение за предоставената концесия.

Към момента на откриване на Партида № 00540 за концесия на Т.К.Б. е действала разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗК /отм., ДВ бр. 36 от 2006 г./, като съгласно т. 3, партидата на всяка концесия е следвало да съдържа “решението на общинския съвет по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, както и всички следващи решения на общинския съвет по отношение на предоставената концесия”. На основание на тази разпоредба в Партида № 00540 са включени Решение на Общински съвет П., № 158 от 28.04.2005 г. за откриване на процедурата за предоставяне на концесия и Решение на Общински съвет П., № 459 от 17.11.2004 г. за определяне на концесионер.

След влизане в сила на действащата разпоредба на чл. 97, ал. 1, т. 3 от ЗК, която по същество е аналогична на отменената разпоредба на чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗК, Министерския съвет, в качеството му на администратор на лични данни, който поддържа Националния концесионен регистър не е имал правно основание да извърши промяна в Партида № 00540. И двете разпоредби имат императивен характер и МС няма право да прави каквито и да било корекции в решенията на органите на местното самоуправление. Той е задължен да ги включи в партидата на съответната концесия.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗЗЛД личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. Това е един от основните принципи за обработване на лични данни, който видно от посочените по-горе разпоредби не е нарушен от МС, за който обработването е допустимо на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия закон, тъй като е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, а именно- посочените по- горе разпоредби от Закона за концесиите.

С оглед на гореизложеното, на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, Комисията

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.