Решение по жалба с вх. № Ж – 69/28.11.2007 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Венета Шопова, Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 23.01.2008 г., на основание чл. 10 ал. 1 т. 7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа по същество жалба с вх. № Ж- 69/28.11.2007 г. от С.Т.Т. срещу “И.” ООД.

С решение на комисията от 10.12.2007 г. /Протокол № 33/ като заинтересовани страни по жалбата са конституирани г-н Г.И. – управител на “И.” ООД в качеството му на физическо лице; главният редактор на вестник “Ш.” – г-н М.М. и отговорният редактор на вестник “Ш.”- г-н Ю.С.

Страните са редовно призовани на заседанието за разглеждане на жалбата по същество.

Жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява, изпраща процесуален представител – адвокат М.Д. и адвокат М.В.

Ответната страна – “И.” ООД – редовно уведомено, изпраща процесуален представител – адвокат М. и П.К. – съдружник в дружеството.

Заинтересованите страни – редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуални представители.

С.Т. сезира КЗЛД с жалба, в която твърди, че неговите лични данни се обработват незаконосъобразно от “И.” ООД в нарушение на разпоредбите на чл. 2, 4 и 5 от ЗЗЛД, излагайки следните факти:

В брой 43-ти, издание 24-30.Х. 2007 г. на вестник “Ш.” е публикувана комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на жалбоподателя, в която са отразени трите имена, ЕГН, месторождение, настоящ адрес, както и информация относно неговото семейство, образование, развитието на кариерата му, здравословно състояние като е направен коментар за неговото психично и физическо здраве и се анализира начинът му на живот, неговите навици.

Издател и главен редактор на вестника е Г.И., който е собственик на капитала на “И.” ООД и срещу когото жалбоподателят води наказателно дело от частен характер. Издадената във връзка с извършеното освидетелстване на Т. експертиза е била предоставена на защитника на Г.И. в качеството му на подсъдим по НЧХД № 5382/2005 г. по описа на СРС- НК – 15 състав.

Към жалбата се прилага копие от вестник “Ш.” – 1, 2, 46 и 47- ма страници, от които е видно, че публикуваната експертиза носи печата на РС – гр. С. – 15 съдебен състав.

Жалбоподателят моли да бъде установено извършеното от страна на “И.” ООД, както от неговия собственик, издател и управител на вестник “Ш.” Г.С.И., така и от главния редактор М.М., от отговорния редактор на броя Ю.С. административно нарушение и да се определи съответно административно наказание по реда на ЗЗЛД.

От страна на “И.” ООД изразяват становище за неоснователност на жалбата, позовавайки се на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, като сочат че разпространението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на жалбоподателя е извършено с журналистическа цел и че това е оправдано с оглед на обществения интерес към Т. Позовават се и на факта, че в качеството си на публична личност Т. сам е правил публично достояние факти относно личния си живот и здравен статус в телевизионни предавания, интервюта и по този начин се презумира наличието на съгласие за обработване на личните му данни съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД. Застъпва се идеята за публичността на наказателния процес, във връзка с който Г.И. е получил експертизата на С.Т.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), изискващ наличието на установени действителни факти от значение за случая, имайкипредвид представените писмени доказателства и изразени становища, Комисията приема за установено от правна и фактическа страна следното:

Жалбата е редовна – съдържа всички посочени в чл. 24 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА) реквизити. Подадена е в срока по чл. 38 от ЗЗЛД, от надлежна страна и при наличието на правен интерес, поради което е допустима от процесуална гледна точка.

След разглеждането й по същество Комисията приема жалбата за основателна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да е гарантира неприкосновеността на личността и личния живот на физическите лица чрез осигуряване на защита при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД е регламентирано правомощието на Комисията да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица. В качеството си на физическо лице С.Т. сезира КЗЛД с жалба срещу “И.” ООД – администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД, като твърди, че дружеството обработва неговите лични данни в нарушение на разпоредбите на чл.4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Жалбоподателят счита, че администраторът на лични данни “И.” ООД незаконосъобразно е предоставил достъп до информация относно неговото здраве на неограничен кръг лица чрез публикуването на комплексната му съдебно-психиатрична и психологична експертиза на страниците на в. “Ш.”, като по този начин е било нарушено правото му на неприкосновеност на личния живот.

В правомощията на Комисията е задължението да следи за законосъобразното обработване на личните данни на физическите лица, както и при осъществяване достъпа на лицата до тях и да осъществява контрол по спазването на закона, с цел гарантиране на правомерното обработване на личните данни. Приложимостта на закона се обуславя от наличието на редица законови предпоставки. На първо място законът осигурява защита на лицата по отношение и във връзка с обработването на техните лични данни, а това е всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Отразената в епикризата на Т. информация е свързана с неговата физическа, физиологична, психическа, психологическа, културна, социална идентичност, която го индивидуализира еднозначно.

На второ място приложимостта на ЗЗЛД е обвързана с условието обработваните лични данни да съставляват или да са предназначени да съставляват част от регистър. В този смисъл и съгласно легалната дефиниция за “регистър на лични данни” в §1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, съдебно-психиатрична и психологична експертиза на жалбоподателя представлява част от регистър, поддържан от органите на съдебната власт.

На следващо място, условие за приложимостта на ЗЗЛД и реализиране на контролните правомощия на комисията в изпълнение на закона, е изискването за безспорно установяване на факта на обработване на лични данни на физическите лица.По смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД “обработване на лични данни” е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Видно от горецитираното определение на понятието “обработване на лични данни” всяко едно от посочените действия само по себе си или в определена последователност представлява обработване на лични данни по смисъла на закона. Разпространението на лични данни на С.Т., съдържащи се в публикуваната експертиза от “И.” ООД посредством печатното издание в. “Ш.” е “обработване на лични данни”.

Неоспорван и от двете страни по жалбата е фактът на правомерното предоставяне на Г.И. в качеството му на подсъдим по НЧХД № 5382/2005 г. от СРС на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза на Т.. От страна на “И.” ООД потвърждават, че последващото обработване на личните данни на жалбоподателя, изразяващо се в разпространение на неговите лични данни, съдържащи се в публикуваната експертиза от “И.” ООД посредством печатното издание в. “Ш.”, е извършено с журналистическа цел.

Правомерното обработване на личните данни от страна на администраторите на лични данни съгласно ЗЗЛД следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Наред с това законодателят е предоставил възможност, от една страна, на администраторите сами да определят целите и обема на обработваните данни, а от друга страна – на физическите лица правото да изразят свободната си воля за обработване на техните лични данни. Наличието на тяхното съгласие, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, е едно от условията за допустимост на обработването на личните им данни от страна на администраторите. В конкретния случай не е налице изрично дадено волеизявление от което да е видно, че Т. се е съгласил неговите лични данни да бъдат публично оповестени по начина и в обема, в които са били разпространени от “И.” ООД чрез в. “Ш.”. Още повече, че характера на отразените в експертизата данни са определени от законодателя като специална категория данни, чието обработване съгласно генералното правило на чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД е забранено. Предвидените изключения в случая касаят разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 2 и т. 7. В чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД обработването на личните данни от специален характер, каквито се явяват данните за здравословното състояние, се допуска в случай, че физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, а в дадената в §1, т. 13 от ДР на ЗЗЛД дефиниция за“съгласие на физическото лице” е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. В този смисъл, доколкото данните от експертизата на Т. са били предоставени от него единствено и само за целите на съдебното производство и липсва недвусмислено съгласие за последващо обработване на същите данни, хипотезата на чл. 5, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД е неприложима. Изключение от общата забрана за обработване на специалната категория данни е и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 7 от ЗЗЛД, която предвижда обработването да се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художественото изразяване, доколкото то не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят тези данни.

В защита на становището си за неоснователност на жалбата, от страна на “И.” ООД се позовават на публичността на наказателния процес, в рамките на който експертизата на жалбоподателя е била предоставена на Г.И.

Комисията счита, че не следва да бъде възприето изразеното от “И.” ООД становище за неоснователност на жалбата, което се основава на публичността на наказателния процес.

Правната теория обяснява публичното начало в наказателния процес като възможност за всеки гражданин, който желае,да присъства при разглеждането на делото в съдебно заседание. Публичността на съдебните заседания има огромно значение за ефективността на наказателния процес. Тя осигурява обществен контрол върху съдебната дейност и стимулира съда да подготви и проведе съдебно заседание в пълно съответствие с всички изисквания на НПК; повишава авторитета на съдебните органи и доверието на обществеността в тяхната дейност; съдейства за разкриване на обективната истина въобще и по- специално за разкриване на нови източници на сведения за обстоятелствата, които са свързани с делото; осигурява защитата на правата и законните интереси на гражданите, повишава тяхната правна култура, като ги запознава с действащите закони. Публичността се отнася до съдебните заседания, т. е. тя е фиксирана към един определен момент във времето, през което се провеждат съдебните заседания и възможността за присъствие на гражданите е свързана най – вече с основни принципи на съдопроизводството – установяване на обективната истина, безпристрастност, справедливост, прозрачност и т.н. В подкрепа на идеята за публичността на процеса към даден момент е и фактът за наличието нарегламентацияв редица правилници за реда за съхраняване на делата и достъпът до тях /Правилник за съдебната администрация в районните, окръжните, военните и апелативните съдилища- ДВ, бр. 10, ноември, 2006 г, издаден на основание чл.188 ал. 3 от ЗСВ/ , като правото на достъп се признава само по отношение на лицата, имащи правен интерес. По отношение на прокурорските преписки по- детайлна е регламентацията в Правилника за организацията и дейността на администрацията на прокуратурата на Република България /изготвен от главния прокурор на РБългария и утвърден от ВСС на основание чл. 188, ал. 1 от ЗСВ/, където в чл. 71 е посочено, че след приключване на преписките те се описват и архивират. Наличието на нормативно определен ред за достъп до данни по своята същност предполага ограничаване на достъпа за в бъдеще до определени лица. Това правило е уредено и на конституционно ниво в чл. 42, ал. 2 от Конституцията на РБългария, който гласи, че “Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права”.

ЗЗЛД се прилага за обработване на лични данни, съставляващи или предназначени да съставляват част от регистър /чл. 1 ал. 3 от ЗЗЛД/. Следователно, ЗЗЛД е приложим дотолкова, доколкото информацията от наказателния процес в последствие е обективирана в съответен регистър, какъвто би бил този на протоколите от съдебните заседания и присъдите, чийто ред на организация и достъпът до тях е регламентиран в гореспоменатия Правилник. Следователно, ако се приеме, че публичността дава право на неограничена обработка на данните, то Г.И. в качеството си на журналист, присъствал на съдебните заседанияпо НЧХД № 5382/2005 г., би следвало в публикациите относно С.Т. да се позовава само на информация, изнесена в рамките на съдебните заседания чрез прочит от съда на заключението на вещите лица относно здравословното състояние на жалбоподателя, но не и да публикува експертизата, копие от която не би му била предоставена от съда в качеството му на журналист или гражданин, като по този начин не биха се засегнали неотменими конституционни права на лицето, свързани с правото му на достойнство, добро име, неприкосновеност по отношение на предприемани срещу него действия, изискващи неговото съгласие /чл. 32, ал. 2 от Конституцията на РБ/.

Чл. 1 ал. 4 от ЗЗЛД препраща към уредбата за обработване на лични данни по силата на специални закони, когато се касае за целите на наказателното производство. Но конкретния случай е свързан с материя, при която веднъж събрани данните за целите на наказателното производство, те са реализирани с оглед на крайната фаза на процеса – постановяване на присъда, така че тяхното допълнително обработване вече излиза извън целите и нуждите на процеса и ЗЗЛД би следвало да се приложи като специален закон, по отношение на наказателно-правната уредба. По същия начин тази уредба е намерила отражение и в чл. 3 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, където приложението на Директивата се изключва за дейности на държавата в сферата на наказателното производство.

Предоставяйки достъп до експертизата на Т. по начин, покойто достъпът до нея се оказва неограничен по отношение на време и лица, “И.” ООД нарушава негови основни човешки права, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот и достойнство. В този смисъл се нарушават и основни принципи, прогласени в чл. 12 от Всеобщата декларация за правата на човека, че “Никой не трябва да бъде подлаган на произволна намеса в личния му живот, семейството, жилището и кореспонденцията, нито на посегателства върху неговата чест и добро име. Всеки човек има право на закрила от закона срещу подобна намеса или посегателства” като чл. 8 т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи гласи: “ Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция”.

От друга страна, свободата на печата и другите средства за масова информация са конституционно гарантирани със забраната за цензура- чл. 40, ал- 1 от Конституцията на РБългария. Свободата на словото е един от фундаменталните принципи, върху които се гради всяко демократично общество. Правото си на информация, на свободно изразяване обществото е делегирало в професионален ангажимент на журналистите, които в името на общественото благо се занимават със събирането, подреждането и разпространението на информация. Задължението на журналистите да предоставят информация и идеи, засягащи въпроси от обществен интерес, произтича от правото на обществеността да я получава. В този смисъл свободата на словото, свободата да се разпространява информация без цензура е оправдано дотолкова, че да се гарантира демократичността на обществените процеси и възможността на гражданите за изграждане на мнение и позиция относно проблеми, касаещи обществен интерес. Това би следвало да са проблеми, свързани с управлението на държавата, проблеми със социален, политически, икономически, спортен или развлекателен характер, чиито последици пряко или косвено биха могли да рефлектират в правната сфера на всеки индивид. Дори законодателят в чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБългария лимитира правото на свободно разпространение на информация, тъй като то има отношение към други основни граждански свободи. Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява мнение е в зависимост от значимостта на интереса, който го налага. Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсюлютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил. Накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал. 2 от Конституцията, така и с оглед на възприетата структура на чл. 39 от Конституцията на РБългария, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено. Наред с правото на личен живот /изр. 1 на същата разпоредба/, става дума за комплекс от интереси, които формират особената интимна сфера на човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда, съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Комисията счита, че здравословното състояние на Т. не следва да се третира като факт с обществена значимост, поради който да бъде оправдан достъпа до нея, а по- скоро интересът към нея е равнозначен на любопитство, чието толериране би довело до потъпкване на основни човешки права.

Зачитането на правото на уважение на личния живот на всеки е декларирано от журналистическата гилдия и в техния Етичен кодекс- т. 2.3.1. Съгласно т. 2.3.6. от същия предвижда че публичните лица се ползват с по- ниска степен на защита на личния живот и затова информацията за техния личен живот може да бъде разкривана, но само ако се налага от обществен интерес, като в т. 5. 2. се декларира че понятието “обществен интерес” не бива да се бърка с информация, която е “интересна на обществото”.

Дори и в Закона за радиото и телевизията, доколкото осъществяваната от радио и телевизионните оператори дейност има журналистически характер, правото на ненамеса в личния живот на гражданите без тяхното съгласие е гарантирано в чл. 16, ал. 1, като визираните в ал. 2 ограничения касаят личния живот на граждани, осъществяващи правомощия на държавни органи, или на граждани, чиито решения имат влияние върху обществото.

Водима от горното, и на основание чл. 10, ал. 1, т. 7 и във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 и т. 7 от ЗЗЛД, Комисията

І. Уважава жалба с рег. № Ж- 69/ 28.11.2007 г. от С.Т.Т. срещу “И.” ООД.

ІІ. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД налага административно наказание на администратора на лични данни “И.” ООД. Административно-наказателната отговорност се реализира по реда на чл. 43 от ЗЗЛД.

Решението на Комисията може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.